Добра новина, от която всички се нуждаем

„Добрата новина всъщност ... е Божията сила за спасение.“ (РИМ. 1:16)

1, 2. Защо проповядваш „добрата новина за царството“, и на кои аспекти от нея наблягаш?

„РАДВАМ се да споделям добрата новина с другите.“ Вероятно и ти си изпитвал подобни чувства. Като отдаден Свидетел на Йехова разбираш колко е важно да проповядваш „добрата новина за царството“. Може би дори знаеш наизуст това пророчество на Исус. (Мат. 24:14)

² Като проповядваш „добрата новина за царството“, продължаваш дейността, която Исус започнал. (Прочети Лука 4:43.) Несъмнено едно от нещата, на които наблягаш, е, че скоро Бог ще се намеси в човешките дела. По време на „голямото бедствие“ той ще унищожи фалшивата религия и ще премахне злото от земята. (Мат. 24:21) Освен това навярно споделяш с хората, че Божието Царство скоро ще превърне цялата земя в рай, където ще цари мир и щастие. Всъщност „добрата новина за царството“ е част от ‘добрата новина [известена] предварително на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всичките народи.“’ (Гал. 3:8)

 3. Откъде разбираме, че в писмото си до римляните апостол Павел наблегнал на „добрата новина“?

³ Но дали понякога пропускаме един важен аспект от „добрата новина“, който хората имат нужда да научат? В писмото си до римляните апостол Павел използвал думата „царство“ само веднъж, но изразът „добра новина“ се среща 12 пъти в оригиналния текст на гръцки. (Прочети Римляни 14:17.) За кой аспект от „добрата новина“ Павел говорел толкова често в писмото си? Защо това било толкова важно? И защо трябва да го имаме предвид, когато проповядваме „Божията добра новина“ на хората в своя район? (Мар. 1:14; Рим. 15:16; 1 Сол. 2:2)

Какво трябвало да направят християните в Рим

 4. За какво проповядвал Павел, докато бил в затвора в Рим за първи път?

⁴ Нека обърнем внимание какви въпроси обсъждал Павел, докато бил в затвора в Рим за първи път. В Библията четем, че когато някои юдеи го посещавали, той (1) ‘давал пълно свидетелство за Божието царство и (2) привеждал убедителни доводи относно Исус’. Какъв бил резултатът от това? В повествованието се казва: „Някои повярваха в казаното, а други не вярваха.“ След това Павел ‘сърдечно приемал всички, които идвали при него, като (1) им проповядвал за Божието царство и (2) ги учел на нещата, свързани с Господаря Исус Христос’. (Деян. 28:17, 23–31) Ясно е, че Павел насочвал вниманието върху Божието Царство. Но той наблягал и на нещо друго, което е важна част от посланието за Царството — ролята на Исус в осъществяването на Божието намерение.

 5. На какво обърнал внимание Павел в писмото си до римляните?

⁵ Всички хора трябва да научат за Исус и да повярват в него. Именно на това Павел обърнал внимание в писмото си до римляните. В началото той писал за ‘Бога, на когото принася свята служба с духа си, като проповядва добрата новина за неговия Син’. После той добавил: „Не се срамувам от добрата новина, всъщност тя е Божията сила за спасение на всекиго, който има вяра.“ След това говорил за времето, ‘когато Бог ще съди чрез Христос Исус онова, което хората крият, според добрата новина, която известявал’. Павел казал още: „Проповядвах напълно добрата новина за Христосa: от Йерусалим и наоколо чак до Илирия.“ (Рим. 1:9, 16; 2:16; 15:19) Защо според тебе Павел насочвал вниманието на римляните върху Исус Христос?

6, 7. Как бил сформиран сборът в Рим и от какви хора бил съставен?

⁶ Не знаем точно как бил сформиран сборът в Рим. Дали някои юдеи и прозелити, които били на Петдесетница през 33 г., се върнали в Рим като християни? (Деян. 2:10) Или може би християни, които се занимавали с търговия и пътували, разпространили истината в Рим. Какъвто и да е бил случаят, когато около 56 г. Павел написал писмото си, сборът отдавна бил сформиран. (Рим. 1:8) Но какви хора съставяли този сбор?

⁷ Някои от тях имали юдейски произход. Павел изпратил поздрави на своите „роднини“ Андроник и Юний, което показва, че те били юдеи. Акила и жена му Прискила също били юдеи. (Рим. 4:1; 9:3, 4; 16:3, 7; Деян. 18:2) Но много братя и сестри, на които Павел изпратил поздрави, навярно били от езически произход. Някои били от „дома на императора“, явно негови роби и служители. (Флп. 4:22; Рим. 1:6; 11:13)

 8. В какво трудно положение се намирали християните в Рим?

⁸ Подобно на християните в Рим всички ние се намираме в трудно положение. Павел обяснил това по следния начин: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ (Рим. 3:23) Следователно всички читатели на писмото на Павел трябвало да направят нещо — да признаят, че са грешни, и да повярват в средството, чрез което Бог ще поправи това трудно положение.

Да признаем, че сме под властта на греха

 9. До какво може да доведе „добрата новина“, както посочил Павел?

⁹ Започвайки писмото си до римляните, Павел посочил какъв е чудесният резултат от проповядването на добрата новина. Той казал: „Не се срамувам от добрата новина, всъщност тя е Божията сила за спасение на всекиго, който има вяра, първо на юдея, а после и на гърка.“ Спасението било възможно, но била необходима вяра в съгласие с думите от Авакум 2:4, които Павел след това цитирал: „Праведният ще живее благодарение на вярата си.“ (Рим. 1:16, 17; Гал. 3:11; Евр. 10:38) Но как „добрата новина“, която води до спасение, е свързана с факта, че ‘всички сме съгрешили’?

10, 11. Защо думите от Римляни 3:23 са разбираеми за някои хора, а за други не са?

¹⁰ Преди да развие вяра, водеща до спасение, човек трябва да признае, че е грешен. Мисълта, че сме грешни, не е непозната за онези, които са израснали в религиозни семейства и имат някакво познание върху Библията. (Прочети Еклисиаст 7:20.) Независимо дали са съгласни с това, те най–малкото разбират какво имал предвид Павел, като казал: „Всички съгрешиха.“ (Рим. 3:23) Но в своята проповедна служба ние можем да срещнем много хора, които не разбират тези думи.

¹¹ В някои страни хората не са учени, че се раждат грешни, или че наследяват грях. Най–вероятно те са наясно, че правят грешки, имат лоши качества и се случва да постъпят по неправилен начин. Освен това забелязват, че същото може да се каже и за другите. Въпреки това поради своя произход те не разбират защо са в такова положение. Всъщност на някои езици, ако кажеш, че един човек е грешен, другите може да си помислят, че той е престъпник или най–малкото нарушава някои закони. Разбираме защо хората, които са израснали в такава среда, не могат лесно да приемат, че са грешни в смисъла, в който Павел използвал тази дума.

12. Защо много хора не вярват, че са грешни?

¹² Дори в страните от християнския свят много хора не приемат учението за греха. Защо това е така? Макар че понякога ходят на църква, те гледат на библейското повествование за Адам и Ева като на измислица или мит. Също така някои от тях са възпитавани в нерелигиозни семейства. Тъй като се съмняват, че Бог съществува, не разбират, че той е определил морални закони за хората и неспазването им се равнява на грях. В известен смисъл те са като онези през първи век, за които Павел казал, че ‘живеят в света без надежда и без Бога’. (Еф. 2:12)

13, 14. (а) Коя е първата причина, поради която онези, които не вярват в Бога и не се смятат за грешни, не могат да бъдат извинени? (б) До какво води липсата на вяра?

¹³ В писмото си до римляните Павел посочил две причини, поради които произходът на един човек не може да бъде извинение за него — нито тогава, нито днес. Първата причина е, че самото творение свидетелства, че съществува Създател. (Прочети Римляни 1:19, 20.) Това е в хармония с думите, които апостол Павел написал от Рим до евреите: „Всеки дом е построен от някого, а онзи, който е построил всичко, е Бог.“ (Евр. 3:4) Тези думи ни помагат да разберем, че съществува Създател, който е направил цялата вселена.

¹⁴ Следователно Павел имал солидни основания да напише до римляните, че никой, който се покланя на безжизнени изображения, включително и израилтяните от древността, ‘не може да бъде извинен’. Същото важи и за онези, които се отдават на неморални действия, противни на естествената употреба на мъжкото и женското тяло. (Рим. 1:22–27) Затова съвсем уместно Павел прави заключението, че „както юдеите, така и гърците са под властта на греха“. (Рим. 3:9)

‘Съвестта, която свидетелства’

15. Какво имат всички хора и каква е ползата от това?

¹⁵ От писмото до римляните научаваме и другата причина защо хората трябва да признаят, че са грешни и се нуждаят от изход от това трудно положение. Относно кодекса от закони, който Бог дал на древните израилтяни, Павел писал: „Всички, които съгрешиха, имайки закон, ще бъдат съдени според този закон.“ (Рим. 2:12) Разсъждавайки по–нататък, той обяснил, че хората от другите народи и етнически групи макар и да не са запознати с Божия закон, често „по природа изпълняват нещата от закона“. Защо тези хора обикновено осъждат такива неща като блудство, убийство и кражба? Павел посочил причината: Те имат съвест. (Прочети Римляни 2:14, 15.)

16. Какво показва, че макар и човек да има съвест, това не означава, че той няма да върши грях?

¹⁶ Но може би си забелязал, че дори и човек да има съвест, която му „свидетелства“, това не означава, че той ще следва ръководството ѝ. Да разгледаме примера на древните израилтяни. Въпреки че притежавали съвест и конкретни закони от Бога, забраняващи кражбата и прелюбодейството, те често действали против съвестта си и против Закона на Йехова. (Рим. 2:21–23) Така носели двойна вина и несъмнено били грешници, нарушаващи Божиите стандарти и воля. Това сериозно навредило на взаимоотношенията им с техния Създател. (Лев. 19:11; 20:10; Рим. 3:20)

17. Какво насърчение намираме в писмото до римляните?

¹⁷ От обсъденото дотук може да изглежда, че всички хора, включително и ние, се намират в окаяно и безнадеждно положение пред Всемогъщия Бог. Но Павел продължил писмото си, като цитирал думите на Давид от Псалм 32:1, 2: „Щастливи са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити. Щастлив е човекът, за чийто грях Йехова няма да държи сметка.“ (Рим. 4:7, 8) Следователно Бог е осигурил средство за прощаване на греховете, действайки съгласно своите праведни стандарти.

Добрата новина за Исус — важна част от нашето послание

18, 19. (а) На какъв аспект от „добрата новина“ наблегнал Павел в писмото си до римляните? (б) Какво трябва да признаем, за да се радваме на благословиите на Царството?

¹⁸ Научавайки това, може да възкликнеш: „Каква добра новина!“ Нека се върнем назад и да насочим вниманието си към един от аспектите на добрата новина, на който Павел наблегнал. Както споменахме по–рано, Павел писал: „Не се срамувам от добрата новина, всъщност тя е Божията сила за спасение.“ (Рим. 1:15, 16)

¹⁹ Основно място в тази „добра новина“ заема ролята на Исус в осъществяването на Божието намерение. Павел с нетърпение очаквал „деня, когато Бог ще съди чрез Христос Исус онова, което хората крият, според добрата новина“. (Рим. 2:16) С тези думи той не пренебрегнал „царството на Христос и на Бога“ или онова, което Бог ще направи чрез Царството. (Еф. 5:5) По–скоро Павел показал, че за да живеем под управлението на Божието Царство и да се наслаждаваме на неговите благословии, трябва да признаем, (1) че сме грешни в очите на Бога и (2) че е необходимо да проявяваме вяра в Исус Христос, така че да ни бъдат простени греховете. Когато някой разбере и приеме тези истини за Божието намерение и види какво чудесно бъдеще го очаква, той несъмнено ще възкликне: „Да, това наистина е добра новина!“

20, 21. Защо когато проповядваме, трябва да помним „добрата новина“, на която наблегнал Павел, и какъв може да бъде резултатът от това?

²⁰ Ясно е, че трябва да помним този аспект от „добрата новина“, когато участваме в службата. Като говорел за Исус, Павел цитирал следните думи на пророк Исаия: „Никой, който основава вярата си на него, няма да бъде разочарован.“ (Рим. 10:11; Иса. 28:16) Посланието за Исус може да не е нещо ново за хората, които са запознати с онова, което Библията казва относно греха. За други обаче това послание е непознато и неприсъщо за тяхното общество. Когато тези хора повярват в Бога и в Библията, ще е необходимо да им обясним каква е ролята на Исус в Божието намерение. В следващата статия ще бъде обсъдено как пета глава на Римляни обяснява този аспект от „добрата новина“. Най–вероятно изследването на тази статия ще ти бъде от полза в службата.

²¹ Само каква радост изпитваме, когато помагаме на хората с честни сърца да разберат „добрата новина“, която Павел многократно споменава в писмото си до римляните и която е „Божията сила за спасение на всекиго, който има вяра“. (Рим. 1:16) Нещо повече, нашата радост расте, като виждаме как другите възклицават с думите, които Павел цитирал в Римляни 10:15: „Колко прекрасни са краката на онези, които известяват добра новина за добри неща!“ (Иса. 52:7)

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• На какъв аспект от „добрата новина“ се набляга в писмото до римляните?

• Какво трябва да разберат всички хора?

• Какви благословии носи „добрата новина за Христос“ на нас и на другите?

[Текст в блока на страница 8]

„Добрата новина“, за която се говори в Римляни, включва важната роля на Исус в Божието намерение

[Снимка на страница 9]

Всички ние сме родени със смъртоносен недостатък — грехът