1921 — преди сто години

БЕЗСТРАШНИ ПРОПОВЕДНИЦИ

За да изпълнят задачата си, Изследователите на Библията трябвало да са безстрашни. Те трябвало да известяват не само „добра новина“ на кротките, но и „деня на отмъщението“ на злите.

Брат Джон Хоскин, който живеел в Канада, проповядвал безстрашно въпреки противопоставянето. През пролетта на 1921 г. той срещнал един методистки пастор. Братът започнал разговора, като казал: „Трябва да разговаряме за Писанието спокойно. Дори гледните ни точки да се разминават по някои въпроси, можем да приемем различията и да се разделим приятелски.“ Но не станало така. Брат Хоскин разказал: „Само след няколко минути пасторът блъсна вратата толкова силно, че стъклото ѝ щеше да падне.“

Пасторът извикал: „Защо не отидеш да говориш на езичниците?“ Брат Хоскин си замълчал, но си помислил: „Май току-що говорих с един!“

Когато на следващия ден изнасял проповед, пасторът продължил с нападките. Брат Хоскин разказал: „Той предупреди хората, че съм най-големият измамник, който е стъпвал в града, и трябва да бъда застрелян.“ Братът обаче не се изплашил ни най-малко, продължил да проповядва и пожънал успех. Той казал: „Никога не съм имал толкова хубава служба. Някои хора дори възкликваха ‘Знам, че си Божи човек!’ и ми предлагаха помощта си, за да не ми липсва нищо.“

ЛИЧНО И СЕМЕЙНО ИЗУЧАВАНЕ

За да помогнат на заинтересуваните да напредват, Изследователите на Библията публикували в списание „Златният век“a програми за изучаване на Библията. Поредицата „Библейско изучаване за юноши“ съдържала въпроси, които родителите да обсъждат с децата си. Те трябвало „да им задават въпросите и да им помагат да намерят отговора в Библията“. Някои от въпросите, като „Колко книги има в Библията?“, учели младите на основни факти, а други, като „Всеки истински християнин ли ще бъде преследван?“, ги подготвяли да станат безстрашни проповедници.

Програмата „Задълбочено изследване на Божия план на епохите“ осигурявала на напредналите изучаващи по-сложни въпроси, основани на 1 том на „Изследвания върху Писанието“. Хиляди читатели извличали полза от тези програми, но в броя на „Златният век“ от 21 декември 1921 г. се съобщавало, че те се прекратяват. Каква била причината?

НОВА КНИГА!

Братята, които били начело, осъзнали, че новите изучаващи трябва да учат основните истини систематично. За целта през ноември 1921 г. била издадена книгата „Арфата на Бога“. Заинтересуваните, които приемали книгата, били включвани също в библейския курс „Арфата“. Този курс за самостоятелно обучение им помагал да научат за „Божия план да благослови човечеството с вечен живот“. Какво представлявал курсът?

Заедно с книгата човек получавал малка карта, посочваща откъса, който трябвало да прочете. Следващата седмица получавал карта с поредица от въпроси върху него, като накрая бил посочен откъсът за следващата седмица.

Картите били изпращани на изучаващия по пощата от местния клас, или сбор, в продължение на 12 седмици. Често в това участвали братята с ограничени обстоятелства и възрастните. Например Ана Гарднър от Милвейл (Пенсилвания, САЩ) разказала: „Когато беше издадена „Арфата на Бога“, сестра ми Тейл, която беше с физически ограничения, имаше възможност да прави повече, като всяка седмица изпраща карти с въпроси.“ Щом курсът приключел, изучаващият бил посещаван лично, за да продължи библейското си обучение.

КАКВО ПРЕДСТОЯЛО

В края на годината брат Ръдърфорд изпратил писмо до всички класове. Той отбелязал, че свидетелството за Царството, дадено тази година, било „по-обширно и резултатно от всички предишни години от периода на жетвата“. После добавил: „Има още много работа. Насърчавайте другите да се включат в тази благословена служба.“ Очевидно Изследователите на Библията се вслушали в тази подкана. През 1922 г. те безстрашно известявали Царството както никога преди.