много да ти помогнат да принасяш приемлива свята служба на Бога, основана на твоите мисловни способности и на точното познание на неговото Слово. Павел писал: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ А на Колосяните той казал: „Ние, от деня, когато чухме за това, не сме престанали да се молим за вас и да искаме вие да се изпълните с точното познание на Неговата воля в пълна мъдрост и духовно разбиране, за да ходите достойно за Йехова, така че да сте му напълно угодни, като продължавате да давате плод във всяко добро дело и да растете в точното познание на Бога.“ — Римляни 12:1, 2; Колосяни 1:9, 10, NW.

Въпроси на читатели

Дали Матей 28:17 означава, че някои апостоли продължили да се съмняват дълго след като възкресеният Исус им се явил?

Не, няма защо да стигаме до това заключение от Матей 28:16, 17, където се казва: „А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.“

Доста време преди това Исус се опитал да помогне на учениците си да осъзнаят, „че трябва да отиде в Йерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен“. (Матей 16:21) Но въпреки това арестът и екзекуцията му разочаровали и объркали учениците. Изглежда възкресението му дошло като изненада. И когато той се явил в човешка форма, отначало някои ‘от радост още не вярвали’. (Лука 24:36–41) Но неговата поява след възкресението помогнала на близките му последователи да приемат възкресението му като факт; дори и апостол Тома бил убеден, че Исус бил възкресен. — Йоан 20:24–29.

След това 11–те верни апостоли ‘отишли в Галилея’. (Матей 28:16; Йоан 21:1) Докато били там, Исус ‘се явил на повече от петстотин братя наведнъж’. (1 Коринтяни 15:6) В тази обстановка Матей 28:17 казва, че ‘някои се усъмнили’. Следователно онези, които се били усъмнили, можело да бъдат измежду 500–те последователи.

Да разгледаме интересното изказване, което Ч. Т. Ръсел, първият президент на Дружеството, направил по този повод:

„Не можем основателно да предположим, че онези, които се съмнявали, били от единадесетте апостоли, защото те били напълно задоволени, изцяло убедени и вече били изразили това. Онези, които се съмнявали, смятаме ние, трябва да са били от ‘петстотинте братя’, присъствуващи на определеното събиране, които не са се срещали преди това с него след възкресението му, и някои от които, можем с основание да предположим, били много по–слаби във вярата от апостолите и специалните приятели, с които той вече общувал. Изказването „някои се усъмниха“ е доказателство за откровеността на повествованието на евангелиста. То ни показва също, че последователите на Господаря не били прекалено доверчиви, а по–скоро били склонни да премерят и претеглят представените доказателства, а пък последвалите пламенност, енергия и самопожертвувателен дух на повярвалите ни дават изобилни доказателства за искреността на техните убеждения относно възкресението на нашия Господар, което те, както и ние, признават за самото ядро на вярата ни в него. Ако Христос не е възкресен, нашата вяра е напразна и ние още сме в греховете си. — 1 Кор. 15:17.“ — Zion’s Watch Tower and Herald of Christ’s Presence [„Сионска Стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“], 1 май 1901 г., стр. 152.

Между другото можем да обърнем внимание, че начинът, по който Матей говори за това, ни дава доказателство за надеждността и честността на Библията. Ако човек измисля някаква история, той ще се стреми да добавя подробности, които ще правят неговия измислен разказ да изглежда по–правдоподобен; той вероятно ще смята, че пропуснати детайли или забележими пропуски биха хвърлили съмнение върху историята му. А Матей?

Той не смятал, че е задължен да дава подробно обяснение на своята бележка, че ‘някои се усъмнили’. Повествованията на Марко, Лука и Йоан не казват нищо за това, така че взета сама по себе си, бележката на Матей сякаш говори за 11–те апостола, сред които бил и той. Но Матей направил това кратко изказване без никакво обяснение. Около 14 години по–късно апостол Павел написал книгата Първо Коринтяни. В светлината на подробностите, които той дал в 1 Коринтяни 15:6, можем да стигнем до правдоподобния извод, че онези, които се съмнявали, не били апостолите, а учениците в Галилея, на които Исус още не се бил явил. Така че бележката на Матей, че ‘някои се усъмнили’, звучи вярно; тя с основание говори за един честен писател, представящ верен разказ, без да се опитва да обяснява всяка подробност.

Въпроси на читатели

В „Стражева кула“ от 15 август 1996 г. се казва: „През последната част на скръбта ‘плът’, която е избягала на страната на Йехова, ще бъде избавена.“ Дали това предполага, че след първата част на голямата скръб много нови хора ще застанат на страната на Бога?

Тук не става дума за това.

Думите на Исус, намиращи се в Матей 24:22, ще бъдат изпълнени преди всичко в бъдещето чрез спасение през първата част на наближаващата голяма скръб — атаката срещу религията. В статията се казва: „Припомни си, че ‘плът’ — както от помазания остатък, така и от ‘голямото множество’, вече ще е избавена, когато Вавилон Велики бъде премахната бързо и изцяло през първата част на скръбта.“

Тези лоялни хора ще бъдат в безопасност, когато Исус и неговата небесна войска действуват по време на финалната част на скръбта. Но кой тогава ще премине през тази фаза на скръбта? Откровение 7:9, 14 показва, че едно голямо множество, имащо земна надежда, ще преживее. А помазаните с дух християни? Във „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 август 1990 г. беше обсъдено защо не можем да бъдем категорични относно това кога помазаните членове на остатъка ще бъдат взети на небето. Затова скорошната статия (15 август 1996 г.) остави въпроса неразрешен, като направи следното общо изказване: „Подобно на това и през последната част на скръбта ‘плът’, която е избягала на страната на Йехова, ще бъде избавена.“

Що се отнася до това дали нови хора ще имат възможност да научат истината и да застанат на страната на Бога, след като започне голямата скръб, обърни внимание на думите на Исус, записани в Матей 24:29–31. След започването на скръбта ще се яви белегът на Човешкия син. Исус казал, че всички племена на земята ще се бият в гърдите и ще плачат. Той не казал нищо относно хора, чиито очи ще се отворят в тази ситуация, ще се разкаят, ще застанат на страната на Бога и ще станат истински ученици.

Подобно на това, в притчата за овцете и козите Човешкият син се явява и като съдия разделя хората въз основа на това какво те са правили, или не са правили, в миналото. Исус не казал нищо относно хора, които дълго време са проявявали характерни за козите черти и изведнъж се променят и стават като овце. Той идва да съди въз основа на това, което хората вече са доказали, че са. — Матей 25:31–46.

Отново обаче не е необходимо да бъдем догматични по този въпрос. Членовете на божия народ — както от помазаните, така и от голямото множество — знаят какво трябва да правят днес — да проповядват и да правят ученици. (Матей 28:19, 20; Марко 13:10) Точно сега е времето за нас да приемем присърце подканата: „И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. Защото казва: ‘В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах’; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.“ — 2 Коринтяни 6:1, 2.