Да си представим образно последните дни на Исус на земята

ВЕЧЕ е седмият ден от юдейския месец нисан през 33 година от н.е. Представи си, че наблюдаваш събитията, които стават в римската провинция Юдея. След като оставят зад гърба си Йерихон и неговата буйна растителност, Исус Христос и учениците му вървят по един прашен, криволичещ път. Много други хора също се изкачват към Йерусалим за ежегодния празник на пасхата. Но учениците на Христос не мислят само за това уморително изкачване.

Юдеите копнеят за месия, който може да донесе облекчение от игото на римляните. Мнозина смятат, че Исус от Назарет е този дългоочакван Спасител. В продължение на три години и половина той е говорил за божието Царство. Изцелявал е болните и е хранел гладните. Да, той е донесъл утеха на хората. Но религиозните водачи се дразнят от това, че Исус пламенно ги изобличава, и са решени да го убият. Въпреки това той е тук и върви целенасочено нагоре по сухия път пред своите ученици. — Марко 10:32.

Докато слънцето се спуска зад Маслиновата планина пред тях, Исус и неговите спътници стигат до село Витания, където ще прекарат следващите шест нощи. Там ги посрещат техните възлюбени приятели Лазар, Мария и Марта. Вечерта донася хладно облекчение от горещото пътуване и поставя началото на деня на сабат — 8 нисан. — Йоан 12:1, 2.

Девети нисан

След деня на сабат Йерусалим е изпълнен с дейност. Хиляди посетители са се събрали вече в града за пасхата. Но шумната суматоха, която чуваме, далеч надхвърля обикновеното вълнение за този период на годината. Множества от любопитни хора тичат надолу по тесните улици към портите на града. Каква гледка ги посреща, когато си проправят път през задръстените порти! Много ликуващи хора слизат от Маслиновата планина по пътя, идващ от Витфагия. (Лука 19:37) Какво означава всичко това?

Ето! Исус от Назарет идва, яздещ на осле. Хората разстилат дрехи на пътя пред него. Други развяват току–що отрязани палмови клони и радостно викат: „Благословен е този, който идва в името на Йехова, царят на Израил!“ — Йоан 12:12–15, NW.

Когато множеството наближава Йерусалим, Исус поглежда към града и се разчувствува много. Той започва да плаче и го чуваме как предсказва, че този град ще бъде разрушен. Когато малко по–късно Исус пристига в храма, той поучава множествата и изцелява слепите и куците хора, които идват при него. — Матей 21:14; Лука 19:41–44, 47.

Това не остава незабелязано от главните свещеници и книжниците. Колко ядосани са те, когато виждат чудесните неща, които Исус прави, и ликуването на множествата! Тъй като не могат да прикрият възмущението си, фарисеите настояват: „Учителю, смъмри учениците Си.“ „Казвам ви — отговаря Исус, — че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“ Преди да си тръгне, Исус забелязва търговската дейност, извършвана в храма. — Лука 19:39, 40; Матей 21:15, 16; Марко 11:11.

Десети нисан

Исус пристига рано в храма. Предния ден той бил ядосан заради грубата комерсиализация на поклонението на неговия Баща, Йехова Бог. Затова с голям плам той започва да изхвърля онези, които купуват и продават в храма. След това преобръща масите на алчните среброменители и пейките на онези, които продават гълъби. „Писано е: — възкликва Исус — ‘Моят дом ще се нарече дом за молитва’, но вие го правите свърталище на разбойници.“ — Матей 21:12, 13, NW.

Главните свещеници, книжниците и първенците на народа не могат да понесат действията на Исус и неговото публично поучаване. Колко силно е желанието им да го убият! Но множеството им пречи в това, защото хората са смаяни от поучаването на Исус и ‘не се отделят от него, за да го слушат’. (Лука 19:47, 48, NW) Когато наближава вечерта, Исус и неговите ученици се радват на приятната разходка обратно до Витания, за да си починат добре през нощта.

Единадесети нисан

Рано сутринта е и Исус и неговите ученици вече са на път през Маслиновата планина за Йерусалим. Когато пристигат в храма, главните свещеници и стареите бързо се противопоставят на Исус. В умовете им все още е пресен споменът за това как той изгонил среброменителите и търговците от храма. Неговите врагове злобно питат: „С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?“ „Ще ви задам и Аз един въпрос — отвръща Исус, — на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците?“ Събирайки се заедно, противниците размишляват: „Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте? Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.“ Затруднени, те смотолевят: „Не знаем.“ Исус спокойно отвръща: „Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.“ — Матей 21:23–27.

Сега враговете на Исус се опитват да го накарат да каже нещо, за което може да бъде арестуван. „Право ли е — питат те — да даваме данък на Кесаря, или не?“ „Покажете ми данъчната монета“ — отвръща Исус. Той пита: „Чий е този образ и надпис?“ „Кесарев“ — казват те. Като ги оборва, Исус казва ясно, така че всички да го чуят: „Като е тъй, отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ — Матей 22:15–22.

След като е накарал враговете си да замълчат с неопровержими доводи, Исус сега предприема нападение пред множествата и пред своите ученици. Чуй как безстрашно разобличава книжниците и фарисеите. „Според делата им не постъпвайте — казва той, — понеже говорят, а не вършат.“ Смело той казва, че ще бъдат в окаяно състояние, като посочва, че са слепи водачи и лицемери. „Змии, потомство на усойници — казва Исус, — как ще избягате от съда на Геена?“ (NW) — Матей 23:1–33.

Тези унищожителни разобличения не означават, че Исус не забелязва добрите черти на другите. По–късно той вижда как хората пускат пари в съкровищниците на храма. Колко трогателно е да се види как една бедна вдовица пуска всичко, което има — две малки монети с много ниска стойност! Оценявайки искрено това, Исус отбелязва, че всъщност тя пуснала повече от всички, които направили щедри дарения „от излишъка си“. В своето нежно съчувствие Исус дълбоко цени онова, което е по силите на човека да направи. — Лука 21:1–4.

Сега Исус напуска храма за последен път. Някои от учениците му отбелязват колко е величествен той, че е „украсен с хубави камъни и с посветени приноси“. За тяхна изненада Исус отговаря: „Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.“ (Лука 21:5, 6) Докато апостолите следват Исус извън препълнения град, те се питат какво може да има предвид той.

Да, малко по–късно Исус и неговите апостоли сядат и се наслаждават на спокойствието и тишината в Маслиновата планина. Докато наблюдават прекрасната гледка на Йерусалим и храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей търсят разяснение на озадачаващото предсказание на Исус. „Кажи ни — казват те — кога ще бъдат тези неща и какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на системата на нещата?“ — Матей 24:3, NW; Марко 13:3, 4.

В отговор великият Учител изрича едно наистина забележително пророчество. Той предсказва сурови войни, земетресения, недостиг на храна и епидемии. Освен това Исус предсказва, че добрата новина на Царството ще бъде проповядвана по цялата земя. „Тогава ще има голяма скръб — предупреждава той, — небивала от началото на света досега, и каквато не ще има.“ — Матей 24:7, 14, 21; Лука 21:10, 11.

Четиримата апостоли слушат внимателно, когато Исус обсъжда други аспекти на ‘знака за своето присъствие’. Той подчертава необходимостта да ‘бдят’. Защо? „Защото не знаете — казва той — в кой ден ще дойде вашият Господ.“ — Матей 24:42; Марко 13:33, 35, 37.

Това е един незабравим ден за Исус и неговите апостоли. Всъщност това е последният ден от публичната служба на Исус, преди да бъде арестуван, съден и екзекутиран. Тъй като става късно, те тръгват обратно по краткия път през височината до Витания.

Дванадесети и тринадесети нисан

Исус прекарва 12 нисан на спокойствие със своите ученици. Той съзнава, че религиозните водачи искат на всяка цена да го убият и не иска да му попречат да отпразнува пасхата на следващата вечер. (Марко 14:1, 2) На следващия ден, 13 нисан, хората са заети с последните приготовления за пасхата. В ранния следобед Исус изпраща Петър и Йоан да приготвят за тях пасхата в една горна стая в Йерусалим. (Марко 14:12–16; Лука 22:8) Малко преди залез слънце Исус и другите десет апостола се срещат с тях там за своето последно празнуване на пасхата.

Четиринадесети нисан, след залез слънце

Йерусалим е обвит с меката светлина на здрача, когато пълната луна изгрява над Маслиновата планина. В една голяма обзаведена стая Исус и дванадесетте се разполагат около една сложена трапеза. „Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам“ — казва той. (Лука 22:14, 15) След малко апостолите се изненадват, когато виждат, че Исус се изправя и оставя настрана горните си дрехи. Като взима кърпа и съд с вода, той започва да им мие краката. Какъв незабравим урок за смирена служба! — Йоан 13:2–15.

Исус обаче знае, че един от тези мъже — Юда Искариотски — вече се е уговорил да го предаде на религиозните водачи. Разбира се, той много се разстройва. „Един от вас ще ме предаде“ — разкрива той. При тези думи апостолите се натъжават силно. (Матей 26:21, 22) След като празнуват пасхата, Исус казва на Юда: „Каквото вършиш, върши го по–скоро.“ — Йоан 13:27.

След като Юда си тръгва, Исус въвежда една вечеря за възпоменание на своята предстояща смърт. Той взема един безквасен хляб, благодари в молитва, разчупва го и казва на единадесетте да вземат от него. „Това означава моето тяло — казва той, — което ще бъде дадено за вас. Продължавайте да правите това за мое възпоменание.“ След това той взема една чаша с червено вино. След като я благославя в молитва, той им подава чашата, като им казва да пият от нея. Исус добавя: „Това означава моята ‘кръв на договора’, която трябва да бъде пролята за мнозина за прощаване на греховете.“ — Лука 22:19, 20, NW; Матей 26:26–28, NW.

По време на тази паметна вечер Исус учи своите верни апостоли на много и ценни поуки, като поучението за това колко е важна братската любов. (Йоан 13:34, 35) Той ги уверява, че ще получат ‘помощник’, светия дух. Той ще им напомни всички неща, които Исус им е казал. (Йоан 14:26, NW) Късно вечерта те сигурно са много насърчени да чуят как Исус изрича гореща молитва за тях. (Йоан, глава 17) След като изпяват песни на възхвала, те излизат от горната стая и вървят след Исус в хладния нощен въздух.

Като пресичат Долината на потока Кедрон, Исус и неговите апостоли отиват на едно от любимите си места — Гетсиманската градина. (Йоан 18:1, 2) Докато неговите апостоли чакат, Исус се отдалечава малко, за да се помоли. Няма думи, с които да може да се опише неговото емоционално напрежение, когато той усилно умолява Бога за помощ. (Лука 22:44) Самата мисъл за укора, който би нанесъл на своя скъп небесен Баща, ако се провали, е крайно мъчителна.

Исус едва успява да свърши молитвата, когато Юда Искариотски пристига с тълпа от хора, носещи мечове, тояги и факли. „Здравей, Учителю!“ — казва Юда, като целува нежно Исус. Това е сигналът за мъжете да арестуват Исус. Изведнъж Петър замахва с меча си и отрязва ухото на слугата на първосвещеника. „Повърни ножа си на мястото му — казва Исус, като изцелява ухото на човека, — защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.“ — Матей 26:47–52.

Всичко става толкова бързо! Исус е арестуван и завързан. Уплашени и объркани, апостолите изоставят своя Учител и бягат. Исус е отведен при Анна, бившия първосвещеник. След това го водят при Каиафа, настоящия първосвещеник, за да бъде съден. В ранните часове на сутринта синедрионът фалшиво обвинява Исус в богохулство. След това Каиафа го изпраща при римския управител Понтий Пилат. Той изпраща Исус при Ирод Антипа, управителя на Галилея. Ирод и неговите пазачи се подиграват с Исус. След това го изпращат обратно при Пилат. Пилат потвърждава невинността на Исус. Но юдейските религиозни водачи го принуждават да осъди Исус на смърт. След значително словесно и физическо малтретиране Исус е отведен на Голгота, където безмилостно е прикован на мъченически стълб и умира с болезнена смърт. — Марко 14:50–15:39; Лука 23:4–25.

Ако смъртта на Исус била нанесла окончателен край на живота му, това би била най–голямата трагедия в историята. За щастие не било така. На 16 нисан 33 г. от н.е. учениците на Исус смаяни установили, че той е възкресен от мъртвите. След време над 500 души могли да потвърдят, че Исус отново е жив. И 40 дни след неговото възкресение една група от верни последователи го видели да се възнася на небето. — Деяния 1:9–11; 1 Коринтяни 15:3–8.

Исусовият живот и ти

Как това засяга теб? Да, как засяга всички нас? Службата, смъртта и възкресението на Исус възвеличават Йехова Бог и са решаващи за осъществяването на Неговата велика цел. (Колосяни 1:18–20) Те са жизненоважни за нас, тъй като въз основа на жертвата на Исус е възможно да ни бъдат простени греховете и по този начин можем да имаме лични взаимоотношения с Йехова Бог. — Йоан 14:6; 1 Йоан 2:1, 2.

Това има значение дори за мъртвите. Възкресението на Исус отваря пътя за тяхното връщане към живот в обещаната от Бога райска земя. (Лука 23:39–43; 1 Коринтяни 15:20–22) Ако искаш да научиш повече за тези неща, ние те каним да присъствуваш на Възпоменанието за смъртта на Христос на 11 април 1998 г., в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова в твоята област.

[Блок на страница 6]

„Свърталище на разбойници“

ИСУС имал пълното право да каже, че алчните търговци били превърнали божия храм в „свърталище на разбойници“. (Матей 21:12, 13, NW) За да платят данъка на храма, юдеите и прозелитите от други страни трябвало да обменят своите чужди пари в местни пари. В своята книга The Life and Times of Jesus the Messiah [„Животът и времето на Исус Месията“] Алфред Едершайм обяснява, че среброменителите започвали своята търговия в провинциите на 15 адар, един месец преди пасхата. От 25 адар те се премествали в района на храма в Йерусалим, за да извлекат изгода от огромния наплив на юдеи и прозелити. Търговците извършвали преуспяващ бизнес, като налагали такса върху всяка обменена монета. Това, че Исус ги нарекъл разбойници, предполага, че техните такси били толкова високи, че всъщност те изнудвали бедните за пари.

Някои хора не можели да доведат свои жертвени животни. Който можел, трябвало да даде животното си за проверка, извършвана от служител в храма — срещу такса. Тъй като не искали животното, което били довели отдалече, да бъде отхвърлено, много хора купували „одобрено“ от левитите животно от покварените търговци в храма. „Много бедни селяни били ограбвани там“ — казва един учен.

Съществуват доказателства, че някогашният първосвещеник Анна и неговото семейство проявявали голям интерес към търговията в храма. В равинските писания се говори за „[храмовите] пазари на синовете на Анна“. Приходите от среброменителите и от продажбата на животни в района на храма били един от техните основни източници на доходи. Един учен казва, че действията на Исус при изгонването на търговците „били насочени не само срещу престижа на свещениците, но и срещу техните джобове“. Каквато и да била причината, неговите врагове несъмнено искали да го премахнат! — Лука 19:45–48.

[Таблица на страница 4]

Последните дни от човешкия живот на Исус

Нисан 33 г. от н.е. Събития

„Най⁠–​великият човек“*

* Тук са изброени номерата, посочващи главите в книгата „Най⁠–​великият човек, живял някога“. Относно таблица, съдържаща подробните библейски препратки за последните дни от службата на Исус, виж “All Scrip­ture Is Inspired of God and Beneficial” [„Цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно“], стр. 290. Тези книги са издадени от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“.