Какво научаваме от една скромна вечеря за небесния ни Цар?

1–2. а) Защо не е изненадващо, че Исус наредил да отбелязваме смъртта му по един прост начин? б) Кои качества на Исус ще разгледаме?

МОЖЕШ ли да опишеш как протича годишното честване на Възпоменаниетоb на Христовата смърт? Без съмнение повечето от нас веднага ще посочат основните неща, които се правят. Това е така, защото Вечерята на Господаря не е никак сложна. Тя обаче е значимо събитие. Затова възниква въпросът „Защо тази вечеря е толкова скромна?“.

² По време на земната си служба Исус бил известен като човек, който учел другите на важни истини по прост, ясен и лесно разбираем начин. (Мат. 7:28, 29) В хармония с това той казал да отбелязваме смъртта му по един прост, но с дълбоко значение начин. Нека обсъдим по–подробно Вечерята на Господаря и някои от нещата, които Исус казал и направил. Така ще разберем още по–ясно колко смирен, смел и любещ е той и как да му подражаваме.

 3. Според записаното в Матей 26:26–28 колко проста била възпоменателната вечеря, която Исус установил, и какво символизирали двете неща, които използвал?

³ Исус установил Възпоменанието на своята смърт в присъствието на 11–те си верни апостоли. Той взел това, което било останало от пасхалната вечеря, и въвел скромно честване. (Прочети Матей 26:26–28.) Исус използвал само безквасния хляб и виното, които вече имал под ръка. Той казал на апостолите си, че тези две неща символизират неговото съвършено тяло и кръв, които скоро щял да пожертва за тях. Апостолите вероятно не били изненадани колко проста била тази нова вечеря. Защо?

 4. Как съветът, който Исус дал на Марта, ни помага да разберем защо възпоменателната вечеря била скромна?

⁴ Да помислим какво станало месеци по–рано по време на третата година от земната служба на Исус, когато той бил на гости на своите приятели Лазар, Марта и Мария. В тази спокойна обстановка Исус започнал да поучава. Марта била там, но вниманието ѝ било заето с подготовката на богата трапеза за почетния ѝ гост. Исус забелязал това и любезно я поправил, помагайки ѝ да разбере, че не винаги е нужно на масата да има специални ястия. (Лука 10:40–42) По–късно, само няколко часа преди жертвената си смърт, той приложил собствения си съвет. Вечерята, която установил, била скромна. Какво научаваме от това за Исус?

 5. Какво разбираме за Исус от факта, че възпоменателната вечеря била скромна, и как това е в хармония с Филипяни 2:5–8?

⁵ От всичко, което Исус казвал и правел, личало смирението му. Затова не е изненадващо, че проявил голямо смирение и през последната вечер от живота си на земята. (Мат. 11:29) Той знаел, че след малко ще принесе най–голямата жертва в човешката история и че Йехова ще го възкреси и ще му даде славна позиция в небето. И все пак не привлякъл прекалено внимание към себе си, изисквайки смъртта му да се отбелязва с пищна церемония. Вместо това казал на учениците си веднъж в годината да си спомнят за него посредством скромна вечеря. (Йоан 13:15; 1 Кор. 11:23–25) Това просто, но подходящо честване показва, че Исус не бил горд. Радваме се, че смирението е едно от отличителните качества на нашия небесен Цар! (Прочети Филипяни 2:5–8.)

 6. Как можем да подражаваме на смирението на Исус, когато срещаме изпитания?

⁶ Как можем да подражаваме на смирението на Исус? Като сме загрижени повече за другите, отколкото за себе си. (Флп. 2:3, 4) Да помислим отново за последната вечер на Исус на земята. Той знаел, че скоро ще понесе мъчителна смърт, но бил дълбоко загрижен за верните си апостоли, които щели да скърбят за него. Затова отделил последната си вечер, за да им даде напътствия, да ги насърчи и да им вдъхне увереност. (Йоан 14:25–31) Исус смирено поставил добруването на другите пред своето. Само колко хубав пример за нас!

 7. Как Исус проявил изключителна смелост малко след като установил Вечерята на Господаря?

⁷ Малко след като установил Вечерята на Господаря, Исус проявил изключителна смелост. Как? Разбирайки каква е волята на Баща му за него, той я приел, макар да знаел, че това ще означава да бъде убит за богохулство, което било позорно престъпление. (Мат. 26:65, 66; Лука 22:41, 42) Исус останал напълно лоялен на Йехова, за да окаже почит на името му, да подкрепи върховенството му и да открие пред разкайващите се хора перспективата за безкраен живот. В същото време той подготвил последователите си за онова, с което скоро щели да се сблъскат.

 8. а) Какво казал Исус на верните си апостоли? б) Как учениците на Исус подражавали на неговата смелост дори години след смъртта му?

⁸ Исус проявил смелост и като не се отдал на безпокойството, което навярно изпитвал, а се съсредоточил върху нуждите на апостолите си. Простата вечеря, която установил, след като отпратил Юда, щяла да напомня на бъдещите му помазани последователи за ползата от пролятата му кръв и от участието в новия договор. (1 Кор. 10:16, 17) За да помогне на последователите си да се окажат достойни за небесното си призоваване, Исус им казал какво той и Баща му очакват от тях. (Йоан 15:12–15) Той казал на апостолите си и какви изпитания им предстоят. След това, посочвайки собствения си пример, ги подканил да не се боят. (Йоан 16:1–4а, 33) Много години по–късно учениците му все още подражавали на неговата самопожертвователност и смелост. Макар че им струвало скъпо, те се подкрепяли помежду си в различните изпитания. (Евр. 10:33, 34)

 9. Как да проявяваме смелост подобно на Исус?

⁹ Ние днес също следваме Исусовия пример на смелост. Например изисква се смелост да помагаме на братята ни, които са преследвани заради вярата си. Понякога те може да са несправедливо хвърлени в затвора. В такъв случай трябва да направим за тях каквото е по силите ни, включително да се молим за тях и да говорим в тяхна защита. (Флп. 1:14; Евр. 13:18, 19) Друг начин да подражаваме на Исус, е да продължаваме да проповядваме „смело“. (Деян. 14:3) Като него ние искаме да проповядваме посланието за Царството, дори хората да ни се противопоставят и да ни преследват. Понякога обаче може да ни липсва смелост. Какво да направим тогава?

10. Какво трябва да правим през седмиците преди Възпоменанието и защо?

¹⁰ Можем да станем по–смели, като мислим за надеждата, която открива пред нас Христовата изкупителна жертва. (Йоан 3:16; Еф. 1:7) През седмиците преди Възпоменанието имаме специална възможност да увеличим признателността си за откупа. Следвай програмата за четене на Библията във връзка с Възпоменанието и размишлявай за събитията около Исусовата смърт. Така, когато се съберем за Вечерята на Господаря, ще разбираш по–добре значението на символите и на несравнимата жертва, която представят. Ако съзнаваме какво са направили за нас Исус и Йехова и как това е от полза за нас и близките ни, надеждата ни за бъдещето ще става по–ясна и ще сме решени да издържим смело до края. (Евр. 12:3)

11–12. Какво научихме досега?

¹¹ Досега научихме, че Вечерята на Господаря ни напомня не само за скъпоценната жертва на Исус, но и за неговото смирение и смелост. Колко благодарни сме, че той продължава да проявява тези забележителни качества като наш небесен Първосвещеник, който се застъпва за нас! (Евр. 7:24, 25) Можем да покажем искрената си признателност, като лоялно спазваме заповедта на Исус да честваме годишнината от смъртта му. (Лука 22:19, 20) Правим това в деня, който съответства на 14 нисан, най–важната дата в годината.

¹² От скромната вечеря, която Исус установил, можем да научим и за друго негово качество. Докато бил на земята, той бил известен с това качество и заради него бил готов да умре за нас. Кое е то?

13. Как стиховете от Йоан 15:9 и 1 Йоан 4:8–10 описват любовта, която Йехова и Исус са проявили, и кой извлича полза от нея?

¹³ Исус съвършено отразявал голямата любов на Йехова към нас във всичко, което правел. (Прочети Йоан 15:9; 1 Йоан 4:8–10.) Най–голямата проява на любовта му била да даде живота си за нас. Независимо дали сме помазани, или сме от „другите овце“, ние извличаме полза от любовта, която Йехова и Синът му са проявили посредством тази жертва. (Йоан 10:16; 1 Йоан 2:2) Помисли и от какво се състояла възпоменателната вечеря. Как от нея личи любовта и загрижеността на Исус за учениците му?

14. Как Исус проявил любов към учениците си?

¹⁴ Исус проявил любов към помазаните си последователи, като установил не сложен ритуал, а скромно честване. Помазаните му ученици трябвало да отбелязват смъртта му година след година, и то при различни обстоятелства, дори в затвора. (Откр. 2:10) Успявали ли да спазват Исусовата заповед? Да!

15–16. Как някои са успели да честват Вечерята на Господаря при трудни обстоятелства?

¹⁵ До ден днешен истинските християни са намирали начин да отбелязват Исусовата смърт. Те са правили най–доброто, което могат, за да честват Вечерята на Господаря, понякога при много трудни условия. Например, докато бил в единична килия в един затвор в Китай, брат Харолд Кинг трябвало да е изобретателен. Той тайно приготвил символите, използвайки каквото имал под ръка. Освен това се постарал възможно най–точно да изчисли датата на Възпоменанието. Когато дошло времето за честването, сам в килията си той изпял песен, помолил се и изнесъл библейски доклад.

¹⁶ Ето и друг пример. По време на Втората световна война група сестри в концентрационен лагер рискували живота си, за да честват Вечерята на Господаря. Заради скромното естество на Възпоменанието, те могли да го отбележат тайно. Сестрите разказали: „Стояхме в кръг близо една до друга около една табуретка, покрита с бяла покривка, върху която бяха символите. Помещението се осветяваше от свещ, понеже електрическата светлина можеше да ни издаде. ... Ние повторихме обета си към нашия Баща да използваме цялата си сила за реабилитирането на святото му име.“ Те наистина проявили забележителна вяра. Само колко любещо от страна на Исус да установи Възпоменание, което можем да честваме дори при трудни обстоятелства!

17. Какви въпроси е добре да си зададем?

¹⁷ С наближаването на Възпоменанието е добре да се запитаме: „Как мога още повече да подражавам на Исус в проявата на любов? Мисля ли повече за нуждите на събратята си, отколкото за своите нужди? Очаквам ли от тях повече, отколкото могат да направят, или се съобразявам с ограниченията им?“ Нека винаги „да проявяваме съчувствие“ в подражание на Исус. (1 Пет. 3:8)

18–19. а) В какво можем да сме сигурни? б) Какво искаш да правиш?

¹⁸ Заповедта да отбелязваме Възпоменанието на Христовата смърт, няма да важи още дълго. Когато Исус „дойде“ по време на голямото бедствие, ще събере останалите си „избраници“ в небето и Възпоменанието вече няма да бъде чествано. (1 Кор. 11:26; Мат. 24:31)

¹⁹ Можем да сме сигурни обаче, че дори след това служителите на Йехова с умиление ще си спомнят за тази скромна вечеря като символ на най–голямото смирение, смелост и любов, проявявани някога от човек. Тогава онези, които са присъствали на Вечерята на Господаря, несъмнено ще разказват за нея на останалите хора. Но за да имаме полза от тази вечеря още сега, трябва да развием желание да подражаваме на смирението, смелостта и любовта на Исус. Ако го правим, можем да сме уверени, че ще получим наградата си от Йехова. (2 Пет. 1:10, 11)