Грижа за божието стадо с любов

„Грижете се за стадото на Бога, което ви е поверено.“ — 1 ПЕТЪР 5:2, NW.

 1, 2. Кое е доминиращото качество на Йехова, и как се проявява то?

ИЗ ЦЯЛОТО Свето Писание бива изяснено, че любовта е доминиращото качество на Бога. „Бог е любов“ — казва 1 Йоан 4:8. Тъй като Неговата любов е изразена чрез действия, 1 Петър 5:7 казва, че Бог „се грижи за вас“. В Библията начинът, по който Йехова се грижи за своя народ, е сравнен с начина, по който един любещ пастир се грижи за своите овце: „Ето, Господ Йехова ще . . . пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си, и ще води полека доещите.“ (Исаия 40:10, 11) Колко утешително било за Давид да може да каже: „Господ [Йехова — NW] е Пастир мой; няма да остана в нужда“! — Псалм 23:1.

² Подходящо е Библията да сравнява хората, които имат благоволението на Бога, с овце, защото овцете са мирни, покорни, послушни на своя загрижен пастир. Като любещ Пастир, Йехова е дълбоко загрижен за своите подобни на овце хора. Той показва това, като ги осигурява материално и духовно, и като ги води през трудните ‘последни дни’ на този зъл свят към своя бъдещ праведен нов свят. — 2 Тимотей 3:1–5, 13; Матей 6:31–34; 10:28–31; 2 Петър 3:13.

 3. Как псалмистът описва начина, по който Йехова се грижи за овцете си?

³ Забележи любещата загриженост на Йехова за неговите овце: „Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик . . . Праведните извикаха, и Господ послуша, и от всичките им беди ги избави. Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух. Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях.“ (Псалм 34:15–19) Каква огромна утеха осигурява Всемирният Пастир за своите подобни на овце хора!

Примерът на Добрия Пастир

 4. Каква е ролята на Исус в грижата за божието стадо?

⁴ Божият Син, Исус, усвоил добре това от своя Баща, тъй като Библията го нарича ‘добрия пастир’. (Йоан 10:11–16) Жизненоважната му служба в полза на божието стадо е отбелязана в Откровение, глава 7. В стих 9 божиите служители от наши дни са наречени „голямо множество . . . от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. След това стих 17 казва: „Агнето [Исус] . . . ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.“ Исус води божиите овце до водите на истината, която води до вечен живот. (Йоан 17:3) Забележи, че Исус е наречен „Агнето“, което показва и неговите качества, подобни на качествата на овцете — тъй като той е главният пример на подчинение спрямо Бога.

 5. Какво изпитвал Исус към хората?

⁵ На земята Исус живял сред хората и видял тяхното трагично състояние. Как откликнал той на мъката им? ‘[Той] се смили за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.’ (Матей 9:36) Овцете, които нямат пастир, страдат много от хищници, както и овцете, чиито пастири не ги е грижа. Но Исус бил много загрижен, защото казал: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго [ярем — NW] върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ — Матей 11:28–30.

 6. Каква загриженост проявил Исус към угнетените?

⁶ Библейското пророчество предсказало, че Исус ще се отнася любещо към хората: „Господ ме е помазал . . . да превържа сърцесъкрушените, . . . да утеша всичките наскърбени.“ (Исаия 61:1, 2; Лука 4:17–21) Исус никога не гледал отвисоко на бедните и несретниците. Вместо това той изпълнил Исаия 42:3: „Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси.“ (Сравни Матей 12:17–21.) Страдащите били като смазани тръстики, като лампени фитили, които скоро щели да изгаснат поради липса на масло. Съзнавайки тяхното жалко състояние, Исус проявил милост към тях и им вдъхнал сили и надежда, изцелявайки ги духовно и физически. — Матей 4:23.

 7. Къде насочвал Исус хората, които идвали при него?

⁷ Подобните на овце хора се стичали на тълпи при Исус. Неговото учение било толкова привлекателно, че служителите, които били изпратени да го арестуват, съобщили: „Никога човек не е говорил така както Тоя Човек.“ (Йоан 7:46) Да, лицемерните религиозни водачи се оплаквали: „Светът отиде след Него“! (Йоан 12:19) Но Исус не искал слава или чест за себе си. Той насочвал хората към своя Баща. Той ги учел да служат на Йехова от любов към Неговите възхитителни качества: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум.“ — Лука 10:27, 28.

 8. Как покорството, което хората на Бога проявяват спрямо него, се различава от онова, което хората проявяват спрямо светските владетели?

⁸ Йехова тържествува в това, че неговото всемирно върховенство е подкрепяно от неговите подобни на овце хора, въз основа на тяхната любов към него. Те доброволно избират да му служат, защото познават прекрасните му качества. Колко различно е това от водачите на този свят, чиито поданици им се подчиняват единствено от страх, с неохота или защото имат някакъв таен мотив! За Йехова или за Исус никога не биха могли да бъдат казани думите, казани за един папа на католическата църква: „От него се възхищаваха мнозина, страхуваха се всички, не го обичаше никой.“ — Vicars of Christ—The Dark Side of the Papacy [„Викарии на Христос — обратната страна на папството“] от Питър Де Роса.

Жестоки пастири в Израил

 9, 10. Опиши водачите на древния Израил и тези от първи век.

⁹ За разлика от Исус, религиозните водачи на Израил по негово време не изпитвали любов към овцете. Те били като по–раншните владетели на Израил, за които Йехова бил казал: „Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? . . . Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.“ — Езекиил 34:2–4.

¹⁰ Подобно на политическите пастири, и юдейските религиозни водачи от първи век били коравосърдечни. (Лука 11:47–52) За да онагледи това, Исус разказал за един юдеин, който бил ограбен, пребит и изоставен полумъртъв край пътя. Един израилтянски свещеник минал оттам, но като видял юдеина, отишъл на другата страна на пътя. Един левит постъпил по същия начин. Тогава един човек, който не бил израилтянин, а презрян самарянин, минал оттам и съжалил пострадалия. Той превързал раните му, качил го на едно добиче и го закарал в една страноприемница, където се погрижил за него. Той платил на стопанина и казал, че ще се върне да плати допълнителните разходи. — Лука 10:30–37.

11, 12. (а) Как порочността на религиозните водачи достигнала един връх по времето на Исус? (б) Какво направили накрая римляните с религиозните водачи?

¹¹ Толкова покварени били религиозните водачи от времето на Исус, че когато Исус възкресил Лазар от мъртвите, главните свещеници и фарисеите свикали синедриона и казали: „Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и мястото ни и народа ни.“ (Йоан 11:47, 48, „Верен“, бел. под линия) Те не се интересували от доброто, което Исус направил за умрелия човек. Те били загрижени за своите позиции. Затова ‘от онзи ден те се съветвали да . . . умъртвят [Исус]’. — Йоан 11:53.

¹² За да направят злото си още по–голямо, главните свещеници ‘се наговорили да убият и Лазара, защото поради него мнозина от юдеите отивали към страната на Исуса и вярвали в Него’. (Йоан 12:10, 11) Техните егоистични усилия да запазят позициите си били напразни, защото Исус им бил казал: „Вашият дом се оставя пуст.“ (Матей 23:38) В изпълнение на тези думи в рамките на това поколение римляните дошли и отнели ‘мястото и народа им’, както и живота им.

Любещи пастири в християнския сбор

13. Кого обещал Йехова да изпрати, за да пасе стадото му?

¹³ Вместо грубите, егоистични пастири, Йехова въздигнал Добрия Пастир, Исус, да се грижи за неговото стадо. Освен това той обещал да въздигне любещи подпастири, които да се грижат за овцете: „И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма да се плашат вече, нито ще треперят.“ (Йеремия 23:4) Затова, както било в християнските сборове от първи век, така и в сборовете днес биват ‘поставяни старейшини във всеки град’. (Тит 1:5, „Верен“) Тези духовни стареи, които отговарят на изискванията, установени в Писанията, трябва ‘да се грижат за стадото на Бога’. — 1 Петър 5:2, NW; 1 Тимотей 3:1–7; Тит 1:7–9.

14, 15. (а) Каква нагласа било трудно на учениците да развият? (б) Какво направил Исус, за да покаже, че старейшините трябва да бъдат смирени служители?

¹⁴ Грижейки се за овцете, старейшините трябва „преди всичко“ да имат „усърдна любов“ към тях. (1 Петър 4:8) Но тъй като били прекалено загрижени за позиции и престиж, учениците на Исус трябвало да се научат на това. Затова, когато майката на двама ученици казала на Исус: „Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство“, другите ученици възнегодували. Исус им казал: „Управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.“ — Матей 20:20–28.

¹⁵ При друг случай, след като учениците ‘се били препирали помежду си кой е по–голям’, Исус им казал: „Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.“ (Марко 9:34, 35) Смиреномъдрието и готовността да служиш трябвало да станат част от тяхната личност. Но учениците продължавали да имат трудности с тези идеи, тъй като дори в самата нощ преди смъртта на Исус, по време на неговата последна вечеря, станала „препирня помежду им“ кой от тях бил най–голям! Това станало, въпреки че Исус им показал как един старейшина трябва да служи на стадото; той смирил себе си и измил краката им. Той казал: „Ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.“ — Лука 22:24; Йоан 13:14, 15.

16. Какво казала „Стражева кула“ през 1899 г. относно най–важното качество на старейшините?

¹⁶ Свидетелите на Йехова винаги са учели, че старейшините трябва да бъдат такива. Преди около почти едно столетие, в броя на „Стражева кула“ от 1 април 1899 г. били отпечатани думите на Павел от 1 Коринтяни 13:1–8 и след това се казвало: „Апостолът изрично посочва, че познанията и ораторското умение не са най–важните проверки, а че любовта, която изпълва сърцето и се простира върху целия жизнен път, като подбужда и управлява смъртните ни тела, е истинската проверка — истинското доказателство за нашите взаимоотношения с Бога. . . . Водещата характеристика, която трябва да се търси у всеки един, приет като служител на църквата, за да служи в светите неща, трябва да бъде преди всичко духът на любовта.“ Там се отбелязвало, че хората, които не служат смирено, подбуждани от любов, „са опасни учители и вероятно ще донесат повече вреда, отколкото добро“. — 1 Коринтяни 8:1.

17. Как Библията подчертава качествата, които трябва да притежават старейшините?

¹⁷ Следователно стареите не трябва ‘да господаруват’ над овцете. (1 Петър 5:3) Те обаче трябва да са начело в това да биват „един към друг благи, милосърдни“. (Ефесяни 4:32) Павел подчертал: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. . . . А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.“ — Колосяни 3:12–14.

18. (а) Какъв хубав пример дал Павел в отношенията си с „овцете“? (б) Защо старейшините не трябва да пренебрегват нуждите на „овцете“?

¹⁸ Павел се научил да прави това, казвайки: „Но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Солунци 2:7, 8) В хармония с това той казал: „Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.“ (1 Солунци 5:14) С какъвто и проблем да отидат „овцете“ при тях, старейшините трябва да помнят Притчи 21:13: „Който затуля ушите си за вика на сиромаха, — ще викне и той, но няма да бъде послушан.“

19. Защо любещите старейшини са благословия, и как „овцете“ откликват на тази любов?

¹⁹ Стареите, които любещо се грижат за стадото, са благословия за овцете. Исаия 32:2 предсказал: „И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя.“ Радваме се, като знаем, че много от нашите старейшини днес отговарят на това прекрасно описание на донасящи освежаване. Те са научили да прилагат следния принцип: „В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.“ (Римляни 12:10) Когато старейшините проявяват такава любов и смиреност, „овцете“ откликват, като ‘ги почитат твърде много с любов заради делото им’. — 1 Солунци 5:12, 13.

Уважавай използуването на свободната воля

20. Защо старейшините трябва да уважават свободната воля?

²⁰ Йехова създал хората със свободна воля да вземат свои собствени решения. Макар че старейшините трябва да дават съвети и дори да порицават, те не бива да поемат в свои ръце живота или вярата на другите. Павел казал: „Не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.“ (2 Коринтяни 1:24) Да, „всеки има да носи своя си товар“. (Галатяни 6:5) Йехова ни е дал много свобода в рамките на своите закони и принципи. Затова старейшините трябва да избягват да установяват правила там, където няма нарушение на библейски принципи. И те трябва да се противопоставят на всяка склонност да предлагат своето лично мнение като догма, или да допуснат „аз“–ът им да се намесва, ако някой не е съгласен с подобни възгледи. — 2 Коринтяни 3:17; 1 Петър 2:16.

21. Какво може да се научи от нагласата на Павел към Филимон?

²¹ Обърнете внимание на това как Павел, докато бил затворник в Рим, се отнасял към Филимон, един християнин, робовладелец в Колоса (Мала Азия). Един роб на Филимон, наречен Онисим, избягал в Рим, станал християнин и помагал на Павел. Павел писал на Филимон: „Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието; но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.“ (Филимон 13, 14) Павел върнал Онисим, молейки Филимон да се отнася към него като към християнски брат. Павел знаел, че стадото не е негово, а божие. Той не бил негов господар, а негов слуга. Павел не нареждал нищо на Филимон; той уважавал неговата свободна воля.

22. (а) Какво трябва да разбират за същината на своята позиция старейшините? (б) Какъв вид организация развива Йехова?

²² С нарастването на божията организация биват назначавани повече старейшини. Те, както и по–опитните старейшини, трябва да разберат, че позицията им е позиция на смирена служба. По този начин, тъй като Бог движи своята организация към новия свят, тя ще продължава да расте както той иска — добре организирана, но без да жертвува любовта и милосърдието заради ефикасността. Така неговата организация ще става все по–привлекателна за подобните на овце хора, които ще виждат в нея доказателство, че „Бог прави всички свои дела да действуват заедно за доброто на онези, които обичат Бога“. Това трябва да се очаква от една организация, основана на любовта, защото „любовта никога не отпада“. — Римляни 8:28, NW; 1 Коринтяни 13:8.

Как би отговорил?

◻ Как Библията описва грижата на Йехова за неговия народ?

◻ Каква роля играе Исус в грижата за божието стадо?

◻ Каква главна характеристика трябва да притежават старейшините?

◻ Защо старейшините трябва да се съобразяват със свободната воля на „овцете“?

[Снимка на страница 15]

Исус, „добрият пастир“, проявил милосърдие

[Снимка на страница 16]

Покварените религиозни водачи заговорничели да убият Исус