Дали Библията предсказва създаването на съвременната държава Израел?

ДНЕС светът с безпокойство следи събитията в Близкия изток. В този район въздушните нападения, военните сблъсъци и терористичните актове са станали нещо обичайно. Към всичко това можем да добавим и реалната опасност от използването на ядрено оръжие. Не е чудно, че хората по целия свят са силно разтревожени!

Преди 62 години хората бяха обзети от същите чувства. През май 1948 г. британският мандат върху територията на тогавашната Палестина наближаваше своя край и войната беше неизбежна. Една година преди това Организацията на обединените нации одобри създаването на независима еврейска държава в част от окупираните територии. Околните арабски народи бяха решени да предотвратят това на всяка цена. Арабската лига предупреди: „Граничната линия няма да е нищо друго освен място на огън и кръв.”

В четири часа следобед на 14 май 1948 г. последните часове на британския мандат изтичаха. В музея на Тел Авив 350 души бяха тайно поканени за едно дългоочаквано съобщение — официалното обявяване на независимостта на съвременната държава Израел. Бяха взети строги мерки за сигурност с цел да се предотвратят евентуални нападения от страна на многобройните врагове на новата държава.

Давид Бен Гурион, председател на Еврейския национален съвет, прочете „Декларацията за независимост на държавата Израел”. В нея отчасти се казваше: „Ние, членовете на Народния съвет, представители на еврейската общност в Ерец–Израел [Палестина], ... по силата на нашето неотменимо и национално право и въз основа на резолюцията на Общото събрание на ООН, обявяваме създаването на еврейска държава в Ерец–Израел [Палестина], която ще се нарича Израел.”

Някои последователи на евангелската протестантска църква вярват, че със създаването на държавата Израел се изпълнява едно библейско пророчество. Например в книгата „Последното броене за Йерусалим” пасторът Джон Хаги твърди следното: „Това забележително събитие било предсказано от пророк Исаия, който писал, че ‘ще се роди народ в един ден’. (Виж Исаия 66:8.) ... Това е най–великият момент в пророческата история на XX век. Също така е живо доказателство за всички хора, че Богът на Израел съществува.”

Но дали това твърдение е вярно? Дали в Исаия 66:8 е предсказано основаването на съвременната държава Израел? Дали 14 май 1948 г. наистина е „най–великият момент в пророческата история на XX век”? Ако Израел продължава да бъде Божият избран народ и ако Бог го използва за изпълняването на библейски пророчества, това със сигурност ще е от интерес за всички, които изследват Библията.

Пророчеството на Исаия гласи: „Кой е чул такова нещо? Кой е видял подобни неща? Ражда ли се земя за един ден? Ражда ли се народ изведнъж? Но жената Сион роди синовете си веднага щом я обзеха родилни болки.“ (Исаия 66:8) Този стих ясно предсказва внезапното раждане на един цял народ. Но кой щял да причини това? Следващият стих дава отговор на този въпрос: „‘Нима ще отворя утробата, без да ѝ позволя да роди? — казва Йехова. — Нима ще ѝ позволя да започне да ражда и в същото време ще я затворя?’ — казва вашият Бог.“ Йехова Бог заявява, че именно той причинява раждането на новия народ.

Днес Израел е управляван на принципа на демокрацията и официално не казва, че разчита на Бога на Библията. Дали през 1948 г. евреите признаха, че основаването на тяхната държава се дължи на Йехова Бог? Не. Нито името на Бога, нито дори думата „Бог” бяха споменати в оригиналния текст на Декларацията за независимост. В книгата „Велики моменти в юдейската история” се казва следното относно окончателния текст на Декларацията: „В един часа следобед, когато Националният съвет се събра, неговите членове все още не бяха постигнали съгласие относно съдържанието на декларацията. ... Присъстващите юдеи настояваха да се използва изразът ‘Богът на Израел’, но онези, които бяха с антирелигиозни възгледи, се възпротивиха. В крайна сметка беше постигнат компромис. Бен Гурион реши вместо думата ‘Бог’ да бъде използвана думата ‘Канара’.”

И до ден днешен Израел отдава заслугите за създаването на своята държава на резолюцията на ООН и на това, което нарича неотменимо и национално право на еврейския народ. Логично ли е тогава да смятаме, че Богът на Библията ще извърши най–великото пророческо чудо на XX век в полза на народ, който отказва да му отдаде слава?

Положението в съвременния Израел е в ярък контраст с положението през 537 г. пр.н.е. Тогава народът на Израил бил наистина ‘роден отново’, сякаш в един ден, 70 години след като вавилонците опустошили и обезлюдили земята му. Пророчеството от Исаия 66:8 било изпълнено по забележителен начин, когато персиецът Кир Велики завладял Вавилон и позволил на юдеите в плен да се завърнат в родината си. (Ездра 1:2)

През 537 г. пр.н.е. цар Кир признал намесата на Йехова в събитията и онези, които се завърнали в Йерусалим, имали за цел да възстановят поклонението на Йехова Бог и да построят отново неговия храм. Съвременният Израел никога не е заявявал официално да има такова намерение.

През 33 г., като отхвърлил Сина на Йехова — Месията, юдейският народ изгубил привилегията да бъде Божият избран народ. Самият Месия казал следното във връзка с това: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! ... Ето, този дом бива изоставен и предаден на вас.“ (Матей 23:37, 38) Исусовите думи се изпълнили, когато през 70 г. римските войски унищожили Йерусалим, заедно с храма и свещениците. Но как Бог щял да осъществи намерението си да има „най–скъпоценно притежание измежду всички други народи, ... царство от свещеници и свят народ“? (Изход 19:5, 6)

Апостол Петър, който бил юдей по рождение, отговорил на този въпрос в писмо до християните както от юдейски, така и от езически произход. Той писал: „Вие обаче сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание’ ... Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ. Не се проявяваше милост към вас, а сега се проявява милост към вас.“ (1 Петър 2:7–10)

Следователно християните, избрани чрез светия дух, съставят един духовен народ, като това не зависи от мястото на раждането им или от мястото, където живеят. Апостол Павел изразил това с думите: „Нито обрязването означава нещо, нито необрязването, а само новото създание. Мирът и милостта да бъдат върху всички онези, които ще живеят според това правило — върху Божия Израил.“ (Галатяни 6:15, 16)

Докато съвременната държава Израел дава гражданство на всички, които са с юдейски произход или са приели юдаизма, част от „Божия Израил” могат да станат само онези, които са „послушни и поръсени с кръвта на Исус Христос“. (1 Петър 1:1, 2) Говорейки за членовете на „Божия Израил”, или духовните юдеи, Павел писал: „Не е юдей онзи, който е такъв външно, нито е обрязване онова, което е външно, върху плътта. Но е юдей онзи, който е такъв отвътре, и неговото обрязване е обрязване на сърцето според духа, а не според записан закон. Такъв човек е хвален не от хората, а от Бога.“ (Римляни 2:28, 29)

Този стих ни помага да разберем едно на вид противоречиво изказване на Павел. В писмото си до римляните Павел обяснил, че невярващите юдеи са като клоните на едно символично маслиново дърво, които били отрязани, за да може на тяхно място да бъдат присадени ‘клони от дива маслина’, представящи езичниците. (Римляни 11:17–21) В заключение той казал: „Сетивата на някои от Израил ще са притъпени, докато не влезе пълният брой на хората от народите. И по този начин целият Израил ще бъде спасен.“ (Римляни 11:25, 26) Дали Павел предсказал, че в даден момент голям брой юдеи ще приемат християнството? Не, той не предсказал това.

С израза „целият Израил” Павел имал предвид целия духовен Израил, тоест християните, избрани чрез светия дух. Той искал да каже, че макар и юдеите да отхвърлили Месията, това нямало да попречи на Бога да изпълни намерението си да има духовна „маслина”, чиито клони дават изобилен плод. Това е в съгласие с притчата на Исус, в която той сравнил себе си с лоза, чиито безплодни пръчки щели да бъдат отрязани. Исус казал: „Аз съм истинската лоза, а моят Баща е лозарят. Той маха от мене всяка пръчка, която не дава плод, а всяка, която дава плод, почиства, за да дава повече плод.“ (Йоан 15:1, 2)

Въпреки че Библията не предсказва създаването на съвременната държава Израел, тя несъмнено предсказва създаването на духовния Израил! Ако намериш този духовен народ и общуваш с хората от него, ще пожънеш вечни благословии. (Битие 22:15–18; Галатяни 3:8, 9)