Глава 70

Излекуване на един сляп по рождение човек

КОГАТО юдеите се опитват да убият Исус с камъни, той не напуска Йерусалим. По–късно, на сабат, когато заедно с учениците си той влиза в града, виждат един човек, който е сляп по рождение. Учениците питат Исус: „Рави, кой е съгрешил, този човек или родителите му, та той е роден сляп?“

Може би учениците вярват, както вярват някои равини, че човек може да съгреши в утробата на майка си. Но Исус отговаря: „Нито този човек е съгрешил, нито родителите му, но е така, за да могат делата на Бога да бъдат проявени в неговия случай.“ Слепотата на този човек не е резултат от конкретна грешка или грях, извършен от него или от родителите му. Грехът на първия човек Адам довел до това всички хора да са несъвършени и да страдат от недъзи, като например слепота по рождение. Недъгът на този човек дава възможност на Исус да покаже делата на Бога.

Исус подчертава една неотложност при вършенето на тези дела. „Ние трябва да вършим делата на този, който ме изпрати, докато е още ден — казва той. — Идва нощ, когато никой човек няма да може да работи. Докато съм в света, аз съм светлината на света.“ Скоро смъртта на Исус ще го потопи в мрака на гроба, където той няма да може да прави нищо. Но междувременно той е източник на просветление за света.

След като казва тези неща, Исус плюе на земята и замесва малко пръст със слюнката си. Той слага това върху очите на слепия човек и казва: „Иди и се измий в Силоамския водоем.“ Мъжът се подчинява. И когато прави това, той проглежда! Колко се радва той на връщане, когато може да вижда за първи път през своя живот!

Съседите му и други хора, които го познават, са смаяни. „Не е ли този човек, който седеше и просеше?“ — питат те. „Той е“ — отговарят някои. А други не могат да повярват: „Не е той, но прилича на него.“ А мъжът казва: „Аз съм.“

„Тогава как се отвориха очите ти?“ — искат да знаят хората.

„Човекът, наречен Исус, направи кал и я намаза на очите ми и ми каза: ‘Иди край Силоам да се измиеш.’ Така че аз отидох и се измих и прогледнах.“

„Къде е този човек?“ — питат те.

„Не знам“ — отговаря той.

Хората завеждат човека, който преди бил сляп, при религиозните си водачи — фарисеите. Те също започват да го разпитват как е прогледнал. „Той сложи кал на очите ми и аз се измих и прогледнах“ — обяснява човекът.

Безспорно фарисеите трябва да се радват заедно с излекувания просяк! Но вместо това те осъждат Исус. „Това не е човек от Бога“ — твърдят те. Защо казват това? „Защото не спазва сабат.“ Но други фарисеи се питат: „Как един човек, който е грешник, може да върши такива знамения?“ Така че между тях има разделение.

Затова те питат мъжа: „Какво казваш за него, като виждаш, че той ти отвори очите?“

„Той е пророк“ — отговаря мъжът.

Фарисеите отказват да повярват. Те са убедени, че трябва да има някакво тайно споразумение между Исус и този човек, които искат да измамят хората. И за да решат въпроса, те викат родителите на просяка, за да ги разпитат. Йоан 8:59; 9:1–18.

▪ Какво е причината за слепотата на този човек, и какво не е?

▪ Какво представлява нощта, когато никой човек не може да работи?

▪ Как реагират онези, които познават този човек, когато той бива изцелен?

▪ Как фарисеите са разделени относно изцелението на този човек?