Глава 103

Отново в храма

ИСУС и учениците му са прекарали във Витания трета нощ, откакто са дошли от Йерихон. И ранната утринна светлина в понеделник, 10 нисан, ги заварва вече на пътя към Йерусалим. Исус е гладен. И когато вижда една смокиня с листа, отива при нея, за да провери дали няма плодове.

Листата на смокинята са се появили прекалено рано, тъй като сезонът за смокините започва през юни, а сега е едва краят на март. Но явно Исус смята, че щом листата са се развили рано, е възможно и смокините да са се появили по–рано. Той обаче бива разочарован. Дървото заблуждава чрез листата си. Тогава Исус проклина дървото с думите: „Нека никой вече не яде плод от тебе.“ Последствията от постъпката на Исус и нейното значение стават ясни на следващата сутрин.

Като продължават по пътя, Исус и неговите ученици скоро стигат до Йерусалим. Той отива в храма, който е проверил предишния ден следобед. Но сега Исус предприема действия, както направил преди три години, когато дошъл за пасхата през 30 г. от н.е. Исус изхвърля онези, които продават и купуват в храма, и преобръща масите на среброменителите и пейките на онези, които продават гълъби. Той не позволява на никого дори да мине през храма, носейки някакъв съд.

Като осъжда среброменителите и онези, които продават животни в храма, той казва: „Нима не е писано: ‘Моят дом ще се нарече дом за молитва за всички народи’? А вие го направихте свърталище на разбойници.“ Те са разбойници, защото продават на раздути цени на хората, които нямат друг избор, но трябва да купят от тях животните, необходими за жертва. Затова Исус гледа на тази търговия като на изнудване или грабеж.

Когато главните свещеници, книжниците и първенците на народа чуват какво е направил Исус, отново търсят начин как да го убият. Така те показват, че са непоправими. Но не знаят как да погубят Исус, тъй като всички хора се стичат при него, за да го слушат.

Освен родените юдеи, на пасхата са дошли и езичници. Това са прозелити, тоест, те са приели религията на юдеите. Някакви гърци, явно прозелити, се обръщат към Филип и молят да се видят с Исус. Филип отива при Андрей, вероятно за да попита дали една такава среща би била уместна. Явно Исус е все още в храма, където гърците имат възможност да го видят.

Исус знае, че му остават само няколко дни живот, затова хубаво онагледява своето положение: „Настъпва часът Човешкият син да бъде прославен. Наистина, наистина ви казвам — ако житеното зърно не падне в пръстта и не умре, то си остава само едно зърно; но ако умре, тогава то дава много плод.“

Едно житено зърно няма голяма стойност. Но какво става, ако то бъде посято в земята и „умре“, завършвайки живота си като семе? Тогава то покълва и след време пораства в стебло, което носи много, много житени зърна. Подобно на това Исус е само един съвършен човек. Но ако той умре верен на Бога, се превръща в средство за даване на вечен живот на верните, които проявяват същия дух на саможертва, който проявява и той. Затова Исус казва: „Който обича душата си, я унищожава, но който мрази душата си в този свят, ще я запази за вечен живот.“

Явно Исус не мисли само за себе си, защото след това обяснява: „Ако някой ми служи, тогава нека ме последва, и където съм аз, там ще е и моят служител. Ако някой ми служи, Баща ми ще го удостои с чест.“ Какво прекрасно възнаграждение за това да следваш Исус и да му служиш! Това е възнаграждението да си удостоен с чест от Бащата, като бъдеш заедно с Христос в Царството.

Като мисли за голямото страдание и мъчителната смърт, които го очакват, Исус продължава: „Сега душата ми е обезпокоена, и какво да кажа? Татко, спаси ме от този час.“ Да можеше онова, което го очаква, да бъде избегнато! Но не може, както казва той: „Затова дойдох до този час.“ Исус е съгласен с цялата уредба на Бога, включително и със собствената си жертвена смърт. Матей 21:12, 13, 18, 19; Марко 11:12–18; Лука 19:45–48; Йоан 12:20–27.

▪ Защо Исус очаква да намери смокини, макар че е още рано за тях?

▪ Защо Исус нарича онези, които продават в храма, „разбойници“?

▪ В какво отношение Исус е като житено зърно, което умира?

▪ Какво изпитва Исус относно страданията и смъртта, които го очакват?