Божието намерение: човекът трябваше да живее в рай

„След това Йехова взе човека и го постави в градината Едем, за да я обработва и се грижи за нея“ (БИТИЕ 2:15).

 1. В какво се състоеше първоначалното намерение на Бога относно покорните хора?

ПЪРВОНАЧАЛНОТО намерение на Създателя беше — и продължава да бъде и днес —, покорни хора да се радват на живота си в неизчерпаема, вечна младежка сила, без да остаряват, без всякаква скука, със смислена дейност по всяко време. Живот, в който безкористни хора щяха да даряват любов и да бъдат обичани — съвършен живот в един Рай! (Битие 2:8; сравни Лука 23:42, 43).

 2. (а) Какво вероятно се е случило, когато първият човек се пробудил за съзнателен живот? (б) Кога, къде и в кое време на годината беше създаден първият човек?

² За да се убедим в това, нека се пренесем във времето, когато току що създадения Адам се пробужда за съзнателен живот, когато изследва тялото си и всичко наоколо, което вижда, чува и чувства — когато изведнъж разбира, че живее. Според датирането в Святото писание, това стана преди около 6 000 години, в 4026 г.пр.н.е., в една местност в днешна Турция, т.е. югозападната част на континента, който днес се нарича Азия, наблизо до реките Ефрат и Тигър и следователно в северното полукълбо на нашата планета. Вероятно беше около 1-ви октомври, тъй като в повечето стари календари времето започва да се брои от тази дата.

 3. Защо Адам и животните не се страхуваха един от друг?

³ Когато първият човек започна да живее, той беше напълно израстнал, съвършено оформен, съвършено здрав и съвършен в нравствено отношение. Името му, което много често се среща в библейското описание, насочва вниманието ни върху това, от което бе оформен той, понеже то гласеше: Ада̀мa. Земята или почвата, от която е направен, се наричаше адама̀. Следователно, може да се каже, че личното име на първия човек, Адам, означава „земен човек“. Какво чувство само трябва да е изпитал, когато започна да живее, т.е. когато стана интелигентна, съзнателна личност!

 4. Какво странно пробуждане към живот не изживя Адам и следователно чий потомък не беше той?

⁴ Когато Адам, първият човек, — едно надарено с разум същество —, се пробуди за съзнателен живот и отвори очите си, не лежеше върху космати гърди, между дългите ръце на маймуноподобно женско същество, към което да се притиска, да гледа в очите и което с искрена любов да нарича майка. Първият човек, Адам, не изживя такова странно пробуждане към живот. Нито тогава, нито пък по-късно, когато видя маймуна, не намери никаква роднинска връзка между тях. В деня на неговото създаване нищо не показваше, че той е потомък или далечен мъжки роднина на една маймуна или маймуноподобно същество. Първият човек беше ли оставен в незнание относно неговия произход? Съвсем не.

 5. Какво Адам окончателно знаеше за себе си и за подобната на парк градина?

⁵ Разбира се, в началото не е знаел, как са били създадени всички тия прекрасни неща, които той вижда. Той се намираше в един Рай, подобна на парк градина, която нито беше планувал, нито пък направил. Как беше създаден той? Тъй като човекът беше надарен със съвършена интелигентност и способност на мислене, искаше да знае това. Не можеше да се позове на никакви преживелици от миналото. Но едно му беше ясно, че той не беше се направил сам, не беше се развил от само себе си. Не беше стигнал до това състояние благодарение на собствени усилия. (Сравни Псалм 100:3; 139:14).

 6. Как вероятно Адам реагира на това, да живее в съвършено земно домашно огнище?

⁶ В началото Адам, първият човек, вероятно е бил силно развълнуван и възбуден от преживяванията в неговото съвършено място за живеене и не е имал време да се замисля върху всичко това. Вероятно възклицавал от радост. Той съзнаваше, че от устата му излизат думи. Чуваше, че говори в езика на хората и се изказваше върху прелестните неща, които виждаше и чуваше. Колко прекрасно беше да се живее тук в тази райска градина! След като с радост възприел подробностите на всички тези гледки, шумове, миризми и впечатления, беше подтикнат към мислене. Ако бихме били на негово място, всичко това за нас щеше да бъде тайна, която не бихме могли да разкрием.

Съществуването на човека не е тайна

 7. Защо Адам не беше оставен за дълго в незнание относно това, защо живееше и защо се намираше в една райска градина?

⁷ Положението, в което се намираше Адам, първият човек, — той живееше, но беше сам, защото в райската градина нямаше никой, който да е като него — не остана тайна за дълго. Той чу един глас, говорещ с него! Човекът можеше да разбере казаното. Но къде беше този, който говореше? Не го виждаше. Гласът идваше от невидимото пространство и думите бяха отправени към него. Това бе гласът на този, който го беше създал, на неговия Създател! И човекът можеше да отговаря на този глас. Да, той говореше с Бога, Създателя. Човекът не се нуждаеше от сложен радиоприемник, за да чуе Божия глас. Бог разговаряше направо с неговото създание.

 8, 9. (а) Кои въпроси бяха отговорени на Адам и каква бащинска грижа почувства той? (б) Какъв отговор Адам получи от своя небесен Баща?

⁸ Сега човекът знаеше, че не е сам и поради това се чувстваше още по-добре. Неговият ум беше пълен с въпроси, които можеше да постави на този, който говореше с него. Кой го бе направил както и градината на блаженството? Защо беше поставен там и какво трябваше да прави със своя живот? Животът му имаше ли определен смисъл? Първият човек почувства бащинските грижи, защото на неговите въпроси се дадоха отговори, които задоволяваха неговия жаден за знание ум. Каква радост трябва да е било за неговия Създател, неговия Дарител на живот, неговия небесен Баща, да чуе как човекът започна да говори и произнася първите си думи! Колко щастлив трябва да е бил небесният Баща, да чуе, че неговият син разговаря с него! Въпросът, който може би най-напред беше поставен, гласеше: „Как започнах да съществувам?“ Небесният Баща с удоволствие отговаряше и чрез това призна първия човек за свой син. Човекът беше един ‘Божий син’ (Лука 3:38). Йехова се открива като Баща на първия човек Адам. Отговорът, който Адам получи на неговия въпрос от своя небесен Баща и който той предаде на потомците си, по същество гласеше както следва:

⁹ „Йехова Бог създаде човека от пръст на земята и вдъхна в носа му жизнено дихание, и човекът стана жива душа. Освен това, Йехова Бог насади една градина в Едем на изток, и там постави човека, когото беше създал. И Йехова Бог направи да израстнат всякакви дървета, желани на поглед и добри за храна, и също и дървото на живота в средата на градината и дървото за познаване добро и зло. И голяма река изтичаше от Едем, за да напоява градината, и от там се разклоняваше в четири главни реки“ (Битие 2:7–10).b

10, 11. (а) Какви точни факти получи Адам, но какви въпроси още се нуждаеха от отговор? (б) Какво небесният Баща отговори на Адам?

¹⁰ Живият, неопитен дух на Адам алчно поглъщаше тези задоволителни отговори. Сега той знаеше, че не е дошъл от невидимото пространство, от което говори неговия Създател и Оформител. Вместо това, той беше образуван от земята, на която живееше и следователно беше земно създание. Неговият Дарител на живот и Баща беше Йехова Бог. Адам беше „жива душа“. Понеже бе получил живота си от Йехова Бог, беше ‘Божий син’. Дърветата в градината Едем раждаха плодове, които бяха добри за ядене; той ги ядеше за да продължава да съществува. Но защо въобще трябваше да живее и защо беше в тази градина Едем? Той беше съвършен интелигентен човек с телесни способности и имаше право да знае това. Как иначе би могъл да изпълни целта на своето съществувание и чрез вършене на Божията воля да радва своя Създател и Баща? Отговорите на тези съвсем естествени въпроси, получи чрез следното обяснение:

¹¹ „Йехова Бог взе човека и го постави в градината Едем, за да я обработва и поддържа. И Йехова Бог възложи на човека следната заповед: ,От всяко дърво в градината можеш да ядеш до насита. Но що се отнася до дървото на познаване доброто и злото, от него не трябва да ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш‘“ (Битие 2:15–17).

12. За какво е трябвало да благодари Адам на своя Създател и как човекът по този начин можеше да уважава Бога?

¹² Адам сигурно е благодарил на Йехова затова, че получи смислена работа в красивата градина. Сега той познаваше волята на Баща си и можеше да върши нещо за него на земята. На него бе поверена отговорност, а именно да обработва градината и да я поддържа, и това беше хубава задача. По този начин градината беше запазена в състояние, което правеше чест на Йехова, Създателя на тази градина и допринасяше за негова възхвала. Когато Адам при своята работа чувстваше глад, можеше да яде до насита от плодовете на дърветата в градината. С това можеше да подновява силите си и да продължава безкрайно живота си. (Сравни Еклисиаст 3:10–13).

Изглед за вечен живот

13. Каква надежда имаше първия човек и защо?

¹³ Безкрайно? Каква почти невероятна мисъл трябва да е било това за първия съвършен човек! Но защо не? Неговият Създател нямаше за цел да разруши така майсторски направената градина. Защо трябваше да унищожи собственото си дело, щом като беше толкова добро и изразяваше такова художествено творение? Логично е, че нямаше такива намерения (Исаия 45:18). И понеже тази несравнима градина трябваше непрестанно да се поддържа, беше необходим някой, който да се грижи за нея, някой както съвършения човек, Адам. Ако назначеният стопанин на градината не яде от забраненото „дърво на познаване доброто и злото“, нямаше да умре. Съвършеният човек можеше да живее завинаги.

14. Защо Адам можеше да живее вечно в Рай?

¹⁴ Адам имаше изгледи за вечен живот в райската градина Едем. Той можеше да се наслаждава на живота при условие, че остане съвършено покорен на своя Създател, като не яде от плода, който му забрани Създателя. Бог искаше съвършения човек да бъде покорен и да живее вечно. Забраната, да не яде от плода на „дървото за познаване на доброто и злото“, не беше исказана поради това, че плода беше отровен. Отнасяше се само за едно изпитание, дали човекът ще остане съвършено верен на своя Баща. Чрез това човекът получи възможност да докаже любовта си към своя Създател.

15. Защо Адам можеше да очаква прекрасно бъдеще и добро от ръцете на своя Създател?

¹⁵ С оглед на това, че първият човек беше съвсем сигурен, че не съществува в резултат на някаква случайност, а че има небесен Баща, и понеже му бе обяснена целта на неговото съществувание и му беше поставен изглед за вечен живот, очакваше прекрасно бъдеще. Той ядеше от дърветата, които бяха добри за храна, но се пазеше от „дървото за познаване на доброто и злото“. Той желаеше да получи добро от ръцете на своя Създател. Работата на съвършения човек, да се грижи за градината, беше добра и не от преходно естество.

Никаква необходимост от специални обяснения

16–18. В какви тайни Адам не се чувстваше задължен да проникне и защо?

¹⁶ Когато залезна голямото светило, чието движение на небето човекът можеше да наблюдава, дневната светлина изчезна. Стана тъмно, нощ, и изгря луната. Човекът не почувства никакъв страх; луната беше по-малкото светило за да владее ноща (Битие 1:14–18). Вероятно хвърчеха светулки в градината, чиято студена светлина блещукаше от време на време.

¹⁷ Когато настъпи ноща и тъмнината го изненада, почувства необходимостта от сън, както това правеха животните. След като се събуди отново, почувства глад и той я̀де с апетит от позволените плодни дървета, за да „закуси“.

¹⁸ Подкрепен от нощната почивка и напълно освежен, той започва отново дневната си работа. С оглед на обкръжаващата го голяма зеленина, той не се опита да вникне в тайната на фотосинтезата, която учените хилядолетия след това откриха — онзи загадъчен процес, при който хлорофилът, зеленият цвят на растенията, с помоща на слънчевата енергия създава храна за хора и животни и същевременно приема въглероден двуокис, а отдава кислород, който те вдишват. За хората тези неща са тайнствени, но Адам не чувстваше нужда от обяснение. Това беше чудо на Създателя на човека. Той разбираше този процес, защото го беше поставил в действие в полза на създанията на земята. Следователно, на съвършената интелигентност на първия човек беше достатъчно да знае, че Бог, Съдателят, правеше тези неща да растят и че на човека беше дадена задачата да се грижи за растителните живи форми в градината Едем. (Виж Битие 1:12).

Сам — но не без радост

19. Какво не направи Адам, въпреки, че знаеше, че на земята не съществува друг, който да е подобен на него?

¹⁹ Поучението на човека от неговия небесен Баща още не беше приключено. Човекът се грижеше сам за градината Едем, понеже нямаше друг, нему подобен за да се присъдени към него и му помогне. Той беше единствения представител на човешка форма на живот. Но не започна да търси съдружник на земята. Също не помоли Бога, неговия небесен Баща, да му даде брат или сестра. Самотата не го караше да изпадне в безумие, нито пък му ограбваше радостта в живота или в работата. Той общуваше с Бога. (Сравни Псалм 27:4).

20. (а) Какво беше най-голямо щастие за Адам? (б) Защо нямаше да бъде за Адам никаква непоносима суровост да продължи така да живее? (в) Какво ще се разгледа в следващата статия?

²⁰ Адам знаеше, че както той, така и неговата работа се намираха под наблюдението на неговия небесен Баща. Най-голямото му щастие се състоеше в това, да се хареса на своя Бог и Създател, чието великолепие се откриваше в неговите прекрасни творения, заобикалящи човека. (Сравни Откровение 15:3). И занапред да живее така нямаше да бъде непоносима суровост и отегчителна работа за съвършения уравновесен човек, който можеше да разговаря със своя Бог. А Бог даде на Адам интересна и увлекателна работа, която трябваше да му донесе голямо задоволство и радост. Следващата статия ще продължи да разказва за райските благословии, а също и за това, каква надежда любвеобилния Създател даде на Адам.

[Бележки под линия]

„Името на първата е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. И златото на онази страна е добро. Там има още бделий и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е тази, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Хидекел (Тигър); тя е, която тече източно от Асирия. И четвъртата река е Ефрат“ (Битие 2:11–14).

Как би отговорил?

◼ Защо Адам не остана дълго в незнание относно неговото съществувание?

◼ Каква работа Бог даде на Адам и как той трябва да е реагирал?

◼ Каква надежда имаше съвършеният човек и защо?

◼ Защо Адам не си постави за задача да прониква в тайни?

◼ Защо самотата на Адам не ограби радостта му живота?

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Снимка: НАЗА