Какво казва Библията относно Бога и Исус?

АКО хората биха прочели Библията от първата до последната страница без каквато и да е предварителна идея за една троица, дали биха стигнали сами до такова схващане? Съвсем не.

Това, което става ясно за един непредубеден читател, е, че Бог единствен е Всемогъщият, Създателят, отдѐлен и различен от когото и да е било друг, и че Исус, дори в предчовешкото си съществуване, също е отдѐлен и различен, създание, подчинено на Бога.

Бог е един, не трима

БИБЛЕЙСКОТО учение, че Бог е един, се нарича монотеизъм. Л. Л. Пейн, професор по църковна история, посочва, че монотеизмът в своята най–чиста форма не допуска идеята за троицата: „Старият завет е строго монотеистичен. Бог е единична личност. Идеята, че троицата може да бъде открита тук, . . . е напълно неоснователна.“

Имало ли е някаква промяна в монотеизма, след като Исус дошъл на земята? Пейн отговаря: „В този момент няма прекъсване между Стария и Новия завет. Монотеистичната традиция е продължена. Исус бил юдей, обучаван на писанията на Стария завет от родители юдеи. Неговите учения били напълно юдейски; наистина ново евангелие, но не нова теология. . . . Той приел за свое собствено вярване най–силния текст на юдейския монотеизъм: ‘Слушай, о Израил, Господ нашият Бог е един Бог.’“

Тези думи се намират във Второзаконие 6:4. В католическата New Jerusalem Bible [„Нова Йерусалимска Библия“] тук четем: „Слушай, Израилю: Яхве нашият Бог е един, единственият Яхве.“a В граматиката на този стих думата „един“ няма форми за множествено число, за да се предположи, че тя означава нещо друго освен една личност.

Християнският апостол Павел също не посочил някакви промени в естеството на Бога, дори след като Исус бил дошъл на земята. Той писал: „Бог е един.“ — Галатяни 3:20, СИ–93; виж също 1 Коринтяни 8:4–6.

В цялата Библия хиляди пъти се говори за Бога като за една личност. Когато той говори, говори като една неделима личност. Библията не може да бъде по–ясна относно това. Както заявява Бог: „Аз съм Йехова. Това е моето име; и на никой друг няма да дам моята собствена слава.“ (Исаия 42:8, NW) „Аз съм Яхве, твоят Бог . . . Да нямаш други богове освен мен.“ (Курсивът наш.) — Изход 20:2, 3, Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

Защо всички вдъхновени от Бога библейски писатели биха говорили за Бога като за една личност, ако той в действителност е три личности? Каква цел би имало това, освен да заблуждава хората? Наистина, ако Бог беше съставен от три личности, той би накарал своите библейски писатели да направят това напълно ясно, така че да няма никакво съмнение по този въпрос. Поне писателите на Християнските гръцки писания, които имали личен контакт със собствения Син на Бога, щяха да направят това. Но те не го направили.

Вместо това, библейските писатели изяснили напълно, че Бог е една личност, неповторим, неделимо Същество, който няма равен на себе си: „Аз съм Йехова и няма никой друг. Освен мен няма Бог.“ (Исаия 45:5, NW) „Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“ — Псалм 83:18.

Не множествен Бог

ИСУС наричал Бога „единия истинен Бог“. (Йоан 17:3) Той никога не говорел за Бога като за божество, състоящо се от няколко личности. Затова никъде в Библията никой друг, освен Йехова, не е наречен Всемогъщ. Иначе това ще лиши от смисъл думата „всемогъщ“. Нито Исус, нито светият дух някога са наричани така, защото единствен Йехова е върховен. В Битие 17:1 той заявява: „Аз съм Всемогъщият.“ А Изход 18:11 (NW) казва: „Йехова е по–велик от всички други богове.“

В еврейските писания думата ело̀хах (бог) има две форми за множествено число, именно елохѝм (богове) и елохѐх (богове на). Тези форми за множествено число обикновено се отнасят за Йехова и в този случай се превеждат в единствено число като „Бог“. Дали тези форми за множествено число посочват троица? Не. В A Dictionary of the Bible [„Речник на Библията“], Уилям Смит казва: „Нереалната идея, че [елохѝм] се отнася до триединство от личности в едно Божество, трудно намира поддръжници сред учените днес. Тя или е това, което граматиците наричат множествено число за означаване на величие, или обозначава пълнотата на божествената сила, сбора от силите, проявявани от Бога.“

The American Journal of Semitic Languages and Literatures [„Американски журнал за семитски езици и литература“] казва относно елохѝм: „Тя е почти винаги свързана със сказуемо в единствено число и приема прилагателно в единствено число.“ Например титлата елохѝм се появява самостоятелно 35 пъти в разказа за сътворението, и всеки път глаголът, който описва какво казал и направил Бог, е в единствено число. (Битие 1:1–2:4) Затова тази публикация заключава: „[Елохѝм] трябва по–скоро да се обясни като интензивно (емфатично) множествено число, обозначаващо могъщество и величие.“

Елохѝм означава не „лица“, а „богове“. Така, онези хора, които твърдят, че тази дума навежда на мисълта за троицата, стават политеисти, поклонници на повече от един Бог. Защо? Защото това би означавало, че има трима богове в троицата. Но почти всички поддръжници на троицата отхвърлят възгледа, че троицата е съставена от трима отделни богове.

Библията също използува думите елохѝм и елохѐх, когато говори за редица фалшиви идоли–богове. (Изход 12:12; 20:23) Но в други случаи тя може да говори само за един фалшив бог, както когато филистимците говорели за „Дагона, своя бог [елохѐх]“. (Съдии 16:23, 24, СИ–93) Ваал е наречен „бог [елохѝм]“. (3 Царе 18:27) Освен това този термин е използуван и за хора. (Псалм 82:1, 6) На Моисей било казано, че той щял да служи като „бог [елохѝм]“ на Аарон и на фараона. — Изход 4:16; 7:1.

Очевидно, използуването на титлите елохѝм и елохѐх за фалшиви богове, и дори за хора, не подсказва, че всеки един от тях бил множество от богове; нито отнасянето на елохѝм или елохѐх към Йехова означава, че той е повече от една личност, особено когато разгледаме доказателствата на останалата част от Библията по този въпрос.

Исус — отделно създание

НА ЗЕМЯТА Исус бил човек, макар и съвършен, защото Бог пренесъл жизнената сила на Исус в утробата на Мария. (Матей 1:18–25) Но това не е неговото начало. Самият той заявил, че „е слязъл от небето“. (Йоан 3:13) Така било напълно естествено, че по–късно той щял да каже на своите последователи: „Ами ако видите Сина Човечески [Исус] да възлиза там, дето е бил по–преди?“ — Йоан 6:62, СИ–93.

И така, Исус съществувал в небесата, преди да дойде на земята. Но дали съществувал като едно от лицата на едно всемогъщо, вечно, триединно Божество? Не, тъй като Библията ясно заявява, че в своето предчовешко съществувание Исус бил сътворено духовно същество, както ангелите били духовни същества, създадени от Бога. Нито ангелите, нито Исус съществували преди своето създаване.

Исус, в своето предчовешко съществуване, бил „Първородният на цялото творение“. (Колосяни 1:15, „Верен“) Той бил „началото на Божието създание“. (Откровение 3:14, СИ–93) Няма основания „началото“ [на гръцки аркѐ] да бъде интерпретирано със значението, че Исус бил ‘начинателят’ на божието създание. В своите библейски писания Йоан използува различни форми на гръцката дума аркѐ повече от 20 пъти и те винаги имат общото значение на „начало“. Да, Исус бил създаден от Бога като начало на божиите невидими създания.

Забележи колко тясно се свързват тези споменавания за произхода на Исус с изразите, изказани от фигуративната ‘мъдрост’ в библейската книга Притчи: „Яхве ме създаде, първи плод на своето творение, преди най–старото от делата си. Преди да бъдат установени планините, преди хълмовете, аз бях родена; преди той да направи земята, полетата и първите елементи на света.“ (Притчи 8:12, 22, 25, 26, „Нова Йерусалимска Библия“) Терминът ‘мъдрост’ е използуван за онзи, когото Бог създал, и повечето учени са съгласни, че това всъщност е един фигуративен израз за Исус като духовно създание — преди неговото човешко съществуване.

Исус — като ‘мъдрост’ в своето предчовешко съществуване — казва по–нататък, че той бил „при него [при Бога] като майсторски работник“. (Притчи 8:30, БП–24) В хармония с тази роля на майсторски работник, Колосяни 1:16 казва за Исус, че „чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята“. — СИ–93.

Така чрез този майсторски работник, чрез своя, така да се каже младши партньор, Всемогъщият Бог създал всички други неща. Библията обобщава това по следния начин: „Ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, . . . и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко.“ (Курсивът наш.) — 1 Коринтяни 8:6, СИ–93.

Без съмнение, именно на този майсторски работник Бог казал: „Да направим човека по нашия образ.“ (Битие 1:26, БП–24) Някои твърдят, че изразите „да направим“ и „нашия“ в това изявление показват наличието на троица. Но ако ти кажеш: ‘Да си направим нещо’, обикновено никой не би разбрал това като признак, че в тебе са съединени няколко личности в една. Ти просто имаш предвид, че двама или повече души ще работят заедно върху нещо. По подобен начин, когато Бог използувал изразите „да направим“ и „нашия“, той просто се обръщал към друга личност, към своето първо духовно създание, към майсторския работник — предчовешкия Исус.

Би ли могъл Бог да бъде изкушаван?

ВМАТЕЙ 4:1 за Исус се казва, че бил „изкушаван от дявола“. След като показал на Исус „всичките царства на света и тяхната слава“, Сатан казал: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.“ (Матей 4:8, 9) Сатан се опитвал да накара Исус да бъде нелоялен към Бога.

Но каква проверка на лоялност би било това, ако Исус бил Бог? Би ли могъл Бог да се разбунтува срещу самия себе си? Не. Но ангели и хора биха могли да се разбунтуват срещу Бога, и дори го направили. Изкушаването на Исус би имало смисъл само ако той бил не Бог, а отделна личност, която има своя собствена свободна воля — някой, който би могъл да бъде нелоялен, ако би избрал това, като например някой ангел или човек.

От друга страна, невъобразимо е, че Бог би могъл да съгреши и да бъде нелоялен към самия себе си. „Делата му са съвършени, . . . Бог на верността е, . . . справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4) Така че ако Исус бил Бог, той не би могъл да бъде изкушаван. — Яков 1:13.

Тъй като не е Бог, Исус би могъл да бъде нелоялен. Но той останал верен, казвайки: „Махни се, Сатано, защото е писано: ‘На Господа [Йехова — NW] твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш.’“ — Матей 4:10.

Колко голям бил откупът?

ЕДНА от главните причини, поради която Исус дошъл на земята, също има пряко отношение към троицата. Библията твърди: „Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, . . . даде Себе Си [съответствуващ — NW] откуп за всички.“ — 1 Тимотей 2:5, 6.

Исус, един — нито повече, нито по–малко — съвършен човек, станал откуп, който компенсирал точно това, което загубил Адам — правото на съвършен човешки живот на земята. Така Исус с право можел да бъде наречен ‘последния Адам’ от апостол Павел, който в същия контекст казал: „Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Коринтяни 15:22, 45) Съвършеният човешки живот на Исус бил ‘съответствуващият откуп’, изискван от божието правосъдие — нито повече, нито по–малко. Основен принцип и в човешкото правосъдие е, че платената цена трябва да съответствува на извършеното престъпление.

Ако Исус обаче беше част от едно Божество, откупната цена би била безкрайно по–висока, отколкото изисквал собственият закон на Бога. (Изход 21:23–25; Левит 24:19–21) В Едем съгрешил само съвършеният човек, Адам, а не Бог. Така че за да бъде изцяло в съгласие с божията справедливост, откупът трябвало да бъде точен еквивалент — съвършен човек, ‘последния Адам’. Затова когато Бог изпратил Исус на земята като откуп, той направил Исус да бъде това, което би удовлетворило справедливостта — не въплъщение, нито богочовек, а съвършен човек, „по–долен от ангелите“. (Евреи 2:9; сравни Псалм 8:5, 6.) Как е възможно някаква част от едно всемогъщо Божество — Отец, Син или свети дух — да бъде по–долна от ангелите?

По какъв начин „Единороден Син“?

БИБЛИЯТА нарича Исус „Единороден Син“ на Бога. (Йоан 1:14; 3:16, 18; 1 Йоан 4:9) Поддръжниците на троицата казват, че след като Бог е вечен, то и Синът на Бога е вечен. Но как е възможно една личност да бъде син и в същото време да бъде възрастен колкото своя баща?

Поддръжниците на троицата твърдят, че в случая на Исус, „единороден“ не е същото като речниковата дефиниция на „родя, раждам“, която е „ставам родител“. („Български тълковен речник“, изд. на БАН, 1993 г.) Те казват, че в случая с Исус това е „в смисъл на незаченати отношения“, един вид връзка само на синовни отношения, без бащинско родителство. (Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на думите от Стария и Новия завет от Вайн“]) Дали това ти звучи логично? Може ли един мъж да бъде баща на син, без да го е заченал?

Нещо повече, защо Библията използува точно същата гръцка дума за „единороден“ (както признава Вайн, без каквото и да е обяснение), за да опише отношенията между Исаак и Авраам? Евреи 11:17 говори за Исаак като за ‘единородния син’ на Авраам. Няма съмнение, че в случая с Исаак той бил единороден в нормален смисъл, а не равен на своя баща по възраст или позиция.

Основната гръцка дума за „единороден“, използувана за Исус и за Исаак, е моногенѐс, от мо̀нос, което означава „единствен“, и гѝномаи — корен на дума, означаваща „раждам се, създавам, произхождам, произлизам“ — посочва „Старогръцко–български речник“, фондация „Отворено общество“, 1992 г. Следователно, моногенѐс се определя като „единороден, единствено дете“. — Пак там.

Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“], издаден от Герхард Кител, казва: „[Моногенѐс] означава ‘единствен по произход’, т.е. без братя или сестри.“ Тази книга също посочва, че в Йоан 1:18; 3:16, 18; и 1 Йоан 4:9 „отношението на Исус не е просто сравнено с това на единствено дете към своя баща. То е отношението на единородния към Бащата“.

Така Исус, единородният Син, имал начало на своя живот. И Всемогъщият Бог може с право да бъде наречен негов Родител или Баща, в същия смисъл както един земен баща, например Авраам, ражда син. (Евреи 11:17) Следователно, когато Библията говори за Бога като за „Бащата“ на Исус, тя има предвид това, което казва — че те са две отделни личности. Бог има старшинство по отношение на Исус — по възраст, позиция, сила и познание.

Ако се замислим и за това, че Исус не бил единственият духовен син на Бога, създаден в небесата, става ясно защо в този случай бил използуван терминът „единороден син“. Безброй други създадени духовни същества — ангелите — също биват наричани „Божии синове“, в същия смисъл, в който бил божи син и Адам, защото тяхната жизнена сила произлиза от Йехова Бог — Извора, или Източника на живот. (Йов 38:7; Псалм 36:9; Лука 3:38) Но те всички били създадени чрез ‘Единородния Син’, който единствен получил живот пряко от Бога. — Колосяни 1:15–17.

Дали било смятано, че Исус е Бог?

ДОКАТО в Библията Исус често е наричан Син на Бога, през първи век никой дори не си е помислял за него като за Бог–Син. Дори демоните, които ‘вярвали, че има само един Бог’, знаели от собствения си опит в духовното царство, че Исус не е Бог. Затова те правилно се обръщали към Исус като към отделен ‘Божий Син’. (Яков 2:19; Матей 8:29) А когато Исус умрял, езическите римски войници, които стояли наблизо, знаели достатъчно, за да кажат, че онова, което били чули от неговите последователи, трябва да е вярно — не че Исус бил Бог, а че „наистина тоя беше Син на Бога“. — Матей 27:54.

Следователно изразът „Син на Бога“ се отнася за Исус като за отделно създадено същество, не като за част от троица. Като Син на Бога, той не би могъл да бъде самият Бог, тъй като Йоан 1:18 (СИ–93) казва: „Бога никой никога не е видял.“

Учениците гледали на Исус като на „Посредник между Бога и човеците“, а не като на самия Бог. (1 Тимотей 2:5, „Верен“) Тъй като според определението посредник е някой отделен от онези, които се нуждаят от посредничество, би било противоречие Исус да е една и съща личност с която и да е от двете страни, които се опитва да помири. Това би означавало той да се представя за нещо, което не е.

Библията е ясна и последователна относно взаимоотношенията между Бога и Исус. Йехова Бог единствен е Всемогъщият. Той пряко е създал предчовешкия Исус. Така че Исус е имал начало и никога не би могъл да бъде равен на Бога по сила или вечност.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 14]

Създаден от Бога, Исус е на второстепенна позиция по отношение на възрастта, силата и познанието

[Снимка на страница 15]

Исус казал, че е имал предчовешко съществуване, тъй като е бил създаден от Бога като начало на божиите невидими създания