Забележителни празници в историята на Израил

„Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той . . . ; но да се не явяват пред Господа с празни ръце.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 16:16.

 1. Какво може да се каже относно празниците в библейски времена?

ЗА КАКВО се сещаш, когато мислиш за празник? Някои празници в древни времена били белязани от прекомерно ядене и пиене, и от разврат. Същото важи и за някои съвременни празници. Но празниците, набелязани в божия Закон за Израил, били различни. Макар че били радостни събития, те можели също да бъдат описани като „свети събрания“. — Левит 23:2.

 2. (а) Какво трябвало да правят според изискванията израилтяните от мъжки пол три пъти годишно? (б) Какво е празник, според това как е използувана думата във Второзаконие 16:16?

² Верните израилтянски мъже — често придружавани от своите семейства — намирали освежаващо удоволствие в пътуването до Йерусалим, ‘мястото, което Йехова бил избрал’, и правели щедри дарения за трите големи празника. (Второзаконие 16:16) Книгата Old Testament Word Studies [„Изследвания върху думите от Стария завет“] определя еврейската дума, преведена като ‘празник’ във Второзаконие 16:16, като „случай на голяма радост, . . . при който някои забележителни прояви на божието благоволение били ознаменувани с принасяне на жертви и празнично угощение“.a

Стойността на големите празници

 3. Представата за какви благословии предизвикват трите годишни празника?

³ Тъй като тяхното общество било земеделско, израилтяните зависели от божията благословия под формата на дъжд. Трите големи празника в Моисеевия закон съвпадали със събирането на ечемичената реколта в началото на пролетта, житната реколта в края на пролетта и останалата част на реколтата в края на лятото. Тогава царели голямо веселие и благодарност към Онзи, който поддържал постоянния кръговрат на дъжда и бил направил плодородната земя. Но празниците означавали нещо много повече. — Второзаконие 11:11–14.

 4. Кое историческо събитие било чествувано от първия празник?

⁴ Първият празник се провеждал през първия месец на древния библейски календар, от 15 до 21 нисан, което при нас отговаря на края на март или началото на април. Той бил наречен Празникът на безквасните питки и понеже следвал веднага след пасхата на 14 нисан, бил наречен още ‘празникът на пасхата’. (Лука 2:41; Левит 23:5, 6, NW) Този празник напомнял на израилтяните за тяхното избавление от неволята в Египет, като безквасните питки били наричани „хлябовете на неволята“. (Второзаконие 16:3, „Синодално издание“, 1993 г.) Те им напомняли, че тяхното бягство от Египет било толкова набързо, че дори нямало време да добавят квас в тестото си и да го чакат да втаса. (Изход 12:34) През дните на този празник в дома на един израилтянин не бивало да се намери заквасен хляб. Всеки празнуващ, включително и пришелецът, който бил намерен да яде заквасен хляб, трябвало да бъде наказан със смърт. — Изход 12:19.

 5. Каква привилегия можела да бъде припомнена от втория празник, и кой трябвало да бъде включен във веселието?

⁵ Вторият празник се провеждал седем седмици (49 дена) след 16 нисан и се падал на шестия ден на третия месец, сиван, съответствуващ при нас на края на май. (Левит 23:15, 16) Той бил наречен Празникът на седмиците (по времето на Исус бил наричан още Петдесетница) и се провеждал приблизително по същото време на годината, когато Израил встъпил в Договора на Закона при Синайската планина. (Изход 19:1, 2) По време на този празник верните израилтяни вероятно размишлявали за своята привилегия да бъдат отделени от Бога като божи свят народ. Това, че били специален народ на Бога, изисквало подчинение спрямо божия Закон, като например на заповедта да се грижат за онеправданите, за да могат те също да се радват на празника. — Левит 23:22; Второзаконие 16:10–12.

 6. За какво преживяване напомнял на божия народ третият празник?

⁶ Последният от трите големи ежегодни празника бил наречен Празникът на събирането или Празникът на колибите. Той се провеждал през седмия месец, тишри или етаним, от петнадесетия до двадесет и първия ден, което съответствува при нас на началото на октомври. (Левит 23:34) През това време хората на Бога живеели извън домовете си или на покрива на къщата си във временни навеси (колиби), направени от клони и листа на дървета. Това им напомняло за четиридесетгодишното пътуване от Египет до Обетованата земя, когато народът трябвало да се научи да разчита на Бога относно своите ежедневни потребности. — Левит 23:42, 43; Второзаконие 8:15, 16.

 7. Как ние извличаме полза от прегледа на празничните тържества в древния Израил?

⁷ Нека разгледаме някои от празниците, които се оказали забележителни моменти в историята на божия народ. Това ще бъде насърчаващо за нас днес, тъй като ние също сме поканени да се събираме заедно редовно всяка седмица и три пъти годишно на големи конгреси. — Евреи 10:24, 25.

По времето на царете от линията на Давид

 8. (а) Какво историческо тържество било проведено в дните на цар Соломон? (б) Каква грандиозна кулминация на предизобразения Празник на колибите можем да очакваме ние?

⁸ По времето на преуспяващото управление на цар Соломон, Давидовия син, се провело историческо празненство в периода на Празника на колибите. Един „твърде голям събор“ се събрал от всички краища на Обетованата земя за Празника на колибите и за посвещаването на храма. (2 Летописи 7:8) Когато празненството било завършено, Соломон разпуснал празнуващите, които започнали ‘да благославят царя и си отишли в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля’. (3 Царе 8:66) Това наистина било забележително чествуване на празника. Днес божиите служители очакват великата кулминация на предизобразения в древността Празник на колибите в края на Хилядолетното управление на по–големия Соломон, Исус Христос. (Откровение 20:3, 7–10, 14, 15) Тогава хората, живеещи по всички краища на земята, сред които ще бъдат и възкресените, както и преживелите Армагедон, ще бъдат обединени в радостното поклонение на Йехова Бог. — Захария 14:16.

 9–11. (а) Какво довело до един забележителен празник в дните на цар Езекия? (б) Какъв пример бил даден от много хора от северното десетплеменно царство, и за какво ни напомня той днес?

⁹ Следващият забележителен празник, за който се съобщава в Библията, дошъл след царуването на злия цар Ахаз, който бил затворил храма и повел царството на Юда към отстъпничество. Приемникът на Ахаз бил добрият цар Езекия. През първата година на своето царуване, на 25 години, Езекия започнал разгърната програма за възстановяване и реформи. Той веднага отворил храма и уредил ремонта му. След това царят изпратил писма на израилтяните, живеещи във враждебното десетплеменно царство Израил на север, като ги поканил да дойдат и да празнуват пасхата и Празника на безквасните питки. Много хора дошли, въпреки присмеха от страна на техните сънародници. — 2 Летописи 30:1, 10, 11, 18.

¹⁰ Дали празникът имал успех? Библията съобщава: „И израилтяните, които се намираха в Йерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.“ (2 Летописи 30:21) Какъв хубав пример дали тези израилтяни за божия народ днес, много от чиито членове издържат противопоставяне и пътуват надалеч, за да присъствуват на конгресите!

¹¹ Например, да разгледаме трите Областни конгреса „Преданост към Бога“, които бяха проведени в Полша през 1989 г. Сред 166 518 присъствуващи имаше големи групи от бившия Съветски съюз и други източноевропейски страни, където по това време работата на Свидетелите на Йехова беше под възбрана. „Някои, които посетиха тези конгреси — съобщава книгата Jehovah’s Witnesses—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — възвестители на божието Царство“]b, — за първи път присъствуваха на събиране, надхвърлящо 15–20 души от народа на Йехова. Сърцата им бяха изпълнени с признателност, като гледаха десетките хиляди хора на стадионите, като се молеха заедно с тях и като пееха обединено песни за възхвала на Йехова.“ — Страница 279.

12. Какво довело до знаменателния празник по времето на цар Йосия?

¹² След смъртта на Езекия юдейското царство отново изпаднало във фалшиво поклонение под управлението на царете Манасия и Амон. След това дошло управлението на един друг добър цар, младия Йосия, който действувал смело за възстановяването на истинското поклонение. На 25 години Йосия заповядал храмът да бъде ремонтиран. (2 Летописи 34:8) Докато се вършели ремонтните работи, в храма бил намерен Законът, писан от Моисей. Цар Йосия бил силно развълнуван от онова, което прочел в божия Закон, и уредил той да бъде прочетен на целия народ. (2 Летописи 34:14, 30) След това, според онова, което пишело там, той организирал празнуване на пасхата. Царят също дал добър пример, като направил щедри дарения за празника. В резултат на това — съобщава Библията — „такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила“. — 2 Летописи 35:7, 17, 18.

13. За какво ни напомнят днес празничните тържества на Езекия и Йосия?

¹³ Паралел на реформите на Езекия и Йосия е чудесното възстановяване на истинското поклонение, което става сред истинските християни от възцаряването на Исус Христос през 1914 г. Както било особено при реформите на Йосия, това съвременно възстановяване е основано на написаното в божието Слово. И като паралел на времето на Езекия и Йосия, съвременното възстановяване се характеризира с конгреси, на които се представят вълнуващи обяснения на библейски пророчества, както и навременни приложения на библейски принципи. Към радостта на тези изпълнени с напътствия събития се прибавя и радостта от големия брой хора, които се покръстват. Подобно на разкайващите се израилтяни по времето на Езекия и Йосия, новопокръстените хора са обърнали гръб на злите дела на псевдохристиянството и на останалата част от света на Сатан. През 1997 г. над 375 000 души бяха покръстени в символ на своето отдаване на светия Бог, Йехова — средно над 1000 души дневно.

След плена

14. Какво довело до един славен празник през 537 г. пр.н.е.?

¹⁴ След смъртта на Йосия народът отново се върнал към упадъчното фалшиво поклонение. Накрая, през 607 г. пр.н.е., Йехова наказал своя народ, като изпратил вавилонските войски срещу Йерусалим. Градът и храмът му били разрушени, а земята опустошена. Следвали 70 години плен на юдеите във Вавилон. След това Бог съживил един разкайващ се остатък от юдеи, които се върнали в Обетованата земя, за да възстановят истинското поклонение. Те пристигнали в разрушения град Йерусалим в седмия месец на 537 г. пр.н.е. Първото нещо, което направили, било да издигнат олтар, за да принасят редовните ежедневни жертви, посочени в Договора на Закона. Това станало точно навреме за друго историческо тържество. „Тогава те празнуваха Празника на колибите, според онова, което беше писано.“ — Ездра 3:1–4, NW.

15. Каква работа очаквала възстановения остатък през 537 г. пр.н.е., и как през 1919 г. съществуваше паралелна ситуация?

¹⁵ Грандиозна работа очаквала тези върнали се изгнаници — повторното изграждане на храма и на Йерусалим и стените му. Имало много противопоставяне от страна на завистливите съседи. Когато се изграждал храмът, това бил „ден на малките работи“. (Захария 4:10) Паралелна ситуация беше състоянието на верните помазани християни през 1919 г. През тази паметна година те бяха освободени от духовния плен на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Те бяха само няколко хиляди и се изправиха срещу един враждебен свят. Дали божиите врагове ще успеят да спрат напредъка на истинското поклонение? Отговорът на този въпрос припомня последните два празника, записани в Еврейските писания.

16. Какво било забележителното относно един празник през 515 г. пр.н.е.?

¹⁶ Накрая храмът бил изграден отново през месец адар 515 г. пр.н.е., точно навреме за пролетния празник през месец нисан. Библията съобщава: „И пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.“ — Ездра 6:22.

17, 18. (а) Какъв славен празник се провел през 455 г. пр.н.е.? (б) Как ние днес се намираме в подобна ситуация?

¹⁷ Шестдесет години по–късно, през 455 г. пр.н.е., станало едно друго забележително събитие. През тази година Празникът на колибите ознаменувал завършването на повторното изграждане на йерусалимските стени. Библията съобщава: „Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.“ — Неемия 8:17.

¹⁸ Какво забележително възстановяване на истинското поклонение на Бога в условията на жестоко противопоставяне! Положението днес е подобно. Въпреки вълните от преследване и противопоставяне грандиозната работа по проповядването на добрата новина за божието Царство стига до краищата на земята и божиите послания на присъда се прогласяват надлъж и шир. (Матей 24:14) Окончателното подпечатване на останалите от 144 000 помазани наближава. Над пет милиона от техните съобщници от ‘другите овце’ биват събирани от всичките народи в „едно стадо“ с помазания остатък. (Йоан 10:16; Откровение 7:3, 9, 10) Какво прекрасно изпълнение на пророческата картина на Празника на колибите! И тази грандиозна работа на събирането ще продължи в новия свят, когато милиардите възкресени ще бъдат поканени да се присъединят към празнуването на предизобразения в древността Празник на колибите. — Захария 14:16–19.

През първи век от нашата ера

19. Какво направило Празника на колибите през 32 г. от н.е. паметен?

¹⁹ Несъмнено едни от най–забележителните празници, записани в Библията, са тези, които били посетени от Сина на Бога, Исус Христос. Например да разгледаме присъствието на Исус на Празника на колибите (или шатрите) през 32 г. от н.е. Той използувал случая, за да поучава важни истини и подкрепил своите поучения с цитати от Еврейските писания. (Йоан 7:2, 14, 37–39) Редовна част от този празник бил обичаят да се запалват четири големи светилника в един вътрешен двор на храма. Това допринасяло за радостта от празничните дейности, които продължавали и вечерта. Явно Исус говорел за тези големи светила, когато казал: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ — Йоан 8:12.

20. Защо пасхата през 33 г. от н.е. била знаменателна?

²⁰ След това били пасхата и Празникът на безквасните питки през знаменателната 33 г. от н.е. На този ден на пасхата Исус бил екзекутиран от своите врагове и станал предизобразеното пасхално Агне, което умряло, за да премахне „греха на света“. (Йоан 1:29; 1 Коринтяни 5:7) Три дни по–късно, на 16 нисан, Бог възкресил Исус с безсмъртно духовно тяло. Това съвпаднало с принасянето на първите плодове от ечемичената реколта, както било предписано от Закона. Така възкресеният Исус Христос станал „първият плод на починалите“. — 1 Коринтяни 15:20.

21. Какво станало на Петдесетница през 33 г. от н.е.?

²¹ Един наистина забележителен празник била Петдесетница през 33 г. от н.е. На този ден много юдеи и прозелити били събрани в Йерусалим, събрани били и около 120 от Исусовите ученици. Когато празникът бил в разгара си, възкресеният Господар Исус Христос излял божия свети дух върху сто и двадесетте. (Деяния 1:15; 2:1–4, 33) Така те били помазани и станали божият нов избран народ чрез новия договор, чийто посредник е Исус Христос. По време на този празник юдейският първосвещеник принасял на Бога два заквасени хляба, направени от първите плодове на житната реколта. (Левит 23:15–17) Тези заквасени хлябове изобразяват 144 000 несъвършени човека, които Исус „изкупил за Бога“, за да служат като „царство и свещеници . . . и те ще царуват над земята“. (Откровение 5:9, 10, „Верен“; 14:1, 3) Фактът, че тези небесни владетели идват от две групи на грешното човечество — юдеи и езичници, — също може да бъде изобразен от двата заквасени хляба.

22. (а) Защо християните не празнуват празниците от Договора на Закона? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

²² Когато новият договор влязъл в сила на Петдесетница през 33 г. от н.е., това означавало, че старият Договор на Закона бил престанал да има стойност в очите на Бога. (2 Коринтяни 3:14, NW; Евреи 9:15, NW; 10:16, NW) Това не означава, че помазаните християни са без закон. Те идват под уредбата на божествения закон, поучаван от Исус Христос и написан върху сърцата им. (Галатяни 6:2) Затова трите ежегодни празника, които били част от стария Договор на Закона, не са празнувани от християните. (Колосяни 2:16, 17) Въпреки това ние можем да научим много от нагласата на предхристиянските служители на Бога спрямо техните празници и други събрания за поклонение. В следващата статия ще разгледаме примери, които несъмнено ще подбудят всички да разберат необходимостта да бъдат редовни на християнските събирания.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

◻ Каква цел изпълнявали трите големи празника на Израил?

◻ Какво отличавало празниците по времето на Езекия и Йосия?

◻ Какъв исторически празник се провел през 455 г. пр.н.е., и защо това е насърчаващо за нас?

◻ Какво било знаменателното относно пасхата и Петдесетница през 33 г. от н.е.?

[Блок на страница 12]

Поука от празниците за нас днес

Всички, които ще извлекат трайна полза от Исусовата изкупваща греха жертва, трябва да живеят в хармония с това, което е символизирано от Празника на безквасните питки. Този предизобразен в древността празник представлява радостното празнуване на помазаните християни, че са избавени от този зъл свят и посредством Исусовия откуп са освободени от проклятието на греха. (Галатяни 1:4; Колосяни 1:13, 14) Буквалният празник траел седем дни — число, използувано в Библията, за да символизира духовна цялостност. Предизобразеният празник трае през цялото време на съществуване на помазания сбор на земята и трябва да бъде празнуван с „искреност и истина“. Това означава да бъдем постоянно нащрек за символичния квас. Квасът е използуван в Библията, за да представи покварените учения, лицемерието и лошотията. Истинските поклонници на Йехова трябва да покажат омраза към този квас, като не му позволяват да поквари техния живот и като не му позволяват да развали чистотата на християнския сбор. — 1 Коринтяни 5:6–8; Матей 16:6, 12.

[Снимка на страница 9]

Сноп от новата ечемичена реколта бил принасян всяка година на 16 нисан, деня, в който Исус бил възкресен

[Снимка на страница 10]

Може Исус да е имал предвид празничните светила, когато нарекъл себе си „светлината на света“