Всеки ще седи под смокинята си

СЯНКАТА е нещо много ценно по време на горещото лято в земите на Средния изток. Всяко дърво, което предлага убежище от лъчите на слънцето, е добре дошло, особено ако расте в близост до нечий дом. Със своите големи, широки листа и широко разпрострени клони смокиновото дърво дава по–добра сянка от почти всяко друго дърво в областта.

Според книгата „Растенията в Библията“ „за сянката [на смокиновото дърво] се казва, че е по–освежаваща и по–прохладна от сянката в една палатка“. Смокиновите дървета, които растели в края на лозята в древен Израил, предлагали на работниците на полето идеално място за кратка почивка.

В края на един дълъг и горещ ден членовете на едно семейство можели да седнат под смокинята си и да се радват на приятно общуване. Освен това смокиновото дърво дарявало своя стопанин с изобилие от хранителни плодове. От времето на цар Соломон седенето под собственото смокиново дърво означавало мир, благополучие и изобилие. — 3 Царе 4:24, 25.

Векове преди това пророкът Моисей описал Обетованата земя като ‘земя, богата със смокини’. (Второзаконие 8:8) Дванайсет съгледвачи осигурили доказателство за плодородието на земята, като донесли смокини и други плодове в стана на израилтяните. (Числа 13:21–23) През 19–и век един пътешественик, който бил в библейските земи, съобщава, че смокиновите дървета са едни от най–често срещаните в областта. Нищо чудно тогава, че в Писанията често се споменават смокиновите дървета и техните плодове!

Дърво с двойна реколта

Смокиновото дърво се приспособява към повечето видове почва и неговата голяма коренова система му позволява да издържа в дългите и сухи лета в Средния изток. Дървото се отличава с това, че дава ранна реколта от плодове през юни и от август нататък главната реколта. (Исаия 28:4) Израилтяните обикновено ядели първата реколта от пресни плодове. Те изсушавали по–късната реколта за останалото време от годината. Изсушените смокини можели да се пресоват в кръгли питки, като понякога добавяли към тях бадеми. Тези смокинови питки били удобни за носене, хранителни и вкусни.

Благоразумната Авигея дала на Давид 200 питки от пресовани смокини, което без съмнение било идеална храна за бегълци. (1 Царе 25:18, 27) Пресованите смокини също служели като лекарство. Лапа от пресовани, изсушени смокини била наложена върху цирей, който застрашавал живота на цар Езекия, макар че по–нататъшното възстановяване на Езекия се дължало главно на Божията намеса.a — 4 Царе 20:4–7.

В древни времена в цялата средиземноморска област сушените смокини били много ценени. Държавникът Катон размахвал една смокиня, за да убеди римския сенат да се впусне в Трета пуническа война срещу Картаген. Най–хубавите сушени смокини в Рим идвали от Кариа (Мала Азия). Така карика станало латинското наименование за сушени смокини. Същият район в днешна Турция още произвежда сушени смокини с високо качество.

Земеделците в Израил често отглеждали смокинови дървета в лозята, но отсичали дърветата, които не давали плод. Добрата почва била твърде рядко срещана, така че те не искали да я хабят за безплодни дървета. В притчата на Исус за една безплодна смокиня земеделецът казал на лозаря: „Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запраздня земята?“ (Лука 13:6, 7) Тъй като смокиновите дървета били облагани с данък по времето на Исус, всяко безплодно дърво щяло да бъде нежелано финансово бреме.

Смокините били сред основните храни на израилтяните. Следователно бедната реколта — навярно свързана и с неблагоприятна присъда от Йехова — щяла да бъде бедствие. (Осия 2:12; Амос 4:9) Пророк Авакум казал: „Ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, ... пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.“ — Авакум 3:17, 18.

Символ на неверен народ

В Писанията понякога за смокините и смокиновите дървета се говори символично. Например Йеремия сравнил верните юдеи изгнаници с кошница, пълна с хубави смокини — ранните смокини, които обикновено ядели пресни. А неверните изгнаници били сравнени с лоши смокини, които не ставали за ядене и трябвало да бъдат изхвърлени. — Йеремия 24:2, 5, 8, 10.

В своята притча за безплодното смокиново дърво Исус показал търпението на Бога към юдейския народ. Както беше отбелязано по–горе, той говорел за един човек, който имал смокиново дърво в лозето си. Дървото не давало плод от три години и стопанинът възнамерявал да го отсече. Но лозарят казал: „Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“ — Лука 13:8, 9.

Когато Исус разказал тази притча, той вече бил проповядвал три години, като се стараел да внедри вяра в хората от юдейския народ. Исус увеличавал своята дейност, като „наторявал“ символичното смокиново дърво — юдейският народ — и с това му предоставял възможност да даде плод. Но в седмицата преди смъртта на Исус станало ясно, че народът като цяло отхвърлил Месията. — Матей 23:37, 38.

Исус още веднъж използвал като пример смокиновото дърво, за да покаже лошото духовно състояние на народа. Когато отивал от Витания за Йерусалим, четири дни преди смъртта си, той видял едно смокиново дърво, което имало много листа, но нито един плод. Тъй като ранните смокини се появявали заедно с листата, а понякога дори и преди тях, това, че дървото нямало плодове, го правело безполезно. — Марко 11:13, 14.b

Както едно безплодно смокиново дърво изглеждало здраво, така и юдейският народ имал измамлив външен вид. Но той не давал богоугодни плодове и накрая отхвърлил Сина на Йехова. Исус проклел безплодното дърво и на следващия ден учениците му забелязали, че то вече било изсъхнало. Това изсъхнало дърво подходящо показвало предстоящото отхвърляне на юдеите от Бога като негов избран народ. — Марко 11:20, 21.

„Научете притчата от смоковницата“

Исус използвал също смокиновото дърво, за да ни научи на важен урок относно Неговото присъствие. Той казал: „Научете притчата от смоковницата: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.“ (Матей 24:32, 33) Яркозелените листа на смокинята се забелязват и са несъмнен предвестник на лятото. По същия начин голямото пророчество на Исус, записано в Матей, 24 глава, Марко, 13 глава, и Лука, 21 глава, ни дава ясни доказателства за неговото присъствие сега като владетел в небесното Царство. — Лука 21:29–31.

Тъй като живеем в толкова критични времена в историята, несъмнено искаме да се поучим от смокиновото дърво. Ако направим това и се поддържаме духовно будни, имаме надеждата да изпитаме изпълнението на чудесното обещание: „Ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши; понеже устата на Господа на Силите изговориха това.“ — Михей 4:4.

[Бележки под линия]