Смъртоносен глад във време на изобилие
„Моите собствени слуги ще ядат, но самите вие ще гладувате“ (Исаия 65:13).
1, 2. (а) Какъв проблем напразно се мъчат да преодолеят народите? (б) Каква реална надежда посочва Библията?
НАД цялата земя обикаля призракът на глада. Уводната статия на вестник „Бостон глоуб“ така коментира тази криза: „Светът, в който почти един милиард души примират от глад, трябва да намери начин да помогне на бедните народи да опитат поне част от благосъстоянието на най–богатите народи.“ Но дори така наречените напреднали страни не могат да твърдят, че са напълно свободни от недостиг на храна. Те също не успяха до сега да изработят програма, която да осигури изхранването на всички жители. Загрижените хуманисти се мъчат да преодолеят този нарастващ проблем. Възможно ли е той да бъде разрешен?
2 Цитираната по–горе статия признава: „Най–обезсърчаващ аспект на недохранването ... е това, че светът несъмнено може да изхрани всички“. Същевременно гладът и смъртта причинявана от него, се засилва. Защо е така? Нашият любвеобилен Създател се е погрижил щедро да снабди с храна няколко милиарда жители на нашата земя. Приготвяйки земята за дом на човека, той я направил способна изобилно да произвежда храна, повече отколкото е необходимо за всеки от нас (Псалм 72:16–19; 104:15, 16, 24). Дори в това бурно време можем да сме сигурни , че този прекрасен Дарител ще снабди задоволително с храна тези, които се насочват към подходящия извор. Посредством голямия администратор по продоволствието, когото сам установи, ни казва: „Продължавайте да търсите първо Царството и НЕГОВАТА [Божията] правда и всички тези други неща [необходими за живот материални блага] ще ви се прибавят“ (Матей 6:33; 1 Йоан 4:14).
Смъртоносен глад
3. Какъв вид глад днес има най–голямо значение и как е бил предсказан?
3 От най–голямо значение днес на земята е будещият съжаление духовен глад. Той е пряко свързан с липсата на мир. Клатушкайки се, човечеството отчаяно търси изход от тази ситуация. Преди много столетия Всемогъщият Бог накарал своя пророк да опише това положение със следните думи: „‘Ето! Идат дни’, казва Суверенният Бог Йехова, ‘когато ще изпратя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите на Йехова. Те ще скитат от море до море да търсят Словото на Йехова и ще обикалят от север дори до изгрева на слънцето, но няма да го намерят’“ (Амос 8:11, 12).
4, 5. (а) Защо някои не намират Бога, въпреки че го търсят? (б) Как Исус контрастирал с тогавашните религиозни водачи (Матей 15:1–14)?
4 Възможно ли е да се преодолее това безизходно положение? Апостол Павел отговаря положително на този въпрос, окуражавайки ни с думите: „Богът, който е направил света ... е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, дали ще го усетят пипнешком и наистина го намерят, въпреки че той всъщност не е далеч от всеки един от нас“ (Деяния на ап. 17:24–27).
5 Щом Бог „не е далеч от всеки един от нас“, то защо мнозина го търсят с пипане, без да го намерят? Защото го търсят на погрешно място. Колко от тези, които се смятат за християни се ръководят от съветите намиращи се в основното ръководство на християнството, а именно Светото Писание? Колко от така наречените „пастири“ си служат с Божието Слово за да поучават „овцете“? (Сравни Езекиил 34:10). Исус казал на тогавашните горделиви религиозни водачи, че не познават „нито писанията, нито Божията сила“ (Матей 22:29; Йоан 5:44). Исус обаче познавал Писанията и въз основа на тях поучавал хората, на които съчувствал, „защото бяха отрудени и лутащи се като овце, които нямат пастир“ (Матей 9:36).
Време на изобилие — в какво отношение?
6. Какво осигурява Йехова на слугите си по отношение на духовно изобилие?
6 Йехова вдъхва увереност и окуражава тези, които искрено се стремят да го познаят. Порицавайки фалшивите религиозни водачи, казва чрез своя пророк Исаия: „Ето! Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате. Ето! Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате. Ето! Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате“ (Исаия 65:13, 14). Но как Бог осигурява изобилие на слугите си? Какво трябва да правим, за да се ползуваме с радост от предварително взетите мерки за запазване на живота ни, въпреки съществуващия днес духовен глад?
7. Коя древна драма по любвеобилен начин е записана за наше насърчение?
7 Тъй като спасението е напълно зависимо от това, дали знаем изискванията на Йехова и дали с вяра постъпваме съгласно с тях, ние трябва охотно да изследваме Неговото Слово, за да знаем каква е неговата воля спрямо нас и да разберем как постъпва той с нас (Йоан 17:3). С тази цел ще разгледаме една библейска драма, съответстваща на това, което става днес. Главният герой в нея е патриархът Йосиф. Така, както посредством него Йехова мъдро взел предварителни мерки за своя народ, също така любвеобилно ръководи тези, които днес го търсят. (Сравни Римляните 15:4; 1 Коринтяни 10:11; Галатяни 4:24.)
Йосиф — запазител на живота
8, 9. (а) Какъв паралел намираме в по–късни времена към Йосиф, както и към Яков и фараона? (б) Как можем сами да участвуваме в изпълнението й?
8 Йосиф, син на Яков, играел важна роля като запазител на живота. Било ли е това картина на някакво бъдещо събитие? Да помислим над това, колко несправедливо се отнесли към Йосиф неговите братя, за приживяванията и изживяванията му в чужда страна, как проявил непоклатима вяра и безупречност, а също и как по време на катастрофалния глад мъдро изпълнявал службата на управител, на която бил издигнат (Битие 39:1–3, 7–9; 41:38–41). Не виждаме ли тук съответствие на живота на Исус?
9 Исус също се намирал в изпитания преди да стане хляба на света, който чувствува глад „за слушане думите на Йехова“ (Амос 8:11; Евреи 5:8, 9; Йоан 6:35). Както Яков, така и Фараона ни напомнят за Йехова и за това, което осъществява чрез своя Син (Йоан 3:17, 34; 20:17; Римляни 8:15, 16; Лука 4:18). Има и други, които са взели участие в тази взета от живота драма, чиито роли ще разгледаме с интерес. Без съмнение ще разберем тогава нашата зависимост от по–голямия Йосиф, Исус Христос. Колко сме благодарни за това, че ни пази от смъртоносния глад в днешните влошаващи се „последни дни“! (2 Тимотей 3:1, 13).
Драмата започва
10. (а) По какъв начин Йосиф бил подготвен за отговорната роля, която трябвало да изиграе? (б) Какви качества проявил още като юноша?
10 В дните на Йосиф, никой не бил могъл да знае предварително, какво Йехова е предвидил за своя народ. Но преди Йосиф да бъде призван да изпълни съществена роля, Йехова го поучавал и усъвършенствувал, за да бъде годен. За неговите юношески години четем: „Когато Йосиф беше на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. Йосиф съобщи на баща си за лошото им поведение“ (Битие 37:2). Той проявил лоялност спрямо интересите на баща си; така също се грижел Исус в непоколебима лоялност за стадото на своя Баща всред едно „невярващо и извратено поколение“ (Матей 17:17, 22, 23).
11. (а) Защо Йосиф бил мразен от заварените си братя? (б) В каква подобна ситуация се намирал Исус?
11 Бащата на Йосиф, Израил, го обикнал повече от всичките си синове и го отличил като му направил дълга шарена дреха като риза. Поради това, неговите заварени братя „го намразиха и не можеха да говорят спокойно с него“. Ненавистта им още повече се увеличила, когато имал два съня, от тълкуването на които произлизало, че Йосиф щял да владее над тях. По подобен начин еврейските водачи намразили Исус, поради неговата лоялност, убедителен начин на поучаване и поради явната благословия от страна на Йехова (Битие 37:3–11; Йоан 7:46; 8:40).
12. (а) Защо Яков бил загрижен за благополучието на синовете си? (б) Какво съответствие намираме в начина на действие на Йосиф и Исус?
12 Веднъж братята на Йосиф пасели овцете близо до Сихем. Баща им с право се безпокоел, понеже именно в този град била обезчестена Дина, поради което Симеон, Леви и останалите братя убили живеещите там мъже. Яков помолил Йосиф да види какво правят синовете му и да му донесе вести от тях. Независимо от техната враждебност спрямо него, Йосиф веднага тръгнал да ги търси. Исус също радостно приел задачата, която Йехова му възложил да изпълни на земята, макар че това означавало за него големи страдания по време на усъвършенствуването му като главен посредник на спасението. Какъв прекрасен пример станал за нас Исус чрез своята издържливост (Битие 34:25–27; 37:12–17; Евреи 2:10).
13. (а) Как братята на Йосиф изразили ненавистта си към него? (б) С какво може да се сравни горестта на Яков?
13 Десетте братя отдалеч забелязяли приближаващия се Йосиф. Техният гняв веднага пламнал и възнамерили да се отърват от него. В началото искали да го убият, обаче Рувим като първороден, страхувайки се от отговорност, ги накарал да го хвърлят в изсъхнал кладенец възнамерявайки да се върне и да го освободи. Същевременно Юда убедил останалите да продадат Йосиф като роб на преминаващия точно тогава керван на исмаилтяни. Като направили така, взели неговата дълга дреха, натопили я в кръвта на едно козле и я пратили на баща им. Виждайки дрехата, Яков извикал: „Това е дрехата на сина ми! Лют звяр го е изял; Йосиф несъмнено е разкъсан“. Сигурно подобна тъга е изпитвал Йехова, гледайки страданията на Исус по време на неговата земна служба (Битие 37:18–35; 1 Йоан 4:9, 10).
Йосиф в Египет
14. Как можем да извлечем полза от тази древна драма?
14 Не трябва да смятаме, че изпълнението на драматическите събития свързани с Йосиф са подредени точно хронологически. По–скоро намираме в тях една поредица от пророчески образци, които днес ни упътват и окуражават. Апостол Павел писал: „Всичко, което е било от по–напред писано, е писано за наша поука, та чрез нашата твърдост и чрез утеха от Писанията да имаме надежда. Нека Богът на твърдостта и утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса, щото единодушно, с една уста да славите Бога и Баща на нашия Господар Исус Христос“ (Римляни 15:4–6).
15. Защо на Йосиф му вървяло добре в дома на Петефрия?
15 Йосиф бил закаран в Египет и там продаден на Петефрия, началник на тело хранителите на фараона. Йехова бил с Йосиф, който продължавал да живее според високите принципи внедрени от баща му, макар че бил далеч от неговия дом. Той не се отказал от обожаването на Йехова. Господарят му Петефрия високо оценил изключителните качества на Йосиф и го назначил за управител на целия си дом. Заради Йосиф Йехова благославял Петефровия дом (Битие 37:36; 39:1–6).
16, 17. (а) Как Йосиф посрещнал по–нататъшни изпитания на безупречността? (б) Под чие ръководство протекли преживяванията на Йосиф в затвора?
16 По–късно жената на Петефрия решила да го увлече. Той обаче постоянно й отказвал. Един ден тя го хванала за дрехата, но той избягал, оставяйки я в ръцете й. Тогава тя обвинила Йосиф пред мъжа си в неморални пориви и Петефрия го хвърлил в затвора. Известно време той бил окован в железни вериги. Но въпреки тези несполуки Йосиф продължавал да доказва своята безупречност. Затова началникът на затвора му поверил надзор над всички затворници (Битие 39:7–23; Псалм 105:17, 18).
17 След време главният виночерпец и главният хлебопекар на фараона си навлекли неговия гняв и били хвърлени в затвора. Йосиф бил назначен да им слугува. Йехова пак ръководел редът на събитията. Двамата придворници имали обезпокоителни сънища. Йосиф обяснил значението им, като предварително подчертал, че „тълкуванията са от Бога“. Точно така, както предсказал, след три дни, на рождения ден на фараона, виночерпецът бил върнат на длъжността си, а хлебопекарят бил обесен (Битие 40:1–22).
18. (а) Как станало така, че си спомнили за Йосиф? (б) В какво се състояли сънищата на фараона?
18 Макар, че Йосиф помолил виночерпеца да ходатайствува за него пред фараона, изминали две годин когато той си спомнил за тоав. А станало така само заради това, че фараонът сънувал два смущаващи съня. Когато никой от практикуващите магии придворни свещеници не могли да ги обяснят, виночерпецът казал, че това може да направи Йосиф. Тогава фараонът пратил за него и Йосиф покорно посочил извора на верното тълкуване, казвайки: „Бог ще даде на фараона отговор с мир“. Тогава владетелят на Египет му разказал сънищата си.
„В съня си, ето, стоех край брега на Нил. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излезеха от реката и пасеха в тръстиката. И, ето, след тях излезоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата египетска земя. И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; но пак като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли, понеже изгледът им беше тъй грозен, както в началото ...
После видях в съня си, и ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. И, ето, след тях израстнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър. Тънките класове погълнаха седемте добри класове. И изложих това на вършещите магии свещеници, но нямаше кой да ми го изтълкува“ (Битие 40:23 до 41:24).
19. (а) Как Йосиф проявил смиреност? (б) Какво послание съдържало обяснението на сънищата?
19 Какви необикновени сънища! Кой би могъл да ги разтълкува? Това направил Йосиф без да търси слава за себе си. Той казал така: „Фараоновият сън е само един ... Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи“. След това обяснил значителното пророческо послание от тези два съня казвайки:
„Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата египетска земя. А след това ще дойдат седем години на глад. Всичкото плодородие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустощи земята ... А това дето съновидението се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши“ (Битие 41:25–32).
20, 21. (а) Как фараонът реагирал на предупреждението? (б) В каква отношение можем да сравним Йосиф и Исус?
20 Какво можел да направи фараонът пред предстоящия глад? Йосиф му препоръчал да направи подготовка и да назначи мъдър и благоразумен мъж, който през време на плодородните години да събира излишъка от реколтата. Фараонът бил вече забелязал изключителните качества на Йосиф. Свалил своя пръстен и го сложил на ръката му, като по този начин го назначил за управител над цялата египетска страна (Битие 41:33–46).
21 Йосиф бил на тридесет години когато застанал пред фараона. Исус Христос бил на същата възраст, когато се кръстил и започнал своята запазваща живота служба. Следващата статия ще покаже как Йехова чрез Йосиф пророчески посочил този „главен посредник и спасител“ по време на духовния глад, взимайки предвид днешното време (Деянията на ап. 3:15; 5:31).
Как отговаряш ти?
◻ В каква двойна насока господства днес глад?
◻ Какви прекрасни качества проявявал Йосиф още когато бил при братята си?
◻ Какво можем да научим от ранните преживяни случки на Йосиф в Египет?
◻ В какво ни убеждава фактът, ме Йехова се погрижил за Йосиф и застрашените от глад хора?
[Текст в блока на страница 13]
ЕДИН ФЕЙЛЕТОНИСТ НА ИЗДАВАНИЯ В ТОРОНТО ВЕСТНИК „СЪНДЕЙ СТАР“ (ОТ 30 МАРТ 1986 г.) НАПИСАЛ СЛЕДНОТО ЗА ТЬЙ НАРЕЧЕНИТЕ ГОЛЕМИ ЦЪРКВИ: „СЪВСЕМ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА УДОВЛЕТВОРЯТ ГОЛЯМИЯ ДУХОВЕН ГЛАД НА ДНЕШНИТЕ МЪЖЕ, ЖЕНИ И МЛАДЕЖИ“.