Глава 98

Учениците спорят, когато наближава Исусовата смърт

ИСУС и учениците му наближават река Йордан, където преминават от областта Перея в Юдея. Много други хора пътуват заедно с тях за пасхата през 33 г. от н.е., която ще бъде само след около седмица.

Исус върви пред своите ученици и те са смаяни от смелата му решимост. Припомни си, че преди няколко седмици, когато Лазар умрял и Исус тръгвал от Перея за Юдея, Тома насърчавал другите: „Хайде и ние да вървим, за да можем да умрем с него.“ Припомни си също, че след като Исус възкресил Лазар, членовете на синедриона направили планове да убият Исус. Не е чудно, че страх обзема учениците, щом отново влизат в Юдея.

За да ги подготви за онова, което предстои, Исус повиква дванадесетте насаме и им казва: „Ето, ние отиваме сега към Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на хората от народите, и те ще му се подиграват, и ще го плюят, и ще го бичуват, и ще го убият, но три дни след това той ще възкръсне.“

За трети път през последните няколко месеца Исус казва на своите ученици за смъртта и възкресението си. И макар че го чуват, те не го разбират. Може би защото вярват във възстановяването на царството на Израил на земята и очакват да се радват на слава и почит в едно земно царство заедно с Христос.

Сред пътуващите за пасхата е и Саломия, майката на апостолите Яков и Йоан. Исус е нарекъл тези мъже „синове на гърма“, несъмнено поради тяхната пламенна нагласа. От известно време двамата хранят амбицията да имат видна позиция в Царството на Христос и са изразили своето желание пред майка си. И ето, тя заговаря Исус от тяхно име, покланя му се и моли за благоволение.

„Какво искаш?“ — пита Исус.

Тя отговаря: „Дай дума, че тези двама мои синове ще седнат единият от дясната ти страна, а другият — от лявата ти страна в твоето царство.“

Прозирайки източника на молбата, Исус казва на Яков и Йоан: „Вие не знаете какво искате. Можете ли да изпиете чашата, която аз ще изпия скоро?“

„Можем“ — отговарят те. Макар че Исус току–що им е казал, че го очаква ужасно преследване и накрая екзекуция, те явно не разбират, че той има предвид именно тези неща, когато говори за „чашата“, която ще изпие скоро.

И все пак Исус им казва: „Вие наистина ще пиете моята чаша, но сядането от дясната и от лявата ми страна не давам аз, то принадлежи на онези, за които е приготвено от Баща ми.“

След време другите десет апостола научават какво са поискали Яков и Йоан и се разгневяват. Може би Яков и Йоан вече се били проявили в предишния спор на апостолите относно това кой е по–велик. Сегашното им искане показва, че те не са приложили напътствието, дадено по този повод. За съжаление тяхното желание да заемат видна позиция е все така силно.

Затова, за да изясни този нов спор и неприязнените чувства, които той поражда, Исус свиква дванадесетте ученика. Като ги наставлява любещо, той казва: „Знаете, че управниците на народите господаруват над тях и първенците налагат властта си над тях. Между вас обаче не е така, но който иска да стане велик сред вас, трябва да бъде ваш служител, и който иска да бъде пръв между вас, трябва да бъде ваш роб.“

Исус е дал пример, на който те трябва да подражават, както и им обяснява: „Точно както Човешкият син дойде не да му служат, но да служи и да даде душата си като откуп в замяна за мнозина.“ Исус не само служи на другите, но ще направи това в такава степен, че ще умре за човечеството! Учениците имат нужда от същата нагласа, подобна на Христовата — да искат да служат, а не да им служат, и да бъдат по–маловажни, а не да заемат видни позиции. Матей 20:17–28; Марко 3:17; 9:33–37; 10:32–45; Лука 18:31–34; Йоан 11:16.

▪ Защо учениците са обзети от страх?

▪ Как Исус подготвя своите ученици за онова, което предстои?

▪ Каква молба бива отправена към Исус, и как това засяга другите апостоли?

▪ Как Исус разрешава проблема сред своите апостоли?