Глава 110

Службата в храма завършва

ИСУС се появява за последен път в храма. Всъщност той завършва своята публична служба на земята. Остават само събитията, свързани с неговия съд и екзекуция, които ще са след три дни. Исус продължава да укорява книжниците и фарисеите.

Още три пъти той възкликва: „Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери!“ Първо, той прогласява горест за тях, защото те почистват „външната страна на чашата и на блюдото, но отвътре са пълни с грабителство и неумереност“. Затова той наставлява: „Почисти първо вътрешността на чашата и на блюдото, за да може и външната им страна да стане чиста.“

След това той прогласява горест за книжниците и фарисеите заради тяхната вътрешна гнилота и разложение, които те се опитват да скриват зад една показна набожност. „Вие приличате на белосани гробници — казва той, — които отвън наистина изглеждат красиви, но отвътре са пълни с кости на мъртъвци и с всякакви нечистотии.“

И накрая лицемерието им се проявява в тяхната охота да градят гробници за пророците и да ги украсяват, за да привличат внимание към собствената си благотворителност. Но както разкрива Исус, те са „синове на онези, които са убили пророците“. Наистина, всеки, който дръзне да изобличи тяхното лицемерие, е в опасност!

Исус продължава, като изрича най–силните си думи на осъждане. „Змии, потомство на усойници — казва той, — как ще избягате от съда на Геена?“ Геена е долината, използувана като бунище за Йерусалим. Затова Исус казва, че тъй като продължават да следват злата си линия на поведение, книжниците и фарисеите ще понесат вечно унищожение.

Относно онези, които той е изпратил като свои представители, Исус казва: „Някои от тях ще убиете и приковете на кол, а някои ще бичувате в синагогите си и ще ги преследвате от град на град; за да дойде върху вас цялата праведна кръв, пролята на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахия [наречен Йодай във Втора книга на Летописите], когото убихте между светилището и олтара. Наистина ви казвам: Всички тези неща ще дойдат върху това поколение.“

Тъй като Захария порицавал водачите на Израил, ‘те направили заговор против него и го убили с камъни по заповед на царя в двора на дома на Йехова’. Но както предсказва Исус, Израил ще плати за всичката пролята праведна кръв. Те плащат за това след 37 години, през 70 г. от н.е., когато римските войски унищожават Йерусалим и над един милион юдеи загиват.

Мисълта за тази ужасяваща ситуация опечалява Исус. „Йерусалиме, Йерусалиме — възкликва той отново, — колко често исках да събера децата ти заедно, така както квачката събира своите пиленца под крилата си! Но вие не искахте. Ето! Домът ви е изоставен на вас.“

Тогава Исус добавя: „Вие изобщо няма да ме видите отсега нататък, докато не кажете: ‘Благословен е онзи, който идва в името на Йехова!’“ Този ден ще бъде по време на Христовото присъствие, когато той ще дойде в небесното си Царство и хората ще го видят с очите на вярата.

После Исус застава на едно място, откъдето може да наблюдава съкровищниците на храма и множествата, които пускат пари в тях. Богатите пускат много монети. Но ето, идва една бедна вдовица, която пуска вътре две дребни монети с много малка стойност.

Като извиква учениците си, Исус казва: „Наистина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички онези, които пускаха пари в съкровищниците.“ Несъмнено те се учудват как е възможно това. Затова Исус обяснява: „Всички те пуснаха от своя излишък, а тя от своя недоимък пусна всичко, каквото имаше, цялото си препитание.“ Като казва тези неща, Исус си тръгва от храма за последен път.

Възхищавайки се от размерите и красотата на храма, един от неговите ученици възкликва: „Учителю, виж! Какви камъни и какви сгради!“ И наистина, за камъните се съобщава, че били над 11 метра дълги, над 5 метра широки и над 3 метра високи!

„Виждате ли тези величави сгради? — отговаря Исус. — Изобщо няма камък да остане върху камък и да не бъде съборен.“

След като казва тези неща, заедно с апостолите си Исус пресича долината Кидрон и се изкачва на Маслиновата планина. От там те могат да гледат надолу към великолепния храм. Матей 23:25–24:3; Марко 12:41–13:3; Лука 21:1–6; 2 Летописи 24:20–22.

▪ Какво прави Исус по време на последното си посещение в храма?

▪ Как се проявява лицемерието на книжниците и фарисеите?

▪ Какво се има предвид със „съда на Геена“?

▪ Защо Исус казва, че вдовицата е дарила повече от богатите?