Глава 79

Един изгубен народ, но не изцяло

СКОРО след разговора на Исус с хората, които са се насъбрали пред дома на един фарисей, някой му казва „за галилеяните, чиято кръв [римският управител Понтий] Пилат бил смесил с принесените от тях жертви“. Вероятно тези галилеяни са хората, които са убити, когато хиляди юдеи протестират срещу това Пилат да използува пари от съкровищницата на храма, за да построи акведукт, който да докара вода в Йерусалим. Може би тези, които разказват на Исус за случая, предполагат, че галилеяните пострадали от това бедствие заради своите собствени зли дела.

Исус обаче ги поставя на мястото им, като пита: „Мислите ли, че тези галилеяни са се оказали по–лоши от всички други галилеяни, щом са пострадали така? Съвсем не“ — отговаря Исус. След това той използува случилото се, за да предупреди юдеите: „Ако не се разкаете, и вие всички ще бъдете унищожени.“

Като продължава, Исус припомня една друга местна трагедия, вероятно също свързана със строежа на акведукта. Той пита: „Или може би онези осемнадесет души, върху които падна кулата в Силоам и ги уби, мислите ли, че те бяха по–големи длъжници от всички други хора, живеещи в Йерусалим?“ Не, не заради злите дела на тези хора се случило така, че те умрели — казва Исус. Вместо това обикновено „времето и непредвидимите обстоятелства“ са причина за такива трагедии. Исус обаче още веднъж използува случая да отправи предупреждение: „Но ако не се разкаете, и вие всички ще бъдете унищожени по същия начин.“

След това Исус разказва една уместна притча: „Един мъж имал в лозето си посадена смокиня и дошъл да потърси плод на нея, но не намерил нищо. Тогава той казал на лозаря: ‘Вече три години идвам да търся плод от тази смокиня, но не намерих нищо. Отсечи я! Защо да заема мястото напразно?’ В отговор той му казал: ‘Господарю, нека да остане и тази година, аз ще разкопая край нея и ще наторя; и ако тогава тя даде плод в бъдеще, добре ще бъде; но ако не даде плод, ще я отсечеш.’“

Повече от три години Исус се опитвал да развива вяра сред юдейския народ. Но само няколкостотин ученика могат да бъдат смятани за плод на неговия труд. И ето, през четвъртата година на неговата служба той увеличава усилията си, като символично окопава и наторява юдейската смокиня чрез пламенно проповядване и поучаване в Юдея и Перея. Но напразно! Народът отказва да се разкае и го очаква унищожение. Само един остатък от народа откликва.

Скоро след това Исус поучава в една синагога на сабат. Там той вижда една жена, която поради това, че е измъчвана от демон, 18 години е превита надве. Исус я заговаря, изпълнен със състрадание. „Жено, избавена си от своята немощ.“ При това той поставя ръцете си на нея и тя веднага се изправя и започва да възхвалява Бога.

Председателят на синагогата обаче е разгневен. „Има шест дни, през които трябва да се върши работа — протестира той. — Елате тогава и бъдете излекувани, а не в деня на сабат.“ Така този служител признава силата на Исус да изцелява, но осъжда хората, които идват да бъдат изцелени на сабат!

„Лицемери — отговаря Исус, — нима на сабат всеки един от вас няма да отвърже вола си или магарето си от обора и няма да го заведе на водопой? Тогава не трябваше ли тази жена, която е дъщеря на Авраам и която Сатан държи вързана вече цели осемнадесет години, да бъде освободена от плена си на сабат?“

Като чуват това, противниците на Исус се засрамват. Множеството обаче се радва на всички славни неща, които вижда да прави Исус. В отговор Исус повтаря двете пророчески притчи за Царството на Бога, които е разказал преди година от една лодка на Галилейското езеро. Лука 13:1–21; Еклисиаст 9:11; Матей 13:31–33.

▪ Какви трагедии са споменати, и какви поуки изважда от тях Исус?

▪ Как може да се обясни притчата с безплодната смокиня, както и усилията да бъде направена плодовита тя?

▪ Как председателят на синагогата признава изцелителната способност на Исус, но как Исус изобличава лицемерието на този човек?