Бог и кесарят

„Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.“ — ЛУКА 20:25.

 1. (а) Каква е възвишената позиция на Йехова? (б) Какво дължим на Йехова, което никога не можем да отдадем на кесаря?

КОГАТО Исус Христос дал това наставление, в ума му изобщо нямало съмнение, че онова, което Бог изисква от своите служители, е преди всичко онова, което кесарят, или държавата, може да изисква от тях. Исус знаел най–добре от всички колко е вярна молитвата на псалмиста към Йехова: „Твоето царство е вечно, и владичеството [върховенството]a Ти трае през всички родове.“ (Псалм 145:13) Когато Дяволът предложил на Исус власт над всичките царства на населената земя, Исус отговорил: „Писано е: ‘На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш’.“ (Лука 4:5–8) Поклонение никога не би могло да се отдава на „Кесаря“, независимо от това дали той е римският император, някой друг владетел измежду човеците или самата държава.

 2. (а) Каква е позицията на Сатан относно този свят? (б) С чие разрешение Сатан заема тази позиция?

² Исус не отрекъл, че Сатан може да разполага с царствата на света. По–късно той нарекъл Сатан „князът на този свят“. (Йоан 12:31; 16:11) Към края на първи век от н.е. апостол Йоан писал: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Това не означава, че Йехова се е отказал от своето върховенство над земята. Спомни си, че когато Сатан предложил на Исус властта над политическите царства, казал: „На Тебе ще дам всичката [тая] власт . . . , защото на мене е предадена.“ (Лука 4:6) Сатан упражнява власт над царствата на света само с разрешението на Бога.

 3. (а) Каква позиция имат правителствата на народите пред Йехова? (б) Как можем да кажем, че подчинението на правителствата на този свят не означава, че се подчиняваме на Сатан, бога на този свят?

³ Подобно на това държавата упражнява своята власт само защото Бог като Върховен владетел ѝ позволява това. (Йоан 19:11) Затова може да се каже, че „колкото власти има, те са отредени от Бога“. В сравнение с най–висшата върховна власт на Йехова, тяхната власт е далеч по–нисша. Но те са „Божий служител“ или „Божии служители“, като осигуряват необходимите услуги, поддържат закона и реда и наказват престъпниците. (Римляни 13:1, 4, 6) Затова християните трябва да разберат, че макар че Сатан е невидимият владетел на този свят, или система, те не се покоряват на него, когато признават своето относително подчинение спрямо държавата. Те са послушни на Бога. През настоящата 1996 г. политическата държава продължава да е част от „Божията наредба“ — една временна уредба, на която Бог позволява да съществува, и тя трябва да бъде признавана като такава от земните служители на Йехова. — Римляни 13:2.

Древните служители на Йехова и държавата

 4. Защо Йехова позволил Йосиф да има знатна позиция в правителството на Египет?

⁴ В предхристиянски времена Йехова позволявал някои от неговите служители да заемат знатни постове в държавното управление. Например, през 18–и век пр.н.е. Йосиф станал управител на Египет, втори по ранг след царуващия фараон. (Битие 41:39–43) Последвалите събития показват, че Йехова подредил нещата така, че Йосиф да послужи като средство за запазване на ‘Авраамовото семе’, неговите потомци, за изпълнението на Неговите цели. Разбира се, не трябва да се забравя, че Йосиф бил продаден в робство в Египет и живял по време, когато божиите служители не били нито под Моисеевия закон, нито под „Христовия закон“. — Битие 15:5–7; 50:19–21; Галатяни 6:2.

 5. Защо на юдеите изгнаници било наредено да ‘търсят мир’ за Вавилон?

⁵ Векове след това верният пророк Йеремия бил вдъхновен от Йехова да каже на юдейските изгнаници да се покорят на владетелите, когато били в плен във Вавилон, и дори да се молят за мира на този град. В писмото си до тях той писал: „Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници . . . : Търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.“ (Йеремия 29:4, 7) Във всяко време хората на Йехова са имали основания да ‘търсят мир’ за себе си и за народа, при който те живеят, за да имат свобода да се покланят на Йехова. — 1 Петър 3:11.

 6. Как, макар че получили високи правителствени постове, Даниил и тримата му другари отказали да направят компромис със закона на Йехова?

⁶ По време на вавилонския плен Даниил и трима други верни юдеи, които били пленници в робство във Вавилон, преминали курс на държавно обучение и станали висши цивилни служители във Вавилония. (Даниил 1:3–7; 2:48, 49) Но дори и по време на своето обучение те заели твърда позиция относно храната, която би могла да ги накара да нарушат Закона, който техният Бог, Йехова, бил дал чрез Моисей. Поради това те били благословени. (Даниил 1:8–17) Когато цар Навуходоносор издигнал едно изображение на държавата, тримата еврейски другари явно били принудени да присъствуват на церемонията заедно със своите колеги от държавната администрация. Но въпреки това те отказали ‘да паднат да се поклонят’ на идола на държавата. И отново Йехова възнаградил тяхната безкомпромисност. (Даниил 3:1–6, 13–28) Подобно на това и днес Свидетелите на Йехова уважават знамето на държавата, в която живеят, но няма да извършат акт на поклонение спрямо него. — Изход 20:4, 5; 1 Йоан 5:21.

 7. (а) Каква хубава позиция заел Даниил, въпреки че имал висок пост във вавилонската правителствена структура? (б) Какви промени настъпили по времето на християните?

⁷ След падането на нововавилонската династия, Даниил бил назначен на висок държавнически пост при управлението на новия мидо–персийски режим, който сменил властта във Вавилон. (Даниил 5:30, 31; 6:1–3) Но той не допуснал поради своя висок пост да бъде принуден да направи компромис. Когато един държавен закон изисквал той да се покланя на цар Дарий, а не на Йехова, той отказал. Заради това бил хвърлен на лъвовете, но Йехова го избавил. (Даниил 6:4–24) Разбира се това било в предхристиянско време. Щом бил основан християнският сбор, служителите на Бога вече били под „закон спрямо Христа“. На много неща, които били позволени при юдейската система, трябвало да се гледа вече по различен начин, според начина, по който Йехова действувал със своя народ по онова време. — 1 Коринтяни 9:21; Матей 5:31, 32; 19:3–9.

Нагласата на Исус към държавата

 8. Каква случка показва, че Исус бил решен да избегне всякакво политическо участие?

⁸ Когато Исус бил на земята, той поставил по–високи стандарти за своите последователи и отказал всякакво участие в политически или военни дела. След като Исус по чудодеен начин нахранил няколко хиляди души с няколко хляба и две малки рибки, юдеите искали да го хванат и да го направят политически владетел. Но Исус избягал от тях, като се оттеглил бързо в планините. (Йоан 6:5–15) За този случай The New International Commentary on the New Testament [„Новият международен коментар върху Новия завет“] казва: „Сред юдеите от онова време се разгаряли силни националистични стремежи и несъмнено много от онези, които видели чудото, сметнали, че пред тях стои един упълномощен от Бога водач, който бил най–подходящ да ги поведе срещу римляните. Затова решили да го направят цар.“ Този коментар добавя, че Исус „решително отказал“ това предложение за политическо водачество. Христос не подкрепил нито един юдейски бунт срещу римското господство. Той дори предсказал какъв ще бъде резултатът от бунта, който щял да избухне след неговата смърт — безкрайни бедствия върху жителите на Йерусалим и унищожението на града. — Лука 21:20–24.

 9. (а) Как Исус описал отношението на своето Царство към света? (б) Какво напътствие дал Исус на своите последователи за техните отношения с правителствата на света?

⁹ Малко преди смъртта си Исус казал на специалния представител на римския император в Юдея: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Докато неговото Царство не сложи край на управлението на политическите правителства, Христовите ученици ще следват неговия пример. Те са послушни на тези установени власти, но не участвуват в техните политически мероприятия. (Даниил 2:44; Матей 4:8–10) Исус оставил ръководство за своите ученици, казвайки: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Преди това, в своята Проповед на планината Исус казал: „Ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две мили.“ (Матей 5:41, NW) В контекста на тази проповед Исус онагледявал принципа на доброволното послушание спрямо законни изисквания от областта на човешките взаимоотношения или на правителствените искания, които са в хармония с божия закон. — Лука 6:27–31; Йоан 17:14, 15.

Християните и кесарят

10. Според един историк, каква позиция по съвест имали ранните християни относно кесаря?

¹⁰ Тези кратки напътствия трябвало да ръководят отношенията между християните и държавата. В своята книга The Rise of Christianity [„Възникването на християнството“] историкът Е. У. Барнс писал: „По всяко време, когато във вековете след като Христос дал своите напътствия, един християнин имал съмнения относно своите задължения към държавата, той се обръщал към авторитетните учения на Христос. Той си плащал данъците: наложените му задължения може да били тежки — те станали непоносими преди разпадането на Западната империя, — но християнинът ги издържал. По същия начин той приемал всички задължения, идващи от държавата, стига само от него да не се искало да даде на кесаря неща, които принадлежали на Бога.“

11. Как Павел напътствувал християните да се отнасят към светските владетели?

¹¹ В съгласие с това малко повече от 20 години след Исусовата смърт апостол Павел казал на християните в Рим: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него.“ (Римляни 13:1) Около десет години по–късно, малко преди своето второ затворничество и екзекуцията си в Рим, Павел писал до Тит: „Напомняй им [на християните от Крит] да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело, да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.“ — Тит 3:1, 2.

Постепенно разбиране на „висшестоящите власти“

12. (а) Какво смятал Чарлс Тейз Ръсел за правилна позиция на един християнин спрямо правителствените власти? (б) Какви различаващи се становища имали помазаните християни през Първата световна война относно службата във въоръжените сили?

¹² Още през 1886 г. Чарлс Тейз Ръсел писал в книгата The Plan of the Ages [„Планът на епохите“]: „Нито Исус, нито апостолите се смесвали по какъвто и да било начин със земните владетели . . . Те учели Църквата да се подчинява на законите и да уважава поради тяхната позиция онези, които имат власт, . . . да плащат определените си данъци, и с изключение на случаите, в които те противоречат на божиите закони (Деяния 4:19; 5:29), да не се противят на нито един установен закон. (Рим. 13:1–7; Мат. 22:21) И Исус, и Апостолите, и ранната църква били послушни на закона, макар че били отделени от правителствата на света и не участвували в тях.“ Тази книга правилно идентифицирала „по–висшите сили“, или „висшестоящите власти“ (NW), споменати от апостол Павел, като правителствените власти на хората. (Римляни 13:1, King James Version [„Версия на крал Яков“]) През 1904 г. книгата The New Creation [„Новото творение“] казала, че истинските християни „трябва да бъдат намерени сред най–послушните на закона хора от настоящето време — не подстрекателите на бунт, не кавгаджиите, не критикарите“. Някои разбрали това като пълно подчинение на съществуващите власти, дори в такава степен, че то включвало и приемането на служба във въоръжените сили по време на Първата световна война. Други обаче смятали, че тази служба противоречи на думите на Исус: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.“ (Матей 26:52) Явно било необходимо по–ясно разбиране на християнското подчинение на висшестоящите власти.

13. Каква промяна в разбирането на идентичността на по–висшите сили била представена през 1929 г., и как това се оказало полезно?

¹³ През 1929 г., по време, когато законите на различни правителства започнаха да забраняват неща, заповядани от Бога, или да изискват неща, забранявани от божиите закони, се смяташе, че висшите сили трябва да бъдат Йехова Бог и Исус Христос.b Това беше разбирането, което служителите на Йехова имали през съдбоносния период преди и по време на Втората световна война и в ерата на студената война, характеризирана с нейното равновесие, основано на страха, и военната готовност. Като се погледне назад, трябва да се каже, че този възглед за нещата, който възвеличаваше върховенството на Йехова Бог и неговия Христос, помогна на божиите хора да запазят една безкомпромисна неутрална позиция през този труден период.

Относително подчинение

14. Как през 1962 г. върху Римляни 13:1, 2 и свързаните с него стихове беше излята нарастваща светлина?

¹⁴ През 1961 г. беше завършен „Свето писание — Превод на новия свят“. Подготовката на този превод изискваше дълбоко изследване на езика на текста на Писанията. Точният превод на думите, използувани не само в Римляни, глава 13, но също и в такива откъси като Тит 3:1, 2 и 1 Петър 2:13, 17 ясно показа, че терминът „висшестоящи власти“ не се отнася за Върховната власт — Йехова, и за сина му Исус, а за човешките правителствени власти. В края на 1962 г. в „Стражева кула“ бяха публикувани статии, които дадоха точно обяснение на Римляни, глава 13, а също така и представиха по–ясен възглед от онзи, който бил поддържан по времето на Ч. Т. Ръсел. Тези статии показаха, че християнското подчинение на властите не може да бъде абсолютно. То трябва да бъде относително, подчинено на това да не въвежда божиите служители в противоречие с божиите закони. Други статии в „Стражева кула“ подчертаха този важен момент.c

15, 16. (а) До какво по–добро равновесие доведе новото разбиране на Римляни, глава 13? (б) Какви въпроси остава да получат отговор?

¹⁵ Този ключ към правилното разбиране на Римляни, глава 13, е дал възможност на хората на Йехова да постигнат равновесие между полагащото се по право уважение към политическите власти и една безкомпромисна позиция относно жизненоважни библейски принципи. (Псалм 97:11; Йеремия 3:15) Това им позволява да имат правилен възглед относно своите взаимоотношения с Бога и отношенията им с държавата. То гарантира това, че като отдават кесаревото на кесаря, те не пропускат да отдадат божиите неща на Бога.

¹⁶ Но какво точно представляват кесаревите неща? Какви законни изисквания може да има държавата спрямо един християнин? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

Интересно е да се отбележи, че в своя коментар върху Римляни, глава 13, професор Ф. Ф. Брус пише: „Както от непосредствения, така и от общия контекст на апостолските писания става ясно, че държавата може с право да изисква послушание само в рамките на целите, за които тя е била божествено установена — и по–специално на държавата не само може, но и трябва да се окаже противопоставяне, когато тя изисква предаността, която се дължи единствено на Бога.“

Можеш ли да обясниш?

◻ Защо подчинението към висшестоящите власти не означава подчинение на Сатан?

◻ Каква била нагласата на Исус към политиката от неговото време?

◻ Какви съвети дал Исус на своите последователи относно техните взаимоотношения с кесаря?

◻ Как Павел съветвал християните да се отнасят към владетелите на народите?

◻ Как разбирането относно идентичността на висшестоящите власти се е развивало в течение на годините?

[Снимка на страница 10]

Когато Сатан предложил на Исус политическа власт, той я отказал

[Снимка на страница 13]

Ръсел писал, че християните „трябва да бъдат намерени сред най–послушните на закона хора от настоящето време“