Изповед, която води към изцеление

„КОГАТО мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша.“ (Псалм 32:3, 4) Тези затрогващи думи вероятно отразяват дълбоката емоционална болка, почувствувана от Давид, царя на древен Израил, болка, която сам той си причинил, като укривал, вместо да изповяда един сериозен грях.

Давид бил човек с изключителни способности. Той бил храбър воин, опитен държавник, поет и музикант. Но не разчитал на своите собствени способности, а на своя Бог. (1 Царе 17:45, 46) Той бил описан като мъж, чието сърце било ‘съвършено пред Йехова’. (3 Царе 11:4) Но един грях, който той извършил, бил особено осъдителен и е възможно Давид да загатвал за него в 32 псалм. Ние можем да научим много, като изследваме обстоятелствата, които довели до неговия грях. Ние ще разпознаем клопките, за да ги избегнем, и ще разберем колко е необходимо да изповядаме греховете си, за да възстановим своите взаимоотношения с Бога.

Един лоялен цар извършва грях

Народът на Израил участвувал във военен поход срещу амонците, но Давид останал в Йерусалим. Една вечер, докато се разхождал на покрива–тераса на своя палат, той забелязал как една красива жена се къпе в съседния дом. Той не успял да запази самообладание, но започнал страстно да я желае. Узнавайки, че това била Витсавее, съпругата на Урия — един войник от неговата армия, — Давид я повикал и прелюбодействувал с нея. След време Витсавее изпратила известие на Давид, че е бременна. — 2 Царе 11:1–5.

Давид бил уловен в капана. Ако грехът им станел известен, наказанието и за двамата щяло да бъде смърт. (Левит 20:10) Така че Давид скроил план. Той повикал обратно от битката Урия, съпруга на Витсавее. След като го разпитал подробно за войната, Давид му наредил да си отиде в къщи. Давид се надявал, че това ще създаде впечатлението, че Урия бил бащата на детето на Витсавее. — 2 Царе 11:6–9.

За голямо разочарование на Давид, Урия не посетил съпругата си. Урия казал, че за него било немислимо да се върне у дома си, докато воините понасяли трудностите на военния живот. Когато израилтянската войска участвувала във военен поход, мъжете се въздържали от сексуални сношения дори със собствените си съпруги. Те трябвало да останат церемониално чисти. (1 Царе 21:5) Тогава Давид поканил Урия на угощение и го напил, но той пак не отишъл у дома при жена си. Вярното поведение на Урия осъдило бруталния грях на Давид. — 2 Царе 11:10–13.

Примката, поставена от неговия собствен грях, се затягала все по–силно около Давид. В отчаянието си той виждал само един изход. Той изпратил Урия обратно на бойното поле с кратко писмо до военачалника Йоав. Целта на краткото писмо била ясна: „Поставете Урия там, гдето сражението е най–люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.“ Да, чрез перото си могъщият цар прикрил своите следи, като изпратил Урия на смърт. — 2 Царе 11:14–17.

Веднага щом периодът на жалеене за съпруга на Витсавее свършил, Давид се оженил за нея. Изминало време и детето им се родило. При всичко това Давид запазил мълчание относно греховете си. Може би той се е опитвал да оправдае действията си пред самия себе си. Нима Урия не умрял славно в битка като други? Освен това нима той не проявил неподчинение към своя цар, отказвайки да отиде при съпругата си? ‘Измамливото сърце’ ще използува всички причини, за да се опита да оправдае греха. — Йеремия 17:9; 2 Царе 11:25.

Грешки, които водят до грях

Как Давид, който обичал праведността, могъл да падне дотам, че да извърши прелюбодейство и убийство? Явно семената на неговия грях били засявани в продължение на много време. Можем да се питаме защо Давид не бил със своите хора, за да ги подкрепя през военния им поход срещу враговете на Йехова. Вместо да бъде там, Давид си почивал в своя палат, където ежедневието на войната било прекалено далече, за да заличи погрешното желание за жената на един верен войник. Днес за истинските християни е защита да участвуват активно в духовните дейности със своите сборове и редовно да имат дял в евангелизаторското дело. — 1 Тимотей 6:12.

Царят на Израил бил наставляван да прави препис от Закона и да го чете всеки ден. Библията обяснява причината за това: „За да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши; за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво.“ (Второзаконие 17:18–20) Възможно е Давид да не е следвал това наставление по времето, когато извършил тези сериозни грехове. Редовното изучаване и размисъл върху божието Слово несъмнено ще ни помогнат да се предпазим от вършене на грях в тези кризисни времена. — Притчи 2:10–12.

Освен това, последната от десетте заповеди конкретно казва: „Не пожелавай жената на ближния си.“ (Изход 20:17) По това време Давид имал много жени и наложници. (2 Царе 3:2–5) Но това не го предпазило от желанието за друга привлекателна жена. Това повествование ни напомня за сериозността на думите на Исус: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28) Вместо да подхранваме такива неправилни желания, нека бъдем бързи да ги отмахнем от своите умове и сърца.

Разкаяние и милост

Несъмнено откровеното библейско повествование за греха на Давид не е предназначено да задоволи нечий нездрав интерес. То ни дава възможност да бъдем свидетели на активна и вълнуваща проява на едно от забележителните качества на Йехова — неговата милост. — Изход 34:6, 7.

След като Витсавее родила син, Йехова изпратил пророк Натан да говори с Давид. Това била една проява на милост. Ако Давид не бъдел заговорен и продължавал да мълчи, би било възможно той да закоравее в греха. (Евреи 3:13) За щастие Давид откликнал на божията милост. Умелите, но ясни думи на Натан подбудили съвестта на Давид и той разкаяно признал, че съгрешил срещу Бога. В действителност 51 псалм, който разказва за греха на Давид във връзка с Витсавее, бил композиран след като той се разкаял и признал своя погребан син. Нека никога не позволяваме на сърцето си да закоравее, ако бъдем връхлетени от сериозен грях. — 2 Царе 12:1–13.

На Давид му било простено, но той не бил пощаден от последиците от своя грях. (Притчи 6:27) И как да бъде иначе? Ако Бог просто беше пренебрегнал случилото се, неговите стандарти щяха да бъдат дискредитирани. Той щеше да бъде безрезултатен като първосвещеника Илий, който отправял мек укор към своите зли синове и след това им позволявал да продължават с техните лоши дела. (1 Царе 2:22–25) Но Йехова не лишава от любещата си милост онзи, който се разкайва. Подобно на освежаваща, студена вода, неговата милост ще помогне на съгрешилия да издържи последиците от греха. Топлината от божествената прошка и укрепващото общуване със събратята по вяра подпомагат възстановяването. Да, въз основа на откупа на Христос разкаялият се може да опита ‘богатството на [божията] незаслужена милост’. — Ефесяни 1:7.

„Чисто сърце“ и „нов дух“

След като Давид се изповядал, той не бил победен от едно отрицателно чувство за малоценност. Неговите изрази в псалмите, които написал относно изповедта, показват облекчението, което той изпитал и решителността му да служи вярно на Бога. Да разгледаме например 32 псалм. В 1 стих четем: „Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит.“ Независимо от това колко сериозен е грехът, добър край е възможен, ако човек е искрен в разкаянието си. Един от начините да проявим тази искреност е като поемем пълна отговорност за своите действия, както направил Давид. (2 Царе 12:13) Той не се опитал да се оправдае пред Йехова или да стовари вината върху другите, за да бъде одобрен. Стих 5 казва: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ Истинското разкаяние донася облекчение, така че разкаялият се човек не бива повече да бъде измъчван от своята съвест за минали грешки.

След като умолявал Йехова за прошка, Давид помолил: „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и вложи в мен нов дух, постоянен дух.“ (Псалм 51:10, NW) Молбата за „чисто сърце“ и „нов дух“ показва, че Давид виждал склонността към грях в себе си и че се нуждаел от божията помощ, за да изчисти сърцето си и да постави ново начало в своя живот. Вместо да се поддаде на самосъжаление, той бил решен да продължава напред към Бога. Той се молел: „Господи, отвори устните ми; и устата ми ще разгласят Твоята хвала.“ — Псалм 51:15.

Каква била реакцията на Йехова спрямо искреното разкаяние и изпълнените с решителност усилия на Давид да му служи? Той дал на Давид това стоплящо сърцето уверение: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми.“ (Псалм 32:8) Тук имаме уверение за личното внимание на Йехова към чувствата и потребностите на разкайващия се. Йехова се заел да даде на Давид повече прозрение, възможността да вижда отвъд външността на нещата. Ако се сблъскал с изкушение в бъдеще, Давид щял да съумее да прозре резултата от своите действия и ефекта им върху другите и щял да бъде в състояние да постъпи благоразумно.

Този епизод в живота на Давид служи като насърчение за всички, които са изпаднали в сериозен грях. Като изповядаме своя грях и като проявяваме искрено разкаяние, ние можем да си възвърнем нашето най–ценно притежание, взаимоотношенията ни с Йехова Бог. Понасянето на краткотрайните болка и срам, което може да се наложи, е далеч по–добро, отколкото болката, предизвикана от мълчанието, или от печалните последствия от това да си позволим да закоравеем в бунтовническо поведение. (Псалм 32:9) Вместо тези неща ние можем да изпитаме сърдечната прошка на един любещ, милостив Бог, ‘Бащата на нежната милост и Бога на всяка утеха’. — 2 Коринтяни 1:3, NW.

[Снимка на страница 31]

Като изпратил Урия на смърт, Давид се надявал да избегне последствията от своя грях