Да поддържаме мира и чистотата на сбора

ВСЯКА година в изпълнение на едно библейско пророчество хиляди хора се стичат към „дома на Йехова“, тоест се присъединяват към чистото поклонение. (Мих. 4:1, 2) Колко сме щастливи да ги посрещнем в „сбора на Бога“! (Деян. 20:28) Те ценят възможността да служат на Йехова с нас и да се радват на чистата и мирна среда в духовния ни рай. Божият свети дух и мъдрите съвети на Библията ни помагат да поддържаме мира и чистотата на сбора. (Пс. 119:105; Зах. 4:6)

² Като прилагаме библейските принципи, обличаме „новата личност“. (Кол. 3:10) Ние подминаваме дребнавите спорове и разногласията. Тъй като имаме гледната точка на Йехова, преодоляваме разединяващото влияние на света и служим обединено като международно братство. (Деян. 10:34, 35)

³ Въпреки всичко от време на време възникват трудности, които засягат мира и единството на сбора. Каква е причината? В повечето случаи, че не се прилагат библейските съвети. Ние все още трябва да се борим с несъвършените си човешки склонности. Никой от нас не е безгрешен. (1 Йоан 1:10) Някой може да предприеме погрешна стъпка, която да внесе морална или духовна нечистота в сбора. Може да обидим някого чрез необмислени думи или действия или онова, което друг е казал или направил, може да стане препятствие за нас. (Рим. 3:23) Как да се справяме с такива ситуации?

⁴ Йехова любещо е взел предвид всичко това. Словото му ни дава напътствия какво да правим, когато възникнат трудности. На разположение е и индивидуална помощ от любещи духовни пастири — старейшините. Като прилагаме техните основани на Библията съвети, можем да възстановим отношенията си с другите и да запазим доброто си име пред Йехова. Ако бъдем поправени или порицани заради някакво прегрешение, можем да сме сигурни, че тази мярка е израз на любовта на небесния ни Баща. (Пр. 3:11, 12; Евр. 12:6)

⁵ Понякога между вестители в сбора може да възникнат дребни несъгласия или спорове. Те трябва да се разрешават бързо и с братска любов. (Еф. 4:26; Флп. 2:2–4; Кол. 3:12–14) Най–вероятно ще установиш, че проблемите, които засягат взаимоотношенията ти с някого от сбора, могат да бъдат разрешени, като се приложи съветът на апостол Петър да изпитваме „силна любов един към друг, защото любовта покрива множество грехове“. (1 Пет. 4:8) Библията казва: „Всички ние много пъти грешим.“ (Як. 3:2) Като прилагаме златното правило — да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват с нас, — обикновено ще можем да простим и да забравим дребните обиди. (Мат. 6:14, 15; 7:12)

⁶ Ако забележиш, че някой се е обидил от твои думи или действия, трябва да поемеш инициативата да се помириш с него незабавно. Помни, че това засяга също отношенията ти с Йехова. Исус посъветвал учениците си: „Ако донесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си отиди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Мат. 5:23, 24) Може да е станало недоразумение. Ако е така, разговаряй открито с другия. Доброто общуване между всички в сбора помага много за предотвратяването на недоразумения и за решаването на проблемите, които възникват поради човешкото несъвършенство.

⁷ Понякога надзорниците може да сметнат за необходимо да дадат съвет на някого, за да поправят мисленето му. Това не винаги е лесно. Апостол Павел писал на християните в Галатия: „Братя, дори ако някой предприеме погрешна стъпка, без да осъзнава това, вие, които притежавате духовни качества, се опитайте да поправите този човек с мек дух.“ (Гал. 6:1)

⁸ Като се грижат добре за стадото, надзорниците може да предпазят сбора от много духовни опасности и да предотвратят развитието на сериозни проблеми. Старейшините се стремят да служат на сбора в съгласие с онова, което Йехова е обещал чрез Исаия: „Всеки от тях ще бъде като убежище от вятър и като скривалище от буря, като водни потоци в безводна страна, като сянката на голяма скала в суха земя.“ (Иса. 32:2)

⁹ Апостол Павел предупредил за някои братя, които можели да окажат лошо влияние на сбора. Той казал: „Заповядваме ви да се отдръпнете от всеки брат, който живее непорядъчно и не според онова, което ви беше предадено от нас.“ След това пояснил: „Ако някой не се подчинява на казаното от нас в това писмо, вие си набележете този човек и престанете да общувате с него, за да се засрами. И все пак не го смятайте за враг, но продължавайте да го съветвате като брат.“ (2 Сол. 3:6, 14, 15)

¹⁰ Възможно е някой да не е извършил сериозен грях, заради който може да бъде изключен от сбора, но да показва отявлено неуважение към Божиите стандарти за християните. Той може да е например крайно мързелив, критичен или нечистоплътен или „да се бърка в неща, които не го засягат“. (2 Сол. 3:11) Или може хитро да се опитва да извлече материална изгода от другите или се отдава на развлечения, които са напълно неподходящи. Непорядъчното му поведение е достатъчно сериозно, че да се отрази лошо на сбора, и е възможно да се разпространи сред други християни.

¹¹ Старейшините първо ще се опитат да помогнат на непорядъчния, като му дадат основан на Библията съвет. Но ако той продължава да не зачита библейските принципи въпреки неколкократните напомняния, старейшините може да решат да бъде изнесен предупредителен доклад. Те трябва да проявят проницателност, когато преценяват дали дадена ситуация е достатъчно сериозна и смущаваща за другите, за да изисква такъв доклад. Докладчикът ще даде подходящи съвети относно непорядъчното поведение, но няма да посочи името на човека. Тези, които са наясно със ситуацията, описана в доклада, ще ограничат общуването с този човек, макар че няма да прекратят духовното си общуване с него, „съветвайки го като брат“.

¹² Твърдата позиция на верните християни може да накара непорядъчния да се засрами от постъпките си и да го подтикне да се промени. Когато е очевидно, че той е прекратил неподобаващото си поведение, вече не е нужно другите да се отнасят към него като към „набелязан“.

¹³ Готовността да подминаваме обидите и да прощаваме, не означава, че сме безразлични към греха или че го одобряваме. Не всички грешки могат да бъдат приписани на наследеното несъвършенство, нито пък е правилно да пренебрегваме по–сериозните провинения. (Лев. 19:17; Пс. 141:5) Според договора на Закона някои грехове били по–сериозни от други; същото е и в християнския сбор. (1 Йоан 5:16, 17)

¹⁴ Исус дал конкретни напътствия за решаване на сериозните проблеми, които може да възникнат между християни. Обърни внимание на стъпките, които посочил: „Ако твоят брат извърши грях, [1] отиди и насаме му покажи грешката. Ако те послуша, значи си спечелил брат си. Но ако не те послуша, [2] вземи със себе си още един или двама души, за да може всяко нещо да бъде потвърдено от устата на двама или трима свидетели. Ако не послуша и тях, [3] кажи на сбора. Но ако не послуша дори и сбора, нека бъде за тебе като човек от народите и като данъчен служител.“ (Мат. 18:15–17)

¹⁵ Предвид притчата, която Исус разказал след това и която е записана в Матей 18:23–35, изглежда, грехът, за който се отнасят думите в Матей 18:15–17, може да е от финансов или имуществен характер — например неизплащане на заем или измама. Може да става въпрос и за клевета, която разваля нечие добро име.

¹⁶ Ако имаш доказателства, че някой в сбора е извършил такъв грях срещу тебе, не бързай да молиш старейшините да се намесват в твоя полза. Както посъветвал Исус, първо говори с човека. Опитай се да разрешиш проблема, без да намесваш някой друг. Помни, че Исус не казал „Отиди само веднъж и му покажи грешката“. Затова, ако човекът не признае грешката си и не поиска прошка, може да е добре да говориш с него отново друг път. Ако въпросът може да се реши по този начин, съгрешилият несъмнено ще е признателен, че не си казал на другите за греха му и не си развалил доброто му име в сбора. Ти ще „си спечелил брат си“.

¹⁷ Ако провинилият се поеме отговорност за постъпката си, потърси прошка и вземе мерки да я поправи, не са необходими по–нататъшни действия. Въпреки че е сериозно, подобно провинение може да се реши между засегнатите страни.

¹⁸ Ако не „спечелиш брат си“, като „насаме му покажеш грешката“, тогава може, както казал Исус, „да вземеш със себе си още един или двама души“ и отново да говориш с него. Тези, които вземеш със себе си, също трябва да имат за цел „да спечелят брата“. За предпочитане е да са били очевидци на предполагаемото провинение, но ако няма такива, може да решиш да вземеш със себе си един или двама души за свидетели на разговора. Те може да имат опит в подобни ситуации и да могат да установят дали наистина е извършен грях. Ако свидетелите са старейшини, те не представят сбора, тъй като старейшинското тяло не ги е назначило за това.

¹⁹ Ако проблемът не се разреши след многократните ти опити — говорил си с човека насаме и си отишъл при него с един или двама души — и не можеш да го подминеш, тогава трябва да съобщиш за това на надзорниците в сбора. Помни, че целта им е да поддържат мира и чистотата на сбора. След като си казал на старейшините, е добре да оставиш нещата в техни ръце и да разчиташ на Йехова. Никога не позволявай поведението на някого да стане препятствие за вярата ти или да ограби радостта ти в службата за Йехова. (Пс. 119:165)

²⁰ Пастирите на стадото ще проучат въпроса. Ако се установи, че човекът наистина е извършил сериозен грях срещу тебе, не се разкайва и не иска да предприеме стъпки да поправи вредата в разумна степен, може да се наложи комитет, съставен от надзорници, да го изключи от сбора. По този начин старейшините защитават стадото и запазват чистотата на сбора. (Мат. 18:17)

²¹ Някои сериозни прегрешения, като блудство, прелюбодейство, хомосексуализъм, отстъпничество, идолопоклонство и други, изискват нещо повече от прошката на засегнатия. (1 Кор. 6:9, 10; Гал. 5:19–21) Тъй като е застрашена духовната и моралната чистота на сбора, такива сериозни грехове трябва да се съобщават на старейшините и те да се занимаят с тях. (1 Кор. 5:6; Як. 5:14, 15) Някой може да се обърне към старейшините, за да признае своя грях или да им съобщи какво знае за прегрешението на някой друг. (Лев. 5:1; Як. 5:16) Независимо как старейшините научат, че покръстен Свидетел е извършил сериозен грях, двама старейшини ще направят първоначално проучване. Ако се установи, че сведението е основателно и че има доказателства за извършването на сериозен грях, старейшинското тяло ще назначи съдебен комитет от най–малко трима старейшини, които да разгледат случая.

²² Старейшините бдят над стадото, стремейки се да го предпазят от всичко, което може да му навреди духовно. Те също се стремят да използват умело Божието Слово, за да порицаят съгрешилите и да възстановят духовното им здраве. (Юда 21–23) Това е в съгласие с напътствията, които апостол Павел дал на Тимотей: „С цялата сериозност ти заповядвам пред Бога и пред Христос Исус, който е определен да съди живите и мъртвите, ... поправяй, порицавай и подканяй с голямо дълготърпение и умело поучаване.“ (2 Тим. 4:1, 2) Това може да изисква много време, но е част от усърдната работа на старейшините. Сборът цени техните усилия и ги смята за „достойни за двойна почит“. (1 Тим. 5:17)

²³ Във всяка ситуация, в която е установена вина, главната цел на надзорниците е да възстановят духовното здраве на съгрешилия. Ако той искрено се разкайва и те успеят да му помогнат, порицанието им, било то насаме, или пред свидетелите, които са дали показания на съдебното заседание, ще изпълни целта си и ще вдъхне здрав страх и в свидетелите. (2 Царе 12:13; 1 Тим. 5:20) Във всички случаи на съдебно порицание се налагат известни ограничения. Това ще помогне на съгрешилия „да изправи пътищата за своите крака“. (Евр. 12:13) След време, когато стане явно, че той се възстановява духовно, тези ограничения ще се премахнат.

²⁴ Ако съдебният комитет прецени, че даден човек се разкайва, но е вероятно за прегрешението да се разчуе в сбора или в обществото или ако сборът трябва да е предпазлив по отношение на разкайващия се грешник, ще бъде направено кратко съобщение на Събранието за християнски живот и служба. То трябва да гласи: „Брат/сестра [име, фамилия] беше порицан.“

²⁵ В някои случаи съгрешилият упорито продължава да върши грях и не откликва на усилията да му се помогне. По време на съдебното заседание може да не са налице достатъчно „дела, подходящи за ... разкаяние“. (Деян. 26:20) Какво се прави тогава? В такива случаи е необходимо неразкайващият се грешник да бъде изключен от сбора и така да бъде лишен от общуване с чистия народ на Йехова. Лошото влияние на грешника е отстранено, като така се запазва моралната и духовната чистота на сбора и доброто му име. (Втор. 21:20, 21; 22:23, 24) Когато разбрал за срамното поведение на един християнин от сбора в Коринт, апостол Павел посъветвал старейшините да предадат „този човек на Сатана ..., така че духът на сбора да бъде запазен“. (1 Кор. 5:5, 11–13) Той споменал за изключването и на други по негово време, които се разбунтували срещу истината. (1 Тим. 1:20)

²⁶ Когато се вземе решение неразкайващ се грешник да бъде изключен, съдебният комитет трябва да го уведоми за това, като ясно му обясни библейското основание (основания) за изключването. Когато съобщава решението си на съгрешилия, съдебният комитет ще му каже, че ако смята решението за погрешно и желае да го обжалва, трябва да го направи с писмо, като ясно посочи причините за възражението си. Ще му бъдат дадени седем дни за това от деня, в който е бил уведомен за решението на комитета. Ако получи възражение, старейшинското тяло ще се свърже с окръжния надзорник, който ще назначи апелативен комитет от способни старейшини да преразгледа случая. Те ще направят всичко възможно да проведат заседание в рамките на една седмица след получаването на писмото. Ако има обжалване, съобщението за изключване ще бъде отложено. Междувременно на обвиняемия няма да му бъде позволено да дава отговори и да се моли на събранията и няма да му се поверяват специални привилегии.

²⁷ Възможността да обжалва, е проява на милост към обвиняемия, която му позволява още веднъж да сподели своята гледна точка. Затова, ако той умишлено не се яви на апелативното заседание, след като положат разумни усилия да се свържат с него, старейшините ще съобщят за изключването му.

²⁸ Ако съгрешилият не иска да обжалва, съдебният комитет ще му обясни колко е важно да се разкае и какви стъпки може да предприеме, за да бъде възстановен след време. Това е полезно и милостиво и трябва да се направи с надеждата, че той ще се промени и след време ще отговаря на изискванията да се върне в организацията на Йехова. (2 Кор. 2:6, 7)

²⁹ Когато един неразкайващ се грешник трябва да бъде изключен от сбора, се прави кратко съобщение, което гласи: „[Име, фамилия] вече не е Свидетел на Йехова.“ Така верните християни в сбора ще разберат, че трябва да престанат да общуват с този човек. (1 Кор. 5:11)

³⁰ Терминът „самоотстраняване“ се отнася за действие, предприето от покръстен Свидетел, който съзнателно се отказва да е истински християнин, като заявява, че не иска повече да бъде смятан за Свидетел на Йехова. Или може да се отказва от мястото си в сбора със своите действия, като например стане член на светска организация, чиито цели противоречат на библейските учения, и следователно ще бъде съден от Йехова Бог. (Иса. 2:4; Откр. 19:17–21)

³¹ Апостол Йоан писал относно онези по негово време, които се отрекли от християнската си вяра: „Те излязоха от нас, но не бяха като нас, защото ако бяха като нас, щяха да останат с нас.“ (1 Йоан 2:19)

³² Когато някой се самоотстрани, позицията му пред Йехова е много по–различна от позицията на неактивен християнин, който е престанал да участва в проповедната служба. Човек може да е станал неактивен, защото е пренебрегнал редовното изучаване на Божието Слово или се е сблъскал с лични проблеми или преследване и е загубил пламенността си за службата за Йехова. Старейшините и другите в сбора ще продължават да оказват подходяща духовна помощ на неактивните християни. (Рим. 15:1; 1 Сол. 5:14; Евр. 12:12)

³³ За разлика от това, ако един християнин реши да се самоотстрани, се прави кратко съобщение пред сбора, което гласи: „[Име, фамилия] вече не е Свидетел на Йехова.“ Отношението към този човек трябва да е същото като към изключен.

³⁴ Изключен или самоотстранил се човек може да бъде възстановен, когато даде ясни доказателства за разкаяние и вече достатъчно време показва, че е оставил погрешното си поведение. Трябва да е очевидно, че той желае да има добри взаимоотношения с Йехова. Старейшините ще оставят на човека достатъчно време — много месеци, година или дори повече в зависимост от обстоятелствата — да докаже, че разкаянието му е искрено. Когато старейшинското тяло получи писмо с молба за възстановяване, комитет по възстановяване ще разговаря с този човек. Комитетът ще прецени дали са налице „дела, подходящи за [неговото] разкаяние“, и ще реши дали да го възстанови на този етап, или не. (Деян. 26:20)

³⁵ Ако човекът, който иска да бъде възстановен, е бил изключен от друг сбор, местен комитет по възстановяване ще се срещне с него и ще разгледа молбата му. Ако членовете на този комитет смятат, че той може да бъде възстановен, ще дадат препоръката си на старейшинското тяло в сбора, който първоначално се е занимавал с въпроса. Комитетите, свързани със случая, ще си сътрудничат, за да бъдат събрани всички факти и да се стигне до правилно решение. Но решението за възстановяване се взема от комитет по възстановяване в сбора, който първоначално се е занимавал със случая.

³⁶ Когато комитетът по възстановяване е убеден, че изключеният или самоотстранилият се се разкайва искрено и трябва да бъде възстановен, в сбора, който първоначално се е занимавал със случая, се прави съобщение за възстановяването му. Ако човекът сега е в друг сбор, съобщението ще бъде направено и там. То трябва да гласи: „[Име, фамилия] е възстановен като Свидетел на Йехова.“

³⁷ Сериозно прегрешение на дете, което е покръстено, трябва да бъде съобщено на старейшините. Когато те разглеждат случай на сериозен грях на непълнолетен, е добре да присъстват покръстените му родители. Те ще искат да сътрудничат на съдебния комитет, като не се опитват да предпазят провинилото се дете от необходимите дисциплинарни мерки. Както при случаите с пълнолетни, съдебният комитет се стреми да поправи съгрешилия и да му помогне да се върне в правия път. Но ако не се разкайва, младият човек ще бъде изключен.

³⁸ Какво трябва да се направи, ако вестител извърши сериозен грях? Тъй като не е покръстен Свидетел, той не може да бъде изключен. Но е възможно да не разбира напълно библейските стандарти и един любещ съвет може да му помогне „да изправи пътищата за своите крака“. (Евр. 12:13)

³⁹ Ако съгрешилият непокръстен вестител не се разкайва, след като двама старейшини са се срещнали с него и са се опитали да му помогнат, тогава е необходимо сборът да бъде информиран. Прави се следното кратко съобщение: „[Име, фамилия] вече не служи като непокръстен вестител.“ След това сборът ще гледа на него като на човек от света. Въпреки че не е изключен, християните ще са внимателни в общуването с него. (1 Кор. 15:33) От този човек няма да бъдат приемани отчети за проповедна служба.

⁴⁰ След време бивш непокръстен вестител може да поиска отново да стане вестител. В такъв случай двама старейшини ще се срещнат с него, за да преценят духовния му напредък. Ако той отговаря на изискванията, ще бъде направено кратко съобщение, в което се казва: „[Име, фамилия] отново служи като непокръстен вестител.“

⁴¹ Всички, които са свързани с Божия сбор днес, могат да се радват на прекрасния духовен рай, който Йехова е осигурил на народа си. Храним се на тучни духовни пасища и разполагаме с изобилие от освежаващи води на истината. Йехова ни защитава чрез своите теократични уредби под главенството на Христос. (Пс. 23; Иса. 32:1, 2) Тъй като в тези трудни последни дни сме в духовния рай, се чувстваме сигурни.

⁴² Като поддържаме мира и чистотата на сбора, оставяме светлината на истината за Царството да свети. (Мат. 5:16; Як. 3:18) С Божията благословия ще имаме радостта да видим още много хора да опознават Йехова и да изпълняват волята му заедно с нас.