Да живеем, като мислим за бъдещето

„НЕ СЕ безпокойте за утрешния ден“ — казал Исус Христос по време на известната Проповед на планината в Галилея. Според „Ревизираното издание на Библията“ от 1938 г. той продължил с думите: „Утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ (Матей 6:34)

Според тебе какво имал предвид Исус с думите, че „утрешният ден ще се безпокои за себе си“? Дали това означава, че трябва да живеем само за мига и да не мислим за бъдещето? Дали тази мисъл е в съгласие с онова, в което вярвали Исус и неговите последователи?

„Престанете да се безпокоите“

Обърни внимание на думите на Исус в Матей 6:25–32. Част от тях гласят: „Престанете да се безпокоите за живота си, за това какво ще ядете или какво ще пиете, или за телата си, за това какво ще облечете. ... Наблюдавайте внимателно птиците в небето, защото те не сеят, нито жънат, нито събират в житници, и въпреки това вашият небесен Баща ги храни. ... Кой от вас, като се безпокои, може да прибави дори малко към продължителността на живота си? И защо се безпокоите за дрехите? Извлечете поука от полските цветя и от това как растат — те нито се трудят, нито предат. ... Затова никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’. Понеже именно това са нещата, към които усърдно се стремят хората от другите народи. Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това.“

Накрая на тази проповед Исус дал два съвета. Единият от тях бил: „Продължавайте да търсите първо [Божието] царство и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ А другият гласял: „Така че изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство. Достатъчно за всеки ден е собственото му зло.“ (Матей 6:33, 34)

Вашият Баща знае от какво се нуждаете

Според тебе дали Исус насърчавал своите ученици, някои от които били земеделци, да ‘не сеят, нито да жънат, нито да събират реколтата си в житници’ или да ‘не се трудят, нито да предат’, за да могат да си осигурят дрехите, от които се нуждаят? (Притчи 21:5; 24:30–34; Еклисиаст 11:4) Исус в никакъв случай не искал да направи това. Ако не работели, в крайна сметка хората щели да ‘търсят [просят — НС] във време на жетва’, без да имат какво да ядат или да облекат. (Притчи 20:4)

Какво имал предвид Исус с това да не се безпокоим? Дали неговите думи означавали, че слушателите му можели да не се безпокоят за абсолютно нищо? Това би било нереалистично. Самият Исус изпитал дълбока емоционална болка и безпокойство в нощта, в която бил арестуван. (Лука 22:44)

С тези думи Исус изразил една основна истина. Ненужното безпокойство не може да ни помогне да разрешим каквито и да било проблеми, нито да живеем по–дълго. Исус казал, че то няма „да прибави дори малко към продължителността на живота [ни]“. (Матей 6:27) Дори е по–вероятно силното, продължително безпокойство да съкрати живота ни.

Съветът на Христос може наистина да ни е от полза. Много от нещата, за които се тревожим, никога не се случват. Британският държавник Уинстън Чърчил осъзнал това във връзка с мрачните дни на Втората световна война. Относно много от своите тревоги по онова време той писал: „Когато мисля за всички тези притеснения, си припомням историята на един старец, който преди да умре казал, че се е тревожел за много неща през живота си, но повечето от тях никога не се случили.“ Действително е мъдро да живеем днес без излишно да се притесняваме за утрешния ден особено когато натискът и проблемите, с които се сблъскваме, лесно могат да предизвикат в нас силно безпокойство.

‘Продължавайте да търсите първо Божието Царство’

Исус не бил загрижен единствено за физическото и емоционално добруване на своите слушатели. Той знаел, че безпокойствата, свързани с осигуряването на ежедневните нужди, както и силният стремеж към повече притежания и удоволствия, може да измести „по–важните неща“. (Филипяни 1:10) Вероятно си задаваш въпроса: „Какво по–важно може да има от осигуряването на нещата, нужни за живота?“ Това са духовните неща, свързани с нашето поклонение към Бога. Исус подчертал, че това ‘да продължаваме да търсим първо Божието Царство и Божията праведност’ трябва да е основното нещо в живота ни. (Матей 6:33)

В дните на Исус много хора усърдно се стремели към материалните неща, като най–важното за тях било натрупването на богатство. Христос обаче насърчил слушателите си да имат различна нагласа. Като отдаден на Бога народ, най–важното, или „всичко“, за тях било да ‘се боят от Бога и да пазят заповедите Му’. (Еклисиаст 12:13)

Прекалената загриженост за материалните неща — „житейските грижи на тази система и измамливата сила на богатството“ — можели да ги отклонят от тяхното поклонение към Бога. (Матей 13:22) Апостол Павел писал: „Онези, които са решили да станат богати, попадат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни желания, които причиняват унищожение и гибел на човеците.“ (1 Тимотей 6:9) За да им помогне да избегнат тази „примка“, Исус напомнил на последователите си, че небесният им Баща знае, че се нуждаят от всички тези неща. Бог щял да се погрижи за тях, както се грижи за „птиците в небето“. (Матей 6:26, 32) Вместо да позволяват на безпокойството да ги обземе, те трябвало да направят онова, което е по силите им, за да се погрижат за физическите си нужди, след което да се доверят на Йехова, като оставят нещата в неговите ръце. (Филипяни 4:6, 7)

Когато Исус казал, че „утрешният ден ще се безпокои за себе си“, той просто имал предвид, че не бива да позволяваме на ненужното безпокойство за това какво може да се случи утре да се прибавя към проблемите, с които се сблъскваме днес. Друг превод на Библията предава тези думи по следния начин: „Не се притеснявайте за утрешния ден; той ще има собствените си притеснения. Не е нужно да прибавяте още към тревогите, които носи всеки ден.“ (Матей 6:34, „Превод на днешен английски“)

„Нека дойде твоето царство“

Има обаче огромна разлика между това да не се безпокоим ненужно за бъдещето и това изобщо да не мислим за него. Исус никога не насърчавал учениците си да не мислят за бъдещето. Дори напротив, той ги подтиквал силно да се интересуват от онова, което предстои да стане. Било подходящо те да се молят за ежедневните си нужди — ‘хлябът за деня’, но първо трябвало да се молят за неща, които щели да се случат в бъдещето — идването на Божието Царство и извършването на Божията воля на земята. (Матей 6:9–11)

Ние не бива да сме като хората в дните на Ной. Те били толкова заети с това да ‘ядат и пият, да се женят и омъжват’, че ‘не обръщали внимание’ на онова, което щяло да стане. Какви били последствията? ‘Потопът дошъл и унищожил всички тях.’ (Матей 24:36–42) Апостол Петър използвал това историческо събитие, за да ни напомни, че трябва винаги да мислим за бъдещето. Той писал: „Тъй като по този начин всичко това ще бъде доведено до разпадане, то какви трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога, като очаквате и постоянно мислите за наближаващия ден на Йехова!“ (2 Петър 3:5–7, 11, 12)

Събирайте си съкровища на небесата

Нека ‘постоянно да мислим’ за деня на Йехова. Това ще се отрази на начина, по който използваме своето време, енергия, способности, средства и умения. Не бива да бъдем толкова заети със стремежа към придобиване на материални неща — било то ежедневните ни нужди, или удоволствията на живота, — че да имаме малко време за дела, които показват „преданост към Бога“. Ако се съсредоточаваме само върху днешните си нужди, това може да доведе до бързи резултати, но и в най–добрия случай ползата ще е краткотрайна. Според думите на Исус ще бъде много по–мъдро да ‘събираме за себе си съкровища на небесата’, а не на земята. (Матей 6:19, 20)

Исус подчертал тази мисъл чрез една притча, в която разказал за човек, който си правел големи планове за бъдещето. Но тези планове не включвали необходимостта той да развие лични взаимоотношения с Бога. Земята на този човек била много плодородна. Затова той решил да събори старите си житници и да построи по–големи, за да може да се радва на хубав живот, да яде, да пие и да се забавлява. Какво лошо имало в това? Той умрял, преди да може да се наслади на плодовете на своя труд. Но по–лошото било, че той не бил изградил взаимоотношения с Бога. Исус направил следното заключение: „Така става с човека, който събира съкровища за себе си, но не е богат пред Бога.“ (Лука 12:15–21; Притчи 19:21)

Какво трябва да направиш?

Не допускай грешката, която направил човекът от притчата на Исус. Разбери каква е целта на Бога за бъдещето и съобрази живота си с тази цел. Бог не е оставил хората в неведение относно намеренията си за бъдещето. Пророк Амос от древността писал: „Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.“ (Амос 3:7) Онова, което Йехова е разкрил чрез пророците си, е записано на страниците на неговото вдъхновено Слово, Библията. (2 Тимотей 3:16, 17)

Едно от нещата, които Библията разкрива, е, че в близко бъдеще ще се случи нещо, което ще засегне цялата земя в невиждан досега мащаб. Исус казал: „Ще настъпи голямо бедствие, каквото не е ставало от началото на света досега.“ (Матей 24:21) Никой човек не може да попречи това да се случи. И няма причина истинските поклонници на Бога да искат да го избегнат. Защо е така? Защото това събитие ще премахне цялото зло от земята и ще доведе до „ново небе и нова земя“, които представляват ново небесно правителство и ново земно общество. В този нов свят Бог „ще изтрие всяка сълза от очите [на хората], и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. (Откровение 21:1–4)

Нима не е разумно тогава да отделиш време, за да разбереш какво казва Библията във връзка с тези събития? Вероятно ще се нуждаеш от помощ в това отношение. Можеш да помолиш някой от Свидетелите на Йехова да ти помогне да научиш повече или да пишеш до издателите на това списание. Бъди решен да не живееш само за мига, но да мислиш и за чудесното бъдеще, което предстои.

[Снимки на страница 7]

„Престанете да се безпокоите ... Утрешният ден ще донесе свое безпокойство“