Сметнати за достойни да получат Царство

„Това е доказателство, че Бог съди праведно, и вследствие на него сте сметнати за достойни за Божието царство.“ (2 СОЛ. 1:5)

1, 2. Каква е Божията цел относно съденето, и кой ще извърши това съдене?

ОКОЛО 50 г. апостол Павел бил в Атина. Възмутен от широко разпространеното идолопоклонство, което видял там, той бил подтикнат да даде умело свидетелство. В края на своята реч Павел направил следното изказване, което явно привлякло вниманието на неговите слушатели от езически произход. Той казал: „Сега [Бог] казва на хората, че всички те навсякъде трябва да се разкаят, защото е определил ден, когато възнамерява да съди праведно населената земя посредством един назначен от него човек, и е дал уверение на всички хора за това, като го е възкресил от мъртвите.“ (Деян. 17:30, 31)

² Това, че Бог е определил един бъдещ съден ден за човечеството, наистина е отрезвяваща мисъл! Съденето ще бъде извършено от онзи, чието име Павел не споменал в речта си в Атина, но когото ние познаваме като възкресения Исус Христос. Присъдата на Исус ще означава или живот, или смърт.

 3. Защо Йехова сключил договор с Авраам, и какво играе важна роля в изпълнението на този договор?

³ Съдният ден ще продължи 1000 години. Исус ще управлява през този период от името на Йехова като цар на Божието Царство, но няма да бъде сам. Йехова избира хора от човечеството, които да управляват заедно с Исус и да служат като съдии по време на този хилядолетен „ден“. (Сравни Лука 22:29, 30.) Преди почти 4000 години Йехова положил основата за Съдния ден, като сключил договор със своя верен служител Авраам. (Прочети Битие 22:17, 18.) Очевидно този договор влязъл в сила през 1943 г. пр.н.е. Разбира се, Авраам не бил напълно наясно със значението, което този договор щял да има за цялото човечество. Ние днес обаче разбираме, че според условията на договора „потомството“, или „семето“, на Авраам играе важна роля в намерението на Бога да съди човечеството.

4, 5. (а) Кой е главната част на „семето“ на Авраам, и какво казал той относно Царството? (б) Кога била предоставена напълно възможността верните хора да станат част от уредбата за Царството?

⁴ Главната част на „семето“ на Авраам се оказал Исус, който през 29 г. бил помазан със светия дух и станал обещаният Месия, или Христос. (Гал. 3:16) През следващите три години и половина Исус проповядвал на юдейския народ добрата новина за Божието Царство. След арестуването на Йоан Кръстител, Исус разкрил, че пред верните хора се отваря възможността да станат членове на това Царство, като казал: „От дните на Йоан Кръстител досега небесното царство е целта, към която хората се стремят с всички сили, и онези, които не престават да се стремят към него, успяват да го постигнат.“ (Мат. 11:12)

⁵ Струва си да отбележим, че малко преди да спомене за онези, които ‘успяват да постигнат’ небесното Царство, Исус обяснил следното: „Казвам ви истината, измежду родените от жена не се е появявал някой по–велик от Йоан Кръстител, но онзи, който е от по–малките в небесното царство, е по–велик от него.“ (Мат. 11:11) Защо било така? Защото възможността верните служители на Бога да станат част от уредбата за Царството не била открита напълно, преди светият дух да бъде излян на Петдесетница през 33 г. Когато това станало, Йоан Кръстител вече не бил жив. (Деян. 2:1–4)

„Семето“ на Авраам бива обявено за праведно

6, 7. (а) Как „семето“ на Авраам щяло да стане „като небесните звезди“? (б) Каква благословия получил Авраам, и каква подобна благословия получава неговото „семе“?

⁶ На Авраам било казано, че неговото „потомство“, или „семе“, щяло да стане многочислено „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. (Бит. 13:16; 22:17) В дните на Авраам никой човек на земята не знаел колко личности щели да съставят това „семе“. В крайна сметка обаче точният брой на членовете на духовното семе на Авраам бил разкрит — освен Исус той включвал и 144 000 души. (Откр. 7:4; 14:1)

⁷ Относно вярата на Авраам Божието Слово казва: „Аврам повярва в Йехова и заради това Бог го сметна за праведен.“ (Бит. 15:5, 6, НС) Вярно е, че нито един човек не е напълно праведен. (Як. 3:2) Въпреки това, тъй като Авраам проявявал изключителна вяра, Йехова гледал на него като на праведен и дори го нарекъл свой приятел. (Иса. 41:8) Онези, които съставят духовното семе на Авраам заедно с Исус, също са обявени за праведни и това им носи дори още по–големи благословии от тези, които получил Авраам.

 8. Какви благословии получават членовете на „семето“ на Авраам?

⁸ Помазаните християни са обявени за праведни, защото проявяват вяра в изкупителната жертва на Исус. (Рим. 3:24, 28) В очите на Йехова те са оправдани за греха си и могат да бъде помазани със светия дух като духовни синове на Бога, или братя на Исус Христос. (Йоан 1:12, 13) Те влизат в уредбата на новия договор и образуват един нов народ — „Божият Израил“. (Гал. 6:16; Лука 22:20) Каква великолепна привилегия! В резултат на това, което Бог прави за тях, помазаните християни нямат надеждата да живеят вечно на земята. Те жертват тази възможност заради неописуемата радост да бъдат заедно с Исус по време на Съдния ден и да управляват с него в небесата. (Прочети Римляни 8:17.)

9, 10. (а) Кога за първи път християните били помазани със светия дух, и какво им предстояло? (б) Каква помощ получавали помазаните християни?

⁹ На Петдесетница през 33 г. една група от верни на Бога хора получили възможността да бъдат сред онези, които ще управляват с Исус по време на Съдния ден. Около 120 ученици на Исус били покръстени със светия дух и така станали първите помазани християни. За тях обаче това било само началото. От този момент нататък те трябвало да докажат, че са лоялни на Йехова независимо от изпитанията, на които Сатана щял да ги подложи. Трябвало да останат верни до смърт, за да получат наградата на небесния живот. (Откр. 2:10)

¹⁰ За тази цел чрез своето Слово и чрез християнския сбор Йехова осигурявал на помазаните християни напътствията и насърчението, от които се нуждаели. Например апостол Павел писал следното на помазаните християни в Солун: „Постоянно подканяхме всеки един от вас, както баща децата си, утешавахме ви и ви свидетелствахме, с цел да живеете достойно за Бога, който ви призовава в своето царство и за своя слава.“ (1 Сол. 2:11, 12)

11. Какви писмени напътствия осигурил Йехова за членовете на „Божия Израил“?

¹¹ През десетилетията след избирането на първите членове на сбора на помазаните християни Йехова сметнал за уместно сведенията за земната служба на Исус и за взаимоотношенията му с помазаните християни през първи век, както и съветите, които им дал, да бъдат запазени в писмен вид. Така Йехова прибавил вдъхновените от него Християнски гръцки писания към вече записаните Еврейски писания. Еврейските писания били написани главно за физическия народ Израил по времето, когато израилтяните имали специални взаимоотношения с Бога. Подобно на това Християнските гръцки писания били написани главно за „Божия Израил“ — онези, които били помазани като братя на Христос и като духовни синове на Бога. Разбира се, това не означава ни най–малко, че тези, които не са израилтяни, не могат да извлекат полза от изучаването на Еврейските писания. Подобно на това християните, които не са помазани със светия дух, получават неизброими благословии, като изследват напътствията, намиращи се в Християнските гръцки писания, и живеят според тях. (Прочети 2 Тимотей 3:15–17.)

12. Какво напомнил апостол Павел на помазаните християни?

¹² Християните от първи век били обявени за праведни и били помазани със светия дух, за да могат да получат своето небесно наследство. Помазването им не ги издигало като царе над техните помазани събратя. Явно обаче някои от първите християни забравили това и започнали да се величаят сред своите събратя в сбора. Затова Павел ги попитал: „Нима вече се наситихте? Нима вече сте богати? Нима вече започнахте да царувате без нас? Да, аз наистина искам да сте започнали да царувате, така че и ние да можем да царуваме с вас.“ (1 Кор. 4:8) Павел напомнил на помазаните християни, които били негови съвременници: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, но съдействаме на вашата радост.“ (2 Кор. 1:24)

Попълване на предсказания брой

13. Как продължило призоваването на помазаните след 33 г.?

¹³ Не всички 144 000 помазани християни били избрани през първи век. Тяхното призоваване продължило в дните на апостолите, след което броят на онези, които бивали избирани, изглежда намалял. Небесното призоваване обаче продължило през следващите векове чак до наши дни. (Мат. 28:20) Накрая, след като Исус започнал да царува през 1914 г., нещата напреднали бързо.

14, 15. Какво се случва в наше време по отношение на призоваването на помазаните?

¹⁴ Първо, Исус премахнал от небесата и последната следа на противопоставяне спрямо Божието управление. (Прочети Откровение 12:10, 12.) След това насочил вниманието си към събирането на останалите членове на своето царско правителство, за да се попълни броят от 144 000 съвладетели. До средата на 30–те години на миналия век изглеждаше, че тази задача вече е почти изпълнена, и много от хората, които откликваха на проповедната дейност, нямаха желание да отидат на небето. Духът не свидетелстваше заедно с тях, че са синове на Бога. (Сравни Римляни 8:16.) Вместо това те определяха себе си като част от „другите овце“, които имат надеждата да живеят вечно на райска земя. (Йоан 10:16) Затова след 1935 г. проповедната дейност беше насочена главно към събирането на „голямото множество“, което апостол Йоан видял във видение и което ще преживее „голямото бедствие“. (Откр. 7:9, 10, 14)

¹⁵ Въпреки това след 30–те години на миналия век имаше хора, които бяха призовани за небесен живот. Защо? Възможно е в някои случаи тези личности да са заели мястото на християни, които са били призовани, но са се оказали неверни. (Сравни Откровение 3:16.) Павел дори споменал, че някои християни, които лично познавал, отпаднали от истината. (Флп. 3:17–19) Кои хора би призовал Йехова да служат като такива заместници? Разбира се, това е решение, което само той може да вземе. Все пак изглежда логично Бог да призовава за небесен живот не новопокръстени хора, а личности, които — подобно на учениците, с които Исус установил честването на Възпоменанието — вече са доказали своята лоялност в известна степен.a (Лука 22:28)

16. За какво сме благодарни във връзка с помазаните, и в какво можем да бъдем уверени?

¹⁶ Изглежда обаче, че не всички, които са били призовани за небесен живот след 30–те години на миналия век, заемат местата на помазани християни, които са отпаднали от истината. Очевидно Йехова иска сред нас да има помазани християни през целия период на последните дни на тази система до унищожението на „Вавилон Велики“.b (Откр. 17:5) Можем да сме сигурни, че пълният брой от 144 000 членове на Царството ще бъде попълнен в определеното от Йехова време и че всички помазани християни в крайна сметка ще заемат своето място в царското правителство. Можем да сме уверени също, че в съгласие с пророческото Слово постоянно увеличаващото се „голямо множество“ като група ще запази своята вярност. Скоро хората, съставляващи тази група, ще ‘преминат през голямото бедствие’, което ще връхлети света на Сатана, и с голяма радост ще влязат в Божия нов свят.

Божието небесно правителство вече е почти съставено!

17. Според 1 Солунци 4:15–17 и Откровение 6:9–11 какво е станало с помазаните християни, които са останали верни докрай?

¹⁷ От 33 г. насам десетки хиляди помазани християни са доказали, че имат силна вяра, и са издържали вярно до смърт. Те вече са били сметнати за достойни да получат Царството и — явно още в началото на присъствието на Христос — са получили небесната си награда. (Прочети 1 Солунци 4:15–17; Откровение 6:9–11.)

18. (а) В какво са сигурни помазаните, които все още са на земята? (б) Как „другите овце“ гледат на своите помазани събратя християни?

¹⁸ Онези от помазаните християни, които все още са на земята, са абсолютно сигурни, че ако останат верни, ще получат наградата за своята вярност. Наблюдавайки вярата на своите помазани събратя, милиони християни от „другите овце“ единодушно се съгласяват с апостол Павел, който казал за помазаните християни в Солун: „Ние се гордеем с вас сред сборовете на Бога заради вашата издръжливост и вяра във всички преследвания и трудности, които понасяте. Това е доказателство, че Бог съди праведно, и вследствие на него сте сметнати за достойни за Божието царство, за което всъщност и страдате.“ (2 Сол. 1:3–5) Със смъртта на последния от помазаните християни, когато и да настъпи тя, Божието небесно правителство ще бъде съставено изцяло. Само каква причина за радост ще е това — както на небето, така и на земята!

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво разкрил Бог на Авраам, което има връзка със Съдния ден?

• Защо Авраам бил обявен за праведен?

• Какви благословии получават онези от „семето“ на Авраам, които са обявени за праведни?

• В какво са уверени всички християни?

[Снимка на страница 20]

Исус насърчавал своите последователи да се стремят към Царството

[Снимка на страница 21]

На Петдесетница през 33 г. Йехова започнал да събира останалите членове на „семето“ на Авраам

[Снимки на страница 23]

„Другите овце“ са благодарни, че помазаните християни са заедно с тях през последните дни