Римляни 6:23 | „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот“

„Заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ (Римляни 6:23, „Превод на новия свят“)

„Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 6:23, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

С тези думи апостол Павел обяснил, че хората умират, защото са грешни. Бог обаче обещава на верните си поклонници чудесен дар — вечен живот.

„Заплатата на греха е смърт.“ Всички хора се раждат несъвършени и затова са склонни да грешат.a (Псалм 51:5; Еклисиаст 7:20) Поради грешното си състояние хората остаряват и умират. (Римляни 5:12)

За да обясни това, Павел сравнил греха с господар, който плаща заплати. Както работникът очаква заплата за труда си, така и хората могат да очакват, че ще умрат заради несъвършенството си.

Но Павел обяснил също, че човек, „който е умрял, е оправдан за греха си“. (Римляни 6:7) Когато умрат, хората биват освободени от греховете, които са извършили, тоест те им биват опростени. Ето защо няма причина да мислим, че мъртвите продължават да страдат някъде заради грешките си. Всъщност Библията ясно казва, че мъртвите не могат да мислят, да чувстват и да действат. (Еклисиаст 9:5)

„А Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус.“ За разлика от греха, който плаща със смърт, Бог ни предлага дара на вечния живот. Оригиналната дума за „дар“ може да се преведе и като „незаслужен дар“ или „милостив дар“. Тя се отнася за нещо, което не се дава по заслуги. Никой грешен човек не може да заслужи спасение и безкраен живот. (Псалм 49:7, 8) Въпреки това Бог щедро ще даде безценния дар на вечния живот на онези, които проявяват вяра в Исус. (Йоан 3:16; Римляни 5:15, 18)

Павел написал това писмо до християните в Рим през около 56 г. По онова време някои от тях, изглежда, имали погрешни идеи за милостта на Бога. Под влияние на гръцката философия те може би мислели, че колкото повече грешат, толкова повече могат да се възползват от Божията прошка. (Римляни 6:1) Други може да са смятали, че не носят отговорност за грешките си, защото вече не са под Моисеевия закон. (Римляни 6:15) В писмото си Павел подчертал, че християните не могат да получат Божията милост, ако позволяват на греха да владее живота им. (Римляни 6:12-14, 16)

Думите на Павел уверяват поклонниците на Бога днес, че макар да са родени грешни, за тях има надежда. Ако спазват Божиите морални стандарти и не се поддават на погрешните си желания, Бог обещава да им даде вечен живот. (Римляни 6:22)

Гледай този кратък видеоклип за обобщение на Писмото до римляните.