Дали Библията си противоречи?

ПИСАТЕЛЯТ Хенри Ван Дайк веднъж писал: „Родена на Изток и облечена в ориенталска форма и обрати на речта, Библията крачи свойски по пътищата на целия свят и влиза в страна след страна, за да намери навсякъде онова, което ѝ принадлежи. Тя се е научила да говори на стотици езици направо към сърцето на човека. Децата слушат нейните разкази със смайване и наслада, а мъдрите мъже ги изучават като притчи за живота. Злите и надменните треперят от нейните предупреждения, но за наранените и разкайващите се тя има майчин глас. . . . Нито един човек, който притежава това съкровище, не е беден или изоставен.“

Библията наистина се е „научила да говори на стотици езици“. Най–малко една от нейните 66 книги е била преведена на 1982 езика. Милиони хора смятат Библията за дар от Бога и я четат с удоволствие и полза. Други обаче казват, че тя съдържа противоречия и затова на нея не може да се разчита. Какво показва внимателното проучване?

Както се вижда от нашата заглавна илюстрация, Бог използувал верни мъже да напишат Библията. Да, един внимателен анализ на Библията показва, че тя е написана от около 40 мъже в течение на 16 века. Дали те били професионални писатели? Не, сред тях могат да се намерят овчар, рибар, бирник, лекар, майстор на шатри, свещеник, пророк и цар. Техните писания често споменават хора и обичаи, които са непознати за нас в този 20–и век. Всъщност и самите библейски писатели не винаги са разбирали значимостта на онова, което са писали. (Даниил 12:8–10) Затова не бива да се учудваме, ако срещнем определени трудности при четенето на Библията.

Могат ли тези трудности да бъдат преодолени? Дали Библията си противоречи? За да разберем това, нека разгледаме няколко примера.

Дали това са действителни трудности?

▪ Откъде Каин си е намерил съпруга? (Битие 4:17)

Някой може да смята, че след убийството на Авел само неговият виновен брат Каин, както и родителите им — Адам и Ева, били останали на земята. Но Адам и Ева имали голямо семейство. Според Битие 5:3, 4 Адам имал син, наречен Сит. Повествованието добавя: „А откак роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.“ Следователно Каин се е оженил за своя сестра, или може би за някоя своя племенница. Тъй като тогава човечеството било още близо до човешкото съвършенство, очевидно един такъв брак не носел здравословните рискове, които представляват опасност за потомството от една такава връзка днес.

▪ Кой продал Йосиф в Египет?

Битие 37:27 казва, че братята на Йосиф решили да го продадат на някакви исмаиляни. Но следващият стих казва: „И като минаваха мадиамските търговци, [братята на Йосиф] извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосифа в Египет.“ На исмаиляните ли бил продаден Йосиф, или на мадиамците? Да, но мадиамците биха могли също така да бъдат наричани исмаиляни, защото били сродници с тях по линията на прародителя си Авраам. Или пък мадиамските търговци може да са пътували с исмаилянски керван. Във всеки случай братята на Йосиф извършили продажбата, затова по–късно той могъл да им каже: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.“ — Битие 45:4.

▪ Колко израелтяни погинали заради това, че имали неморални отношения с моавските жени, както и заради това, че участвували в поклонението на Ваал Фегор?

Числа 25:9 казва: „А умрелите от язвата [изпратена от Бога поради порочното им поведение] бяха двадесет и четири хиляди души.“ Но апостол Павел казал: „Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях [израелтяните в пустинята], и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.“ (1 Коринтяни 10:8) Може би броят на поразените е бил между 23 000 и 24 000, така че и двете цифри биха били уместни. Но книгата Числа специално посочва, че „всичките първенци на людете“, участвували в този грях, били убити от съдиите. (Числа 25:4, 5) Възможно е виновните „първенци“ да са били хиляда, правейки по този начин броя на умрелите да бъде 24 000, като се прибавят към 23 000, споменати от Павел. И независимо от това, че явно само 23 000 били преки жертви на язвата от Бога, всичките 24 000 изпитали това бедствие от Йехова, защото всеки един от тях умрял поради Неговата неблагоприятна присъда. — Второзаконие 4:3.

▪ Агаг бил съвременник на израелския цар Саул, но Валаам много по–рано споменава за един такъв владетел на амаличаните; това не е ли несъответствие?

През около 1473 г. пр.н.е. Валаам предсказал, че един израелски цар ще бъде „по–висок от Агаг“. (Числа 24:7) След това Агаг не се споменава изобщо, чак до времето, когато управлявал цар Саул (1117–1078 г. пр.н.е.). (1 Царе 15:8) Само че това не е несъответствие, защото „Агаг“ може да е била царска титла, подобна на тази на фараона в Египет. Възможно е също така Агаг да е лично име, използувано многократно от амаличанските царе.

▪ Кой накарал Давид да преброи израелтяните?

Втори Царе 24:1 (NW) казва: „Отново гневът на Йехова пламна срещу Израел, когато един подбуди Давид [или „когато Давид беше подбуден“, бел. под линия] против тях, казвайки: ‘Иди и преброй Израел и Юда.’“ Но този един, който подтикнал Давид към грях, не бил Йехова, защото 1 Летописи 21:1 казва: „Но Сатан [или „противник“, според NW, бел. под линия] се подигна против Израел и подбуди Давида да преброи Израел.“ Бог бил недоволен от израелтяните и затова той позволил на Сатан Дявола да докара този грях върху тях. Поради това 2 Царе 24:1 звучи така, сякаш сам Бог го е направил. Интересно е да се отбележи, че преводът на Джоузеф Б. Родърам казва: „Гневът на Яхве пламна срещу Израел, така че той позволи Давид да бъде подтикнат срещу тях, казвайки: ‘Иди и преброй Израел и Юда.’“

▪ Как може човек да приведе в хармония различните цифри, дадени за израелтяните и юдейците при преброяването на Давид?

Във 2 Царе 24:9 цифрите са 800 000 израелтяни и 500 000 юдейци, докато в 1 Летописи 21:5 броят на израелските бойци е 1 100 000 и на юдейските — 470 000. Служещи редовно на царска служба били 288 000 войници, разделени на 12 групи от по 24 000 души, като всяка група служела по един месец през годината. Имало още допълнително 12 000 служещи на 12 князе на племената, което прави общо 300 000. Очевидно 1 100 000 от 1 Летописи 21:5 включва тези 300 000, като вече записани, докато 2 Царе 4:9 не ги включва. (Числа 1:16; Второзаконие 1:15; 1 Летописи 27:1–22) Що се отнася до Юда, 2 Царе 24:9 явно включва 30 000 мъже, които формирали войската за наблюдение по границите с филистимците, но които не били включени в цифрата от 1 Летописи 21:5. (2 Царе 6:1) Ако си припомним, че 2 Царе и 1 Летописи били писани от двама мъже с различни възгледи и цели, лесно можем да приведем цифрите в хармония.

▪ Кой бил бащата на Салатиил?

Някои текстове посочват, че Ехония (цар Йоахим) бил физическият баща на Салатиил. (1 Летописи 3:16–18; Матей 1:12) Но евангелският писател Лука нарекъл Салатиил „Нириев“. (Лука 3:27) Нири явно дал дъщеря си за жена на Салатиил. Тъй като евреите често наричали зетя син, особено в изброяването на родословната линия, Лука уместно можел да нарече Салатиил Нириев. По подобен начин Лука нарекъл Йосиф „син Илиев“, но това всъщност било името на бащата на Йосифовата съпруга, Мария. — Лука 3:23.

Привеждане в хармония на текстове, отнасящи се за Исус

▪ От колко мъже Исус Христос изгонил демоните, които обладали едно голямо стадо свине?

Евангелският писател Матей споменава двама мъже, а Марко и Лука — само един. (Матей 8:28; Марко 5:2; Лука 8:27) Явно Марко и Лука насочили вниманието само към един обладан от демони мъж, защото Исус се обърнал към него и неговият случай бил по–забележителен. Вероятно този мъж е бил по–буен, или е страдал под властта на демоните по–дълго време. След това може би само този мъж пожелал да придружи Исус. (Марко 5:18–20) В донякъде подобна ситуация Матей говори за двама слепци, излекувани от Исус, докато Марко и Лука споменават само един. (Матей 20:29–34; Марко 10:46; Лука 18:35) Това не е противоречие, тъй като излекуването се случило с поне един мъж.

▪ Какъв цвят имала дрехата, която Исус носел в деня на своята смърт?

Според Марко (15:17) и Йоан (19:2), войниците сложили мо̀рава дреха на Исус. Но Матей (27:28) я нарича „червена мантия“, подчертавайки червения ѝ цвят. Тъй като морав (виолетов) е онзи цвят, чиито компоненти са както червено, така и синьо, Марко и Йоан показват също, че дрехата имала червен оттенък. Отражението на светлината и околният фон биха могли да придадат различни нюанси на цвета на дрехата, и евангелските писатели са споменали цвета, който изглеждал преобладаващ за тях или за онези, от които те получили информацията си. Минималната разлика показва индивидуалността на писателите и е доказателство, че между тях не е имало някакво тайно споразумение.

▪ Кой носел позорния стълб на Исус?

Йоан (19:17, NW) казва: „Носейки своя собствен позорен стълб, [Исус] отиде до така нареченото Лобно място, което се нарича Го̀лгота на еврейски.“ Но Матей (27:32, NW), Марко (15:21, NW) и Лука (23:26, NW) казват, че ‘като излизаха, Симон от Кирена беше накаран да носи позорния стълб’. Исус е носел позорния си стълб, както казал Йоан. Но в своето сбито повествование Йоан не прибавил това, че по–късно Симон бил накаран да носи стълба. Следователно, в това отношение евангелските повествования са в хармония помежду си.

▪ Как умрял Юда Искариотски?

Матей 27:5 казва, че Юда се обесил, докато Деяния 1:18 казва, че „като падна стремглав, пукна се през сред[ата] и всичките му черва изтекоха“. Докато Матей изглежда разказва за начина на замисленото самоубийство, книгата Деяния описва резултатите. Явно Юда завързал въже за клона на някое дърво, нахлузил си примката на врата и се опитал да се обеси, скачайки от скала. Изглежда или въжето се скъсало, или клонът на дървото се счупил, така че той паднал надолу и се пръснал на скалите под него. Топографията на йерусалимските околности показва, че едно такова заключение е логично.

Какъв ще е твоят възглед?

Ако срещнем привидни несъответствия в Библията, добре е да осъзнаем, че хората често казват неща, които изглеждат противоречиви, но всъщност лесно могат да се обяснят и разберат. Например, един бизнесмен може да кореспондира с някой, като диктува писмо на секретарката си. И ако бъде попитан, ще каже, че той е изпратил писмото. Но тъй като секретарката му е написала на машина писмото и го е изпратила по пощата, тя също може да каже, че е изпратила писмото. Подобно на това, не е противоречие Матей (8:5) да каже, че един стотник дошъл да моли услуга от Исус, докато Лука (7:2, 3) казва, че човекът изпратил свои представители.

Горните примери показват, че трудностите в Библията могат да бъдат преодолени. Следователно, имаме солидно основание за положителна нагласа към Писанията. Такъв дух бил препоръчан в следните думи, намиращи се в една семейна Библия, публикувана през 1876 г.:

„Правилният дух, в който да се справяме с тези трудности, е да ги премахваме, доколкото това е практично, и да оставаме верни и да се подчиняваме на истината, дори и когато не всеки облак може да бъде отстранен от нея. Трябва да подражаваме на примера на апостолите, които, когато някои от учениците дотолкова били обидени от онова, което те наричали ‘тежко учение’, че изоставили Христос, потиснали всяко възражение със следното: ‘Господарю, при кого да отидем? Ти имаш словата за вечния живот, и ние сме сигурни, че ти си Христос, Сина на живия Бог.’ . . . Когато видим истина, която изглежда в конфликт с друга истина, нека се опитаме да ги примирим, и така примирени, да ги покажем на всички.“ — Йоан 6:60–69.

Ще заемеш ли такава позиция? Надяваме се, че след изследването на само няколко от примерите, показващи хармонията на Писанията, ти ще се съгласиш с псалмиста, който казал на Бога: „Същността на твоето слово е истина.“ (Псалм 119:160) Свидетелите на Йехова приемат този възглед за цялата Библия и с радост показват основанията за своята вяра в нея. Защо не обсъдиш тази несравнима книга с тях? Нейното насърчаващо послание може да изпълни и теб с истинска надежда и щастие.

[Снимка на страница 7]

Попитал ли си Свидетелите на Йехова защо имат вяра в Библията?