Град Коринт — „владетел на две пристанища“

АКО имаш карта на Гърция, можеш да видиш, че северната част на страната е разположена върху един полуостров, а южната — върху нещо, което прилича на голям остров. Двете части са свързани посредством тясна ивица суша, чиято широчина в най–тесния ѝ участък е около 6 километра. Тази ивица е Коринтският провлак, който свързва полуостров Пелопонес на юг с континенталната част на страната на север.

Коринтският провлак има и друго важно значение. Той е наречен мост в морето, защото от източната му страна е Саронският залив, който открива пътя към Егейско море и източното Средиземноморие, а на запад се намира Коринтският залив, който е водната връзка с Йонийско и Адриатическо море и западното Средиземноморие. Приблизително по средата е разположен Коринт — важна спирка в мисионерските пътувания на апостол Павел и град, прочут в древния свят с благоденствието и разкоша си, както и с развратния начин на живот на жителите си.

Стратегическо местоположение

Град Коринт се намира в западната част на тесния провлак. От двете страни на тази важна ивица суша имало две пристанища, които принадлежали на града — Лехей на запад и Кенхрея на изток. Поради тази причина гръцкият географ Страбон описал Коринт като „владетел на две пристанища“. Заради стратегическото му местоположение в Коринт се пресичали международни търговски пътища, както сухоземни от север и от юг, така и морски от запад и от изток.

В древни времена дошлите от изток (Мала Азия, Сирия, Финикия и Египет) или от запад (Италия и Испания) кораби били разтоварвани на едното пристанище и товарът им бил пренасян на няколко километра по суша до другия край на провлака. Там стоките били натоварвани на други кораби, за да продължат пътуването си. По–малките плавателни съдове били теглени през провлака по път с коловози, наречен „диолк“. (Виж блока на 27 страница.)

Защо мореплавателите предпочитали сухоземния път през провлака? Защото той им спестявал рисковете на опасното пътуване от 320 километра през неспокойните води покрай често връхлитаните от бури издадени брегове в южната част на Пелопонес. Моряците избягвали особено нос Малея, за който се казвало: „Мини покрай нос Малея и забрави за дома.“

Кенхрея и откриването на едно потънало пристанище

Пристанищният град Кенхрея, разположен на 11 километра източно от Коринт, бил крайната точка на азиатските морски пътища. Днес половината град е потопен в морето заради разрушителни земетресения около края на IV век. Страбон описал Кенхрея като оживено и богато пристанище, а римският философ Луций Апулей го нарекъл „велико и могъщо убежище, често посещавано от кораби на различни народи“.

През римско време за вход на пристанището служели два кея, издадени навътре в морето под формата на подкова с ширина 150–200 метра. Там можели да акостират дори 40–метрови кораби. При разкопки в югозападната част на пристанището били открити останки от храм, считан за светилище на богинята Изида. На срещуположната страна се намират здания, които вероятно представлявали светилище на Афродита. Двете богини били почитани като покровителки на моряците.

Навярно морската търговия на града била една от причините, поради които апостол Павел правел шатри в Коринт. (Деяния 18:1–3) В книгата „По стъпките на свети Павел“ се отбелязва: „С наближаването на зимата майсторите от Коринт, които изработвали шатри, а също и корабни платна, едва смогвали с работата си. Тъй като и двете пристанища били пълни с кораби, спрени от движение за зимния сезон и очакващи ремонт и зареждане с нови запаси в периода, когато морето не е подходящо за плаване, снабдителите на корабни провизии от Лехей и Кенхрея най–вероятно имали работа за почти всекиго, който можел да съшива платна.“

След като прекарал повече от 18 месеца в Коринт, през 52 г. Павел отплавал от Кенхрея към Ефес. (Деяния 18:18, 19) Четири години по–късно в Кенхрея вече имало християнски сбор. Библията ни казва, че Павел помолил християните в Рим да помогнат на една християнка на име Фива от „сбора в Кенхрея“. (Римляни 16:1, 2)

Днес посетителите на залива при Кенхрея плуват в кристално чистите му води сред останките на потъналото пристанище. Едва ли повечето от тях съзнават, че преди векове на това място е кипяла християнска и търговска дейност. Същото може да се каже и за другото пристанище на Коринт, Лехей, разположено от западната страна на провлака.

Лехей — врата към Запада

Павиран път, наречен Лехейският път, свързвал коринтската агора, или пазарен площад, със западното пристанище на града, Лехей, намиращо се на два километра от него. Умели строители изкопали част от бреговата ивица, за да построят пристанище, и натрупали излишните камъни и пясък на брега, с цел да защитят закотвените кораби от силните ветрове в залива. Лехей станал едно от най–големите пристанища в Средиземно море. Археолозите са открили останки от фар, представляващ статуя на Посейдон, който държи огън.

Покрай Лехейския път, който бил защитен от двойна стена, имало тротоари, обществени сгради, храмове и колонади с магазини. Тук най–вероятно Павел срещал забързани купувачи, бездейни дърдорковци, продавачи, роби, занаятчии и други хора, на които можел да проповядва.

Лехей бил не само търговско пристанище, но и главна военоморска база. Някои смятат, че триремата, един от най–добрите бойни кораби в древността, била създадена в лехейските корабостроителници от коринтския корабостроител Амейнокъл около 700 г. пр.н.е. Предимствата на триремата донесли победа на атиняните в решаващата битка срещу персийската флота при Саламин през 480 г. пр.н.е.

Онова, което в древността било кипящо от дейности пристанище, днес не е нищо повече от „редица мрачни и обрасли с тръстика лагуни“. Нищо не напомня, че векове по–рано тук се намирало едно от най–големите средиземноморски пристанища.

Коринт — истинско предизвикателство за християните

Освен че имали важно търговско значение, коринтските пристанища излагали жителите на град Коринт на най–различни влияния. От една страна пристанищата били притегателен център за търговията и в тях се стичали богатства. Коринт печелел много от високите пристанищни такси, както и от таксите за превозване на товари и кораби през провлака. С данъци се облагал също и сухопътният транспорт. Към края на VII век пр.н.е. приходите от митата на градските пазари и от пристанищните такси били толкова големи, че не се налагало да се събират данъци от жителите на Коринт.

Допълнителни средства идвали и от търговците, които оставали в града. Много от тях се отдавали на разточителни и развратни гуляи. В Коринт пристигали и голям брой моряци, които също носели печалба на града. Както отбелязва Страбон, те с лека ръка харчели парите си. В града се предлагали многобройни услуги, включително и ремонт на кораби.

Според сведенията населението на Коринт в дните на Павел наброявало около 400 000 души, като единствено Рим, Александрия и сирийска Антиохия имали по–голям брой жители. В Коринт живеели гърци, римляни, сирийци, египтяни и юдеи. На пристанищата постоянно слизали пътешественици, зрители на атлетическите игри, художници, философи, предприемачи и други хора. Тези посетители донасяли дарове за храмовете и принасяли жертви на боговете. Така Коринт станал оживена и процъфтяваща метрополия, но платил висока цена за това.

В книгата „По стъпките на свети Павел“ се казва: „Разположен между две такива пристанища, Коринт се превърнал в космополитен град, в който ясно се виждали пороците на народите, чиито кораби стоели на пристанищата му.“ В града се срещали и преплитали покварата и порокът на Изтока и Запада. В резултат на това Коринт се прочул с моралния си упадък и безразсъдната си разточителност. Той бил най–западналият в морално отношение град в древна Гърция. Да живееш като коринтянин означавало да водиш развратен и неморален живот.

Тази изпълнена с материализъм и поквара среда излагала на опасност духовното благополучие на християните. Последователите на Исус в Коринт трябвало да бъдат подканени да пазят одобрената си позиция пред Бога. Ето защо в своите писма до коринтяните съвсем подходящо Павел осъдил строго алчността, изнудването и моралния упадък. Като четеш тези вдъхновени писма, без съмнение ще придобиеш представа за покваряващото влияние, на което били изложени християните в този град. (1 Коринтяни 5:9, 10; 6:9–11, 18; 2 Коринтяни 7:1)

Все пак международната атмосфера в Коринт имала и своите предимства. В града постоянно навлизали нови идеи. Затова мирогледът на коринтяните бил много по–широк от този на жителите на другите градове, които Павел посещавал. Един тълкувател на Библията казва: „В този древен пристанищен град Изтокът срещал Запада, което откривало пред жителите му възможността да се запознаят с всяка нова идея, философия и религия, която се появявала в света.“ Поради тази причина коринтяните били толерантни към различните религии и това очевидно улеснило проповедната дейност на Павел в града.

Двете пристанища Кенхрея и Лехей направили Коринт преуспяващ и прочут град. Но те също така станали причина за трудностите, с които се борели християните в Коринт. Условията в света днес са подобни. Покваряващите влияния, като например материализмът и неморалността, застрашават духовното благополучие на боящите се от Бога хора. Затова ще е добре и ние да приемем присърце боговдъхновените напътствия, които Павел дал на християните в град Коринт.

[Блок/Снимка на страница 27]

„ДИОЛК“ — ПЛАВАНЕ ПО СУША

Към края на VII век пр.н.е., когато плановете за прокопаване на канал не се осъществили, владетелят на Коринт Периандър изградил оригинално съоръжение за превозване на товари през провлака.a То било наречено „диолк“, което означава „тегля през“, и представлявало павиран път с дълбоки коловози, които били снабдени с дървени релси, покрити с мазнина за смазка. Стоките на корабите, които влизали в едното пристанище, били натоварвани на коли, които робите теглели по този път до другото пристанище. По–малките кораби, понякога заедно с товара си, също били пренасяни през провлака.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ГЪРЦИЯ

Коринтски залив

пристанище Лехей

древен Коринт

Кенхрея

Коринтски провлак

Саронски залив

Пелопонес

ЙОНИЙСКО МОРЕ

нос Малея

ЕГЕЙСКО МОРЕ

[Снимка на страница 25]

През Коринтския канал днес преминават товарни кораби

[Снимка на страница 26]

Пристанище Лехей

[Снимка на страница 26]

Пристанище Кенхрея

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Todd Bolen/Bible Places.com