Основателна надежда за рай, въпреки непокорността на хората
1. Къде могат да се видят първия мъж и първата жена след известно време и в каква местност се намират?
ВРЕМЕТО минава. Първият мъж и първата жена не са вече невинни и голи. Те са облечени — с дълги кожени дрехи. В момента се намират отвъд входа към съвършената градина Едем. Обърнати са с гърба си към градината. Разглеждат панорамата пред себе си. Всичко, което виждат наоколо е необработена земя. Очевидно не е благословена от Бога. Пред тях растат само тръни и бодили. Това ли е земята, която според възложената им задача трябваше да обладят? Да, но те не са там за да разширят границите на градината Едем в тази некултивирана земя.
2. Защо мъжът и жената не се опитват да се върнат отново в райската градина?
2 Защо не се върнат обратно в райската градина, щом съществува такава противоположност? Лесно е да се каже, но погледни кой се намира зад тях на входа към градината! Там стоят създания, които никога не бяха виждали досега, дори и в градината. Това са херувими с пламенно острие на меч, който непрекъснато се върти. Те никога не биха могли да минат живи покрай тях, за да влезат в градината (Битие 3:24).
3. Какво се беше случило, че така драстично да се променят условията на живот?
3 Какво се беше случило? Тайната не е така загадъчна, че да остане хиляди години неизследвана. Лесно може да се разкрие. Първият мъж и първата жена можеха да осъществят прекрасните изгледи, които им предлагаше Божията задача, поставена в деня на сватбата им, само при условие, че останат покорни на техния небесен Баща и в най-дребните неща. Тяхната съвършена послушност беше поставена на изпитание чрез една съвсем проста забрана на нещо за ядене: Те не трябваше да ядат от „дървото за познаване доброто и злото“ (Битие 2:16, 17). Ако не биха се подчинили на тази Божия заповед, трябваше непременно да умрат. Така го обясни Адам като Божий пророк на своята жена, по-младото човешко създание. Но за изненада наха̀ш, змията, оспори истинността на това, което Бог бе казал на Адам, когато го предупреди да не яде от забраненото „дърво за познаване доброто и злото“. Змията подведе Ева да повярва, че ще стане като Бог, ако престъпи Божия закон и яде от забранения плод и чрез това ще стане независима от Бога в решението на това, кое е добро и кое зло (Битие 3:1–5).
Никаква измислица
4, 5. Как Павел показа, че библейския отчет за това, че първата жена беше измамена от змията, не е легенда?
4 Изглежда ли невероятно това? Звучи ли като приказка, някаква легенда, която не се опира на факти и следователно неприемлива за просветения модерен човек? Не, не за един писател, който и днес много се чете, един достоверен автор, един особено избран апостол, който съзнаваше истинността на това, което написа. На еклезията от зрели християни в светския град Коринт, апостол Павел написа: „Но боя се да не би така, както змията измами Ева с хитростта си, да се поквари ума ви и отпадне от искреността и чистотата, които дължите на Христос“ (2 Коринтяни 11:3).
5 Павел едва ли би си послужил с някаква измислена история, една фабула и да аргументира с помоща на фантазия при онези коринтяни, които бяха добре запознати с митовете на езическата гръцка религия. Апостолът потвърди, че „змията измами Ева с хитростта си“, като цитира от вдъхновените Еврейски писания, които той означи като „Божието Слово“ (1 Солунци 2:13). Освен това апостолът писа на християнски надзорник, който имаше задължението да учи „образеца на здравите думи“: „Адам първо беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, но жената се излъга основно и изпадна в престъпление“ (2 Тимотей 1:13; 1 Тимотей 2:13, 14).
6. (а) По какво се различава прегрешението на Адам от това на жената? (б) Защо е сигурно, че жената не беше измислила тази история със змията?
6 Това, че жената беше измамена от змията не е легенда, а факт, и то така, както и последиците от непокорността ѝ, яденето от забранения плод, са неоспорими исторически факти. След като тя се провини в престъпление в Божиите очи, предразположи мъжа си и той да се присъедини към нея в яденето. Но Адам не яде поради това, че беше основно измамен (Битие 3:6). В описанието, че и двамата по-късно трябваше да отговарят пред Бога, се казва: „А мъжът каза: ,Жената, която ти ми даде, тя ми даде от плода на дървото и аз ядох.‘ Йехова Бог каза на жената: ,Какво си сторила?‘ А жената отговори: ,Змията — тя ме измами и аз ядох‘“ (Битие 3:12, 13). Жената не измисли никаква история за онази наха̀ш, онази змия, и Йехова също не прие нейното обяснение като измислица или легенда. Той постъпи със змията като с оръдие, което беше използвано за да подмами жената и да се провини спрямо нейния Бог и Създател. За Бога би било под всяко достойнство да се занимава с една легендарна змия.
7. (а) Как в Библията е описано Божието постъпване спрямо змията? (б) Как змията би могла и нас да измами, както измами първата жена? (Обърни внимание на забележката под линията.)
7 Библейският отчет описва как Бог постъпи спрямо тази змия в градината Едем: „И тогава Йехова Бог каза на змията: ,Понеже направи това нещо, проклета си измежду всички домашни животни и всички диви полски животни. По корема си ще пълзиш и прах ще ядеш през всичките дни на живота ти. И ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе. То ще ти смачка главата, а ти ще му смачкаш петата‘“ (Битие 3:14, 15). Онзи сериозен съд осъжда според фактите и показва истински доказателства, а не легенди. Йехова Бог няма да се подиграва сам със себе си, като осъжда мистериозна змия, а той произнесе присъда над едно действително съществуващо създание, което беше отговорно за своята постъпка. Не би било за смях, а за съжаление, ако онази змия ни подведе към мисълта, че тя никога не е съществувала, че е само продукт на фантазия и следователно не е отговорна за никакво прегрешение на земята.a
8. Каква присъда издава Бог за жената и как това се отрази на нейните дъщери и внучки?
8 В описанията, отнасящи се за жената, изказванията за змията се считат за факт и се обяснява: „На жената той каза: ,Ще ти преумножа мъките ти в бремеността ти; с болки ще раждаш деца и твоето дълбоко желание ще бъде към твоя мъж и той ще владее над тебе‘“ (Битие 3:16). При бракосъчетанието Бог не беше казал това, когато възложи задачата на Адам: „Плодете се и станете много и напълнете земята“ (Битие). Благословеното нареждане включваше за човешката двойка много бременности, но не с предварителни болки и силни болки при раждане, също и не потискане от страна на съпруга. Тази присъда върху престъпничката на закона трябваше да въвлече в страдание също и нейните дъщери и внучки поколение след поколение.
Прославяне на Божия закон чрез присъдата над Адам
9, 10. (а) Какво предупреждение даде Бог лично на Адам и какви щяха да бъдат последиците, ако Бог държеше здраво на тази окночателна присъда? (б) Каква присъда Бог издаде за Адам?
9 Какви променени условия, освен тези за жената, трябваше да настъпят и за мъжа, когото тя предразположи да се присъедини към нея в престъплението? Бог лично беше казал на Адам: „Що се отнася до дървото за познаване доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, в който ядеш, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Бог като Съдия ще държи ли здраво на тази окончателна присъда, само защото Адам беше ял от плода? Да помислим само каква щеше да бъде последицата от едно такова наказание! Онази радваща надежда, която Адам и Ева хранеха в деня на сватбата си, нямаше да се осъществи, а именно цялата земя да се изпълни с потомци, със съвършен човешки род, който да живее във вечна младост в една райска земя и то в мир със своя небесен Баща. Бог не противодействаше на своето собствено чудесно намерение относно човечеството и тяхната земна родина, когато със строгост издаде присъдата над прадедите на цялото човечество. Ето защо нека обърнем внимание на Божието разпореждане, което ясно е описано в библейския отчет:
10 „А на Адам каза: ,Защото ти послуша гласа на твоята жена и яде от дървото, за което ти заповядах: „От него да не ядеш“, то поради тебе земята да бъде проклета. С мъки ще се прехранваш от нея през всичките си дни на твоя живот. Тръни и бодили ще ти ражда и ще ядеш полските растения. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, понеже от нея си взет. Защото си прах и в прахта ще се върнеш‘“ (Битие 3:17–19).
11. Кои факти относно покорност показват, че Адам заслужаваше своята присъда?
11 Онази присъда означаваше смъртно наказание за човека, независимо от въздействието върху Божието намерение, да напълни една райска земя със съвършени мъже и жени, които да живеят в мир и любов и вечно да обработват и се грижат за световната райска земя. Мъжът не послуша Божия глас, който му заповяда да не яде от забранения плод на „дървото за познаване доброто и злото“, а послуша гласа на жена си. И след като той не беше послушал Божия глас, щеше ли тогава непрестанно да поучава децата си да го правят? Можеше ли да посочи себе си за пример, за да ги поучава да слушат Йехова Бог? (Сравни 1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 15:22).
12, 13. (а) Как би се отразил Адамовия грях на неговите деца? (б) Защо Адам в никакъв случай не заслужаваше да живее завинаги в Рай, да, въобще да живее на земята?
12 Адамовите деца щяха ли да могат да спазват съвършения Божий закон, както той, в своята човешка съвършеност преди това, беше в състояние да го прави? Нямаше ли според наследствения закон да предаде на децата си своята слабост и склонност за непокорство спрямо Божия глас? Историческите факти дават отговори на тези въпроси (Римляни 5:12).
13 Заслужаваше ли един човек да живее завинаги в една райска земя, или въобще да живее на земята, който заради едно човешко същество отказа да се покори съвършено на Бога и по този начин да изрази своята съвършена любов към него? Нямаше ли да бъде опасно да се остави такъв човек вечно да живее? Чрез позволението да живее като престъпник завинаги на земята, щеше ли да се допринесе за прославянето на Божия закон и откриване на неговата абсолютна справедливост, или не би ли това по-скоро дало насърчение към неуважение спрямо Божия закон и би показало, че Божието Слово е недостоверно?
Изгонени от градината Едем
14. Как библейският отчет описва Божието постъпване спрямо Адам и жена му?
14 От Библията научаваме как Бог реши относно тези неща: „И Йехова Бог направи кожени дрехи за Адам и неговата жена и ги облече. След това Йехова каза: ,Ето, че човекът стана като един от нас, да познава доброто и злото и сега, да не простре ръката си и да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно —‘ Затова Йехова Бог го изгони от градината Едем, за да обработва земята, от която бе взет. И така той изгони човека и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенното острие на един постоянно въртящ се меч, за да пазят пътя към дървото на живота“ (Битие 3:21–24).
15. (а) Как Бог се съобрази с чувството на срам, който Адам и Ева почувстваха поради голотата си? (б) Как първата човешка двойка беше изгонена от Едемската градина? (в) В какви променени условия се намериха Адам и Ева вън от Едемската градина?
15 Божествения Съдия се съобрази с чувството на срам, което Адам и неговата жена почувстваха поради голотата си. Той ги снабди с дълги кожени дрехи по начин, който не е подробно описан, и които заместиха препаските от смокиневи листа, които си бяха направили (Битие 3:7). Кожените дрехи бяха по-трайни и предпазваха по-добре от тръни и бодили и други неща вън от градината. Понеже след техния грях съвестта им не беше чиста, те искаха да се скрият от Бога сред дърветата в градината (Битие 3:8). Сега, след като бяха сгрешили, изпитваха известна форма на божествено принуждение, когато Бог ги изпъди от Едемската градина. Те бяха изгонени на изток и скоро след това се намериха извън градината — завинаги прокудени! Сега те не работеха за да уголемят градината и разширят райските условия до края на земята. Отсега нататък трябваше да ядат хляб, който да приготвят от полските растения, но той нямаше да поддържа вечно живота им. Те бяха откъснати от „дървото на живота“. След известно, неопределено време трябваше да умрат.
Първоначалното намерение на Йехова не беше осуетено
16. Какво Бог нямаше намерение да направи и защо?
16 Бог реши ли сега да унищожи земята заедно със слънцето, луната и звездите, само затова, че двете създания от пръст сгрешиха спрямо него? Нямаше ли по този начин да се осуети неговото намерение — само поради това, което една наха̀ш задейства? Би ли могла една съвсем обикновена змия да унищожи неговото намерение? На сватбения ден на Адам и Ева, той беше обяснил неговото намерение, когато ги благослови и им съобщи неговата воля относно тях: Те трябваше да напълнят цялата земя със съвършен човешки род, да обладаят земята и да живеят в мир с по-нисшите създания на земята и във водата. Какво прекрасно видение на осъщественото Божие намерение, което Бог беше подготвил в продължение на хилядите години на дните на сътворение! Трябваше ли това похвално намерение да не се осъществи само поради една змия и поради своенравието на първата човешка двойка? Едва ли? (Сравни Исаия 46:9–11).
17. Какво е решил Бог да направи на седмия ден и затова как ще завърши този ден?
17 Още беше седмият ден, Божият почивен ден. Бог беше решил да благослови този ден и да го освети. Нищо не трябваше да го направи проклет ден, и на всяко проклятие, което някой би помислил да донесе върху този ден, той ще противодейства и ще го превърне в благословия, така че този ден ще завърши благословено. Цялата земя трябваше да стане едно свято място, където да се изпълнява Божията воля, както на небето, и това ще бъде осъществено чрез съвършен човешки род. (Сравни Матей 6:10).
18, 19. (а) Защо страдащите потомци на грешната първа човешка двойка могат да се радват? (б) Какво ще се разгледа скоро в „Стражева кула“?
18 Бог съвсем не се разочарова. Той не се отказа от намерението си. Той реши да се оправдае и да докаже, че заслужава абсолютно доверие и че намерения, които веднъж е решил, за своя чест ще ги осъществи напълно. (Исаия 45:18). Несъвършените, страдащи потомци на грешната първа човешка двойка могат да се радват, че Бог ще осъществи първоначалното си намерение за техна полза. Изминали са вече няколко хилядолетия от неговия почивен ден, и заключителната част на този ден, върху който почива особена благословия, трябва да е близо. „Вечерта“ на почивния му ден привършва, и както при предишните шест дни на сътворение трябва да настъпи „утро“. Когато този ден достигне своята съвършеност и осъществяването на неговото намерение стане видимо за всички наблюдатели, може да се напише: ‘И стана вечер и стана утро, седми ден.’ Действително една прекрасна надежда!
19 Да се мисли за това, може да те пренесе в очакваща възбуда. Скоро в „Стражева кула“ ще се разгледат по-добре грандиозните изгледи за Рая и за изгледите за покорни хора, които обичат Божия закон.
[Бележки под линия]
a В Откровение 12:9 Сатана, Дяволът, е обозначен, като „старовременната змия“; а в Йоан 8:44 Исус говори за него като „баща на лъжата“.
Какво би казал?
◼ Защо първата човешка двойка загуби райската си родина?
◼ Защо не е никаква легенда това, че Ева беше измамена от една змия?
◼ Каква присъда Бог издаде за жената?
◼ Каква присъда Бог издаде за мъжа и защо чрез това беше прославен Божия закон?
◼ Защо Бог не беше разочарован относно неговото намерение да напълни земята със съвършени хора и да я направи Рай?