Защита на добрата новина по правен път

ОТКАКТО човекът е започнал да строи градове, той строи и крепостни стени. Особено в миналото тези укрепления служели за защита. Заставайки върху тази преграда, защитниците можели да се бият, за да не позволят на атакуващите да разрушат или подкопаят стените. Често не само жителите на града бивали защитени, но и хората от околните градове намирали убежище зад крепостните стени. — 2 Царе 11:20–24; Исаия 25:12.

Подобно на това Свидетелите на Йехова са построили стена — правна стена — за защита. Тази стена не е издигната, за да изолира Свидетелите от останалата част на обществото, защото Свидетелите на Йехова са познати като общителни, приятелски настроени хора. По–скоро тази стена укрепва правните гаранции за основните свободи на всички хора. В същото време тя защищава законните права на Свидетелите, така че те да могат свободно да осъществяват поклонението си. (Сравни Матей 5:14–16.) Тази стена предпазва техния начин на поклонение и тяхното право да проповядват добрата новина на божието Царство. Каква е тази стена и как е изградена тя?

Изграждане на правна защитна стена

Макар че Свидетелите на Йехова се радват на религиозна свобода в повечето държави, в някои страни те са предмет на неоснователна атака. Когато към свободата им на поклонение, проявявано чрез събиране заедно или чрез проповядване от къща на къща, бива отправено предизвикателство, те се справят с нещата по правен път. По цялата земя има хиляди съдебни дела с участието на Свидетели.a Не всички биват спечелвани. Но когато по–нисшите съдебни инстанции издадат решение против Свидетелите, Свидетелите често подават възражение в по–висши инстанции. Какъв е резултатът от това?

През десетилетията на 20–и век правните победи в много страни са установили надеждни прецеденти, на които Свидетелите на Йехова са се позовавали в по–късни процеси. Като тухлите или камъните, изграждащи една стена, тези благоприятни съдебни решения образуват една правна защитна стена. Стъпили върху тази стена от прецеденти, Свидетелите продължават да воюват за религиозната свобода да осъществяват своето поклонение.

Да разгледаме като пример случая Мърдок срещу щата Пенсилвания, по който на 3 май 1943 г. бе произнесено решение от Върховния съд на Съединените щати. Въпросът, повдигнат при това дело, беше: Трябва ли Свидетелите на Йехова да имат търговско разрешително за разпространяването на своята религиозна литература? Свидетелите на Йехова поддържаха становището, че от тях не бива да се изисква такова нещо. Тяхната проповедна дейност не е — и никога не е била — на търговски начала. Тяхната цел не е да печелят пари, а да проповядват добрата новина. (Матей 10:8; 2 Коринтяни 2:17, NW) В решението си по делото Мърдок съдът се съгласи със Свидетелите, като твърдеше, че каквото и да било изискване за плащане на такса за търговско разрешително като предварително условие за разпространяването на религиозна литература, е противоконституционно.b Това решение създаде важен прецедент и Свидетелите с успех се позоваваха на него като авторитет в много дела оттогава. Решението Мърдок се оказа здрава тухла в правната защитна стена.

Подобни дела са допринесли много за защищаването на религиозната свобода на всички хора. За приноса на Свидетелите на Йехова относно защитата на гражданските права в Съединените щати изданието University of Cincinnati Law Review [„Юридически преглед, издаван от Университета в Цинцинати“] казва: „Свидетелите на Йехова оказаха силно въздействие върху развитието на конституционния закон, най–вече като разшириха параметрите на защитата на речта и религията.“

Укрепване на стената

С всяка правна победа стената става все по–яка. Да разгледаме няколко от решенията през 90–те години на века, които бяха в полза на Свидетелите на Йехова, а също и на всички други хора по целия свят, които обичат свободата.

Гърция. На 25 май 1993 г. Европейският съд по човешките права потвърди правото на един гръцки гражданин да поучава другите на своите религиозни вярвания. Това беше случаят на Минос Кокинакис, който по това време беше на 84 години. Като Свидетел на Йехова Кокинакис бил арестуван над 60 пъти от 1938 г. досега, бил викан пред гръцките съдилища 18 пъти и бил излежал повече от шест години в затвора. Той бил осъждан главно според един гръцки закон от 30–те години на века, който забранява прозелитизирането — закон, поради който били извършени близо 20 000 ареста на Свидетели на Йехова от 1938 до 1992 г. Европейският съд постанови, че гръцкото правителство е нарушило религиозната свобода на Кокинакис и му присъди обезщетение в размер на 14 400 долара. В своето решение Съдът постанови, че Свидетелите на Йехова действително са „позната религия“. — Виж „Стражева кула“ от 1 юни 1994 г., страници 27–31.

Мексико. На 16 юли 1992 г. в Мексико беше предприета голяма крачка напред по отношение защитата на религиозната свобода. На тази дата беше приет Законът за религиозните сдружения и публичното поклонение. Според този закон една религиозна група може да получи правен статус като религиозна институция, като бъде регистрирана по надлежния ред. Преди това Свидетелите на Йехова, както и други религии в страната, съществуваха де факто, но нямаха правен статус. На 13 април 1993 г. Свидетелите подадоха молба за регистрация. За щастие, на 7 май 1993 г. те бяха законно регистрирани като La Torre del Vigía, A. R. и Los Testigos de Jehová en México, A. R., като и двете са религиозни сдружения. — Виж „Пробудете се!“ (англ.), 22 юли 1994 г., страници 12–14.

Бразилия. През ноември 1990 г. бразилският Национален институт за социално осигуряване (НИСО) информира офиса на клона на Дружество „Стражева кула“, че доброволците, които служат в Бетел (наименованието на сградите на клоновете на Свидетелите на Йехова), вече няма да бъдат смятани за религиозни служители и поради тази причина попадат под бразилските трудови закони. Свидетелите обжалваха решението. На 7 юни 1996 г. Юридическата комисия към Канцеларията на министъра на правосъдието в Бразилия издаде решение, което подкрепи позицията на служителите в Бетел като членове на законно признат религиозен орден, а не като наети в светска фирма служители.

Япония. На 8 март 1996 г. Върховният съд на Япония издаде решение относно образованието и религиозната свобода, което беше от полза за всички в Япония. Съдът единодушно постанови, че Кобският градски индустриално–технически колеж е нарушил закона, като е изключил Кунихито Кобаяши за това, че отказал да участвува в обучението по бойни изкуства. За първи път решение на Върховния съд е основано на религиозната свобода, гарантирана от японската конституция. Следвайки своята обучена според Библията съвест, младият Свидетел смятал, че тези упражнения не били в хармония с такива библейски принципи, като намиращия се в Исаия 2:4, който гласи: „Те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ Решението на съда установи прецедент за бъдещи дела. — Виж „Стражева кула“, 1 ноември 1996 г., страници 19–21.

На 9 февруари 1998 г. Висшият токийски съд издаде друго забележително решение, което подкрепи правото на една Свидетелка на Йехова — Мисае Такеда — да отхвърли медицинско лечение, което не е в съгласие с библейската заповед ‘да се въздържаме от кръв’. (Деяния 15:28, 29) Това дело е обжалвано пред Върховния съд и остава да видим дали решението на Висшия съд ще бъде подкрепено.

Филипините. В решение, издадено на 1 март 1993 г., Върховният съд на Филипините единодушно се изказа в полза на Свидетелите на Йехова в едно дело на млади Свидетели, които били изключени от училище, защото с полагащото се уважение отказали да участвуват в отдаване чест на знамето.

Всяко благоприятно съдебно решение е като допълнителен камък или тухла, укрепващи правната стена, която защищава правата не само на Свидетелите на Йехова, а на всички хора.

Защита на самата стена

Свидетелите на Йехова са законно регистрирани в 153 страни и основателно се радват на много видове свобода, както и останалите признати религии. След десетилетия на преследване и възбрана в Източна Европа и бившия Съветски съюз, сега Свидетелите на Йехова са законно признати в страни като Албания, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Румъния, Словакия, Унгария и Чешката република. Но в определени страни, сред които и някои западноевропейски държави, притежаващи отдавна изградена юридическа система, правата на Свидетелите на Йехова са сериозно оспорвани или отричани. Противниците активно се опитват да ‘вършат зло чрез закон’ срещу Свидетелите. (Псалм 94:20) Как откликват Свидетелите?c

Свидетелите на Йехова искат да съдействуват на всички правителства, но също така искат да имат правната свобода да осъществяват своето поклонение. Те са твърдо убедени, че всеки закон или съдебно решение, които им забраняват да се подчиняват на божиите заповеди — включително и заповедта да проповядват добрата новина, — са невалидни. (Марко 13:10) Ако не може да бъде постигнато приятелско споразумение, Свидетелите на Йехова ще започнат да действуват на правния фронт, като ще предприемат всички възможни апелативни стъпки, необходими за придобиването на юридическа защита на даденото им от Бога право да осъществяват своето поклонение. Свидетелите на Йехова са напълно уверени в божието обещание: „Ни едно оръжие, скроено против тебе, не ще успее.“ — Исаия 54:17.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 21]

Защита на правата на Свидетелите на Йехова

Преследването на Свидетелите на Йехова е довело до там те да бъдат изправяни пред съдии и правителствени чиновници по цялата земя. (Лука 21:12, 13) Свидетелите на Йехова не пестят усилия относно правната защита на своите права. Съдебни победи в много страни са помогнали да се защити правната свобода на Свидетелите на Йехова, включително и тяхното право

◻ да проповядват от къща на къща, без да им се налагат ограниченията, които се отнасят за търговските агенти — Мърдок срещу щата Пенсилвания, Върховен съд на Съединените щати (1943 г.); Кокинакис срещу Гърция, Европейски съд по човешките права (ЕСЧП) (1993 г.);

◻ да се събират свободно за поклонение — Манусакис и други срещу Гърция, ЕСЧП (1996 г.);

◻ да решават как могат по съвест да проявяват уважение спрямо националното знаме или символ — Съветът по образованието на щата Западна Вирджиния срещу Барнет, Върховен съд на САЩ (1943 г.); Върховният съд на Филипините (1993 г.); Върховният съд на Индия (1986 г.);

◻ да отказват военна служба, която смущава християнската им съвест — Йорядис срещу Гърция, ЕСПЧ (1997 г.);

◻ да избират лечения и лекарства, които не смущават съвестта им — Малет срещу Шулман, Онтарио (Канада), Апелативен съд (1990 г.); „Стражева кула“ срещу Е.Л.А., Върховен съд, Сан Хуан (Пуерто Рико) (1995 г.); Фосмир срещу Николо, Ню Йорк (САЩ), Апелативен съд (1990 г.);

◻ да възпитават децата си според своите основани на Библията вярвания, дори и когато тези вярвания се поставят под въпрос в споровете за родителски права — Сен Лоран срещу Суси, Върховен съд на Канада (1997 г.); Хофман срещу Австрия, ЕСПЧ (1993 г.);

◻ да имат и да управляват правни представителства, които да получават същите данъчни облекчения, които са дадени на представителствата, използувани от другите признати религии — Хората срещу Херинг, Ню Йорк (САЩ), Апелативен съд (1960 г.);

◻ да получават за онези, които са назначени в някаква форма на специална целодневна служба, същите данъчни облекчения, давани на целодневните религиозни работници от другите религии — Бразилски Национален институт за социално осигуряване, Бразилия (1996 г.).

[Снимка на страница 20]

Минос Кокинакис със съпругата си

[Снимка на страница 20]

Кунихито Кобаяши

[Информация за източника на снимката на страница 19]

The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck