Какво означават Десетте заповеди за теб?
НЕ ПО-КЪСНО от три месеца от освобождението от Египет, през 1513 г.пр.н.е., израилтяните се настаняват на лагер срещу планината Синай, в пущинака. Повикан от Йехова, пророк Мойсей се качва на планината, където Бог обещава на тази нация: „От всичките народи вие ще бъдете мое собствено притежание“. После Мойсей, посредством старейшините препредава това на целия народ: „И всичките люде отговориха гласно, казвайки: ,Всичко, което Йехова е казал, ще сторим‘“ (Изход 19:1–8).
След това Бог ясно излага на Мойсей Десетте заповеди, предшествувани от изказването: „Аз съм Йехова, твоят Бог, който те изведе из Египетската земя, из дома на робството“ (Изход 20:2).
Впоследствие Йехова дава на Мойсей обяснения за другите божествени закони, отнасящи се към израилтяните (Изход 20:4 до 23:19). Общо взето те са около 600. Колко вълнуващо било за този народ когато познал, че отпред върви Божи ангел, прокарвайки за тях пътя към Обещаната земя! (Изход 23:20–22). Йехова заявява: „Пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят и всичките люде, между които си ти, ще видят делото на Йехова, защото това, което аз ще сторя с вас е изпълващо с боязън“. Какво в замяна на това, той е очаквал от тях? „Пази това, което ти заповядвам днес“. Да, те трябвало задължително да се съобразяват със законите и заповедите на Йехова (Изход 34:10, 11).
Какво значение имали Десетте Божи заповеди за Израел
Благодарение на Божията закрила по време на бягството от египетското робство, израилтяните опознават още по-добре смисъла на Божието име. Йехова става техен Освободител (Изход 6:2, 3). Затова третата заповед, която забранява да се употребява по недостоен начин неговото име, придобива за тях особено значение (Изход 20:7).
А как стои въпросът с четвъртата заповед, засягаща съботния ден? Тя набляга на почитта към святите неща, на които Йехова по-рано обръща внимание, когато например въвежда „чествуване на съботата“ по време на събирането на манната (Изход 16:22–26). И тъй като не всички израилтяни веднага се подчиняват, Йехова недвусмислено напомня това нареждане: „,Вижте, понеже Йехова ви даде съботата.‘ . . . И тъй, людете започнаха да пазят съботата на седмия ден“ (Изход 16:29, 30). По-късно Йехова разкрива, какъв е дълбокия смисъл на това нареждане: „То е знака между мене и израилтяните завинаги“ (Изход 31:17).
Да размислим също върху десетата заповед, единствена по рода си, забраняваща алчността. Никой от хората не е могъл да наложи спазването на този закон. Всеки израилтянин бил отговорен пред своя Бог, Йехова, който изпитвал сърцето му, относно водещите го подбуди (Изход 20:17; 1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 16:7; Еремия 17:10).
Коригиране на мнението
Исус Христос, който се ражда като израилтянин, казва на своите ученици: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша ЗАКОНА или ПРОРОЦИТЕ; не съм дошъл да разруша, а да изпълня“ (Матей 5:17). Към християните от еврейски произход Павел написал: „Законът . . . съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност“ (Евреи 10:1). Как би разбрал тези обяснения, бидейки евреин, приел християнската вяра? Някои членове в еклезиите на първите християни са вярвали, че трябва да спазват стотици закони, включително и Десетте заповеди, дадени от Бог посредством Мойсей. Дали такова гледище било правилно?
Да обърнем внимание на думите на апостол Павел към християните от еврейски произход в областта Галатея: „Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците и които знаем, че човекът не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, ние също вярваме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар“ (Галатяни 2:15, 16). Действително никой не е могъл да достигне праведно положение пред Бога, чрез уповаване в пълното подчинение на Мойсеевия закон, тъй като за несъвършения човек такова подчинение е невъзможно. Павел добавил: „Всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: ,Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на ЗАКОНА‘ . . . Христос ни изкупи от проклятието на ЗАКОНА, като стана проклет за нас.“ (Галатяни 3:10–13).
Щом на еврейските последователи на Исус не тежело вече проклятието на Закона, би ли трябвало да спазват християните всички заповеди, които е получил Израел? Към Колосяните Павел написал: „[Бог] прости всичките ви престъпления и като заличи противния нам в постановленията му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на [Христовия] стълб на мъчението“ (Колосяни 2:13, 14). Несъмнено много от първите християни били принудени да коригират своето мнение и да признаят: „и освободихме се от ЗАКОНА“ (Римляни 7:6). Пред тях се отворила перспектива да достигнат праведно положение в очите на Йехова, посредством проявяване на вяра в жертвената смърт на Исус. Тази смърт сложила край на Закона и въвела предсказания „нов съюз“ (Еремия 31:31–34; Римляни 10:4).
Какво значение имат за нас
Значи ли това, че за християните Десетте заповеди, като основна част на Закона, нямат никакво значение? Едва ли. Заедно с другите заповеди на Мойсеевия закон, Десетте заповеди формално не ги задължават, но продължават да бъдат ценни наставления. Например Исус казал, че повелите да обичаш Бог и да обичаш ближния си, са двете най-големи заповеди (Левит 19:18; Второзаконие 6:5; Матей 22:37–40). Павел се позовал на шестата, седмата, осмата и десетата заповед, когато съветвал християните в Рим, прибавяйки: „И коя да било друга заповед се заключава в тия думи: ,Да обичаш ближния си, както себе си‘“ (Римляни 13:8, 9).
И тъй, като част от вдъхновеното Божие Слово, каква роля играят днес Десетте заповеди? Те показват гледището на Йехова по някои въпроси (2 Тимотей 3:16, 17). Да видим как става това.
Първите четири заповеди подчертават нашите задължения српямо Йехова. Първата заповед: Той е Бог, постоянно изискващ изключителна преданост (Матей 4:10). Втората заповед: Не може да бъде обожаван с помощта на идоли (1 Йоан 5:21). Третата заповед: Божието име трябва да се употребява благоприлично и достойно, никога непочтително (Йоан 12:26; Римляни 10:13). Четвъртата заповед: Целият наш живот трябва да се концентрира върху святите неща. По този начин като че ли „чествуваме съботата“ — почиваме от поведението, приличащо на тези, които сами се считат като справедливи (Евреи 4:9, 10).
Петата заповед: Подчинението на децата спрямо родителите, постоянно служи като крайъгълен камък за единството в семейството, принасяйки благословии от Йехова. Каква прекрасна надежда предлага тази „първа заповед с обещание“? Не само, „за да ти бъде добре“, но също „и да живееш много години на Земята“ (Ефесяни 6:1–3). И понеже живеем в „последните дни“ на сегашната зла система, благочестивите млади хора, оказващи такова подчинение, имат перспектива вече никога да не умрат (2 Тимотей 3:1; Йоан 11:26).
Любовта към ближния ще ни предпази да не му навредим чрез лоши постъпки като убийство (шестата заповед), прелюбодеяние (седмата заповед), кражба (осмата заповед), даване на фалшиви показания (деветата заповед) (1 Йоан 3:10–12; Евреи 13:4; Ефесяни 4:28; Матей 5:37; Притчи 6:16–19). А нашите подбуди? Десетата заповед, забраняваща алчността, ни напомня, че Йехова изисква нашите намерения да бъдат винаги честни в неговите очи (Притчи 21:2).
Колко богата съдържателност намираме в Десетте Божи заповеди! Те са основани върху Божиите принципи, които никога няма да остареят. Ние трябва да ценим високо тези напомняния, които ни задължават да обичаме Бог и ближните си (Матей 22:37–39).
[Снимка на страница 6]
Исусовата смърт сложила край на Закона, заедно с Десетте заповеди, които израилтяните получили при планината Синай.