Глава 87

Осигурявай бъдещето си с практическа мъдрост

ИСУС току–що е разказал притчата за блудния син на едно множество, сред което са неговите ученици, нечестни данъчни служители и други всепризнати грешници, както и книжници и фарисеи. И като се обръща към учениците си, той разказва една притча за един богат човек, който получил неблагоприятни сведения за управителя, или иконома, на своя дом.

Според Исус богатият човек извикал своя иконом и му казал, че ще го уволни. „Какво да направя, като моят господар ще ми отнеме службата на управител? — чудел се икономът. — Не съм достатъчно силен, за да копая, а пък се срамувам да прося. Аха! Знам какво ще направя, та когато бъда уволнен от службата на управител, хората да ме приемат в домовете си.“

Какъв е планът на този иконом? Той извиква онези, които имат дългове спрямо господаря му. „Колко му дължиш?“ — пита той.

Първият отговаря: ‘2200 литра зехтин.’

‘Вземи своя договор и седни, та напиши бързо 1100’ — му казва той.

Той пита друг: ‘А ти колко му дължиш?’

Той казва: ‘1500 крини пшеница.’

‘Вземи своя договор и напиши 1200.’

Икономът има право да намалява количествата, които длъжниците дължат на господаря му, тъй като все още управлява финансите на своя господар. Като намалява количествата, той си създава приятелства с онези, които могат да му вършат услуги, когато загуби работата си.

Когато господарят му чува какво става, той е впечатлен. Дори изказва ‘похвала на управителя, макар че е неправеден, за това, че е проявил практическа мъдрост’. Да, Исус добавя: „Спрямо своето поколение, синовете на тази система на нещата са по–мъдри в практическо отношение от синовете на светлината.“

И като посочва поуката за своите ученици, Исус ги насърчава: „Създавайте си приятели с помощта на неправедното богатство, та когато то претърпи провал, те да ви приемат във вечните обиталища.“

Исус не хвали управителя за неговата неправедност, а за неговата прозорлива, практическа мъдрост. Често „синовете на тази система на нещата“ хитро използуват парите си или поста си, за да си създадат приятелства с онези, които могат да им вършат услуги. Така че божиите служители, „синовете на светлината“, също трябва да използуват материалните си ценности, ‘неправедното си богатство’, по мъдър начин, за да извлекат полза за себе си.

Но както казва Исус, те трябва да си създават приятелства посредством това богатство с онези, които могат да ги приемат „във вечните обиталища“. За членовете на малкото стадо това е небето; за ‘другите овце’ това е райската земя. Тъй като само Йехова Бог и неговият Син могат да приемат някого в тези места, трябва да бъдем усърдни да си създадем приятелство с тях, като използуваме всяко ‘неправедно богатство’, с което можем да разполагаме, за да подкрепяме интересите на Царството. И когато материалното богатство претърпи провал или изчезне, както непременно ще стане, нашето вечно бъдеще ще е осигурено.

Исус казва по–нататък, че онези, които са верни в грижите дори за тези материални, или най–маловажни неща, ще бъдат верни също и в грижите за неща с по–голямо значение. „Затова — продължава той, — ако не сте се показали верни във връзка с неправедното богатство, кой ще ви повери онова, което е истинско [тоест, духовните интереси, интересите на Царството]? И ако не сте се показали верни във връзка с онова, което е на други [интересите на Царството, които Бог възлага на своите служители], тогава кой ще ви даде онова, което е за вас самите [наградата на живот във вечните обиталища]?“

Ние просто не можем да бъдем истински служители на Бога и в същото време да сме роби на неправедното богатство, материалното богатство, както завършва Исус: „Нито един домашен служител не може да служи на двама господари; защото или ще мрази единия и обича другия, или ще се държи за единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ Лука 15:1, 2; 16:1–13; Йоан 10:16.

▪ Как управителят в притчата на Исус си създава приятелства с онези, които могат да му помогнат по–късно?

▪ Какво е „неправедното богатство“, и как ние можем да си създадем приятелства посредством него?

▪ Кой може да ни приеме във „вечните обиталища“, и какви са тези места?