Християнски Пастири, ‘разширете сърцата си’!

„ГОСПОД [Йехова — NW] е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ С тези думи Давид изразил пълното си доверие в своя Бог. Йехова го водел — в духовно отношение — на „зелени пасбища“ и при „тихи води“, направлявал го „по пътеките на праведността“ (NW). Когато бил заобиколен от противници, Давид получил подкрепа и насърчение, които го подтикнали да каже на Йехова: „Няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“ С такъв Върховен пастир, Давид бил решен да ‘живее завинаги в дома на Йехова’. — Псалм 23:1–6.

Първородният Син на Бога също усетил любещата загриженост на Йехова и я отразявал съвършено в отношенията си със своите ученици, когато бил на земята. Затова Писанията го наричат ‘добрия пастир’, „великия Пастир“, ‘главния пастир’. — Йоан 10:11; Евреи 13:20; 1 Петър 5:2–4, NW.

Йехова и Исус Христос продължават да се грижат като пастири за онези, които ги обичат. Част от тези грижи се проявяват посредством любещата мярка за помощни пастири в сбора. Павел се обърнал към помощните пастири с думите: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил за надзорници, да пасете сбора на Бога, който Той откупи с кръвта на собствения си Син.“ — Деяния 20:28, NW.

Да бъдат полагани пастирски грижи за стадото, в съгласие с образеца, даден от Йехова и Христос Исус, не е лесна задача, но днес това е по–важно, отколкото когато и да било. Помисли за онези Свидетели, които бяха покръстени през последните три години и са над един милион! Тези нови братя и сестри нямат духовната история, произтичаща от дълги години, прекарани в активна служба. Помисли и за Свидетелите, които все още са деца или юноши. Те се нуждаят от внимание не само от страна на родителите си, но и от помощните пастири в сбора.

Да, всеки християнин е изложен на външни влияния, включително и на натиск от страна на околните. Всички трябва да се борят, за да устояват на силната примамка да вървят по пътя на света, състоящ се в задоволяване на собствените си желания. В някои страни вестителите на Царството могат да бъдат обезсърчени поради това, че хората не откликват на тяхното послание. Много братя и сестри имат сериозни здравословни проблеми. Финансови затруднения може да ограбват желанието на други да търсят първо Царството. Наистина, всички ние — включително и онези, които са в истината от дълги години, — се нуждаем от помощта на любещите пастири и я заслужаваме.

Правилни подбуди

Християните от първи век били насърчени: ‘Разширете сърцата си!’ (2 Коринтяни 6:11–13) Християнските старейшини ще направят добре, ако следват този съвет, когато изпълняват отговорностите си на пастири. Как могат да постигнат това? А помощник–служителите, много от които са бъдещи пастири?

За да бъдат благословия за стадото, християнските старейшини трябва да са подтиквани не само от чувство на дълг. На тях се дава следният съвет: „Пасете стадото на Бога, което ви е поверено, не по принуждение, а доброволно; нито от любов към нечестната печалба, а с усърдие.“ (1 Петър 5:2, NW) Следователно, за да бъдеш резултатен пастир, се изисква доброволно и усърдно да служиш на другите. (Йоан 21:15–17) Това означава да разбираш потребностите на ‘овцете’ и бързо да откликваш на тях. В отношенията си с другите трябва да проявяваш хубавите християнски качества, известни като плодовете на божия дух. — Галатяни 5:22, 23.

Понякога това да бъдеш пастир включва да посещаваш братята в домовете им.a Но пастирите, които ‘разширяват сърцата си’, се раздават докрай. Това изисква повече неща, отколкото отвреме–навреме да правят пастирски посещения. Те се възползуват от всяка възможност да се грижат за другите в стадото.

Обучавайте други да станат пастири

Независимо от възрастта си, всеки брат, който „се стреми към службата на надзорник, ... желае добро дело“. (1 Тимотей 3:1, NW) Много помощник–служители са показали готовност да се стремят усърдно към допълнителни привилегии. Затова старейшините с радост им помагат да предприемат една важна стъпка в техния ‘стремеж към служба на надзорници’. Те ги обучават да бъдат резултатни пастири.

Тъй като членовете на християнския сбор на Йехова се придържат безкомпромисно към божиите високи стандарти, в него няма лъжливи пастири, като онези, описани в Езекиил 34:2–6. Те с право били омразни в очите на Йехова. Вместо да хранят стадото, те хранели себе си. Те не подкрепяли немощните, не лекували болните, не превързвали ранените, нито връщали заблудилите се или изгубените. Действувайки по–скоро като вълци, лъжливите пастири угнетявали стадото. Пренебрегнатите ‘овце’ се разпръснали, скитали се безцелно, без никой да се грижи за тях. — Йеремия 23:1, 2; Наум 3:18; Матей 9:36.

В контраст с тези неверни пастири, християнските пастири следват примера на Йехова. Те помагат ‘овцете’ да бъдат заведени на духовни „зелени пасбища“ и при „тихи води“. Стремят се да ги направляват „по пътеките на праведността“ (NW), като им помагат правилно да разбират Словото на Йехова и лично да го прилагат. Пастирите правят това, защото са ‘способни да поучават’. — 1 Тимотей 3:2.

Старейшините вършат голяма част от поучаването от подиума по време на събранията на сбора. Но те учат другите и като общуват лично с тях. Разбира се, някои старейшини са по–добри учители при личните си контакти, докато други се справят по–добре с докладите. Но ако един старейшина има по–ограничени способности в някой аспект на поучаването, това не означава непременно, че той е неспособен учител. Старейшините поучават, като използуват всяка възможност, която им се отваря, включително и пастирската дейност. Част от нея се извършва при официални случаи, например при организираните посещения. Но голям дял от пастирската дейност може да бъде извършен по по–неофициален начин, който също е от голяма полза.

Пастири и учители по всяко време

Лекарят се нуждае от познание и опит, за да упражнява професията си. Но пациентите му ценят неговите прояви на милост, състрадание, загриженост и искрен интерес. Тези качества трябва да бъдат част от личността на лекаря. Подобно на това същите качества трябва да станат част от личността на добрия учител и пастир, той трябва да ги проявява всекидневно. Истинският учител ще бъде готов да напътствува хората около себе си, когато това е необходимо. „Дума навреме казана, колко е добра!“ — се казва в Притчи 15:23. Той може да говори „навреме“ от подиума, когато проповядва от къща на къща, или когато разговаря с някого в Залата на Царството или по телефона. Добрият пастир също се стреми да проявява добри качества и загриженост по всяко време, а не само когато прави пастирски посещения. Тъй като е ‘разширил сърцето си’, той използува всяка възможност да се грижи за ‘овцете’, като в подходящото време ги дарява с вниманието, от което се нуждаят. Именно затова ‘овцете’ го обичат. — Марко 10:43.

Волфганг, който днес е старейшина, разказва как един помощник–служител и неговата съпруга посетили неофициално дома му. Той казва: „Децата ни бяха много доволни, че им се обръщаше внимание, и от приятното време, което прекарахме. Те все още говорят за това.“ Да, помощник–служителят показал, че бил загрижен; той ‘разширил сърцето си’.

Друга възможност ‘да разшириш сърцето си’ е да посещаваш болните, да им изпратиш кратко насърчително писмо, да им се обадиш по телефона или изобщо да направиш нещо, за да могат те да разберат, че си загрижен за тях! Предложи помощ, когато е необходима такава. Ако болните искат да говорят, слушай внимателно. Разказвай за положителни вълнуващи теократични дейности в местния или в някой друг сбор. Помогни им да се съсредоточат върху великолепното бъдеще, което очаква хората, обичащи Йехова. — 2 Коринтяни 4:16–18.

В добавка на пастирските посещения

Очевидно, като се има предвид целта на пастирството, правенето на официални пастирски посещения в домовете на братята е важно, но то е само част от пастирската дейност. Любещият пастир ‘разширява сърцето си’, като бъде лесно достъпен при всякакви обстоятелства и по всяко време. Сърдечните взаимоотношения, които той развива със събратята си, са гаранция за това, че когато настанат мрачни времена, те няма да се страхуват от нищо зло, защото знаят, че любещите им братя — християнските пастири — се грижат за тях. — Псалм 23:4.

Да, всички вие, християнски пастири, ‘разширете сърцата си’. Проявявайте искрена любов към братята си, като по всевъзможни начини ги насърчавате, освежавате и изграждате духовно. Помагайте им да стоят твърди във вярата. (Колосяни 1:23) Щом са благословени с християнски пастири, които ‘разширяват сърцата си’, на ‘овцете’ не им липсва нищо. И те като Давид са решени да живеят завинаги в дома на Йехова. (Псалм 23:1, 6) Какво повече от това може да иска един любещ пастир?

[Бележка под линия]

[Блок на страница 30]

Християнските пастири

• Служат с усърдие и доброволно

• Хранят стадото и се грижат за него

• Помагат на другите да се стремят към това да бъдат пастири

• Посещават болните и се грижат за тях

• Винаги са нащрек, за да помагат на събратята си

[Снимки на страница 31]

Старейшините са пастири по всяко време — в проповедната служба, на събранията, в неофициална обстановка