Проявяване на интерес към другия човек

КОГАТО споделяме библейските истини с другите, е необходимо да правим повече от това да информираме ума. Трябва да призовем сърцето. Един начин да направим това е, като проявяваме искрен личен интерес към своите слушатели. Такъв интерес може да бъде проявен по различни начини.

Имай предвид гледната точка на своите слушатели. Апостол Павел вземал под внимание произхода и начина на мислене на своите слушатели. Той обяснил: „На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, при все че сам аз не съм под закон, за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, при все че не съм без закон спрямо Христа, за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.“ (1 Кор. 9:20–23) Как можем ние днес ‘да станем всичко на всички’?

Ако имаш възможност, дори за кратко, да наблюдаваш другите, преди да говориш с тях, може да забележиш неща, показващи какви са техните интереси и обстоятелства. Можеш ли да кажеш с какво се занимават? Виждаш ли свидетелство за техните религиозни вярвания? Има ли признаци за семейното им положение? Можеш ли въз основа на това, което наблюдаваш, да приспособиш представянето си така, че да бъде по–привлекателно за твоите слушатели?

За да направиш представянето си по–привлекателно, трябва предварително да помислиш как ще заговаряш хората в твоя район. В някои райони това обхваща онези, които идват от други страни. Дали си намерил резултатен начин да им свидетелстваш, ако в района ти живеят такива хора? Тъй като божията воля е „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“, си постави за цел да представяш посланието за Царството по привлекателен начин на всички, които срещаш. — 1 Тим. 2:4, НС.

Слушай внимателно. Въпреки че Йехова може да знае всичко, той слуша другите. Пророкът Михей имал видение, в което Йехова насърчавал ангелите да споделят своите идеи относно решаването на определен въпрос. Тогава Бог позволил на един ангел да изпълни предложението, което направил. (3 Царе 22:19–22) Когато Авраам изразил загриженост относно присъдата, която щяла да бъде изпълнена над Содом, Йехова снизходително го изслушал. (Бит. 18:23–33) Как можем в службата си да подражаваме на примера на Йехова относно изслушването?

Насърчавай другите да се изкажат. Задай подходящ въпрос и изчакай достатъчно дълго за техния отговор. Наистина слушай. Твоето грижливо внимание ще ги насърчи да говорят свободно. Ако отговорът им разкрива нещо за техните интереси, тактично задай допълнителни въпроси. Без да превръщаш разговора в кръстосан разпит, се опитай да ги опознаеш по–добре. Похвали ги за техните мисли, ако можеш искрено да направиш това. Дори да не си съгласен с тяхната гледна точка, бъди снизходителен, като благодариш за изказаното мнение. — Кол. 4:6.

Трябва да внимаваме обаче интересът ни към хората да не премине границата на приличието. Загрижеността за другите не ни дава право да си пъхаме носа в личните им работи. (1 Пет. 4:15) Трябва да внимаваме някой от другия пол да не разбере погрешно интереса, който проявяваме. Необходима е добра преценка, тъй като това, което се смята за подходяща степен на проява на интерес, е различно в различните страни, дори за различните хора. — Лука 6:31.

Подготовката ще ти помогне да бъдеш добър слушател. Когато посланието ни е ясно в ума ни, това ни помага да се отпуснем и да обръщаме внимание на другите по естествен начин. Това ги кара да се чувстват спокойни и да са по–склонни да разговарят с нас.

Ние проявяваме почит към другите, като ги изслушваме. (Рим. 12:10) Това показва, че ценим техните мисли и чувства. То може дори да ги накара да обърнат по–сериозно внимание на онова, което искаме да им кажем. Следователно божието Слово с основание ни съветва ‘да бъдем бързи да слушаме и бавни да говорим’. — Як. 1:19.

Помагай на другите да напредват. Загрижеността за другите ще ни накара да не преставаме да мислим за онези, които проявяват интерес, и да ги посетим отново, за да споделим библейските истини, които най–пряко удовлетворяват техните нужди. Когато обмисляш следващото си посещение, вземи под внимание онова, което си научил за тях при предишните посещения. Подготви информация по тема, която ги интересува. Наблегни на практическата стойност на материала, като им помогнеш да разберат как могат да извлекат полза от онова, което научават. — Иса. 48:17.

Ако слушателят ти сподели ситуация или проблем, който му тежи, приеми това като специална възможност да споделиш с него добрата новина. Следвай примера на Исус, който винаги бил готов да утеши онези, които изпитват трудности. (Мар. 6:31–34) Устоявай на изкушението да предлагаш бързо решение или да даваш повърхностни съвети. Това може да накара другия да мисли, че не се интересуваш искрено от него. Вместо това проявявай съчувствие. (1 Пет. 3:8) След това изследвай основаните на Библията издания и сподели укрепваща информация, за да помогнеш на този човек да се справи със своето положение. Разбира се, ако изпитваш любеща загриженост за своя слушател, няма да разкриваш поверителните неща, които той споделя с тебе, освен ако има основателна причина за това. — Пр. 25:9.

Личен интерес трябва да проявяваме най–вече към онези, с които изучаваме Библията. Обмисляй в молитва нуждите на всеки изучаващ и се подготвяй за изучаването, като имаш предвид тези нужди. Запитай се: „Какво трябва да направи той (или тя), за да продължава да напредва в духовно отношение?“ Любезно помогни на изучаващия да разбере какво казват по въпроса Библията и изданията на „верния и разумен слуга“. (Мат. 24:45) В някои случаи може да не е достатъчно само да дадем обяснение. Може да се наложи да покажеш на изучаващия как да приложи определен библейски принцип, като в действителност направите заедно нещо, което показва неговото приложение. — Йоан 13:1–15.

Необходими са равновесие и добра преценка, когато помагаш на другите да приведат живота си в съгласие със стандартите на Йехова. Хората се различават по произхода и способностите си и напредват в различна степен. Имай разумни очаквания спрямо другите. (Флп. 4:5) Не им оказвай натиск да правят промени в живота си. Остави Словото на Бога и Неговият дух да ги подтикнат към това. Йехова иска хората да му служат с охотно сърце, а не по принуда. (Пс. 110:3) Избягвай да изразяваш собственото си мнение относно личните решения, които те вземат, и дори ако другите те молят да направиш това, внимавай да не вземаш решения вместо тях. — Гал. 6:5.

Оказвай практическа помощ. Макар че бил загрижен главно за духовното благополучие на своите слушатели, Исус бил чувствителен и спрямо техните нужди. (Мат. 15:32) Дори да изпитваме финансови ограничения, има много практични начини, по които можем да помогнем.

Интересът към другите ще ни подтиква да бъдем внимателни. Например, ако климатичните условия създават неудобство за твоя слушател, преместете се на по–подходящо място или се уговорете да продължите разговора си друг път. Ако си отишъл в неподходящо време, предложи да дойдеш пак по–късно. Ако съсед или някой, който проявява интерес, е болен или е в болница, прояви своята загриженост за него, като му изпратиш картичка или кратко писмо или като го посетиш. Ако е подходящо, можеш да му занесеш нещо за ядене или да му направиш някаква друга услуга.

Като напредват, изучаващите Библията може да изпитват емоционална празнота поради това, че вече не прекарват много време със своите предишни приятели. Дръж се приятелски с тях. Отделяй време да говориш с тях след библейското изучаване и при други случаи. Насърчавай ги да си намерят добри приятели. (Пр. 13:20) Помагай им да посещават християнските събрания. Сядай до тях на тези събирания и им помагай за децата им, така че всички да могат да извлекат по–пълна полза от програмата.

Проявявай искрен интерес. Да проявяваш интерес към другите не е умение, което можеш да усвоиш, но е качество на сърцето. Степента, в която проявяваме интерес към другите, се вижда по много начини. Вижда се по това как слушаме и по онова, което казваме. Проявява се чрез любезността и вниманието ни към другите. Дори когато не казваме или не правим нищо, това се вижда в нашата нагласа и в изражението на лицето ни. Ако наистина сме загрижени за другите, те несъмнено ще усещат това.

Най–важната причина за проявяването на интерес към другите е тази, че като правим така, подражаваме на любовта и милостта на нашия небесен Баща. Това помага на нашите слушатели да се приближат до Йехова и до посланието, което той ни дава да разпространяваме. Така че като споделяш добрата новина, се стреми да проявяваш личен интерес „не само към своите работи, но и към работите на другите“. — Флп. 2:4, НС.