Бъдете благоразумни — краят е близо
„Краят на всички неща наближи. Затова бъдете благоразумни, и бъдете бдителни с оглед на молитвите.“ — 1 ПЕТЪР 4:7, NW.
1. (а) Какво разочарование изпитали един религиозен водач и неговите последователи? (б) Какви въпроси могат да бъдат зададени поради това, че определени очаквания не били изпълнени?
„АЗ БЯХ призован от Бога по време на заключителната молитва тази вечер. Той каза, че 116 000 души ще се възнесат на небето и гробовете на 3,7 милиона мъртви вярващи ще се отворят към небето.“ Това са думите на един от водачите на Мисията за идващите дни, в навечерието на 28 октомври 1992 г. — денят на равносметката според тяхното пророчество. Но 29 октомври дойде и нито един човек не се възнесе на небето, нито един гроб не се отвори. Вместо да бъдат грабнати в екстаз на небето, тези вярващи в страшния съд хора в Корея видяха един най–обикновен изгрев. Много определени дати за настъпването на страшния съд са се появявали и са отминавали, но въпреки това страшносъдците не се обезкуражават. А какво трябва да правят християните? Трябва ли да престанат да вярват, че краят наближава бързо?
2. Кой говорил на апостолите за един бъдещ ден на съд, и при какви обстоятелства те научили за това?
2 За да отговорим на това, нека си припомним случая, когато Исус води един разговор насаме със своите ученици. Там, в околностите на Кесария Филипийска, североизточно от Галилейското езеро, на драматичния фон на величествената планина Ермон, те го чуват да казва без заобикалки, че ще бъде убит. (Матей 16:21) Следват и други сериозни думи. След като им обяснява, че да бъдат негови ученици означава да живеят един живот на непрекъсната самопожертвувателност, Исус предупреждава: „Човешкият син ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“ (Матей 16:27) Исус говори за бъдещо идване. Но в този случай той ще бъде Съдия. Тогава всичко ще зависи от това дали той ще намери хора, които да го следват вярно, или не. Присъдата на Исус ще бъде основана на поведението, независимо от това колко много или колко малко от материалните неща на този свят притежава дадения човек. Неговите ученици трябва добре да помнят този факт. (Матей 16:25, 26) Следователно, самият Исус Христос казва на последователите си да очакват неговото славно идване, заедно с присъдата му.
3. Как Исус показал сигурността на своето бъдещо идване?
3 Следващите думи на Исус показват сигурността на неговото бъдещо идване. Той авторитетно заявява: „Истина ви казвам: има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия син, идещ в царството си.“ (Матей 16:28) Тези думи биват изпълнени шест години по–късно. Едно блестящо видение на преобразения Исус смайва най–близките му ученици. Всъщност те виждат Исусовото лице сияещо като слънцето, и неговата дреха — искрящо бяла. Преображението било предизобразяване на Христовата слава и Царство. Какво укрепващо потвърждение на пророчествата на Царството! Какъв мощен стимул за това неговите ученици да бъдат благоразумни! — 2 Петър 1:16–19.
Защо е неотложно да бъдем благоразумни
4. Защо християните трябва да бъдат духовно нащрек относно неговото идване?
4 По–малко от година след това виждаме Исус седнал на Маслиновата планина, отново в разговор насаме със своите ученици. Докато погледите им се реят над Йерусалим, той обяснява какъв ще бъде белегът на неговото присъствие, и след това отправя предупреждението: „Затова бдете, защото не знаете кой ден ще дойде вашият [Господар].“ Неговите последователи трябва да бъдат винаги нащрек, защото времето на неговото идване е неизвестно. Те трябва постоянно да бъдат готови за него. — Матей 24:42.
5. Как може да бъде онагледена необходимостта от бдителност?
5 По начина на идването си Господарят прилича на крадец. Той продължава с думите: „Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.“ (Матей 24:43) Крадецът не съобщава предварително кога смята да дойде; неговото главно оръжие е изненадата. Затова домакинът трябва постоянно да бъде нащрек. Но за верните християни неотслабващата бдителност не се дължи на някакъв напрегнат страх. По–скоро тя е мотивирана от пламенното очакване на славното идване на Христос, който ще постави началото на едно хилядолетие на мира.
6. Защо трябва да бъдем благоразумни?
6 Но въпреки цялото това бдително очакване, никой няма да познае предварително точния ден, в който Той трябва да дойде. Исус казва: „Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият син иде.“ (Матей 24:44) Оттук идва необходимостта от благоразумие. Ако някой християнин смята, че в даден ден Исус няма да дойде, вероятно тъкмо това ще бъде денят, когато той ще дойде! Разбира се, в миналото верни християни с добри намерения са се опитвали да предскажат кога ще дойде краят. Но Исусовото предупреждение многократно се е оказвало истинно: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.“ — Матей 24:36.
7. Как трябва да живеем живота си, за да бъдем последователи на Христос?
7 Какво заключение трябва да направим тогава? За да бъдем последователи на Христос, ние непрекъснато трябва да живеем, вярвайки, че краят на тази система е предстоящ.
8. Какво служи за белег на християните още от най–ранните дни на християнството?
8 Подобна нагласа винаги е била белег на християните, както признават и светските историци, и библейските учени. Например, под думата „Ден“ в своя речник издателите на The Translator’s New Testament [„Преводачески Нов завет“] пишат: „Християните от времето на Н[овия] З[авет] живели в очакване на Деня (това означава времето), когато на настоящия свят, заедно с цялото му зло и порок, ще бъде сложен край, и Исус ще се върне на земята, за да съди цялото човечество, да открие една нова епоха на мир и да поеме ролята си на Господар над целия свят.“ Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] отбелязва: „Уникалното глобално разпространение на християнството е пряко свързано с очакванията на християните за времето на края, под формата на непосредствено очакване на връщането на Христос. Християнското очакване на времето на края никога не се състои просто от пасивен копнеж спрямо идващото Царство на Бога.“
Какво означава да бъдем благоразумни
9. Защо Петър могъл да запази увереността си, макар че някои от неговите очаквания относно Месията били неправилни?
9 Около 30 години след тези разговори насаме, които Исус имал със своите най–близки ученици, апостол Петър не се бил уморил да очаква да дойде краят. Макар че неговите първоначални очаквания за Месията, както и очакванията на събратята му ученици, били неправилни, той запазил увереността, че любовта и силата на Йехова гарантирали реализирането на тяхната надежда. (Лука 19:11; 24:21; Деяния 1:6; 2 Петър 3:9, 10) Той прави да зазвучи една нотка, която се чува последователно в целите Гръцки писания, като казва: „Краят на всички неща наближи.“ След това той подканя събратята си християни: „Затова бъдете благоразумни, и бъдете бдителни с оглед на молитвите.“ — 1 Петър 4:7, NW.
10. (а) Какво означава да бъдеш благоразумен? (б) Какво се включва в това да виждаш нещата в правилната им връзка с божията воля?
10 Да ‘бъдеш благоразумен’ не означава да бъдеш интелигентен от светска гледна точка. Йехова казва: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.“ (1 Коринтяни 1:19) Думата, която Петър използува, може да означава да бъдеш „с трезв ум“. Тази духовна трезвост е свързана с нашето поклонение. Затова, бидейки с постоянен ум, ние виждаме нещата в правилното им съотношение с волята на Йехова; ние разбираме кои неща са важни и кои — не. (Матей 6:33, 34) Макар и пред лицето на наближаващия неизбежен край ние не сме увлечени от някакъв необуздан начин на живот, нито пък сме безразлични към периода от време, в който живеем. (Сравни Матей 24:37–39.) Вместо това ние сме ръководени от умереност и уравновесеност в мислене, нагласи и поведение, изразени на първо място към Бога („бдителни с оглед на молитвите“), и след това към ближния („имайте усърдна любов помежду си“). — 1 Петър 4:7 (NW), 8.
11. (а) Какво означава да бъдем ‘обновени в силата, подбуждаща ума [ни]’? (б) Как една нова умствена сила ни помага да вземаме добри решения?
11 Да бъдем благоразумни включва и това, че сме ‘обновени в силата, подбуждаща ума [ни]’. (Ефесяни 4:23, NW) Защо обновени? Тъй като сме наследили несъвършенство и живеем в грешно обкръжение, нашият ум бива доминиран от тенденция, противопоставяща се на духовността. Тази сила непрекъснато подтиква мислите и склонностите в материалистична, егоистична посока. Затова, когато някой стане християнин, той има нужда от нова сила, или преобладаваща умствена нагласа, която ще подтиква мислите му в правилната насока, в духовна насока, към готовност за самопожертвувателност. Така, когато му се предостави избор — например в областта на образованието, кариерата, работата, развлеченията, почивката,начина на обличане, или каквото и да било — християнинът ще е склонен да разгледа въпроса първо от духовна, а не от плътска, егоистична гледна точка. Тази нова умствена нагласа помага вземането на решения да бъде с благоразумие и с ясното съзнание, че краят наближава.
12. Как можем да останем „здрави във вярата“?
12 Да бъдем благоразумни означава да сме в добро духовно здраве. Как можем да останем „здрави във вярата“? (Тит 2:2) Ние трябва да храним ума си с правилната храна. (Йеремия 3:15) Постоянното хранене с божието Слово на истината, подкрепено от действието на Неговия свети дух, ще ни помогне да запазим духовното си равновесие. Затова редовността в личното изучаване, както и проповедната служба, молитвата и християнското общество, са жизненоважни.
Как благоразумието ни предпазва
13. Как благоразумието ни предпазва от извършването на глупави грешки?
13 Благоразумието може да ни предпази от извършването на глупава грешка, която би могла да ни струва вечния живот. Как може да стане това? Апостол Павел говори за „закона на ума“. При човек, който е здрав във вярата, този закон на ума е ръководен от нещо, в което той намира наслада, а именно „божия закон“. Вярно е, че „греховният закон“ воюва срещу закона на ума. Но християнинът може да победи с помощта на Йехова. — Римляни 7:21–25.
14, 15. (а) Кои две влияния се борят за контрол над разума? (б) Как можем да спечелим битката на разума?
14 Павел продължава, като прави ярка разлика между ума, доминиран от грешната плът, който е съсредоточен върху живот за собствени удоволствия, и ума, доминиран от божия дух, който се съсредоточава върху живот на самопожертвувателност в служба на Йехова. Павел пише в Римляни 8:5–7: „Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни — за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на божия закон, нито пък може.“
15 След това в стих 11 Павел обяснява как умът, който е в съдействие със светия дух, побеждава в битката: „И ако живее във вас духът на този, който е възкресил Исуса от мъртвите, то същият, който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез духа си, който обитава във вас.“
16. От какви съблазни ни предпазва благоразумието?
16 Затова, като бъдем благоразумни, ние няма да бъдем съблазнени от присъствуващите навсякъде примамки на този свят, които се характеризират с неизмеримо самоугаждане с всякакви удоволствия, материални неща и сексуални прегрешения. Нашият благоразумен ум ще ни каже да ‘бягаме от блудодеянието’ и така да избегнем неговите катастрофални последствия. (1 Коринтяни 6:18) Нашата благоразумна умствена нагласа ще ни подтикне да поставим интересите на Царството на първо място и ще пази нашето мислене, когато бъдем изкушавани с предложения за светска кариера, която може да отслаби нашите взаимоотношения с Йехова.
17. Как една сестра–пионерка проявила благоразумие, когато се сблъскала с финансови задължения?
17 Например, в една тропическа страна в Югоизточна Азия има една млада сестра, която винаги държала на преден план интересите на Царството. Тя култивирала любов към целодневната служба. Но в тази държава повечето места за работа изискват шест или седем дни с целодневно работно време. След като тя завършила университета, баща ѝ, който не е свидетел на Йехова, очаквал от нея да печели много пари за семейството. Но тъй като изпитвала силно желание да бъде пионерка, тя намерила работа с половин работен ден и започнала пионерска служба. Това разгневило баща ѝ, който заплашил, че ще изхвърли нещата ѝ на улицата. Поради хазарт той бил затънал в дългове и очаквал дъщеря му да ги плати. По–малкият ѝ брат следвал в университета и поради тези дългове нямало пари за неговите учебни такси. Брат ѝ обещал да се грижи за семейството, когато си намери работа, ако тя му помогне сега. Нейното сърце се разкъсвало между любовта към брат ѝ и любовта към пионерската служба. След като обмислила нещата внимателно, тя решила да продължи с пионерската служба и да си потърси друга работа. В отговор на молитвите си, тя намерила добра работа, с която не само могла да помогне на семейството си и на брат си финансово, но също така и да продължава със своята първа любов — пионерската служба.
Търси помощта на Йехова при запазване на благоразумието
18. (а) Защо някои хора могат да страдат в сърцето си? (б) Кои стихове могат да успокоят страдащите в сърцето си хора?
18 Някои последователи на Христос могат да сметнат за трудно да запазят своето благоразумие. Тяхното търпение може да се изчерпва, защото настоящата зла система продължава да съществува по–дълго, отколкото те са очаквали. В сърцето си те могат да страдат заради това. Но краят ще дойде. Йехова е обещал това. (Тит 1:2) Ще дойде и обещаният негов земен рай. Йехова гарантира това. (Откровение 21:1–5) Когато дойде новият свят, там ще има „дърво на живота“ за всички, които са пазили своето благоразумие. — Притчи 13:12.
19. Как може да бъде запазено благоразумието?
19 Как можем да запазим благоразумие? Търси помощта на Йехова. (Псалм 54:4) Бъди близо до него. Как се радваме, че Йехова желае нашата близост! „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и той при вас“ — пише ученикът Яков. (Яков 4:8) Павел казва: „Радвайте се всякога в [Господаря]; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; [Господарят] е близо. Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:4–7) И когато бремето на тази умираща система на нещата изглежда прекалено голямо, за да бъде носено повече, прехвърли го на Йехова, и той ще те подкрепи. — Псалм 55:22, NW.
20. Каква линия на поведение трябва да продължаваме според 1 Тимотей 4:10?
20 Да, краят е близо, затова бъди благоразумен! Това бил добър съвет преди 1900 години; той е жизненонеобходим и днес. Нека продължаваме да използуваме своите здрави умствени способности, за да възхваляваме Йехова, като той продължава със сигурност да ни води към своя нов свят. — 1 Тимотей 4:10.
Как би отговорил?
◻ Какво е благоразумие?
◻ Защо е толкова неотложно да бъдем благоразумни?
◻ Как можем да бъдем обновени в силата, подбуждаща ума ни?
◻ Каква постоянна битка трябва да водим в разума си?
◻ Как запазваме благоразумие?
[Снимка на страница 15]
Приближаването към Бога в молитва ще ни помогне да запазим благоразумие
[Снимка на страница 17]
Бидейки благоразумни, ние няма да бъдем подмамени от съблазните на този свят