Направи вечните мишци на Йехова своя опора

„Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка са ти вечните мишци.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 33:27.

 1, 2. Защо хората от народа на Йехова могат да бъдат уверени в Неговата подкрепа?

ЙЕХОВА се грижи за своя народ. Дори през всичките скърби на израелтяните ‘и Той скърбял’! С любов и милосърдие той ги ‘вдигнал и ги носил’. (Исаия 63:7–9) Следователно, ако сме верни на Бога, можем да бъдем сигурни в неговата подкрепа.

² Пророкът Моисей казал: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка са ти вечните мишци.“ (Второзаконие 33:27) В „Превод на новия свят“ се казва: „Укритие е Богът на древните времена и под теб са ръцете, които траят вечно.“ Но как ръцете на Бога подкрепят служителите му?

Защо има толкова много трудности?

 3. Кога послушното човечество ще се радва в пълна мяра на „славната свобода на божиите чада“?

³ Службата на Йехова не е щит срещу трудностите, които често изпитват несъвършените хора. Божият служител Йов казал: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и изпълнен със смущения.“ (Йов 14:1) Що се отнася до „дните на живота ни“, псалмистът казал: „И най–добрите от тях са труд и скръб.“ (Псалм 90:10) Животът ще бъде такъв, докато ‘създанието се освободи от робството на тлението и премине в славната свобода на божиите чада’. (Римляни 8:19–22) Това ще стане по времето на Хилядолетното царуване на Христос. Въз основа на Исусовата изкупителна жертва, хората, поданици на Царството, тогава ще бъдат избавени от греха и смъртта. В края на Хилядолетието Христос и съобщниците му царе–свещеници ще са помогнали на послушното човечество да достигне съвършенство, и имената на онези, които останат верни на Бога по времето на последната проверка чрез Сатан и демоните му, ще бъдат завинаги записани в „книгата на живота“. (Откровение 20:12–15) Тогава те ще се наслаждават в пълна мяра на славната свобода на божии деца.

 4. Какво трябва да правим, вместо да се оплакваме от жребия си в живота?

⁴ Докато стане това, вместо да се оплакваме от жребия си в живота, нека уповаваме на Йехова. (1 Царе 12:22; Юда 16) Нека бъдем също така благодарни за нашия първосвещеник Исус, чрез когото можем да се обърнем към Бога, „за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда“. (Евреи 4:14–16, „Български превод на Библията“, 1885 г.) Никога не бива да сме като Адам. Всъщност той несправедливо обвинил Йехова, че му е дал лоша съпруга, казвайки: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.“ (Битие 3:12) Бог дава добри неща и не ни създава трудности. (Матей 5:45; Яков 1:17) Бедите често пъти са резултат от собствената ни липса на мъдрост, или пък от грешките на някой друг. Беди могат да ни сполетят и поради това, че сме грешни и живеем в свят, който е под властта на Сатан. (Притчи 19:3; 1 Йоан 5:19) Но въпреки това вечните мишци на Йехова винаги подкрепят верните му служители, които молитвено уповават на него и лично прилагат напътствията на неговото Слово. — Псалм 37:5; 119:105.

Подкрепени по време на болест

 5. Какво насърчение могат да намерят болните в Псалм 41:1–3?

⁵ На повечето от нас се случва понякога да изпитваме страдания, причинени от болести. Но Давид казал: „Блажен оня, който прегледва немощния; в зъл ден ще го избави [Йехова]. [Йехова] ще го пази и ще продължи живота му; блажен ще бъде той на земята. И ти няма да го предадеш на волята на неприятеля му. [Йехова] ще го подкрепява на болното легло; в болестта му ти ще преобърнеш цялото му легло.“ — Псалм 41:1–3.

 6, 7. Как Бог помогнал на Давид, когато той бил болен на легло, и как това може да насърчи божиите служители днес?

⁶ Загриженият човек помага на нуждаещия се. „Злият ден“ може да бъде всяка случайна беда или пък продължителен период на трудности, които отнемат силите на някого. Той уповава на Йехова да го пази по време на болест, а другите ще разказват, че ‘той е блажен на земята’, като разпространяват новината за милостивото отношение на Йехова спрямо него. Бог подкрепил Давид „на болното легло“, вероятно през трудния период от време, когато Давидовият син Авесалом се опитвал да завземе израелския престол. — 2 Царе 15:1–6.

⁷ Тъй като Давид проявявал загриженост за немощните, той разчитал, че Бог ще го подсили, когато е безпомощен, болен на легло. (Псалм 18:24–26) Макар и тежко болен, той бил уверен, че Бог ще ‘преобърне цялото му легло’, не чрез чудодейно премахване на болестта, но като го подкрепи с утешителни мисли. Все едно, че Йехова щял да превърне леглото му от болнично в легло на възстановяване. По подобен начин, ако ние като божии служители страдаме от заболяване, вечните мишци на Йехова ще ни подкрепят.

Утеха за потиснатите

 8. Как един болен християнин проявил своето упование на Бога?

⁸ Болестта може да бъде причина за душевна депресия. Един сериозно болен християнин, който понякога няма сили дори да чете, разказва: „Това състояние ме прекарва през много чувства на угнетеност, малоценност и дори сълзи.“ Той знае, че Сатан иска да го пречупи посредством обезсърчаване и се бори, бидейки наясно, че с помощта на Йехова не може да не успее. (Яков 4:7) Този човек е истинско насърчение за другите, които знаят, че той уповава на Бога. (Псалм 29:11) Дори и когато е в болница, той се обажда по телефона на болни, а и на здрави, за да ги укрепи духовно. Той самият бива укрепен, като слуша касети със записи на Мелодиите на Царството и на статии от това списание и от съпътствуващото го списание „Пробудете се!“, както и от общуването със своите събратя по вяра. Този брат казва: „Аз редовно говоря с Йехова в молитва, молейки го да ми даде сила, напътствия, утеха и помощ, за да издържа.“ Ако си християнин, който страда от сериозни здравословни проблеми, винаги уповавай на Йехова и превърни вечните му мишци в своя опора.

 9. Какви примери показват, че психическата депресия понякога измъчва и отдадени на Бога хора?

⁹ Депресията е стар проблем. Когато бил подложен на изпитание, Йов говорел като човек, който се чувствувал изоставен от Бога. (Йов 29:2-5) Тревогата за опустошеното състояние на Йерусалим и стените му направила Неемия да посърне, а Петър бил толкова потиснат, задето се отрекъл от Христос, че плакал горчиво. (Неемия 2:1–8; Лука 22:62) Епафродитис бил угнетен, защото християните във Филипи чули, че той бил легнал болен. (Филипяни 2:25, 26) Депресия мъчела и някои християни в Солун, затова Павел подканил братята там да „говорят утешително на потиснатите души“. (1 Солунци 5:14, NW) И така, как помага Бог на такива хора?

10. Какво може да бъде от полза, когато се опитваме да се справим с психическата депресия?

¹⁰ Относно лечението на силна депресия трябва да се вземе лично решение.a (Галатяни 6:5) Съответствуващата почивка и уравновесената дейност могат да помогнат. Вместо няколко проблема да бъдат разглеждани като една голяма беда, депресираният човек може да намери за полезно да положи усилия за разрешаване на проблемите един по един. Много полезна може да бъде утешителната помощ на старейшините от сбора, особено ако този емоционален проблем предизвиква загриженост в духовно отношение. (Яков 5:13–15) Но най–вече е необходимо да уповаваме на Йехова, ‘възлагайки му всяка своя грижа, защото той се грижи за нас’. Настойчивата, идваща от сърцето молитва може да донесе на човека ‘божия мир, който ще пази сърцето и мислите [чрез] Христос Исус’. — 1 Петър 5:6–11; Филипяни 4:6, 7.

Йехова ни помага да понесем мъката

11–13. Какво може да помогне да бъде облекчена скръбта от смъртта на любим човек?

¹¹ Друго мъчително преживяване е смъртта на любим човек. Авраам оплаквал загубата на съпругата си Сара. (Битие 23:2) Давид бил поразен от печал, когато синът му Авесалом умрял. (2 Царе 18:33) Дори и съвършеният човек Исус ‘се просълзил’ от смъртта на своя приятел Лазар! (Йоан 11:35) Когато смъртта отнеме любим човек, мъката е голяма. Но какво може да помогне да се намали тази скръб?

¹² Бог помага на хората от своя народ да понесат изключително силната мъка от смъртта на някой близък. Неговото Слово казва, че ще има възкресение. Затова ние ‘не скърбим както другите, които нямат надежда‘. (1 Солунци 4:13; Деяния 24:15) Духът на Йехова ни помага да имаме мир и вяра и да размишляваме върху чудесното бъдеще, обещано в неговото Слово, така че да не бъдем изцяло завладени от печалните мисли за починалия любим човек. Утеха идва и от четенето на Писанието и от молитвата към „Бога на всяка утеха“. — 2 Коринтяни 1:3, 4; Псалм 68:4–6.

¹³ Ние можем да намерим утеха в надеждата за възкресението, както направил и угодния на Бога Йов, който възкликнал: „О, да беше ме скрил и укривал [Йехова] в преизподнята [шеол — „Бълг. пр.“, 1924 г.], докато мине гневът ти, да беше ми определил срок и после да си спомнеше за мене! Когато умре човек, ще живее ли пак? През всичките дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната. Ти би викнал, и аз бих ти дал отговор, и ти би изявил благоволение към творението на твоите ръце.“ (Йов 14:13–15, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Обикновено ние не изпитваме голяма скръб, когато наш скъп приятел заминава на път, защото очакваме да го видим отново. Ако виждаме смъртта на един верен християнин по подобен начин, дълбоката печал, която изпитваме от загубата на любим човек може да бъде намалена донякъде. Ако е имал земна надежда, той ще бъде събуден от съня на смъртта тук, на земята, по времето на Хилядолетното царуване на Христос. (Йоан 5:28, 29; Откровение 20:11–13) И ако ние се надяваме да живеем завинаги на земята, може би ще сме тук, за да посрещнем възкръсналия любим човек.

14. Как постъпили две християнски вдовици след смъртта на съпрузите си?

¹⁴ След смъртта на съпруга си една сестра осъзнала, че трябва да вложи целия си живот в служба на Бога. Освен че била заета да ‘преизобилва всякога в делото на [Господаря]’, тя ушила покривка за легло, съставена от 800 парчета. (1 Коринтяни 15:58) “Това беше хубаво начинание — казва тя, — защото през цялото време, докато шиех, можех да слушам мелодии на Царството и библейски записи и тези неща поемаха цялото ми внимание.“ Тя с любов си спомня посещението на един опитен старейшина и съпругата му. От Библията старейшината ѝ показал, че Бог наистина се грижи за вдовиците. (Яков 1:27) Друга християнка не се отдала на самосъжаление, когато съпругът ѝ починал. Тя била благодарна за подкрепата на приятелите и започнала да проявява по–голям интерес за другите. „Аз се молех по–често и развих по–близки взаимоотношения с Йехова“ — казва тя. А каква благословия е да имаш подкрепата на вечните мишци на Йехова!

Помощ, когато грешим

15. Какво е основното в думите на Давид в Псалм 19:7–13?

¹⁵ Макар че обичаме закона на Йехова, понякога ние грешим. Това без съмнение ни измъчва, както измъчвало и Давид, за когото божиите закони, напомняния, заповеди и съдебни решения били по–желани от злато. Той казал: „Слугата ти още се и предупреждава чрез тях; в спазването им има голяма награда. Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата си: да ме не завладее; догава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления.“ (Псалм 19:7–13) Нека анализираме тези думи.

16. Защо трябва да се пазим от самонадеяност?

¹⁶ Самонадеяните постъпки са много по– сериозен грях от прегрешенията. Саул бил отхвърлен като цар заради това, че самонадеяно принесъл жертва и че запазил жив царя на амаличаните Агаг и най–доброто от плячката, макар че Бог бил наредил амаличаните да бъдат изтребени. (1 Царе 13:8–14; 15:8–19) Цар Озия бил поразен с проказа, защото самонадеяно си присвоил свещенически задължения. (2 Летописи 26:16–21) Когато ковчегът на договора бил пренасян в Йерусалим и воловете, теглещи колата, за малко щели да я обърнат, Бог поразил със смърт Оза, защото той непочтително посегнал към ковчега, за да го закрепи на мястото му. (2 Царе 6:6, 7) Така че ако не знаем какво да направим, или дали сме упълномощени да направим нещо, трябва да проявим скромност и да се консултираме с онези, които могат да преценят. (Притчи 11:2; 13:10) И разбира се, ако някога сме били самонадеяни, трябва да се молим за прошка и да молим Бога да ни помогне да се пазим от самонадеяност в бъдеще.

17. Как прикритите грехове могат да засегнат човека, но как въпреки това може да се получи прошка и облекчение?

¹⁷ Тайни прегрешения могат да причинят мъка. Както е описано в Псалм 32:1–5, Давид се опитал да прикрие греха си, но казал: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша.“ Опитът да потисне угризенията на съвестта си измъчил Давид, терзанието изчерпало силата му, както дървото губи живодарната си влага по време на суша или в сухата лятна жега. Той явно страдал психически и физически от лошите последствия и загубил радостта си, защото не смогнал да изповяда греха си. Само една изповед пред Бога би могла да донесе прошка и облекчение. Давид казал: „Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. . . . [Най–после] признах греха си пред тебе, и беззаконието си не скрих. Рекох: ‘Ще изповядам [на Йехова] престъпленията си.’ И ти прости вината на греха ми.“ Любещата помощ на християнските старейшини може да подпомогне духовното възстановяване. — Притчи 28:13; Яков 5:13–20.

18. Какво доказателство е налице, че грехът може да има дълготрайно въздействие, но какво може да бъде източник на утеха в такива обстоятелства?

¹⁸ Грехът може да има дълготрайни последствия. Така било и с Давид, който извършил блудство с Витсавее, след това наредил нещата така, че съпругът ѝ да бъде убит и накрая се оженил за бременната вдовица. (2 Царе 11:1–27) Макар че Бог проявил милост заради договора за Царството, заради разкаянието на Давид и неговото милостиво отношение към другите, Давид преживял ‘злини отсред своя дом’. (2 Царе 12:1–12) Детето на блудството умряло. Давидовият син Амнон изнасилил своята полусестра Тамар и бил убит по заповед на брат ѝ Авесалом. (2 Царе 12:15–23; 13:1–33) Авесалом нанесъл позор на Давид, имайки отношения с неговите наложници. Той се опитал да узурпира трона, но срещнал смъртта си. (2 Царе 15:1–18:33) Грехът все още има своите последствия. Например, някой изключен нарушител може да се покае и да бъде възстановен отново в сбора, но може да минат години, докато се преодолеят опетнената репутация и емоционалната травма, които са следствие на греха. Но колко утешително е през това време човек да се радва на прошката на Йехова и на подкрепата от неговите вечни мишци!

Избавени от проблемите, струпани върху нас

19. Как божият дух може да помогне, когато понасяме сурово изпитание?

¹⁹ Когато понасяме сурово изпитание, може би нямаме достатъчно мъдрост и сила, за да вземем решение и да го изпълним. В този случай божият дух „ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва, но самият дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания“. (Римляни 8:26) Ако Йехова донесе промяна в обстоятелствата, трябва да бъдем благодарни. Но неговата ръка може да ни избави по друг начин. Ако се молим за мъдрост, Йехова може чрез духа си да ни покаже какво трябва да направим и да ни даде силата, необходима за да го направим. (Яков 1:5–8) С неговата помощ ние можем да издържим „разни изпитни“ и да преминем през тях с изпитана и укрепена вяра. — 1 Петър 1:6–8.

20. На какво ще се радваме, ако наистина направим вечните мишци на Йехова своя опора?

²⁰ Нека никога не се изморяваме да се обръщаме към Бога в молитва. „Моите очи са винаги към [Йехова], защото той ще измъкне из мрежата нозете ми — казал Давид. — Обърни се към мене и смили се за мене, защото съм самотен и наскърбен. Облекчи скърбите на сърцето ми, извади ме от утесненията ми. Вгледай се в угнетението ми и теготата ми, и прости всичките ми грехове.“ (Псалм 25:15–18) Като Давид, и ние ще се радваме на божествено избавление, благоволение и прошка, ако наистина направим вечните мишци на Йехова своя опора.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Как Йехова помага на служителите си, които са болни?

◻ Какво може да е от полза, когато се опитваме да се справим с психическа депресия?

◻ Какво може да помогне за облекчаването на мъката по смъртта на любим човек?

◻ Как онези, които прикриват греховете си, могат да получат облекчение?

◻ Каква помощ е налице, когато хората от народа на Йехова понасят сериозно изпитание?

[Снимка на страници 16, 17]

Като отдадения на Бога Йов, и ние можем да получим утеха от надеждата за възкресението