[Снимка на страница 28]

Молитвеното изучаване подсилва християнската решимост

оказал в отчаяна нужда за пари.a Неговата съпруга се нуждаела от сериозна операция, за която лекарите ѝ казали, че не бива да се отлага. Болницата искала половината от парите предварително.

Фестъс нямал толкова пари. Поискал от няколко души на заем, но те му отказали. Тогава той се сетил за парите, които му били поверени и разсъдил: „Дали е правилно да подложа моята жена на опасността да умре, когато мога да направя нещо, за да предотвратя това? Защо да не „взема на заем“ от парите на сбора? Аз мога да ги върна, когато някои хора ми платят това, което ми дължат.“

Фестъс използувал парите, които не били негови, за да плати на болницата. Дали неговите разсъждения били правилни? Оправдано ли е неговото действие от гледна точка на спешната ситуация, пред която бил изправен?

Чии пари са това?

При анализирането на тези въпроси, нека накратко прегледаме няколко аспекта, засягащи източника и целта на парите, които взел Фестъс. Тези суми идват от доброволни дарения, направени от членовете на сбора, които искат да подкрепят чистото поклонение на Йехова. (2 Коринтяни 9:7) Те не се използуват за плащане на заплати, тъй като на никого не се плаща за това, което прави в сбора. Точно обратното, дарените пари се използуват главно за осигуряване и поддръжка на място за събрания, обикновено Зала на Царството. Така се осигурява подходящо и удобно място, където хората — млади и стари, богати и бедни — могат да се срещат, за да получават библейски напътствия.

Чии пари са това? Те принадлежат колективно на сбора. Никой член поотделно не определя как ще бъдат изразходвани тези пари. И макар че старейшинското тяло ръководи плащанията на текущите разходи на сбора, когато възникне извънредно плащане, старейшините представят въпроса пред целия сбор за одобрение.

Вземане на заем или кражба?

Тъй като планирал да възстанови парите колкото е възможно по–бързо, Фестъс гледал на своето действие като на вземане на заем. Обаче Webster’s New Dictionary of Synonyms [„Нов речник на синонимите на Уебстър“] използува други думи относно „вземането и прибирането на нечия собственост, обикновено тихомълком или без уведомяване на собственика и винаги без неговото съгласие“. Тези думи са „кражба“ и „крадец“. Без разрешение или упълномощяване, Фестъс взел пари, които принадлежали на сбора. Така, че — да, той бил виновен за кражба. Той бил крадец.

Разбира се, има степени на виновност в мотивите за една кражба. Можем да разберем това от примера на Юда Искариотски, на когото била поверена грижата за парите, принадлежащи на Исус и на верните апостоли. Библията казва: „[Юда] бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея.“ (Йоан 12:6) Подтикнат от лошо сърце и отявлена алчност, Юда се провалял все повече. Накрая пропаднал дотам, че предал Сина на Бога — за 30 сребърника. — Матей 26:14–16.

Фестъс обаче бил подтикнат от загриженост към своята болна съпруга. Дали това означава, че той нямал вина? Ни най–малко. Ето какво казва Библията за кражбата в друга, изглеждаща спешна ситуация: „Дори крадецът не се пропуска ненаказан, даже ако краде да насити душата си, когато е гладен; и ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.“ (Притчи 6:30, 31) С други думи, когато бъде хванат, крадецът трябва да понесе пълното наказание на закона. Според Моисеевия закон, крадецът трябвало да заплати за престъплението си. Така че вместо да насърчава или да оправдава кражбата, Библията предупреждава, че дори в екстрени ситуации кражбата може да има за резултат икономическа загуба, позор, и