Светият дух — божията действена сила

СПОРЕД доктрината за троицата, светият дух е третото лице на едно Божество, и е равен на Отеца и на Сина. Както казва книгата „Нашата православна християнска вяра“: „Светият дух е изцяло Бог.“

В Еврейските писания думата, най–често използувана за „дух“, е ру̀ах, означаваща „дъх; вятър; дух“. В Гръцките писания думата е пнѐума, имаща подобно значение. Дали тези думи показват, че светият дух е част от троица?

Действена сила

НАЧИНЪТ, по който Библията използува понятието „свети дух“, показва, че това е контролирана сила, която Йехова Бог използува, за да осъществи различни свои цели. В известен смисъл тя може да бъде оприличена на електричеството — една сила, която може да се използува за извършването на голямо разнообразие от дейности.

В Битие 1:2 (NW) Библията казва, че „божията действена сила [„дух“ (на еврейски ру̀ах)] се движеше насам–натам над повърхността на водите“. Тук божият дух бил неговата действена сила, работеща за оформянето на земята.

Бог използува своя дух, за да просветли онези, които му служат. Давид се молел: „Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; благият Твой Дух [ру̀ах] нека ме води в земята на правдата.“ (Псалм 143:10) Когато 70 способни мъже били назначени да помагат на Моисей, Бог му казал: „Ще взема от духа [ру̀ах], който е на тебе, и ще го туря на тях.“ — Числа 11:17.

Библейските пророчества били записани, когато мъже на Бога били „движими от Светия Дух [на гръцки от пнѐума]“. (2 Петър 1:20, 21) По този начин Библията била ‘боговдъхновена’, гръцката дума за което е тео̀пнеустос, означаваща „вдъхнат от Бога“. (2 Тимотей 3:16) Също светият дух способствувал за това определени хора да имат видения или пророчески сънища. — 2 Царе 23:2; Йоил 2:28, 29; Лука 1:67; Деяния 1:16; 2:32, 33.

Светият дух подбудил Исус да отиде в пустинята след своето покръстване. (Марко 1:12) Духът бил като огън вътре в божиите служители, и тази сила им придавала енергия. Давала им и способността да говорят смело и решително. — Михей 3:8; Деяния 7:55–60; 18:25; Римляни 12:11; 1 Солунци 5:19.

Чрез своя дух Бог извършва своите присъди върху хора и народи. (Исаия 30:27, 28; 59:18, 19) Божият дух може да достигне навсякъде, действувайки в полза на хората или против тях. — Псалм 139:7–12.

„Сила, надхвърляща обикновената“

БОЖИЯТ дух също може да даде „сила, надхвърляща обикновената“ на онези, които му служат. (2 Коринтяни 4:7, NW) Това им дава възможност да издъ̀ржат изпитания на вярата или да вършат неща, които иначе не биха могли да извършат.

Например относно Самсон Съдии 14:6 разказва: „Духът на Яхве го обзе, и макар че нямаше оръжие в ръката си, той разкъса лъва на парчета.“ („Йерусалимска Библия“) Дали наистина някаква божествена личност влязла в Самсон, или го обзела, управлявайки неговото тяло да прави това, което той направил? Не, това наистина било „силата на ГОСПОДАРЯ, [която] направила Самсон силен“. — Today’s English Version [„Версия на днешен английски“].

Библията казва, че когато Исус бил покръстен, светият дух слязъл върху него, появявайки се като гълъб, а не в човешка форма. (Марко 1:10) Тази действена сила на Бога дала възможност на Исус да лекува болни и да възкресява мъртви. Както казва Лука 5:17 („Верен“): „Сила от Господа [от Бога] беше с Него [с Исус], за да изцелява.“

Божият дух дал също сила на учениците на Исус да вършат чудеса. Деяния 2:1–4 разказва, че учениците били събрани заедно на Петдесетница, когато ‘внезапно станал шум от небето като хвученето на силен вятър, . . . и те всички се изпълнили със Светия Дух, и почнали да говорят чужди езици, според както Духът им давал способност да говорят’.

Така светият дух дал на Исус и на други служители на Бога силата да вършат неща, които хората обикновено не могат да извършат.

Не е личност

ДАЛИ обаче няма библейски стихове, които говорят за светия дух като за личност? Има, но забележи какво казва за това католическият теолог Едмънд Фортман в книгата „Триединният Бог“: „Въпреки че този дух често е описван чрез използуване на личностни характеристики, достатъчно ясно личи, че светите писатели [на Еврейските писания] никога не са възприемали или представяли този дух като отделна личност.“

В Писанията не е необичайно нещо да бъде персонифицирано. За мъдростта се казва, че има деца. (Лука 7:35) Грехът и смъртта царуват като царе. (Римляни 5:14, 21) В Битие 4:7 The New English Bible [„Нова английска Библия“] казва: „Грехът е демон, спотаен до вратата“, персонифицирайки греха като зъл дух, спотаен до вратата на Каин. Но разбира се, грехът не е духовна личност; нито пък персонифицирането на светия дух го прави духовна личност.

Подобно на това, в 1 Йоан 5:6–8 не само за духа, но също и за „водата и кръвта“ е казано, че са ‘свидетели’. Но водата и кръвта очевидно не са личности, нито пък светият дух е личност.

В съгласие с това Библията обикновено използува термина „свети дух“ в неличностен вид, например паралелно с водата и огъня. (Матей 3:11; Марко 1:8) Хора биват насърчавани да се изпълват със свети дух, вместо с вино. (Ефесяни 5:18) За тях се говори като за изпълнени със свети дух по същия начин, по който са изпълнени с качества като мъдрост, вяра и радост. (Деяния 6:3; 11:24; 13:52) А във 2 Коринтяни 6:6 светият дух е включен сред редица от качества. Такива изрази не биха били толкова често срещани, ако светият дух действително беше личност.

Освен това, докато някои библейски текстове казват, че духът говори, други текстове посочват, че това в действителност било правено чрез хора или ангели. (Матей 10:19, 20; Деяния 4:24, 25; 28:25; Евреи 2:2) Действието на духа в такива примери е като това на радиовълните, които предават съобщения от един човек на друг на голямо разстояние.

В Матей 28:19 се говори за „името на . . . Светия дух“. Но думата „име“, както на гръцки, така и на български, не винаги означава лично име. Когато казваме „в името на закона“, ние нямаме предвид личност. Ние имаме предвид това, което изисква законът, неговия авторитет. Публикацията Word Pictures in the New Testament [„Словесни картини в Новия завет“] от Робертсън казва: „Използуването на думата ‘име’ (онома) тук често се среща в Септуагинта и в папирусите за обозначаване на сила или авторитет.“ Така че покръстването ‘в името на светия дух’ признава авторитета на духа, който е от Бога и който действува по божия воля.

„Утешителят“

ИСУС говорел за светия дух като за „Утешител“ и казал, че този утешител щял да учи, во̀ди и говори. (Йоан 14:16, 26; 16:13) Гръцката дума, която той използувал за утешител (пара̀клетос), е от мъжки род. Така че когато Исус се позовавал на това какво щял да направи утешителят, той използувал лични местоимения за мъжки род. (Йоан 16:7, 8) От друга страна, когато се използува гръцката дума за дух (пнѐума), която е от среден род, правилно се употребява местоимението от среден род „то“.

Повечето преводачи поддръжници на троицата скриват този факт, както признава католическата New American Bible [„Нова американска Библия“] относно Йоан 14:17: „Гръцката дума за ‘дух’ е от среден род, и докато на английски ние използуваме личните местоимения (‘той’, ‘негов’, ‘на него’), повечето гръцки ръкописи употребяват ‘то’.“

Така че когато Библията използува лични местоимения от мъжки род във връзка с пара̀клетос в Йоан 16:7, 8, тя следва граматическите правила, а не изразява някаква доктрина.

Не е част от троица

РАЗЛИЧНИ източници потвърждават, че Библията не подкрепя идеята, че светият дух е третото лице на една троица. Например:

„Католическа енциклопедия“: „Никъде в Стария завет не намираме някакво ясно сведение за трета личност.“

Католическият теолог Фортман: „Юдеите никога не са смятали духа за личност; нито пък има някакви солидни доказателства, че някой от писателите на Стария завет е поддържал този възглед. . . . В Синоптиците [Евангелията] и в Деяния светият дух обикновено е представен като божествена сила или мощ.“

„Нова католическа енциклопедия“: „Явно е, че С[тарият] з[авет] не представя божия дух като личност . . . Божият дух е просто божията сила. Ако понякога той е представен като нещо отделно от Бога, това е защото дъхът на Яхве действува отвън.“ Там се казва още: „Повечето текстове на Н[овия] з[авет] разкриват божия дух като нещо, а не като някой; това особено добре се вижда в паралелизма между духа и силата на Бога.“ — Курсивът наш.

A Catholic Dictionary [„Католически речник“]: „Като цяло, Новият завет, както и Старият, говори за духа като за божествена енергия или сила.“

Следователно, нито юдеите, нито ранните християни гледали на светия дух като на част от троица. Това учение се появило векове по–късно. Както отбелязва „Католически речник“: „Третата личност била наложена на събора в Александрия през 362 г. . . . и окончателно на събора в Константинопол през 381 г.“ — около три века и половина след като светият дух изпълнил учениците на Петдесетница!

Не, светият дух не е личност и не е част от троица. Светият дух е божията действена сила, която Бог използува, за да извърши своята воля. И не е равен на Бога, но винаги е на негово разположение и в негово подчинение.

[Текст в блока на страница 22]

„Като цяло, Новият завет, както и Старият, говори за духа като за божествена енергия или сила.“ — „Католически речник“

[Снимки на страница 21]

В един случай светият дух се появил като гълъб. В друг случай той се появил като огнени езици — но никога като личност