‘Научете се от мен’

„Вземете моя ярем върху себе си и се научете от мен, защото аз съм с кротък нрав и смирен по сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ — МАТЕЙ 11:29, НС.

 1. Защо това да се учим от Исус може да бъде приятно и обогатяващо?

ИСУС ХРИСТОС винаги мислел, поучавал и действал по уместен начин. Времето, през което живял на земята, било кратко, но той се радвал на възнаграждаваща и удовлетворяваща дейност и бил щастлив. Той събирал ученици и ги учел как да се покланят на Бога, да обичат хората и да побеждават света. (Йоан 16:33) Той изпълнил сърцата им с надежда и „хвърлил светлина върху живота и безсмъртието чрез добрата новина“. (2 Тимотей 1:10, НС) Ако ти си един от неговите ученици, какво мислиш, че означава да си ученик? Като разгледаме какво казва Исус за учениците, можем да научим как да обогатим живота си. Това означава да възприемем неговата гледна точка и да прилагаме някои основни принципи. — Матей 10:24, 25; Лука 14:26, 27; Йоан 8:31, 32; 13:35; 15:8.

 2, 3. (а) Какво означава да си ученик на Исус? (б) Защо е важно да си зададем въпроса: ‘Чий ученик съм аз?’

² В Християнските гръцки писания думата, превеждана като „ученик“, главно означава някой, който насочва ума си към нещо, или някой, който учи. В тематичния стих на тази статия се намира една сродна дума: „Вземете моя ярем върху себе си и се научете от мен, защото аз съм с кротък нрав и смирен по сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ (Матей 11:29, НС) Да, ученик е някой, който учи. В евангелията думата „ученик“ обикновено се свързва с близките последователи на Исус, които пътували с него, когато проповядвал, и които били наставлявани от него. Някои хора може просто да са приели ученията на Исус, правейки това дори тайно. (Лука 6:17; Йоан 19:38) Писателите на евангелията също споменали „Йоановите [на Йоан Кръстител] и фарисейските ученици“. (Марко 2:18) Тъй като Исус предупредил своите последователи „да се пазят ... от учението на фарисеите“, можем да се запитаме: ‘Чий ученик съм аз?’ — Матей 16:12.

³ Ако сме ученици на Исус, ако сме се учили от него, тогава другите би трябвало да се чувстват духовно освежени в наше присъствие. Те би трябвало да виждат, че ние сме станали по–кротки и смирени по сърце. Ако сме назначени на ръководна длъжност в работата си, ако сме родители или имаме пастирски задължения в християнския сбор, дали тези, за които се грижим, чувстват, че се отнасяме към тях, както Исус се отнасял към онези, за които се грижел?

Как Исус се отнасял с хората

 4, 5. (а) Защо не е трудно да разберем как Исус се отнасял с хората, които имали проблеми? (б) Какво се случило с Исус, когато се хранел в къщата на един фарисей?

⁴ Добре е да знаем как Исус се отнасял с хората, особено с онези, които имали сериозни проблеми. Няма да ни е трудно да разберем това; в Библията се съдържат много разкази за това как Исус се отнасял с другите, с хора, които страдали. Нека също да обърнем внимание на религиозните водачи, особено фарисеите, как те са се отнасяли към хората с подобни проблеми. Контрастът ще бъде поучителен.

⁵ През 31 г., докато Исус бил на проповедна обиколка в Галилея, ‘един от фарисеите Го поканил да яде с него’. Исус не се поколебал да приеме поканата. „Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро. И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.“ — Лука 7:36–38.

 6. Вероятно защо жената, която била „грешница“, била в дома на фарисея?

⁶ Можеш ли да си представиш това? В един справочник се казва: „Жената (37 стих) се възползвала от обществените порядки, според които бедните хора можели да посетят едно угощение и да получат някои остатъци от храната.“ С това можем да си обясним как някой непоканен могъл да влезе. Може да е имало и други, които са се надявали да съберат нещо на края на угощението. Но поведението на жената било необичайно. Тя не наблюдавала просто отстрани, чакаща да свърши угощението. Тя имала лоша репутация като добре позната „грешница“, затова Исус казал, че той знае за ‘многото ѝ грехове’. — Лука 7:47.

 7, 8. (а) Каква би могла да бъде нашата реакция при обстоятелства, подобни на тези, които са записани в Лука 7:36–38? (б) Как реагирал Симон?

⁷ Представи си, че живееш по онова време и си на мястото на Исус. Как щеше да реагираш? Щеше ли да се чувстваш неудобно, когато тази жена се приближи до теб? Как щеше да ти въздейства тази ситуация? (Лука 7:45) Щеше ли да бъдеш възмутен, ужасѐн?

⁸ Ако беше сред другите гости, щеше ли да мислиш като фарисея Симон? „А като видя това фарисеят, който ... бе поканил [Исус], думаше в себе си, казвайки: ‘Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.’“ (Лука 7:39) За разлика от него, Исус бил дълбоко състрадателен човек. Той разбрал положението на жената и усетил мъката ѝ. Ние не знаем как тя стигнала дотам, че да води грешен начин на живот. Ако тя наистина била проститутка, то тогава мъжете от града, отдадени юдеи, явно не са ѝ били помогнали.

 9. Как отговорил Исус, и какъв вероятно бил резултатът?

⁹ Но Исус искал да ѝ помогне. Той ѝ казал: „Прощават ти се греховете.“ След това добавил: „Твоята вяра те спаси; иди си с мир.“ (Лука 7:48–50) Тук разказът свършва. Някой може да възрази, че Исус не направил много за нея. Общо взето той я изпратил с благословията си. Мислиш ли, че тя се върнала към предишния си окаян начин на живот? Не можем да кажем със сигурност, но обърни внимание на следващите думи на Лука. Той разказва, че Исус пътувал „по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство“. Лука също съобщава, че „някои жени“ били с Исус и неговите ученици и ‘им услужвали с имота си’. Вероятно тази разкаяла се, благодарна жена била сред тях, като започнала с чиста съвест богоугоден начин на живот, придобила нова цел в живота си и много по–дълбока любов към Бога. — Лука 8:1–3.

Разликата между Исус и фарисеите

10. Защо е полезно да разгледаме разказа за Исус и жената в дома на Симон?

¹⁰ Какво можем да научим от този важен разказ? Нима той не събужда нашите чувства? Представи си, че си в дома на Симон. Как щеше да се чувстваш? Дали щеше да реагираш като Исус, или щеше да се чувстваш поне малко като неговия домакин? Исус бил Синът на Бога, така че ние не можем да изпитваме точно същите чувства като неговите и не можем да реагираме точно както той реагирал. От друга страна, не искаме да бъдем като фарисея Симон. Малцина биха се гордели с това да бъдат като фарисеите.

11. Защо не бихме искали да попаднем в една и съща категория с фарисеите?

¹¹ От изследването на библейските и светските доказателства можем да направим заключението, че фарисеите имали високо мнение за себе си като пазители на обществения ред и националното благополучие. Те не били удовлетворени от това, че Законът на Бога бил ясен по същество и лесно разбираем. Където Законът им се виждал недостатъчно конкретен, те търсели начин да запушат привидните празнини с твърдо очертани правила, за да премахнат необходимостта да се решава по съвест. Тези религиозни водачи се опитвали да съставят правило по всеки въпрос, с което да ръководят поведението, дори за незначителни неща.a

12. Как фарисеите гледали на себе си?

¹² Юдейският историк Йосиф Флавий, който живял през първи век, посочва, че фарисеите считали себе си за любезни, мили, справедливи и напълно подходящи за назначението си. Несъмнено някои от тях наистина били такива. Сигурно се сещаш за Никодим. (Йоан 3:1, 2; 7:50, 51) След време някои от тях приели християнството. (Деяния 15:5) Християнският апостол Павел писал за някои юдеи, като например, фарисеите: „Те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.“ (Римляни 10:2) Но евангелията показват как обикновените хора гледали на тях — като на горди, арогантни, праведни в собствените си очи, търсещи грешките, осъждащи и унизяващи хората.

Възгледът на Исус

13. Какво казал Исус за фарисеите?

¹³ Исус порицал книжниците и фарисеите като лицемери. „Защото свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.“ Да, бремето било тежко и яремът, наложен на хората, бил груб. Исус нарекъл книжниците и фарисеите „глупави“ (НС). Глупавият човек е заплаха за обществото. Исус нарекъл книжниците и фарисеите също „слепи водачи“ (Ве) и изтъкнал, че те са „пренебрегнали по–важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността“. Кой би искал Исус да гледа на него като на фарисей? — Матей 23:1–4, 16, 17, 23.

14, 15. (а) Какво ни разкрива за фарисеите отношението на Исус към Матей Левий? (б) Каква важна поука можем да извлечем от този разказ?

¹⁴ Почти всеки читател на разказите в евангелията може да види критичната нагласа на повечето фарисеи. След като Исус поканил Матей Левий, бирника, да стане негов ученик, Левий му направил голямо угощение. В разказа се казва: „А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: ‘Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?’ Исус в отговор им рече: ‘... Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.’“ — Лука 5:27–32.

¹⁵ Левий разбрал нещо друго, което Исус казал в този случай: „Идете и научете се що значи тази дума: ‘Милост искам, а не жертви.’“ (Матей 9:13) Въпреки че фарисеите твърдели, че вярват в писаното от еврейските пророци, те не приемали това, което се казвало в Осия 6:6. Ако допуснели да съгрешат, това щяло да бъде единствено, за да са послушни на традицията. Всеки от нас може да се запита: ‘Дали имам репутацията на човек, който държи на определени правила, такива, които отразяват лично мнение или общоприети схващания по даден въпрос? Или другите мислят, че преди всичко съм милостив и добър?’

16. Какъв бил фарисейският начин на постъпване, и как можем да избягваме да бъдем като тях?

¹⁶ Дребнави обвинения, заядливост, придирчивост. Това бил подходът на фарисеите. Фарисеите търсели всеки недостатък, бил той реален, или въображаем. Те държали хората в отбранителна позиция и им напомняли за техните грешки. Фарисеите се гордеели с това, че давали десятък от най–незначителните подправки като гьозум, копър и кимион. Те излагали на показ своето благочестие чрез облеклото си и се опитвали да ръководят народа. Без съмнение, ако искаме нашите действия да са в хармония с примера на Исус, трябва да избягваме склонността винаги да търсим и да изтъкваме недостатъците на другите.

Как Исус разрешавал проблемите?

17–19. (а) Обясни как Исус се справил със ситуация, която би могла да доведе до много сериозни последствия. (б) Какво правело ситуацията напрегната и неприятна? (в) Ако беше там, когато жената се приближила до Исус, как щеше да реагираш?

¹⁷ Начинът на Исус за разрешаване на проблемите бил много по–различен от този на фарисеите. Разгледай как Исус се справил със ситуация, която би могла да стане много сериозна. Става въпрос за една жена, която имала кръвотечение от 12 години. Можеш да прочетеш този разказ в Лука 8:42–48.

¹⁸ В разказа на Марко се казва, че жената била „уплашена и разтреперана“. (Марко 5:33) Защо? Явно защото е знаела, че е нарушила божия Закон. Според Левит 15:25–28, една жена с неестествено кръвотечение била нечиста за периода, в който продължавало то, плюс още една седмица. Всичко, до което се допирала, и всеки човек, с когото имала контакт, се осквернявали. За да достигне Исус, тази жена трябвало да си проправи път през тълпата. Когато разглеждаме този разказ от преди 2000 години, сърцата ни се изпълват със съчувствие към тази жена.

¹⁹ Ако ти беше там в този ден, как щеше да гледаш на ситуацията? Какво щеше да кажеш? Забележи, че Исус се отнесъл към жената по мил, любещ и внимателен начин, като дори не споменал евентуалните проблеми, които може би тя причинила. — Марко 5:34.

20. Ако записаното в Левит 15:25–28 беше изискване днес, пред какво предизвикателство щяхме да бъдем изправени?

²⁰ Можем ли да научим нещо от случилото се? Да предположим, че си старейшина в един съвременен християнски сбор. И да предположим, че записаното в Левит 15:25–28 е християнско изискване днес и че една християнка е нарушила този закон, тъй като се чувствала отчаяна и безпомощна. Как би реагирал? Щеше ли публично да я унижиш с критична забележка? ‘О, — ще кажеш — никога няма да направя това! Следвайки примера на Исус, ще положа всякакви усилия да бъда любезен, любещ, тактичен и внимателен.’ Много добре! Но предизвикателството е да го направиш, да подражаваш на начина на Исус.

21. На какво учел Исус хората относно Закона?

²¹ Да, хората се чувствали освежени от Исус, укрепени и насърчени. Където божият Закон бил категоричен, било ясно какво да се направи. Ако написаното изглеждало много общо, тяхната съвест трябвало да ги подтикне да вземат решения, които щели да покажат любовта им към Бога. Законът им давал възможност да живеят свободно. (Марко 2:27, 28) Бог обичал хората от своя народ, често действал в тяхна полза и бил милостив, когато те грешали. Исус бил също такъв. — Йоан 14:9.

Резултатите от ученията на Исус

22. Каква била нагласата на учениците на Исус, след като били учени от него?

²² Тези, които слушали Исус и станали негови ученици, оценявали истината на неговото изказване: „Моят ярем е милостив и товарът ми е лек.“ (Матей 11:30, НС) Те никога не се чувствали обременени, тормозени или поучавани високопарно от него. Те били по–свободни, по–щастливи и по–уверени във взаимоотношенията си с Бога и помежду си. (Матей 7:1–5; Лука 9:49, 50) От Исус те научили, че да бъдеш духовен водач означава да действаш освежаващо на другите и да показваш смирени ум и сърце. — 1 Коринтяни 16:17, 18; Филипяни 2:3.

23. На какъв важен урок научило учениците на Исус това, че били с него, и какви заключения им помогнало да направят?

²³ Нещо повече, на мнозина им направило дълбоко впечатление колко е важно да останат в единство с Христос и да възприемат нагласата, която той проявявал. Той казал на своите ученици: „Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов.“ (Йоан 15:9, 10, Ве) За да бъдат успешни служители на Бога, те трябвало старателно да прилагат това, което са научили от Исус, както в публичното проповядване и поучаването за божията чудесна добра новина, така и в отношенията си със семейството и приятелите си. И когато братството прераснало в сборове, те често имали нужда да си припомнят, че начинът на постъпване на Исус бил правилният. Това, което поучавал той, било истината, и животът, който наблюдавали, че води, бил животът, към който трябвало да се стремят. — Йоан 14:6; Ефесяни 4:20, 21.

24. Какви неща от примера на Исус трябва да вземем присърце?

²⁴ Като разсъждаваш над нещата, които обсъдихме, дали виждаш възможности за подобрение? Съгласен ли си, че Исус винаги мислел, поучавал и действал по уместен начин? Тогава събери смелост. Исусовите насърчителни думи към нас са: „Ако знаете тези неща, ще сте щастливи, ако ги вършите.“ — Йоан 13:17, НС.

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Какво означава за теб да бъдеш ученик на Исус?

• Как се отнасял Исус с хората?

• Какво можем да научим от начина, по който поучавал Исус?

• Каква била разликата между фарисеите и Исус?

[Снимки на страница 18, 19]

Колко различно било отношението на Исус към хората, в сравнение с това на фарисеите!