Глава 96

Исус и богатият млад управник

КОГАТО Исус преминава през областта Перея на път за Йерусалим, един млад мъж идва тичешком и пада на колене пред него. Мъжът е наречен ‘управник’, което вероятно означава, че той заема влиятелен пост в местната синагога, или дори че е член на синедриона. Освен това той е много богат. „Добри учителю — пита той, — какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

„Защо ме наричаш ‘добър’? — отговаря Исус. — Никой не е добър, освен един — Бог.“ Вероятно младият мъж използува думата ‘добър’ като титла, затова Исус му обяснява, че такава титла принадлежи само на Бога.

„Но ако искаш — продължава Исус — да влезеш в живота, спазвай заповедите непрекъснато.“

„Кои заповеди?“ — пита мъжът.

Исус отговаря, като цитира пет от Десетте заповеди: „‘Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си’.“ И като добавя една още по–важна заповед, Исус казва: „Обичай ближния си като себе си.“

„Всички тези неща спазвам още от младостта си — отговаря напълно искрено мъжът. — Какво още ми липсва?“

Чувайки настоятелната, искрена молба на младия мъж, Исус изпитва обич към него. Но той прозира привързаността на този мъж към материалните притежания и затова посочва какво му е необходимо: „Едно нещо ти липсва: Иди, продай всичко, каквото имаш, и раздай парите на бедните, тогава ще имаш съкровище на небесата, и стани мой последовател.“

Исус наблюдава, несъмнено със съжаление, как младият мъж става и си тръгва, дълбоко опечален. Неговото богатство го заслепява относно стойността на истинското съкровище. „Колко трудно — с печал казва Исус — ще бъде на хората, които имат пари, да влязат в царството на Бога!“

Думите на Исус смайват учениците. Но те са още по–учудени, когато той продължава, постановявайки едно общо правило: „Наистина, по–лесно ще бъде камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в царството на Бога.“

„Всъщност кой може да бъде спасен?“ — искат да знаят учениците.

Като гледа право в тях, Исус отговаря: „За хората е невъзможно, но не е така за Бога, защото за Бога всички неща са възможни.“

Като посочва, че те са направили много по–различен избор от богатия млад управник, Петър казва: „Ето! Ние оставихме всички неща зад себе си и те последвахме.“ Затова той пита: „Всъщност какво ще има за нас?“

„При претворяването — обещава Исус, — когато Човешкият син ще седне на славния си престол, вие, които ме последвахте, също ще седите на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте племена на Израил.“ Да, Исус показва, че ще има претворяване на условията на земята, така че нещата ще станат такива, каквито са били в градината Едем. И Петър и останалите ученици ще получат наградата да управляват с Христос над този разпрострян по цялата земя рай. Безспорно такова великолепно възнаграждение заслужава всякакви жертви!

Но дори и понастоящем има възнаграждения, както твърдо заявява Исус: „Никой няма да остави къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради добрата новина, без да получи стократно сега, в този период от време, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с преследвания, а в идващата система на нещата — вечен живот.“

Както обещава Исус, където и да отидат по света неговите ученици, те се радват на взаимоотношения със своите събратя християни, които са по–близки и по–скъпоценни от взаимоотношенията, на които са се радвали с роднини и членове на семейството си. Богатият млад управник явно губи това възнаграждение, както и възнаграждението на вечния живот в божието небесно Царство.

След това Исус добавя: „Но много от тези, които са първи, ще бъдат последни, а последните — първи.“ Какво има предвид той?

Той има предвид, че много хора, които са „първи“ в това, че се радват на религиозни привилегии, като например богатия млад управник, няма да влязат в Царството. Те ще бъдат „последни“. Но мнозина, сред които и смирените ученици на Исус, на които праведните в собствените си очи фарисеи гледат отвисоко като на „последни“ — като на хора от земята, или амхаа̀ретс, — ще станат „първи“. Това, че те ще станат „първи“, означава, че ще получат привилегията да бъдат съвладетели с Христос в Царството. Марко 10:17–31; Матей 19:16–30; Лука 18:18–30.

▪ Какъв управник е явно богатият млад мъж?

▪ Защо Исус възразява, когато го наричат добър?

▪ Как случката с младия управник онагледява опасността от това да си богат?

▪ Какви възнаграждения обещава Исус на своите последователи?

▪ Как първите стават последни, а последните — първи?