Деяния

4 И докато двамата говореха на хората, дойдоха главните свещеници, началникът на храмовата стража+ и садукеите*,+ 2 ядосани, че те поучават хората и открито възвестяват възкресението от мъртвите, посочвайки за пример Исус.+ 3 И те ги хванаха и ги поставиха под стража до следващия ден,+ защото вече се беше свечерило. 4 Но много от онези, които бяха чули казаното, повярваха+ и броят на тези мъже достигна пет хиляди души.+

5 На следващия ден в Йерусалим се събраха юдейските управници, старейшини и книжници*+ 6 (бяха и главният свещеник Анна,+ Каиафа,+ Йоан, Александър и всичките роднини на главния свещеник) 7 и като ги изправиха по средата, започнаха да ги разпитват: „С каква сила или в чие име извършихте това?“+ 8 Тогава Петър, изпълнен със свети дух,+ им каза:

„Управници на народа и старейшини, 9 ако днес сме разпитвани заради добро дело спрямо един болен човек,+ относно това чрез кого беше излекуван той, 10 то нека бъде известно на всички вас и на целия израилски народ, че в името на Исус Христос Назарянина,+ когото вие приковахте на стълб,+ но когото Бог възкреси от мъртвите,+ именно чрез него този човек стои здрав пред вас. 11 Той е ‘камъкът, който вие, строителите, сметнахте за безполезен, но който стана крайъгълен камък*’.+ 12 И чрез никого другиго няма спасение, защото няма под небето друго име,+ дадено на хората, чрез което да се спасим.“+

13 Като видяха смелостта на Петър и Йоан и забелязаха, че са неучени и обикновени хора,+ те започнаха да се чудят. И по това разбраха, че тези мъже са били с Исус.+ 14 И като гледаха излекувания човек, който стоеше с тях,+ те не можеха да възразят нищо.+ 15 Затова им заповядаха да излязат от залата на Синедриона* и започнаха да се съвещават помежду си, 16 казвайки: „Какво да правим с тези хора?+ Защото чрез тях наистина беше извършено забележително знамение, и то пред очите на всички жители на Йерусалим,+ и ние не можем да отречем това. 17 Но за да не се разпространява повече сред народа, нека ги заплашим да не говорят вече на никого въз основа на това име.“+

18 Тогава ги повикаха и им наредиха никъде да не говорят и да не поучават въз основа на името на Исус. 19 А Петър и Йоан отговориха на това с думите: „Сами преценете дали е правилно в Божиите очи да слушаме вас, а не Бога. 20 Що се отнася обаче до нас, ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“+ 21 И след като ги заплашиха още веднъж, те ги освободиха, защото не намериха нищо, за което да ги накажат, а също и заради хората,+ понеже всички прославяха Бога за случилото се, 22 тъй като човекът, който беше излекуван чрез чудото, беше над четирийсетгодишен.

23 След като бяха освободени, те отидоха при събратята си+ и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 Като чуха това, те обединено издигнаха глас към Бога+ и казаха:

„Върховни+ господарю, ти си онзи, който създаде небето, земята, морето и всичко в тях+ 25 и който посредством светия дух каза чрез устата на нашия прародител Давид,+ служителят ти: ‘Защо сред народите настана смут и хората размишляват за празни неща?+ 26 Земните царе се надигнаха и владетелите се събраха като един срещу Йехова и срещу неговия помазаник.’+ 27 Така Ирод* и Понтий Пилат+ заедно с хората от народите и с хората от Израил се обединиха в този град срещу твоя свят+ служител Исус, когото ти помаза,+ 28 за да извършат онова, което твоята ръка и намерение предопределиха да стане.+ 29 И сега, Йехова, обърни внимание на заплахите им+ и дай възможност на своите роби да продължат да говорят словото ти с пълна смелост,+ 30 докато протягаш ръката си да лекуваш и докато чрез името+ на твоя свят служител+ Исус стават знамения и чудеса.“+

31 И след тяхната усърдна молитва мястото, където се бяха събрали, се разтресе,+ и всички до един се изпълниха със светия дух+ и смело говореха словото на Бога.+

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа+ и нито един не казваше, че нещо от притежанията му е негово, но всичко им беше общо.+ 33 И апостолите свидетелстваха с голям успех за възкресението на Господаря Исус+ и всички бяха богато благословени с незаслужена милост. 34 Всъщност никой от тях не беше в нужда,+ защото всички, които притежаваха ниви или къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, 35 и я слагаха в краката на апостолите.+ Тогава се даваше+ на всекиго, според колкото му беше необходимо. 36 И Йосиф, наречен от апостолите Варнава,+ което означава „син на утехата“, един левит, роден в Кипър, 37 продаде малко земя, която притежаваше, и като донесе парите, ги сложи в краката на апостолите.+