Йехова благославяше делото на ръцете ми

С по-големите ми брат и сестра израснахме във ферма близо до град Бистър, Великобритания, където живеехме в къща под наем. На 19 години последвах примера на брат ми и сестра ми и станах пионер. По-късно бях назначен като специален пионер в Шотландия, а през 1970 г., когато бях на 23, ме поканиха да служа в Бетел в Лондон. Там „открих“ жестовия език. Това даде нова посока на живота ми и ми донесе много радост и удовлетворение.

Научавам жестов език

Когато отидох в Бетел, ме назначиха в сбор Мил Хил, където имаше няколко глухи братя и сестри. Не исках езиковата бариера да ми пречи да ги опозная, затова реших на събранията да сядам заедно с тях.

По онова време във Великобритания нямаше сборове на жестов език. Глухите посещаваха събранията на английски, където чуващи братя и сестри им превеждаха програмата буквално, като използваха жест за всяка дума от английския и следваха английската граматика. Но докато глухите братя и сестри търпеливо ме учеха на жестовия език, разбрах, че този език си има собствена граматика и словоред. На практика английският беше чужд език за тях. Като осъзнах този факт, започнах да обичам и уважавам глухите си приятели още повече за това, че редовно посещаваха събранията. Също така положих повече усилия да науча жестов език.

Официалният език на глухите във Великобритания е британски жестов език. Постепенно преводачите на нашите събрания се научиха да използват този доста развит език, вместо да превеждат дума по дума. В резултат на това глухите започнаха да извличат много по-голяма полза от събранията и се сближиха повече с чуващите братя и сестри. Днес, като се замисля за изминалите повече от 50 години, виждам как Йехова богато е благословил жестовия район. Нека ви разкажа за този напредък, в който Йехова позволи да участвам.

Растеж в района на жестовия език

През 1973 г., около година след като бях назначен за старейшина, един глух брат на име Майкъл Игърс предложи да провеждаме някои събрания на британски жестов език. Клонът одобри с още един старейшина всеки месец да организираме събрания на жестов език в Детфорд, югоизточен Лондон.

Резултатите бяха удивителни! На първото събрание присъстваха глухи Свидетели от Лондон и други части на югоизточна Великобритания. Глухите братя, сестри и заинтересувани най-накрая получиха духовна храна на своя език. След събранието си разказвахме случки и се насладихме на малка почерпка. Освен това имах възможност да поговоря с някои от братята и да ги насърча.

След време събрания на жестов език се провеждаха също в Бирмингам и Шефилд. На тях присъстваха голям брой чуващи братя и сестри, които искаха да научат британски жестов език. Благодарение на много от тези жертвоготовни Свидетели службата на този език след време се разрасна до всички части на страната.

Намирам партньор в живота

През 1974 г. се запознах с красива сестра на име Стела Баркър, която беше специална пионерка в един сбор близо до Бетел. Влюбихме се и се оженихме през 1976 г., след което служихме като специални пионери. Сборът ни се намираше в Хакни, северен Лондон. Така Стела започна да служи с мене в жестовия район. Със сигурност мога да кажа, че пионерската служба беше чудесно начало на нашия брак.

Не след дълго ни поканиха да служим като приходящи сътрудници в Бетел. Бяхме доста заети. Служех като заместник окръжен надзорник, водех Училища за служба на Царството за старейшини, а след време помагах с организирането на превода на жестов език по време на регионалните конгреси на английски. Бяхме изморени, но все пак щастливи и насърчени. (Матей 11:28-30)

През 1979 и 1982 г. се родиха двамата ни синове Саймън и Марк. Много се радвахме, но с това се увеличиха и отговорностите ни. Как успявахме да съчетаем всичко? Със Стела решихме, че когато трябва да пътувам заради теократичните ми назначения, ще ходим всички заедно и ще отделяме време и за развлечения. Искахме момчетата ни да виждат, че службата за Йехова ни носи щастие! В резултат на това, когато пораснаха, те не само знаеха жестов език, но и станаха пионери. А после, около 40 години след като телето на родителите ми започна „службата“ си в Бетел, Саймън и Марк също бяха поканени там. Това много ни зарадва!

Грижим се за нуждите на глухите

До 90-те години във Великобритания нямаше глухи старейшини, а само няколко помощник-служители. Затова чуващите старейшини, които не знаеха жестов език, трябваше да преценят дали някои от тези братя са „способни да поучават“ и да служат като надзорници. (1 Тимотей 3:2) Един от глухите помощник-служители на име Бърнард Остин беше в английски сбор. Той беше искрено загрижен за овцете на Йехова и всички го уважаваха. Много се зарадвах, когато разбрах, че е назначен като старейшина! Бърнард беше първият глух старейшина във Великобритания.

През 1996 г. се случи нещо историческо — клонът одобри да бъде сформиран първият сбор на жестов език в страната. Той се намираше в Илинг, западен Лондон. Но напредъкът не спря дотук.

Глухите извличат полза от всички събрания

През 80-те и 90-те години помагах от разстояние на Отдела по службата в Бетел, като отговарях на запитвания относно жестовия район. Понякога братята питаха клона как да помагат на глухите да разбират докладите, изнасяни на английските събрания и конгреси. В началото нямаше превод на жестов език на по-големите събирания и не разполагахме с издания за глухите. Затова често трябваше да насърчавам братята — както чуващите, така и глухите — да са търпеливи и да чакат Йехова да действа.

Търпението ни беше възнаградено! Не след дълго клонът организира събранията и конгресите на английски да бъдат превеждани на жестов език. Освен това глухите сядаха най-отпред, за да виждат добре и докладчика, и преводача. Те вече наистина усещаха, че Йехова ги обича и че са важна част от духовното му семейство.

На 1 април 1995 г. се проведе първият Ден на специален конгрес на жестов език в конгресната зала в Дъдли, централна Великобритания. Помагах на брат Дейвид Мери, който преди беше окръжен надзорник, в организирането на конгреса. За да го посетят, някои глухи Свидетели пътуваха стотици километри чак от Шотландия на север и Корнуол на югозапад. Още помня колко развълнувани бяха всички, че над 1000 души дойдоха на този паметен конгрес.

През 2001 г. клонът помоли следващата година с брат Мери да организираме регионален конгрес на британски жестов език. Това изискваше огромна работа! Но Йехова благослови усилията на многото доброволци и конгресът не само се проведе успешно, но и остави незабравими спомени! След това години наред имах привилегията да помагам с организирането на конгреси на жестов език, докато Йехова не осигури способни по-млади братя, които да поемат тази отговорност.

Видеоматериали за глухите

През 1998 г. много се развълнувахме, когато организацията на Йехова публикува първото издание на британски жестов език — брошурата „Какво изисква Бог от нас?“ на видеокасета. С нея водихме много библейски изучавания. След време получихме и други издания.

На регионалния конгрес през 2002 г. за първи път се превеждаха песните на Царството. Глухите братя и сестри вече можеха „да пеят“ прекрасните текстове заедно с преводача и да усещат завладяващия ритъм на музиката. Още помня как един глух старейшина плачеше от радост, докато „пееше“ за първи път!

На същия конгрес през 2002 г. се случи още нещо историческо. Сборът на жестов език в Лондон беше помолен да подготви видеозапис на драмата. Но как щяхме да се справим, като нямахме никакъв опит? Йехова отново ни се притече на помощ, като ни помогна да намерим братя, които знаеха как да снимат и да обработват филми. Крайният резултат беше много добър! Освен това опитът, който придобих, ми беше много полезен, понеже между 2003 и 2008 г. имах привилегията да ръководя записването на видеодрами в Бетел за конгресите на британски жестов език.

Със Стела много ни харесваше да служим в Бетел със синовете си. Но работата беше тежка. Тъй като репетициите и снимките продължаваха няколко седмици, актьорите и снимачният екип се изтощаваха физически и емоционално. Усилията обаче си заслужаваха! Сърцата ни преливаха от радост, като виждахме как библейските повествования оживяват за глухите братя и сестри. Много от тях плачеха от щастие.

Йехова продължи да ни обсипва с духовни дарове. От 2015 г. получаваме учебното издание на „Стражева кула“ на британски жестов език във видеоформат. После, през 2019 г., в същия формат беше издадено Евангелието според Матей. Днес разполагаме с целите Християнски гръцки писания и се работи усилено по Еврейските писания. Глухите братя и сестри са изключително благодарни на Йехова!

Като служители на Йехова, сме част от братство, което отразява безпристрастната любов на Йехова. (Деяния 10:34, 35) Със семейството ми не спираме да се удивяваме от времето, силите и средствата, които нашата организация отделя, за да помага на всякакви хора, включително на глухите и слепите.a

Всички тези усилия наистина си струват, защото днес във Великобритания има няколко сбора на британски жестов език. Изпитвам огромна радост и удовлетворение, че можех да допринасям за този напредък още от скромното му начало. (Захария 4:10) Разбира се, заслугата за всичко е на Йехова. Той ръководи организацията си, осигурява на служителите си нужното, за да известяват добрата новина на всякакви хора, и прави така, че семето на Царството да пусне корен в сърцата на искрените хора.