Лука

24 На първия ден от седмицата те отидоха при гробницата много рано, носейки благоуханията, които бяха приготвили.+ 2 Но намериха камъка отместен от входа на гробницата,+ 3 а като влязоха, не намериха тялото на Господаря Исус.+ 4 Докато се чудеха за това, ето, до тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.+ 5 Жените се уплашиха и наведоха лицата си към земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите? 6 [Той не е тук, възкресен е.]*+ Спомнете си какво ви говореше, докато още беше в Галилея+ — 7 че Човешкият син трябва да бъде предаден в ръцете на грешните хора, да бъде прикован на стълб, но на третия ден да възкръсне.“+ 8 И те си спомниха неговите думи,+ 9 върнаха се от гробницата и съобщиха всичко това на единайсетте и на всички останали.+ 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоана+ и Мария, майката на Яков. И останалите жени,+ които бяха с тях, разказаха за това на апостолите. 11 Но тези думи им се сториха глупости и не повярваха+ на жените.

12 [А Петър стана и изтича до гробницата, и като надникна вътре, видя само погребалните превръзки, после си тръгна, като се чудеше какво беше станало.]*

13 И ето, през същия ден двама от учениците вървяха към едно село, което се намираше на около шейсет стадии* от Йерусалим и се наричаше Емаус. 14 Те разговаряха помежду си за всичко,+ което се беше случило.

15 И докато разговаряха и обсъждаха нещата, самият Исус се приближи+ и тръгна заедно с тях, 16 но очите им сякаш не виждаха и те не го разпознаха.+ 17 Той ги попита: „Какво разисквате помежду си, вървейки по пътя?“ А те се спряха и по лицата им беше изписана тъга. 18 Единият от тях, наречен Клеопа, му отговори: „Нима си чужденец в Йерусалим и не общуваш с никого, та не знаеш какви неща станаха там тези дни?“ 19 Той каза: „Какви неща?“ Те му отвърнаха: „Нещата, които станаха с Исус Назарянина,+ който беше пророк,+ силен в дела и думи пред Бога и пред хората, 20 как нашите главни свещеници и водачи го предадоха да бъде осъден на смърт и го приковаха на стълб.+ 21 А ние се надявахме, че този човек беше определен да избави Израил.+ Освен това днес е третият ден, откакто се случиха тези неща. 22 А и някои жени,+ които са с нас, ни смаяха, защото били отишли рано при гробницата, 23 но не намерили тялото му, и като дойдоха, казаха, че са видели нещо свръхестествено — ангели, които казали, че той е жив. 24 А някои от нашите отидоха при гробницата+ и я намериха така, както казаха жените, но него не видяха.“

25 Тогава той им каза: „О, неразумни хора, колко трудно ви е да повярвате във всичко, казано от пророците!+ 26 Нима не трябваше Христос да понесе+ всичко това, за да стигне до своята слава?“+ 27 И като започна от Моисей+ и всичките Пророци,+ той им разтълкува нещата, които се отнасяха за него в цялото Писание.

28 Накрая стигнаха близо до селото, в което отиваха, и той си даде вид, че ще продължи нататък. 29 Но те го молеха настойчиво: „Остани с нас, защото се свечерява и скоро денят ще свърши.“ И той влезе там и остана с тях. 30 И като се беше разположил с тях край трапезата, взе хляба, благодари в молитва за него* и като го разчупи, им го подаде.+ 31 Тогава им се отвориха очите и те го познаха. Но той стана невидим за тях.+ 32 А те си казаха един на друг: „Нима не горяха сърцата ни, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието?“ 33 И веднага станаха и се върнаха в Йерусалим, и там намериха събрани заедно единайсетте и другите, които бяха с тях, 34 а те им казаха: „Господарят наистина е възкресен и се появи пред Симон!“+ 35 Тогава и те им разказаха за случилото се по пътя и как го познаха по разчупването на хляба.+

36 И докато говореха за това, самият Исус застана сред тях [и им каза: „Мирът да бъде с вас!“]* 37 Но обхванати от страх и ужас,+ те мислеха, че виждат дух. 38 Затова той им каза: „Защо се тревожите и сърцата ви се изпълват със съмнения? 39 Вижте ръцете ми и краката ми, вижте, че това съм аз, пипнете+ ме, вижте, защото духът няма плът и кости,+ каквито виждате, че имам аз.“ 40 [И като каза това, той им показа ръцете и краката си.]* 41 Но понеже от радост те все още не вярваха+ и се чудеха, той ги попита: „Имате ли тук нещо за ядене?“+ 42 И те му подадоха парче печена риба+ 43 и той го взе и го изяде+ пред очите им.

44 После им каза: „Това са моите думи, които ви казах, още докато бях с вас+ — всичките неща, записани за мене в Моисеевия закон, в Пророците+ и в Псалмите,+ трябва да се изпълнят.“ 45 Тогава той отвори умовете им, за да разберат значението на Писанието,+ 46 и им каза: „Записано е, че Христос ще понесе страдания и ще възкръсне от мъртвите на третия ден,+ 47 и в негово име ще се проповядва разкаяние за прощаване на греховете+ сред всички народи.+ Започвайки от Йерусалим,+ 48 вие ще свидетелствате+ за това. 49 И ето, изпращам ви онова, което е обещано от Баща ми. А вие останете в града, докато не бъдете облечени със сила от горе.“+

50 И той ги поведе и стигнаха до Витания, там вдигна ръце и ги благослови.+ 51 Докато ги благославяше, той се отдели от тях и започна да се възнася към небето.+ 52 И те му се поклониха и с голяма радост се върнаха в Йерусалим.+ 53 И там постоянно бяха в храма и благославяха Бога.+