небесен Баща, да му даде брат или сестра. Самотата не го караше да изпадне в безумие, нито пък му ограбваше радостта в живота или в работата. Той общуваше с Бога. (Сравни Псалм 27:4).

20. (а) Какво беше най-голямо щастие за Адам? (б) Защо нямаше да бъде за Адам никаква непоносима суровост да продължи така да живее? (в) Какво ще се разгледа в следващата статия?

²⁰ Адам знаеше, че както той, така и неговата работа се намираха под наблюдението на неговия небесен Баща. Най-голямото му щастие се състоеше в това, да се хареса на своя Бог и Създател, чието великолепие се откриваше в неговите прекрасни творения, заобикалящи човека. (Сравни Откровение 15:3). И занапред да живее така нямаше да бъде непоносима суровост и отегчителна работа за съвършения уравновесен човек, който можеше да разговаря със своя Бог. А Бог даде на Адам интересна и увлекателна работа, която трябваше да му донесе голямо задоволство и радост. Следващата статия ще продължи да разказва за райските благословии, а също и за това, каква надежда любвеобилния Създател даде на Адам.

Грандиозни изгледи за хората в рай на блаженството

„Бог ги благослови, и Бог им каза: ,Плодете се и станете много и напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби и над въздушните птици и над всяко живо същество що се движи по земята‘“ (БИТИЕ 1:28).

1, 2. Защо Йехова е деен любвеобилно за хората и каква задача възложи на Адам?

„БОГ е любов“, се казва в Святото писание. Любвеобилно и безкористно се интересува от хората и постоянно действа, за да могат някога вечно да се радват на здраве и мир в един земен Рай на блаженството (1 Йоан 4:16; сравни Псалм 16:11). Първият човек, съвършеният Адам, водеше мирен живот и имаше интересна, хубава работа. В началото Йехова му възложи да обработва прекрасната градина Едем. След това му възложи една друга специална задача, една предизвикателна задача, както показва библейското описание:

² „Йехова Бог създаде от почвата на земята всяко диво полско животно, всякаква въздушна птица, и започна да ги води при човека, за да види как ще наименува всеко едно от тях; и с каквото име назовеше човекът всяко същество, а именно всяка жива душа, това му остана името. И човекът даде имена на всички домашни животни и на всички въздушни птици и на всяко диво животно“ (Битие 2:19, 20).

3. Защо Адам и животните не се страхуваха един от друг?

³ Човекът нарече коня сус, бикът шор, овцата се, козата ес, една птица оф, гълъбът йона̀, паунът тукки, лъвът арйѐ или ари, мечката дов, маймуната коф, кучето кѐлев, змията наха̀ш и т.н.a Когато той се приближи до реката, която протичаше от градината Едем, той видя риби. Тези нарече дага̀. Невъоръженият човек не се страхуваше от домашните животни и от дивите животни, включително и птиците, и те също не се страхуваха от човека, на когото инстинктивно гледаха като на по-висша форма на живот. Те бяха Божии създания, получили живота си от него и човекът не чувстваше никаква наклонност или желание да ги нарани или да им отнеме живота.

4. Какво можем да предполагаме относно наименуването на животните от Адам и какво изживяване трябва да е било това за него?

⁴ В описанието не се казва колко време бяха показвани на човека домашните животни, дивите животни и въздушните птици. Всичко ставаше под Божие ръковоство и ред. Адам сигурно си е взел достатъчно време, за да наблюдава всяко животно, да изследва различните му навици и различния им вид; след това е избрал името, което е било най-подходящо. Следователно, може би е изминало значително време. За Адам беше много интересно преживяване, по този начин да се запознае с всички живи същества на земята и тяхното многообразие. Характеризирането на различните видове живи създания чрез подходящи имена изискваше голями умствени и говорни способности.

5—7. (а) Кои въпроси вероятно са се появили? (б) Какви отговори бяха дадени на Адам чрез описанието за сътворението, което намираме в Битие 1:1–25?

⁵ Но в какъв ред бяха създадени живите същества? Бяха ли полските животни създадени преди птиците или обратно? И къде стои човекът в сравнение с по-нисшите същества, относно поредността на времето? Как Бог е приготвил повръхността на земята за едно такова голямо многообразие, как се е погрижил за въздуха, че птиците да могат да летят така високо, как предостави на разположение водата за пиене и растения, които да служат за храна, как беше направил по-голямото светило, за да свети през деня и по-малкото за ноща? Защо времето беше толкова меко и топло, че човекът можеше да се движи, работи и спи гол?

⁶ Но човекът не трябваше да търси сам отговор на тези въпроси. Неговият питащ ум заслужаваше разумни отговори от компетентен авторитет, който е точно осведомен. Той не беше предоставен на себе си, а неговата висока интелигентност беше задоволена най-вероятно чрез едно описание за сътворението, което намираме в Битие 1:1–25.

⁷ Адам несъмнено е бил много благодарен за удивителното описание, понеже то обяснява много неща. Според казаното можа да узнае, че е имало три големи откъси от време, които Бог според неговото определение за време наричаше дни, преди в течение на четвъртия ден да направи видими двете големи светила в небесното пространство, за да покаже много по-късия 24-часов ден за човека. Този по-къс ден на земята беше времето между два залеза на голямото светило. На Адам стана ясно, че времето беше разделено и на години и несъмнено той започна да брои годините си. По-голямото светило в простора му позволяваше да прави това. Що се отнася до по-дългите Божии сътворителни дни, той разбра, че живееше в шестия ден, т.е. в шестия ден на творческата дейност на Бога относно земята. Още не бе му казано, че шестия ден, в който бяха създадени всички животни и накрая отделното създаване на човека, беше на привършване. Сега той разбра реда по който беше създаден растителния свят, морските обитатели, птиците и земните животни. Но съвсем сам в градината Едем, Адам не отговаряше изцяло на любвеобилното намерение на Бога по отношение на човека в неговия земен Рай.

Създаването на първата жена

8, 9. (а) Какво съвършеният човек установи относно животните, но какво заключи по отношение на себе си? (б) Защо беше подобаващо, че съвършеният човек не помоли Бога за съдружница? (в) Как в библейското описание е показано създаването на жената?

⁸ С помоща на своя съвършен разум и своята съвършена наблюдателна способност Адам установи, че при птиците и другите животни имаше мъжки и женски животни и че се размножаваха според вида си. Но не беше така с човека. Ако тази наблюдателност го довеждаше до мисълта, да търси съдружница, то в животинския свят не намери подходящ противоположен пол, дори и при маймуните не. Адам трябваше да стигне до заключение, че за него нямаше съдружница, защото в противен случай Бог щеше да му я доведе. Човекът беше създаден отделно от всички видове животни и трябваше да се различава от тях. Но не желаеше сам да се заеме с този въпрос и да моли необмислено Бога, неговия Създател за съдружница. Подобаващо беше съвършеният човек да предостави този въпрос на своя Създател, защото не след дълго установи, че Бог беше извлекъл собствени заключения от това положение. Във връзка с това, и с онова, което което стана след това, се казва следното в библейското описание:

⁹ „За човека не се намери подходящ помощник. Ето защо Бог нанесе дълбок сън на човека, и докато той спеше, взе едно от неговите ребра и затвори месото на това място. И Йехова Бог направи жена от реброто, което бе взел от мъжа и я заведе при човека. А човекът каза: ,Това е най-сетне кост от моята кост и плът от моята плът. Тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.‘ Затова ще остави мъж майка си и баща си и той трябва здраво да се привърже към жена си и те трябва да станат  е д н а  плът. И те и двамата бяха голи, но не се срамуваха“ (Битие 2:20–25).

10. Как реагира съвършения мъж, когато му беше представена съвършената жена и какво загатват неговите думи?

¹⁰ Думите, които човекът изказа, когато съвършената жена му беше представена като съответстващ помощник, издават пълно задоволство: „Това е най-сетне кост от моята кост и плът от моята плът.“ Имайки предвид казаните думи, виждайки току що създадената жена, се загатва, че той може би е чакал известно време за да получи съответстващ помощник. Когато Адам описва своята жена, като съответствие, нарича я „жена“ (ишша̀х или буквално „женски мъж“),