Подготвяне на народите за „учението на Йехова“

1–3. Защо за учениците на Исус не било лесно да проповядват добрата новина на „всички народи“?

ИСУС ХРИСТОС дал на последователите си нелека задача. Той им наредил: „Отидете и правете ученици сред всички народи.“ В резултат на това добрата новина за Царството щяла „да бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:14; 28:19)

² Учениците обичали както Исус, така и добрата новина, но може би се чудели как изобщо ще изпълнят задачата си. Те били малко на брой. Освен това Исус, за когото известявали, че е Синът на Бога, бил убит. Последователите му били смятани за „неучени и обикновени хора“. (Деян. 4:13) Но посланието, което трябвало да носят, противоречало на ученията на видните религиозни водачи, които познавали много добре традициите, залегнали от древността. Учениците не се радвали на добро отношение дори в собствената си страна, а народът на Израил бил една нищожна част от величествената Римска империя.

³ Нещо повече, Исус предупредил последователите си, че ще бъдат мразени и преследвани и че някои от тях дори ще бъдат убити. (Лука 21:16, 17) Те щели да се сблъскат с предатели, лъжливи пророци и „нарастване на беззаконието“. (Мат. 24:10–12) Дори и посланието им да бъдело прието навсякъде, как щели да стигнат „до най–отдалечените краища на земята“? (Деян. 1:8) Учениците сигурно се питали как ще изпълнят задачата си въпреки всички тези трудности.

 4. Какви резултати постигнали първите християни в проповедната си дейност?

⁴ Независимо от притесненията, които може да са имали, учениците проповядвали посланието за Царството не само в Йерусалим и Самария, но по целия познат дотогава свят. Въпреки трудностите, след 30 години добрата новина вече била „проповядвана сред цялото творение под небесата“ и ‘давала плод и растяла по целия свят’. (Кол. 1:6, 23) Например, когато апостол Павел проповядвал на остров Кипър, римският проконсул Сергий Павел ‘повярвал, понеже бил смаян от учението на Йехова’. (Прочети Деяния 13:6–12.)

 5. а) Какво уверение дал Исус на учениците си? б) Какво се казва в една книга относно условията в света през първи век?

⁵ Учениците знаели, че не могат да извършат задачата си със собствени сили. Исус им бил казал, че ще бъде с тях и че светият дух ще им помага. (Мат. 28:20) Условията в света по онова време също може да са допринесли за разпространението на добрата новина. В книгата „Евангелизирането в ранната църква“ се казва: „Вероятно няма друг период от историята на света, който да е по–подходящ за приемането на новата църква, от първи век... През втори век християните ... започнали да смятат, че по божествено провидение светът бил подготвен за навлизането на християнството.“

 6. Какво ще разгледаме: а) в тази статия; б) в следващата статия?

⁶ В Библията не се казва до каква степен Бог повлиял на събитията през първи век, за да бъде известявана добрата новина. Но едно е сигурно — волята на Йехова била посланието за Царството да бъде проповядвано, а Сатана не искал това. В тази статия ще разгледаме някои фактори, които улеснили проповедната дейност през първи век. В следващата статия ще обсъдим някои съвременни фактори, които ни помагат да известяваме добрата новина до краищата на земята.

 7. Какво е „Пакс Романа“ и защо този период бил забележителен?

⁷ В известен смисъл обстановката в Рим през първи век била благоприятна за християните. Този период бил наречен „Пакс Романа“, или Римският мир. Огромната Римска империя осигурявала стабилност на поданиците си. Вярно е, че понякога имало „войни на различни места“, както бил предсказал Исус. (Мат. 24:6) Римските войски унищожили Йерусалим през 70 г. и по границите на империята имало конфликти. Около 200 години след Исус обаче в Средиземноморския свят почти нямало военни сблъсъци. Според един справочник никога в човешката история не е имало толкова дълъг период на мир между толкова много хора.

 8. Как първите християни се възползвали от мирната обстановка?

⁸ Теологът Ориген, живял през III век, изразява гледната си точка по следния начин: „Ако съществуваха много царства, това щеше да попречи на разпространението на учението на Исус по целия свят ..., понеже навсякъде мъжете щяха да бъдат задължавани да започнат военна служба и да се бият за страната си. ... Също как това учение, което насърчава към мир и дори не позволява на мъжете да отмъщават на враговете си, щеше да има успех, ако преди появата на Исус ситуацията в света не се беше променила и не преобладаваше мирна атмосфера?“ Въпреки че били преследвани в Римската империя, проповедниците на Царството се стремели към мир и очевидно се възползвали от спокойната обстановка в този период. (Прочети Римляни 12:18–21.)

9, 10. Защо за християните било сравнително лесно да пътуват из Римската империя?

⁹ Християните извлекли полза от римската пътна мрежа. Рим разполагал със силна войска, за да защитава поданиците си и да поддържа реда сред тях. За да могат войниците да се придвижват бързо, били нужни хубави пътища, а римляните умеели да ги строят. Инженерите в Рим конструирали над 80 000 километра пътища, които прекосявали гори, пустини и планини и стигали до почти всяка провинция.

¹⁰ Освен с пътна система римляните разполагали и с 27 000 километра плавателни реки и канали. Корабите им плавали до стотици пристанища по над 900 маршрута. Затова християните можели да стигнат до всяка точка на Римската империя. Макар че срещали трудности, апостол Павел и други можели да пътуват навсякъде без паспорти и визи. Нямало имиграционни и митнически проверки. Пътищата били сравнително безопасни, тъй като престъпниците се страхували от наказанията. Плаването по море също било сигурно, защото военноморският флот предпазвал от пирати. Въпреки че Павел няколко пъти претърпял корабокрушение и срещал други опасности по море, Писанието не уточнява дали бил нападан от пирати. (2 Кор. 11:25, 26)

11. Защо учениците използвали гръцкия език?

¹¹ Общогръцкият език койне помогнал за доброто общуване и единството сред християнските сборове. Благодарение на завоеванията на Александър Велики гръцкият бил широко разпространен. Затова Божиите служители можели да говорят с хора от всякакъв произход, което допринесло за разпространението на добрата новина. Нещо повече, юдеите, живеещи в Египет, били превели Еврейските писания на гръцки. Хората познавали този превод, наречен „Септуагинта“, и първите последователи на Исус свободно цитирали от него. За християните гръцкият бил най–подходящият език, на който да бъде написана останалата част от Библията. Този език разполагал с голям запас от думи и разнообразие от изрази, които били от полза при обясняването на духовни въпроси.

12. а) Какво представлявал кодексът и с какво превъзхождал свитъка? б) Кога кодексът добил широка употреба сред християните?

¹² Как християните използвали Писанието в службата си? Свитъците били неудобни, тъй като трябвало да се развиват и навиват и обикновено се пишело само от едната страна на пергамента. Само за Евангелието според Матей бил нужен цял свитък. Тогава обаче се появил кодексът — първоначалният вариант на книгата. Кодексът се състоял от съшити листове. Читателят можел да го отвори и лесно да намери определен откъс от Писанието. Макар че не се знае точно кога християните започнали да използват кодекса, в един справочник се казва: „През втори век кодексът бил толкова разпространен сред християните, че трябва да са започнали да го използват доста преди 100 г.“

13, 14. а) Как Павел се възползвал от римското си гражданство? б) Как римският закон бил от полза за християните?

¹³ Римският закон важал в цялата империя и гражданите на Рим имали много права и се ползвали с известна защита. Павел няколко пъти се възползвал от римското си гражданство. Когато искали да го бичуват в Йерусалим, апостолът попитал стотника: „Нима ви е позволено да бичувате човек, който е римлянин и не е осъден?“ Те нямали право на това. Щом Павел заявил, че се е родил с римско гражданство, ‘мъжете, които щели да го разпитват с мъчения, се отдръпнали веднага от него и като разбрал, че е римлянин, а той го е вързал, хилядникът се уплашил’. (Деян. 22:25–29)

¹⁴ Римското гражданство на Павел повлияло на начина, по който хората във Филипи се отнасяли към него. (Деян. 16:35–40) В Ефес, след като усмирил една разгневена тълпа, градският писар се позовал на римската правна система. (Деян. 19:35–41) Когато бил в Кесария, Павел се възползвал от правото си да се обърне към императора, което му дало възможност да защити вярата си пред него. (Деян. 25:8–12) Така римският закон спомагал за „защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“. (Флп. 1:7)

15. Колко разпространени били юдейските общности през първи век?

¹⁵ До известна степен за християните било по–лесно да разпространяват добрата новина, тъй като в целия римски свят имало юдейски общности. Векове по–рано юдеите били отведени в плен от асирийците и по–късно от вавилонците. До V век пр.н.е. юдеите живели в 127 провинции на Персийската империя. (Ест. 9:30) Когато Исус бил на земята, юдейски общности имало в Египет и други части на северна Африка, както и в Гърция, Мала Азия и Месопотамия. Според изчисленията от 60–милионното население на Римската империя 1 на всеки 14 души бил юдей. Където и да отидели, юдеите запазвали религията си. (Мат. 23:15)

16, 17. а) Как разпръсването на юдеите било от полза за много неюдеи? б) По какъв начин християните следвали примера на юдеите?

¹⁶ Тъй като на толкова места имало юдеи, много хора от другите народи се запознали с Еврейските писания. Те научили, че има само един истински Бог и че онези, които му служат, трябва да спазват високи морални стандарти. Освен това Еврейските писания били изпълнени с пророчества за Месията. (Лука 24:44) Както юдеите, така и християните знаели, че тези писания са вдъхновени от Бога, което помагало на Павел да намира общ език с онези, които търсели истината. Апостол Павел често посещавал синагогите и ‘разисквал върху Писанието’ с юдеите. (Прочети Деяния 17:1, 2.)

¹⁷ Юдеите имали установен начин на поклонение. Те редовно се събирали в синагогите или на открито. Пеели песни, молели се и обсъждали Писанието. Учениците на Исус следвали техния образец и християнските сборове днес правят същото.

18, 19. а) За какво благоприятствали обстоятелствата през първи век? б) Какво изпитваш към Йехова след разглеждането на тази статия?

¹⁸ Успехът на проповедната дейност през първи век се дължал на множество забележителни фактори. „Пакс Романа“, подобренията в транспорта, широката употреба на гръцкия език, римският закон и разпръсването на юдеите помогнали на учениците да изпълнят дадената им от Бога задача да проповядват.

¹⁹ Четири века по–рано гръцкият философ Платон изразил следното чрез един от литературните си герои: „Би било трудно да открием създателя и бащата на нашата вселена, но дори и да го бяхме намерили, щеше да е невъзможно да кажем на всекиго за него.“ Исус обаче казал: „Каквото е невъзможно за хората, е възможно за Бога.“ (Лука 18:27) Създателят на вселената иска хората да научат за него и да го опознаят. Нещо повече, Исус казал на последователите си: „Правете ученици сред всички народи.“ (Мат. 28:19) С помощта на Йехова е възможно тази задача да бъде изпълнена. Следващата статия обсъжда как днес добрата новина бива проповядвана по целия свят.