„Кажи ни, кога ще бъде това?“

„Аз ви известявам нови [неща]; преди да се появят, казвам ви ги.“ — ИСАИЯ 42:9.

 1, 2. (а) Какво попитали Исусовите апостоли за бъдещето? (б) Как бил изпълнен Исусовият отговор относно многосъставния знак?

БОЖЕСТВЕНОТО учение произлиза от Йехова Бог, ‘който от началото изявява края’. (Исаия 46:10) Както показа предишната статия, апостолите търсели такова учение от Исус, питайки го: „Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?“ — Марко 13:4.

² В отговор Исус описал един многосъставен „знак“, състоящ се от доказателства за това, че юдейската система скоро ще свърши. Това било изпълнено с разрушението на Йерусалим през 70 г. от н.е. Но Исусовото пророчество щяло да има по–голямо изпълнение далеч напред в потока на времето. Щом „времената на народите“ свършели през 1914 г., щял да се изяви един знак в огромен мащаб, показвайки, че скоро настоящата зла система ще свърши в една „голяма скръб“.a (Лука 21:24) Милиони хора, живеещи днес, могат да свидетелствуват, че този знак бива изпълняван в световните войни и другите значими събития на 20–и век. Тези събития бележат също и главното изпълнение на Исусовото пророчество, като това съвременно изпълнение е било предизобразено от случилото се от 33 до 70 г. от н.е.

 3. Какви допълнителни събития предсказал Исус, говорейки за един друг знак?

³ След като Лука споменава определените времена на народите, паралелните повествования в Матей, Марко и Лука описват серия от по–нататъшни събития, които включват един „знак“, явяващ се допълнение на многосъставния ‘белег за свършека на века’. (Матей 24:3) (На стр. 15 този момент е отделен с двойна пунктирана линия.) Матей казва: „А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“ — Матей 24:29–31.

Скръб и небесни явления

 4. Какви въпроси възникват относно споменатите от Исус небесни явления?

⁴ Кога ще бъде изпълнено това? И трите евангелски повествования споменават неща, които можем да наречем небесни явления: слънцето и луната потъмняват, звездите падат. Исус казал, че тези неща ще последват „скръбта“. Дали Исус имал предвид скръбта, която достигнала кулминацията си през 70 г. от н.е., или говорел за голямата скръб, която е все още в бъдещето дори и спрямо нашето днешно време? — Матей 24:29; Марко 13:24.

 5. Какъв възглед се поддържаше преди за скръбта в днешно време?

⁵ Откакто времената на народите свършиха през 1914 г., хората на Бога са дълбоко заинтересувани от „голямата скръб“. (Откровение 7:14) Години наред те смятаха, че съвременната голяма скръб има встъпителна част, съответствуваща на времето на Първата световна война, след това един период на прекъсване, и накрая заключителна част — „войната във великия ден на Всемогъщия Бог“. Ако това е така, то какво трябваше да се случи по време на междинните десетилетия от „завършека на системата на нещата“? — Откровение 16:14; Матей 13:39; 24:3, NW; 28:20.

 6. Какво се смяташе, че изпълнява Исусовото пророчество за небесните явления?

⁶ Смяташе се, че през този период от време ще се види многосъставният знак, включващ и проповедната дейност, извършвана от вече събрания божи народ. Изглеждаше още, че предсказаните небесни явления биха могли да бъдат очаквани през периода, следващ встъпителната фаза през 1914–1918 г. (Матей 24:29; Марко 13:24, 25; Лука 21:25) Вниманието беше насочено към буквални неща в небето — космическите сонди, ракетите, космическите или гама лъчения, както и кацането или основаването на бази на луната.

 7. Какво уточнено разбиране за голямата скръб е дадено?

⁷ Но „Стражева кула“ (англ.) от 15 януари 1970 г. преразгледа пророчеството на Исус, и по–специално идващата голяма скръб. Тя показа, че с оглед на случилото се през първи век, съвременната скръб не би могла да има встъпителна част през 1914–1918 г., после период на прекъсване от няколко десетилетия, и след това да започне отново. Това списание направи заключението: „‘Голямата скръб’, която няма да има подобна на себе си, е все още в бъдещето, защото тя означава унищожение на световната империя на фалшивата религия (включително и на псевдохристиянството), последвано от ‘войната във великия ден на Всемогъщия Бог’ при Армагедон.“

 8. Как е обяснен Матей 24:29 с промененото разбиране за голямата скръб?

⁸ Но Матей 24:29 казва, че небесните явления ще настъпят „веднага след скръбта“. Как ще бъде възможно това? „Стражева кула“ (англ.) от 1 май 1975 г. предположи, че тук се има предвид скръбта, достигнала кулминацията си през 70 г. от н.е. Но в какъв смисъл тогава би могло да се каже, че небесните явления в наше време биха могли да последват „веднага“ след събитие от 70 г. от н.е.? Беше направено разсъждението, че от гледна точка на Бога столетията помежду са кратки. (Римляни 16:20; 2 Петър 3:8) Обаче едно по–задълбочено изследване на това пророчество, и особено на Матей 24:29–31, насочва към едно доста по–различно обяснение. Това показва как светлината свети „все по–силно и по–силно до идването на съвършения ден“. (Притчи 4:18, American Standard Version [„Американска стандартна версия“])b Нека видим защо е уместно едно ново, или променено, обяснение.

 9. Как Еврейските писания осигуряват повече разбиране за думите на Исус относно събитията в небесата?

⁹ На четирима от своите апостоли Исус дал пророчеството за ‘слънцето, което потъмнява, за луната, която не дава светлина, за звездите, които падат’. Като юдеи, те биха разпознали този образен език от Еврейските писания, където например в Софония 1:15 божието време на съд е наречено „ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла“. Различни еврейски пророци също описват как слънцето потъмнява, луната не блести и звездите не дават светлина. Подобни изрази могат да се намерят в божествените послания срещу Вавилон, Едом, Египет и северното царство на Израел. — Исаия 13:9, 10; 34:4, 5; Йеремия 4:28; Езекиил 32:2, 6–8; Амос 5:20; 8:2, 9.

10, 11. (а) Какво пророкувал Йоил относно нещата в небесата? (б) Кои аспекти от пророчеството на Йоил били изпълнени през 33 г. от н.е., и кои не били изпълнени?

¹⁰ Когато чули какво казал Исус, Петър и другите трима вероятно си спомнили Йоиловото пророчество, намиращо се в Йоил 2:28–31 и 3:15: „Ще излея духа си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват . . . И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълбове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден [на Йехова — NW].“ „Слънцето и луната ще потъмнеят, и звездите ще оттеглят светенето си.“

¹¹ Както се казва в Деяния 2:1–4 и 14–21, на Петдесетница през 33 г. от н.е. Бог излял светия дух на 120 ученика, мъже и жени. Апостол Петър известил, че именно това е предсказвал Йоил. А онази част от думите на Йоил, в която той казвал, че ‘слънцето е обърнато в тъмнина и луната в кръв, и звездите оттеглили светенето си’? Нищо не показва, че това било изпълнено през 33 г. от н.е., или през дългия повече от 30 години период на завършека на юдейската система на нещата.

12, 13. Как небесните явления, които предсказал Йоил, били изпълнени?

¹² Явно последната част от предсказанието на Йоил била свързана по–тясно с идването на „великия и страшен ден [на Йехова — NW]“ — унищожението на Йерусалим. В „Стражева кула“ (англ.) от 15 ноември 1966 г. се говори за скръбта, връхлетяла Йерусалим през 70 г. от н.е.: „Това безспорно бил ‘ден на Йехова’ по отношение на Йерусалим и чедата му. И с този ден били свързани много ‘кръв, огън и дим’, слънцето не осветявало мъката на града през деня, луната наподобявала петно пролята кръв, а не давала своята мирна, сребриста светлина през нощта.“c

¹³ Да, както и при останалите пророчества, които отбелязахме, небесните явления, предсказани от Йоил, трябвало да бъдат изпълнени, когато Йехова извърши присъдата си. Вместо да продължава през целия период на завършека на юдейската система, потъмняването на слънцето, луната и звездите станало, когато екзекуционните сили настъпили срещу Йерусалим. Логично тогава можем да очакваме по–голямо изпълнение на тази част от пророчеството на Йоил, когато екзекуцията на настоящата система от страна на Йехова започне да се сбъдва.

Коя скръб ще бъде преди небесните явления?

14, 15. Какво влияние оказва пророчеството на Йоил на нашето разбиране на Матей 24:29?

¹⁴ Изпълнението на Йоиловото пророчество (в хармония с другите пророчества, използуващи подобни изразни средства) ни помага да разберем думите в Матей 24:29. Ясно е, че думите на Исус за ‘потъмняването на слънцето, луната, която не дава светлина, и за падащите звезди’ не се отнасят за нещата, случващи се през многото десетилетия на завършека на настоящата система, като например космическите ракети, кацанията на луната и други подобни. Не, той посочвал събития, които са свързани с „великия и страшен ден [на Йехова — NW]“, унищожението, което тепърва ще настъпи.

¹⁵ Това ни помага да разберем по–добре как небесните явления ще настъпят „веднага след скръбта“. Исус не говорел за скръбта, която стигнала кулминацията си през 70 г. от н.е. По–скоро той посочвал началото на голямата скръб, която щяла да връхлети световната система, намираща се все още в бъдещето, и която скръб щяла да бъде кулминацията на неговото обещано „присъствие“. (Матей 24:3, NW) Тази скръб е все още в бъдещето пред нас.

16. За коя скръб говори Марко 13:24, и защо това е така?

¹⁶ А думите в Марко 13:24: „Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си“? Тук думите „ония“ и „оная“ предават форми на гръцкото екѐйнос — показателно местоимение, посочващо нещо далечно във времето. Екѐйнос може да бъде използувано за нещо, което отдавна е минало (или е било споменато преди), или пък може да бъде използувано за нещо в далечното бъдеще. (Матей 3:1; 7:22; 10:19; 24:38; Марко 13:11, 17, 32; 14:25; Лука 10:12; 2 Солунци 1:10) Така че когато Марко 13:24 говори за „оная скръб“, има предвид не скръбта, донесена от римляните, а могъщата акция на Йехова в края на настоящата система.

17, 18. Как Откровение хвърля светлина върху развитието на голямата скръб?

¹⁷ Глави 17–19 на Откровението отговарят на това подновено разбиране на Матей 24:29–31, Марко 13:24–27 и Лука 21:25–28 и го потвърждават. Как? Евангелията показват, че тази скръб няма да започне и да свърши с един замах. След като тя започне, все още ще има живи хора от непослушното човечество, за да видят „знамението на Човешкия син“ и да реагират — да ридаят и, както се казва в Лука 21:26, да „примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената [населената земя — NW]“. Този надделяващ на всичко страх ще се дължи на това, че те виждат „белега“, показващ предстоящото им унищожение.

¹⁸ Повествованието в Откровение показва, че бъдещата голяма скръб ще започне, когато военизираните „рогове“ на международния „див звяр“ се нахвърлят срещу „голямата блудница“, Вавилон Велики.d (Откровение 17:1, 10–16) Но много хора ще останат, защото царе, търговци, корабни капитани и други ще жалеят края на фалшивата религия. Несъмнено много от тях ще осъзнаят, че е наближил и техният ред. — Откровение 18:9–19.

Какво ще се случи?

19. Какво можем да очакваме, когато започне голямата скръб?

¹⁹ Евангелските пасажи в Матей, Марко и Лука се съчетават с Откровение, глави 17–19, за да хвърлят значителна светлина върху онова, което скоро ще се случи. В определеното от Бога време голямата скръб ще започне с една атака срещу световната империя на фалшивата религия (Вавилон Велики). Тя ще бъде особено силна срещу псевдохристиянството, което съответствува на неверния Йерусалим. И „веднага след“ тази фаза на скръбта ще има „знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята [небивало] бедствие на народите“. — Матей 24:29; Лука 21:25.

20. Какви небесни явления можем да очакваме в бъдеще?

²⁰ В какъв смисъл ‘слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлина, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят’? Без съмнение в ранния етап на голямата скръб, много „светила“ — видни духовници от религиозния свят — ще бъдат изобличени и отстранени от „десетте рога“, споменати в Откровение 17:16. Безспорно политическите сили също ще бъдат разклатени. Дали би могло да има също така ужасяващи събития във физическите небеса? Твърде вероятно е, че ще има, и сигурно те ще бъдат далеч по–вдъхващи страх от онези, които са описани от Йосиф Флавий за края на юдейската система. Ние знаем как в древното минало Бог показвал силата си, като причинявал такива катаклизмични явления, и той може да направи това отново. — Изход 10:21–23; Исус Навиев 10:12–14; Съдии 5:20; Лука 23:44, 45.

21. Как ще се появи един бъдещ „знак“?

²¹ За описанието на следващото събитие и тримата евангелски писатели употребяват гръцката дума то̀те („тогава“). „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия син.“ (Матей 24:30; Марко 13:26; Лука 21:27) От Първата световна война насам истинските ученици на Исус виждат многосъставния белег на неговото невидимо присъствие, докато повечето хора не го разпознават. Но Матей 24:30 сочи появяването на още едно „знамение“ в бъдещето — това „на Човешкия син“, което всички народи ще бъдат принудени да забележат. Когато Исус до̀йде с облаците на незримостта, противопоставящите му се човеци по цялата земя ще трябва да разпознаят това „идване“ (гръцки, ерко̀менон), поради свръхестествената проява на Неговата царска власт. — Откровение 1:7.

22. Какво ще бъде въздействието върху виждащите „знака“ от Матей 24:30?

²² Матей 24:30 използува то̀те още веднъж, за да въведе онова, което следва. Тогава народите, предусещащи последствията от своята ситуация, ще заридаят, вероятно разбирайки, че унищожението им е неизбежно. Колко по–различно ще бъде положението на божиите служители, защото ние ще можем да вдигнем главите си, знаейки, че избавлението ни наближава! (Лука 21:28) Откровение 19:1–6 също показва истинските поклонници в небето и на земята, ликуващи заради гибелта на голямата блудница.

23. (а) Какво действие ще предприеме Исус спрямо избраните? (б) Какво може да се каже относно вземането на остатъка в небесата?

²³ Исусовото пророчество продължава с думите в Марко 13:27: „И тогава [то̀те] ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.“ Тук Исус се съсредоточава върху остатъка от 144 000 „избрани“, които все още живеят на земята. В началото на завършека на системата на нещата тези помазани ученици на Исус бяха доведени до теократично единство. Но според показаната тук последователност, Марко 13:27 и Матей 24:31 описват нещо повече. „Със силен тръбен глас“ останалите „избрани“ ще бъдат събрани от краищата на земята. Как ще бъдат събрани? Без съмнение те ще бъдат окончателно „подпечатани“ и ясно идентифицирани от Йехова като част от онези, „които са звани, избрани и верни“. И в определеното от Бога време те ще бъдат събрани в небето, за да бъдат царе–свещеници.e Това ще донесе радост както на тях, така и на техните верни съобщници, „голямото множество“, които на свой ред ще бъдат белязани, за да ‘дойдат от голямата скръб’ и да се радват на вечни благословии в райската земя. — Матей 24:22; Откровение 7:3, 4, 9–17; 17:14; 20:6; Езекиил 9:4, 6.

24. Каква последователност на идващите събития разкрива Матей 24:29–31?

²⁴ Когато апостолите помолили: „Кажи ни“, Исусовият отговор съдържал повече, отколкото те можели да разберат. И все пак, в рамките на своя живот те имали радостта да видят предобразното изпълнение на неговото пророчество. Нашето изследване на Исусовия отговор се съсредоточи върху тази част на пророчеството, която ще се изпълни в близко бъдеще. (Матей 24:29–31; Марко 13:24–27; Лука 21:25–28) Ние вече можем да видим как избавлението ни наближава все повече. Можем да очакваме с радост началото на голямата скръб, и тогава знамението на Човешкия син, и тогава божието събиране на избраните. Накрая, като Екзекутор в името на Йехова при Армагедон, нашият Цар–воин, възкаченият на престола Исус Христос, ще „победи“. (Откровение 6:2) Този ден на Йехова, когато той ще извърши възмездие, ще дойде като велик финал на завършека на системата на нещата, който бележи деня на Господаря Исус Христос от 1914 г. насам.

25. Как можем да участвуваме във все още бъдещото изпълнение на Лука 21:28?

²⁵ Продължавайте да извличате полза от божественото учение, за да можете да откликнете на все още бъдещото изпълнение на Исусовите думи: „А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука 21:28) Какво велико бъдеще се простира пред избраните и пред голямото множество, когато Йехова действува, за да освети святото си име!

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Как някои аспекти на Йоил 2:28–31 и 3:15 били изпълнени през първи век?

◻ За коя скръб говори Матей 24:29, и защо правим това заключение?

◻ За какви небесни явления говори Матей 24:29, и как те могат да станат веднага след скръбта?

◻ Как Лука 21:26, 28 ще се изпълни в бъдеще?

[Снимка на страници 16, 17]

Местоположението на храма

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.