Поддържане на хармония между старейшини и помощник–служители

СКОРО след Петдесетница 33 г. от н.е. в новосформирания християнски сбор възникнал неотложен проблем. Била установена уредба за оказване на помощ на нуждаещите се вдовици. Но не след дълго ‘възникнал ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.’ — Деяния 6:1.

Тези оплаквания стигнали до ушите на апостолите. И „дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.“ — Деяния 6:2, 3.

Това онагледява един важен принцип на организация в християнския сбор. Някои отговорни мъже биват използувани да се грижат за обикновените неща, докато други се грижат за по–значимите духовни дела. И това не е нещо безпрецедентно. В древния Израил Аарон и неговите потомци били назначени да служат като свещеници — да правят жертвоприношения на Бога. Но Йехова наредил на левитите да им помагат, като „пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане“. (Числа 3:5–10) По подобен начин в наше време надзорниците биват подпомагани от помощник–служителите.

Ролята на старейшините и на помощник–служителите

Писанията отбелязват високите изисквания както за старейшините, така и за помощник–служителите. (1 Тимотей 3:1–10, 12, 13; Тит 1:6–9) Те не се конкурират помежду си, а работят за една и съща цел — укрепването на сбора. (Сравни Ефесяни 4:11–13.) И все пак има известни различия в работата, която извършват в сбора. В 1 Петър 5:2 на надзорниците се казва: „Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие.“ Те отговарят пред Бога за това как изпълняват този свещен дълг. — Евреи 13:17.

А какво да кажем за помощник–служителите? Писанията не изискват те да са толкова квалифицирани в способностите си да поучават. Техните задължения са малко по–различни от тези на старейшините. През първи век от н.е. несъмнено е имало много неща от материално, ежедневно или техническо естество, за които е трябвало някой да се погрижи, като например покупката на материали за преписване на Писанията, или дори извършването на самото преписване.

В наше време помощник–служителите продължават да изпълняват разнообразни важни задачи в сбора, като грижа за счетоводството на сбора и за районите, разпределяне на списанията и книгите, както и поддържането на Залата на Царството. Някои помощник–служители, които имат нужните способности, могат дори да бъдат използувани в обучаващата дейност, и понякога те ръководят Изучавания на книга в сбора, имат доклади в Събранията за службата, или изнасят публични доклади.

Когато старейшините и помощник–служителите работят заедно в хармония, то за нуждите на сбора — както за духовните, така и за организационните — биват полагани грижи по уравновесен начин. Тогава членовете на сбора са радостни, силни и духовно продуктивни. Спомни си какво писал Павел на помазаните в Ефес: „Цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.“ — Ефесяни 4:16.

Старейшините и помощник–служителите трябва да се стремят да развият подобна хармония, тоест — съгласие, единомислие, сътрудничество и единство. Но такава хармония не се появява автоматично. Тя трябва да бъде култивирана и внимателно пазена.

Какво могат да направят старейшините

Една важна крачка тук е да се осъзнае, че отношенията между старейшина и помощник–служител не са отношения между господар и роб, нито пък между работодател и работник. Там, където съществува истинска хармония, старейшините гледат на помощник–служителите като на съслужители на Бога. (Сравни 1 Коринтяни 3:6–9.) „Изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит“ — казва Римляни 12:10. Следователно старейшините избягват да се отнасят към помощник–служителите по начини, които могат да изглеждат снизходителни или унизителни. Те насърчават, вместо да пречупват благотворната инициатива. Когато те се отнасят към помощник–служителите с уважение, това съдействува да се изяви най–доброто у тях и им помага да се радват на своята работа в сбора.

Старейшините трябва също да помнят, че тяхната задача да надзирават стадото на Бога, което им е поверено, включва и братята, служещи като помощник–служители. Вярно е, че от тези отговорни мъже се очаква да бъдат зрели християни. И все пак, както и останалите от стадото, отвреме–навреме те имат нужда и от лично внимание. Старейшините трябва да са живо заинтересувани от тяхното духовно развитие.

Например, когато апостол Павел срещнал младежа Тимотей, той веднага схванал възможностите на Тимотей и ‘пожелал да [го] води със себе си’. (Деяния 16:3) Тимотей служил както спътник на Павел, получавайки безценно обучение в резултат на това. И години по–късно Павел могъл да напише на християните в Коринт: „Пратих [ви] Тимотея, който ми е възлюбено и верно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа“! — 1 Коринтяни 4:17.

Старейшини, дали сте започнали да използувате пълните възможности на помощник–служителите във вашия сбор? Дали им помагате да напредват, като им осигурявате лично обучение относно говоренето пред публика и изследването на Библията? Канили ли сте онези, които са подходящи за това, да ви придружават по време на пастирски посещения? Дали работите с тях в проповедната служба? В притчата на Исус за талантите, господарят казал на своите верни слуги: „Хубаво, добри и верни слуго!“ (Матей 25:23) Дали и вие сте така щедри с похвалата и одобрението спрямо помощник–служителите, които скромно изпълняват своите задачи така добре? (Сравни Притчи 3:27.) Ако не го правите, дали те няма да имат чувството, че тяхната работа не е ценена?

Общуването също така е жизненоважно за хармонично действуващите взаимоотношения. (Сравни Притчи 15:22.) Задълженията не бива да се възлагат, нито да се отнемат по тираничен или своеволен начин. Старейшините трябва молитвено да обсъждат как способностите на даден брат могат най–добре да бъдат използувани в сбора. (Сравни Матей 25:15.) Когато се дава някаква задача, братът трябва да бъде инструктиран подробно какво точно се изисква от него. „Дето няма мъдро ръководене — предупреждава Притчи 11:14, — народът пропада.“

Не е най–добрият начин просто да се каже на брата да поеме от друг служител счетоводството, списанията или отдела за литературата. Понякога новоназначеният служител наследява куп неточни и непълни записки. Колко обезкуражаващо може да бъде това! „Всичко нека става с приличие и ред“ — напътствува 1 Коринтяни 14:40. Старейшините трябва да поемат инициативата да обучат братята, като ги запознаят с процедурите в сбора и самите те им дадат пример как да следват тези процедури. Например, старейшините трябва да се погрижат за това сметките на сбора да бъдат проверявани на всеки три месеца. Пренебрегването на такава важна уредба може да доведе до проблеми и да подкопае уважението, което помощник–служителите изпитват към инструкциите на организацията.

А ако някой брат се отнася небрежно към справянето с дадено назначение? Вместо незабавно да го отстранят от това назначение, старейшините трябва да поговорят с него по този въпрос. Може би проблемът се крие в липсата на добра подготвеност. Ако братът продължава да има затруднения при справянето си с тази задача, може би той ще се прояви по–добре при друга задача.

Старейшините могат да допринасят за хармонията и като проявяват смиреност. Филипяни 2:3 насърчава християните да не правят „нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си“. Затова един старейшина трябва да се стреми да съдействува, когато някой разпоредител го насочва да седне на определено място в залата, а не да смята, че защото е старейшина, за него не е необходимо да се подчини. Навярно разпоредителят просто следва предложението да се сяда на различни места в залата, макар и да трябва да помни, че няма някакво правило, че всички трябва да правят това.a Старейшината ще избягва ненужното отменяне на решения по въпроси, които са били възложени на помощник–служителя.

Помощник–служителите, допринасящи за хармонията

„Така и дяконите [помощник–служителите — NW] трябва да бъдат сериозни“ — отбелязал апостол Павел. (1 Тимотей 3:8) Когато те гледат сериозно на своите задачи — като на част от своята свята служба, — това помага много да се предотврати нарастване на напрежението. Ако ти си помощник–служител, дали извършваш задълженията си с ентусиазъм? (Римляни 12:7, 8) Дали си положил старание да придобиеш умения в справянето със своите задължения? Дали си надежден, и може ли да се разчита на теб? Проявяваш ли охотен дух, когато се възлагат задачи? Един помощник–служител в една африканска страна изпълнява три различни задължения в сбора. Каква е неговата нагласа? „Ами това просто означава повече усилна работа — казва той, — а от усилна работа не се умира.“ Да, онези, които дават от себе си, се радват на най–много щастие. — Деяния 20:35.

Можеш да направиш много за хармонията, като изцяло съдействуваш на старейшините. „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се — казва Евреи 13:17, — защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“ Вярно е, старейшините са несъвършени хора, и може да е лесно да им се намери някоя грешка. Но критичната нагласа поражда недоверие. Тя може да съсипе твоята радост и да повлияе отрицателно и на други хора в сбора. Затова апостол Петър дал следния съвет: „Вие, по–младите, покорявайте се на презвитерите [стареите — NW]; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото ‘Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.’ . . . И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.“ — 1 Петър 5:5, 6, „Синодален превод на Библията“ 1993 г.

Такъв съвет е особено уместен, ако чувствуваш, че си пренебрегнат относно дадени привилегии на службата. Може би ‘желаеш епископство [пост на надзорник — NW]’, но не си получил такова назначение. (1 Тимотей 3:1, СП–93) Смиреността може да ти помогне да поддържаш „чакаща нагласа“. Плачът на Йеремия 3:24, NW) Вместо да изпитваш негодувание спрямо старейшините — което със сигурност ще подкопае добрите ви взаимоотношения, — попитай ги дали смятат, че има области, в които можеш да направиш подобрения. На твоята неподправена охота да приемеш и приложиш съвет без съмнение ще бъде погледнато като на доказателство за духовен растеж.

Богоугодната смиреност и скромност могат да помогнат на помощник–служителя да поддържа уравновесеност, ако той притежава някакви изключителни способности или предимства по отношение на образование или обществено положение. Колко примамливо може да е за него да се опита да засенчи старейшините или да привлече вниманието към своите собствени способности! Притчи 11:2 ни напомня, че „мъдростта е със смирените“. Смиреният брат е наясно със своите ограничения. Той е готов да работи без много шум на заден план и да използува способностите си, за да подкрепя старейшините. Скромността може също така да му помогне да осъзнае, че макар и да има може би много светски познания, той все още има нужда да се усъвършенствува във важните области на духовната мъдрост и проницателност — качества, с които старейшините може да се отличават. — 1 Коринтяни 1:26–2:13; Филипяни 1:9.

Ясно е, че старейшините и помощник–служителите изпълняват много важни роли. Заедно те могат да направят много за укрепването на всички в сбора. Но за да правят това, те трябва да работят заедно в хармония, ‘със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпяват един друг с любов, и се стараят в свръзката на мира да опазят единството в Духа’. — Ефесяни 4:2, 3.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 21]

Старейшините гледат на помощник–служителите не като на подчинени, но като на свои другари, служители на Бога