Как бягаш ти в състезанието за живота?
„Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.“ — 1 КОРИНТЯНИ 9:24.
1. На какво оприличава Библията нашия християнски живот?
БИБЛИЯТА оприличава нашия стремеж към вечен живот на състезание. Към края на живота си апостол Павел казал за себе си: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ Той подканил своите събратя християни да направят същото с думите: „Нека също отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ — 2 Тимотей 4:7, NW; Евреи 12:1, NW.
2. Какъв насърчаващ старт виждаме в състезанието за живот?
2 Сравнението е подходящо, защото едно състезание се състои от старт, определено разстояние за преодоляване и финална линия, или цел. Същото е и с процеса на нашия духовен напредък към живота. Както вече видяхме, всяка година стотици хиляди хора започват с многообещаващ старт състезанието за живота. Например, през последните пет години 1 336 429 души официално стартираха в състезанието чрез отдаване и покръстване във вода. Такова енергично начало е много насърчаващо. Обаче важното е да останем в състезанието, докато достигнем до линията на финала. Правиш ли ти това?
Състезанието за живота
3, 4. (а) Как Павел посочил колко е важно да не изоставаме от темпото на състезанието? (б) Как някои пренебрегват съвета на Павел?
3 За да подчертае важността на оставането в състезанието за живота, Павел изразил следната подкана: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.“ — 1 Коринтяни 9:24.
4 Наистина, в древните игри само един можел да получи награда. Но в състезанието за живота всеки е подходящ за наградата. Единственото, което е необходимо, е да се остане в състезанието! За щастие, мнозина вярно са пробягвали разстоянието до края на своя живот, подобно на апостол Павел. А милиони други продължават да бягат. Някои обаче не се стремят напред, не напредват към финалната линия. Вместо това позволяват други неща да им пречат, така че те или отпадат от състезанието, или по някакъв начин биват дисквалифицирани. (Галатяни 5:7) Това трябва да даде повод на всички нас да изследваме начина, по който бягаме в състезанието за живота.
5. Дали Павел сравнявал състезанието за живота с някаква съревнователна надпревара? Обясни.
5 Може да бъде зададен въпросът: Какво имал предвид Павел, когато казал, че „само един получава наградата“? Както беше отбелязано по–рано, той нямал предвид, че измежду всички онези, които са започнали състезанието за живота, само един ще получи наградата на вечния живот. Очевидно, това не би могло да е така, защото Павел многократно обяснявал, че волята на Бога е всякакви хора да бъдат спасени. (Римляни 5:18; 1 Тимотей 2:3, 4; 4:10; Тит 2:11) Той не казвал, че състезанието за живота е надпревара, в която всеки участник се опитва да победи останалите. Коринтяните знаели много добре, че този вид съревнователен дух съществувал сред участниците в техните Истмийски игри, за които се казва, че били дори по–престижни по онова време от Олимпийските игри. Тогава какво имал предвид Павел?
6. Какво разкрива контекстът относно Павловото описание на бегача и на състезанието?
6 Привеждайки илюстрацията с бегача, Павел обсъждал най–вече своите собствени перспективи за спасение. В предходните стихове той описва как работел усилно и как се напрягал в много отношения. (1 Коринтяни 9:19–22) След това, в 23 стих той казва: „Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.“ Той разбирал, че спасението му не било гарантирано само защото бил избран да бъде апостол, или защото прекарал много години в проповядване на другите. За да участвува в благословиите на добрата новина, той трябвало да продължава да върши всичко, което било по силите му, за добрата новина. Той трябвало да бяга с пълното намерение да спечели, напрягайки се толкова усърдно, колкото ако участвувал в състезанието по бягане в Истмийските игри, където „само един получава наградата“. — 1 Коринтяни 9:24а.
7. Какво е необходимо, за да ‘тичаш така, че да я получиш’?
7 Много можем да научим от това. Макар че всеки, който се присъедини към състезанието, иска да победи, само онези, които са напълно решени да победят, имат пред себе си перспектива за това. Следователно, не бива да се изпълваме със самодоволство, само защото сме се включили в състезанието. Не бива да смятаме, че всичко ще бъде наред, защото ние сме ‘в истината’. Ние можем да се наричаме християни, но дали притежаваме необходимите характеристики, за да докажем, че сме християни? Например, дали вършим нещата, за които знаем, че трябва да бъдат вършени от един християнин — да посещава християнските събрания, да участвува в проповедната служба и т.н.? Ако ги вършим, това е похвално и ние трябва да полагаме усилия да постоянствуваме в тези прекрасни навици. Дали е възможно обаче да извлечем още по–голяма полза от онова, което вършим? Например, дали винаги сме подготвени да допринесем с нещо на събранията? Дали се стремим да прилагаме наученото в своя личен живот? Дали отделяме внимание за подобряването на своите умения, така че да можем да дадем пълноценно свидетелство, независимо от пречките, с които се сблъскваме в службата? Дали сме готови да поемем предизвикателството да посетим отново заинтересованите хора и да водим домашни изучавания на Библията? „Така тичайте, щото да я получите [наградата]“ — ни подканя Павел. — 1 Коринтяни 9:24.
Упражнявай самоконтрол във всичко
8. Какво може да е подтикнало Павел да подканя събратята си християни да ‘упражняват самоконтрол във всичко’?
8 През своя живот Павел видял мнозина, които забавили темпото, отклонили се от пътя или се отказали от състезанието за живота. (1 Тимотей 1:19, 20; Евреи 2:1) Затова той многократно напомнял на събратята си християни, че те участвуват в напрегнато и продължително състезание. (Ефесяни 6:12; 1 Тимотей 6:12) Той доразвил примера с бегача, като казал: „Нещо повече, всеки човек, който участвува в състезание, упражнява самоконтрол [се въздържа — „Бълг. прев.“, 1932 г,] във всичко.“ (1 Коринтяни 9:25а, NW) Казвайки това, Павел намеквал за нещо, с което коринтските християни били добре запознати, а именно — строгите тренировки, изпълнявани от състезателите в Истмийските игри.
9, 10. (а) Как един източник описва състезателите в Истмийските игри? (б) Какво заслужава особено да се отбележи в описанието?
9 Ето едно живо описание на един подготвящ се състезател:
„С удовлетворение и без мърморене той се подчинява на правилата и ограниченията на своята десетмесечна тренировка, без която няма смисъл да участвува. . . . Той се гордее със своите малки страдания, с умората и лишенията, и смята за въпрос на чест грижливо да се въздържа от всичко, което би могло дори и в най– малка степен да намали изгледите му за успех. Той вижда как другите хора се поддават на апетита си, как почиват, когато той едва си поема дъх от усилие, как блаженствуват в банята, как се наслаждават на удоволствията на живота; но през главата му едва ли минава завистлива мисъл, защото сърцето му е устремено към наградата, и строгата тренировка е задължителна. Той знае, че шансовете му ще бъдат изгубени, ако в което и да било отношение, или при който и да било случай той отпусне строгостта на дисциплината.“ — The Expositor’s Bible, [„Тълковна Библия“], том V, стр. 674.
10 Особено интересно е наблюдението, че трениращият „смята за въпрос на чест“ да следва такава строга програма на въздържание. Всъщност, „през главата му едва ли минава завистлива мисъл“ за лесния живот и удобствата, на които другите се наслаждават пред очите му. Можем ли да научим нещо от това? Да, можем.
11. От какъв неправилен възглед трябва да се пазим, участвувайки в състезанието за живота?
11 Спомни си Исусовите думи, че „широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях; [докато] тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са ония, които ги намират“. (Матей 7:13, 14) Когато полагаш усилия да вървиш по ‘стеснения път’, дали завиждаш на свободата и леснината, на които сякаш се радват онези по другия път? Смяташ ли, че ти липсват някои от нещата, които другите правят и които може би не изглеждат толкова лоши сами по себе си? Лесно можем да изпитаме такива чувства, ако забравим каква е причината, поради която сме поели тази линия на поведение. „Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен“ — казал Павел. — 1 Коринтяни 9:25б.
12. Защо може да се каже, че славата и известността, които са търсели хората, са като тленния венец, връчван на Истмийските игри?
12 Победителят в Истмийските игри получавал венец от истмийски бор или друго подобно растение, който вероятно увяхвал за няколко дни или седмици. Разбира се, атлетите не се състезавали за този увяхващ венец, а заради славата, почестите и известността, които идвали с него. Един източник посочва, че когато победителят се завръщал в дома си, той бил посрещан като триумфиращ герой. Често градските стени били събаряни, за да мине неговото шествие, и статуи били издигани в негова чест. И въпреки всичко това, неговата слава все пак била тленна. Днес малцина имат някаква представа кои са били тези триумфиращи герои, и повечето хора всъщност не се интересуват от това. Онези, които жертвуват своето време, енергия, здраве и дори семейно щастие, за да придобият власт, име и богатство в света, но не са богати спрямо Бога, ще разберат, че техният материалистичен „венец“, както и животът им, е просто преходен. — Матей 6:19, 20; Лука 12:16–21.
13. По какво жизненият път на участника в състезанието за живот се различава от този на един атлет?
13 Състезателите в атлетически игри могат да се съгласят да приемат строгите изисквания на тренировките, подобни на описаните по–горе, но само за ограничено време. Щом игрите свършат, те се връщат към нормалния начин на живот. Те могат да тренират отвреме–навреме, за да поддържат уменията си, но вече не следват тази линия на строго въздържание, поне докато не наближи следващото състезание. Но това не е така при състезаващите се за живота. За тях тренировките и въздържанието трябва да бъдат начин на живот. — 1 Тимотей 6:6–8.
14, 15. Защо участникът в състезанието за живота трябва непрекъснато да упражнява самоконтрол?
14 „Ако иска някой да дойде след мене — казал Исус Христос на едно събиране на свои ученици и други хора,— нека се отрече от себе си [или „той трябва да каже ‘Не’ на себе си“ — Charles B. Williams („Превод на Чарлс Б. Уилиямс“)], и така нека ме следва [непрекъснато — NW].“ (Марко 8:34) Щом приемем тази покана, трябва да сме готови да правим това „непрекъснато“, не защото себеотрицанието носи някаква особена заслуга, а защото едно моментно неблагоразумие, един пропуск в добрата преценка може да унищожи всичко, което е било изграждано досега, и дори да застраши вечното ни добруване. Духовният прогрес обикновено се извършва с доста бавно темпо, но колко бързо той може да бъде анулиран, ако не сме постоянно нащрек!
15 Освен това апостол Павел подканя, че трябва да упражняваме самоконтрол „във всичко“, тоест, трябва да правим това системно, във всички аспекти на живота. Това е логично, защото каква полза ще има от цялата физическа болка и изтощение, които трениращият понася, ако той прекалява с нещо, или живее разпуснато? Така и ние, в нашето състезание за живот, трябва да упражняваме самоконтрол във всичко. Човек може да се контролира в такива неща като пиянство и прелюбодеяние, но стойността на този контрол бива намалена, ако той е горделив и сприхав. А ако някой е дълготърпелив и мил с другите, но крие някакъв таен грях в частния си живот? За да бъде напълно полезен, самоконтролът трябва да бъде упражняван „във всичко“. — Сравни Яков 2:10, 11.
Не бягай „като към нещо неизвестно“
16. Какво означава да не тичаме „като към нещо неизвестно“?
16 Осъзнавайки напрегнатите усилия, необходими за да успеем в състезанието за живота, Павел продължил с думите: „И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха.“ (1 Коринтяни 9:26) Думата „неизвестно“ буквално означава „неочевидно“ (Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]), „ненаблюдавано, незабелязано“ (Lange’s Commentary [„Коментар на Ланге“]). Следователно, да се тича „не като към нещо неизвестно“ означава, че за всеки наблюдател трябва да бъде напълно ясно накъде се е насочил бегачът. The Anchor Bible [„Библия ‘Анкър’“] я предава като „не като в зиг–заг“. Ако видиш линия от стъпки, които криволичат нагоре–надолу по пясъка на плажа, тук–таме завиват в кръг и дори отвреме– навреме вървят назад, едва ли ще си помислиш, че този човек е тичал, и още по–малко ще си кажеш, че той е знаел накъде върви. Но ако видиш редица от стъпки, образуващи дълга, права линия, всяка стъпка пред другата и всички на равно разстояние една от друга, то ти ще направиш заключението, че тези стъпки принадлежат на някой, който знае точно къде отива.
17. (а) Как Павел показал, че не е тичал „като към нещо неизвестно“? (б) Как можем да подражаваме на Павел в това отношение?
17 Животът на Павел ясно показва, че той не е бягал „като към нещо неизвестно“. Той имал много доказателства, с които да покаже, че е християнски служител и апостол. Той имал само една цел, и през целия си живот напрягал всички сили, за да я постигне. Вниманието му никога не било отвличано от слава, власт, богатство или удобства, макар че вероятно той можел да постигне всяко едно от тези неща. (Деяния 20:24; 1 Коринтяни 9:2; 2 Коринтяни 3:2, 3; Филипяни 3:8, 13, 14) Като погледнеш назад към своя живот, какъв вид следи виждаш? Дали виждаш права линия с ясна посока, или линия, която лъкатуши безцелно? Вижда ли се, че ти участвуваш в състезанието за живота? Не забравяй, че ние не сме в това състезание само за лице, така да се каже, а за да стигнем до финала.
18. (а) Какво може да се сравни с „удряне във въздуха“ от наша страна? (б) Защо това е опасна линия за следване?
18 По–нататък Павел направил паралел с друг вид атлетическо състезание, казвайки: „Начинът, по който аз насочвам ударите си, е такъв, че да не удрям във въздуха.“ (1 Коринтяни 9:26б, NW) В своето състезание за живот ние имаме много врагове, включително Сатан, света и собственото ни несъвършенство. Като един боксьор от древността, ние трябва да можем да ги побеждаваме с добре насочени удари. За щастие, Йехова Бог ни обучава и ни помага в битката. Той ни дава напътствия в своето Слово, в основаните на Библията публикации и на християнските събрания. Но ако ние четем Библията и публикациите, и ходим на събранията, а не прилагаме на практика онова, което научаваме, нима не хвърляме на вятъра усилията си, ‘удряйки във въздуха’? Това ни поставя в много опасно положение. Ние смятаме, че водим битка и така придобиваме лъжливо чувство за сигурност, но всъщност не побеждаваме враговете си. Затова ученикът Яков подканя: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ И както „удрянето във въздуха“ няма да обезвреди враговете ни, така и ако сме „само слушатели“, няма да имаме гаранцията, че вършим божията воля. — Яков 1:22; 1 Царе 15:22; Матей 7:24, 25.
19. Как можем да бъдем сигурни, че няма да бъдем неодобрени?
19 Накрая Павел ни издава тайната на своя успех: „Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27) Като Павел, и ние също трябва да овладеем несъвършената си плът, вместо да оставяме тя да ни владее. Ние трябва да изкореним плътските склонности, копнежи и желания. (Римляни 8:5–8; Яков 1:14, 15) Това може да се окаже болезнено, тъй като думата, преведена като „уморявам“, буквално означава ‘да ударя под окото’ (Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]). Но не е ли по–добре да понесем едно насинено око, образно казано, и да живеем, отколкото да се поддадем на желанията на грешната плът и да умрем? — Сравни Матей 5:28, 29; 18:9; 1 Йоан 2:15–17.
20. Защо сега е особено наложително да изследваме начина, по който бягаме в състезанието за живота?
20 Днес ние наближаваме финалната линия на състезанието. Времето за раздаване на наградите е съвсем близо. За помазаните християни това е „наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“. (Филипяни 3:14) За тези от голямото множество тя е вечен живот на райска земя. След като залогът е толкова голям, нека бъдем решени като Павел, че няма ‘да станем неодобрени’. Нека всеки един от нас вземе присърце подканата: „Така тичайте, щото да я получите.“ — 1 Коринтяни 9:24, 27.
Спомняш ли си?
◻ Защо е уместно християнският живот да бъде сравнен със състезание?
◻ В какво отношение състезанието за живота е различно от едно състезание по бягане?
◻ Защо трябва да упражняваме самоконтрол непрекъснато и „във всичко“?
◻ Как човек бяга „не като към нещо неизвестно“?
◻ Защо е опасно само да „удряме във въздуха“?
[Снимка на страница 22]
Венецът на шампиона, както и славата и почестите, са увяхващи