Народът на Йехова ‘се отрича от неправедността’

 1. Какво заема важно място в поклонението ни?

ВИЖДАЛ ли си някога името на Йехова, изписано върху обществена сграда или експонат в музей? Вероятно е било интересно и вълнуващо за тебе. Та нали личното име на Бога заема важно място в поклонението ни, тъй като сме Свидетели на Йехова! По света няма друга организация, която толкова да използва Божието име. Знаем обаче, че привилегията да носим името на Йехова е свързана със сериозна отговорност.

 2. Каква отговорност включва привилегията да носим Божието име?

² Използването на името на Бога само по себе си не ни носи неговото благоволение. Необходимо е да живеем според неговите морални стандарти. Затова Библията ни напомня, че служителите на Йехова трябва ‘да се отвръщат от злото’. (Пс. 34:14) Апостол Павел ясно изразил този принцип, като писал: „Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността.“ (Прочети 2 Тимотей 2:19.) Като Свидетели на Йехова, сме известни с това, че призоваваме името на Йехова. Но как ‘да се отречем от неправедността’?

3, 4. Кой стих дълго време е занимавал библейските учени и защо?

³ Във 2 Тимотей 2:19 Павел пише за „здравата основа, която е от Бога“, и посочва две послания, изписани върху нея. Първото послание — „Йехова познава онези, които му принадлежат“ — очевидно е цитат от Числа 16:5. (Виж предишната статия.) Второто послание — „Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността“ — дълго време е занимавало библейските учени. Защо?

⁴ Думите на Павел подсказват, че той цитира друг библейски пасаж. Но изглежда, че в Еврейските писания няма стих, който да съответства на цитата на Павел. Тогава за какво говорел апостолът, когато казал „Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността“? Първото послание е цитат от 16 глава на Числа, където се разказва за бунта на Корей. Възможно ли е второто послание също да е свързано със събитията около този бунт?

5–7. Кои събития от дните на Моисей имал предвид Павел, когато записал думите във 2 Тимотей 2:19? (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ В Библията се казва, че Датан и Авирон, синовете на Елиав, се присъединили към Корей начело на бунта срещу Моисей и Аарон. (Чис. 16:1–5) Те открито проявили неуважение към Моисей и отхвърлили дадената му от Бога власт. Тези бунтовници живеели сред народа на Йехова и застрашавали духовното здраве на верните. Когато дошъл денят Йехова да покаже кои са лоялните му служители и кои са бунтовниците, той дал ясна заповед.

⁶ В Библията четем: „Йехова каза на Моисей: ‘Говори на множеството израилтяни и им кажи: „Отдръпнете се от шатрите на Корей, Датан и Авирон!“’ След това Моисей отиде при Датан и Авирон и старейшините на Израил отидоха с него. И Моисей каза на множеството израилтяни: ‘Моля ви, отдръпнете се от шатрите на тези неправедни мъже и не докосвайте нищо, което им принадлежи, за да не бъдете унищожени поради греха им.’ И те веднага се отдръпнаха от шатрите на Корей, Датан и Авирон, отдръпнаха се от всички страни.“ (Чис. 16:23–27) Тогава Йехова унищожил всички бунтовници, а запазил живи верните си служители, които се отдръпнали и така ‘се отрекли от неправедността’.

⁷ Йехова вижда какво е в сърцето. Той забелязва лоялността на онези, които му принадлежат. И все пак верните му служители трябвало да предприемат решителни действия да се отделят от неправедните. Следователно е възможно Павел да е имал предвид разказа в Числа 16:5, 23–27, когато писал: „Нека всеки, който призовава името на Йехова, се отрече от неправедността.“ Такъв извод би бил в хармония с думите на Павел, че „Йехова познава онези, които му принадлежат“. (2 Тим. 2:19)

 8. Защо не е достатъчно само да призоваваме името на Йехова или да сме част от сбора?

⁸ Говорейки за събитията в дните на Моисей, Павел напомнил на Тимотей, че е необходимо да предприема решителни действия, за да запази ценните си взаимоотношения с Йехова. За християните не било достатъчно просто да са част от сбора, както за лоялните израилтяни не било достатъчно само да призовават името на Йехова. Верните Божии служители трябва решително ‘да се отрекат от неправедността’. Какво означавало това за Тимотей? Какво може да научи Божият народ днес от боговдъхновения съвет на Павел?

 9. Как „глупавите и невежи разисквания“ се отразили на християнския сбор през първи век?

⁹ Божието Слово осигурява конкретни напътствия по какви начини християните могат ‘да се отрекат от неправедността’. Например в същата глава на писмото до Тимотей Павел му казал ‘да не спори за думи’ и ‘да отхвърля празните приказки’. (Прочети 2 Тимотей 2:14, 16, 23.) Някои членове на сбора прокарвали отстъпнически учения. Изглежда, че други разпространявали идеи, предизвикващи разпри. Макар че не били небиблейски, подобни идеи причинявали разделение. Те пораждали кавги и спорове за думи, което застрашавало духовността на сбора. Затова Павел наблегнал на необходимостта ‘да се отхвърлят глупавите и невежи разисквания’.

10. Как трябва да постъпим, когато се сблъскаме с отстъпничество?

¹⁰ Днес служителите на Йехова не се сблъскват често с отстъпничество в сбора. Все пак, когато попаднем на небиблейски учения, независимо от източника им, трябва решително да ги отхвърлим. Няма да е мъдро да влизаме в спорове с отстъпници било то лично, в интернет или чрез други средства за общуване. Дори да възнамеряваме да помогнем на човека, ако разговаряме с него, ще постъпим в разрез с библейското напътствие, което току–що разгледахме. Вместо това, като народ на Йехова, ние напълно избягваме, или отхвърляме, отстъпничеството.

11. Какво може да доведе до ‘глупави разисквания’ и как старейшините дават добър пример?

¹¹ Освен отстъпничеството има и други неща, които са в състояние да разрушат мира в сбора. Например различните мнения относно развлеченията могат да доведат до „глупави и невежи разисквания“. Разбира се, ако някой препоръчва развлечения, които нарушават моралните стандарти на Йехова, християнските старейшини няма да толерират това само за да избегнат конфликт. (Пс. 11:5; Еф. 5:3–5) И все пак старейшините внимават да не налагат собствените си възгледи. Те вярно следват библейското напътствие към надзорниците: „Пасете Божието стадо, което ви е поверено, ... не и като че господарувате над онези, които са Божие наследство, а като бъдете пример за стадото.“ (1 Пет. 5:2, 3; прочети 2 Коринтяни 1:24)

12, 13. а) Каква е позицията на Свидетелите на Йехова относно избора на развлечения и какви библейски принципи можем да вземем предвид? б) Как принципите, разгледани в 12 абзац, могат да бъдат приложени във връзка с лични въпроси?

¹² Във връзка с развлеченията нашата организация не посочва конкретни филми, видеоигри, книги или песни, които да избягваме. Защо? Библията насърчава всички християни да обучават „своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно“. (Евр. 5:14) Тя съдържа основни принципи, които трябва да вземем предвид, когато избираме развлечения. Във всички области на живота целта ни трябва да е ‘да се уверяваме какво е угодно на Господаря’. (Еф. 5:10) Според Божието Слово главите на семейства имат власт да не позволяват определени развлечения в дома си.a (1 Кор. 11:3; Еф. 6:1–4)

¹³ Библейските принципи, които разгледахме, не се отнасят единствено за избора ни на развлечения. Възгледите относно облеклото и външния вид, здравето и храненето, както и други лични въпроси, също може да предизвикат разногласия. Ако не е нарушен библейски принцип, служителите на Йехова мъдро се въздържат да спорят на такива теми, защото „робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен [тактичен — бел. под линия] към всички“. (2 Тим. 2:24)

14. Какъв пример използвал Павел, за да подчертае колко е важно да избягваме лоши приятели?

¹⁴ По какъв друг начин онези, които ‘призовават името на Йехова, се отричат от неправедността’? Като избягват близко общуване с хора, които постъпват неправедно. Интересно е, че след като споменал „здравата основа, която е от Бога“, Павел използвал друг пример. Той писал, че в „една голяма къща има не само съдове от злато и сребро, но и такива от дърво и глина, като някои са за почтена употреба, а други — за непочтена“. (2 Тим. 2:20, 21) После посъветвал християните ‘да се държат настрана’ от съдовете за непочтена употреба.

15, 16. Какво научаваме от примера за „голямата къща“?

¹⁵ Какво означава примерът на Павел? Използвайки метафора, Павел сравнява християнския сбор с „голяма къща“, а отделните членове на сбора — със „съдове“, или домакински принадлежности. В една къща някои съдове може да се замърсят от опасни вещества или поради нехигиенични условия. При такъв случай собственикът ще отдели нечистите съдове от чистите, като например онези, които използва за готвене.

¹⁶ По подобен начин Божиите служители днес, които се стремят да водят чист начин на живот, трябва да избягват близост с хората в сбора, които упорито пренебрегват принципите на Йехова. (Прочети 1 Коринтяни 15:33.) Ако трябва да избягваме близко общуване с някои вътре в сбора, то колко повече трябва ‘да бягаме от такива хора’ извън сбора, много от които ‘обичат парите и са непослушни на родителите, нелоялни, клеветници, свирепи, без любов към добротата, предатели и обичат удоволствията, вместо да обичат Бога’. (2 Тим. 3:1–5)

17. Как действали лоялните израилтяни, когато заели позиция срещу неправедността?

¹⁷ Библията ясно посочва колко решително действали израилтяните, когато им било казано: „Отдръпнете се от шатрите на Корей, Датан и Авирон!“ От повествованието разбираме, че ‘те веднага се отдръпнали’. (Чис. 16:24, 27) Те не се колебаели и не се бавели. Библията разкрива също колко сериозно приели тази заповед. Те ‘се отдръпнали от всички страни’. Лоялните израилтяни нямали намерение да поемат рискове. Те проявили пълно послушание с цяло сърце. Заели твърда позиция на страната на Йехова и срещу неправедността. Какво научаваме от техния пример?

18. Какво имал предвид Павел, когато посъветвал Тимотей ‘да бяга от желанията, присъщи на младостта’?

¹⁸ Когато става въпрос за взаимоотношенията ни с Йехова, трябва да действаме бързо и решително. Това имал предвид Павел, когато посъветвал Тимотей ‘да бяга от желанията, присъщи на младостта’. (2 Тим. 2:22) По това време Тимотей бил млад мъж вероятно на около 30 години. Но не винаги неразумните „желания, присъщи на младостта“, зависят от възрастта. Когато се сблъсквал с такива желания, Тимотей трябвало да „бяга“ от тях, с други думи „да се отрече от неправедността“. Исус изразил подобна мисъл, като казал: „Ако окото ти те кара да съгрешиш, извади го и го хвърли далече от себе си.“ (Мат. 18:9) Днес християните, които вземат присърце този съвет, действат решително, без колебание или забавяне, когато духовността им е застрашена.

19. Как някои днес действат решително, за да се предпазят от духовни опасности?

¹⁹ Някои, които са имали проблеми с алкохола, преди да станат Свидетели, са взели решение да се въздържат напълно от алкохолни напитки. Други избягват определени развлечения, които сами по себе си не са лоши, но могат да събудят погрешни желания. (Пс. 101:3) Например, преди да се покръсти, един брат обичал често да ходи на дискотеки, където царяла неморална атмосфера. Но след като научил истината, решил да не танцува повече дори на събирания на Свидетели, за да не събуди неподходящи мисли и желания от миналото си. От християните, разбира се, не се изисква напълно да избягват алкохола, танците и други неща, които не са непременно лоши. От всеки от нас обаче се очаква да предприема решителни действия, за да запази добрите си взаимоотношения с Йехова.

20. Какво ни вдъхва увереност, въпреки че не е лесно ‘да се отречем от неправедността’?

²⁰ Привилегията да носим името на Йехова е свързана със сериозна отговорност. Трябва ‘да се отричаме от неправедността’ и ‘да се отвръщаме от злото’. (Пс. 34:14) Факт е, че това не винаги е лесно. Но колко е насърчително да знаем, че Йехова винаги ще обича „онези, които му принадлежат“ и които живеят според праведните му стандарти. (2 Тим. 2:19; прочети 2 Летописи 16:9а)