Християнският възглед за властта

„Няма власт, която да не е от Бога.“ — РИМЛЯНИ 13:1.

 1. С какво се свързва думата „авторитет“, и защо тогава може да се каже, че Йехова е Върховният Авторитет?

ВЛАСТТА има връзка със създаването. Думата „авторитет“ (власт) е свързана с думата „автор“, което означава „някой, който дава начало, прави или дава съществуване“. Върховният владетел, който дал съществуване на цялото творение, одушевено и неодушевено, е Йехова Бог. Безспорно, той е Върховният Авторитет. Истинските християни споделят чувствата на небесните създания, които възкликват: „Достоен си, Господи [Йехова — NW] наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ — Откровение 4:11.

 2. Как ранните човешки владетели мълчаливо признали, че нямат естествено право да управляват над другите човеци, и какво казал Исус на Понтий Пилат?

² Самият факт, че много от ранните човешки владетели се опитали да узаконят своята власт, твърдейки, че са богове или представители на богове, бил мълчаливо признание, че никой човек няма присъщо право да управлява над другите човеци.a (Йеремия 10:23) Единственият законен източник на власт е Йехова Бог. Христос казал на Понтий Пилат, римския управител на Юда: „Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе.“ — Йоан 19:11.

„Няма власт, която да не е от Бога“

 3. Какво заявил апостол Павел относно „висшестоящите власти“, и какви въпроси повдигат изявленията на Исус и Павел?

³ Апостол Павел писал на християните, живеещи под управлението на Римската империя: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.“ (Римляни 13:1) Какво имал предвид Исус, когато заявил, че властта на Пилат му била дадена „от горе“? И по какъв начин Павел смятал, че политическите власти по негово време са поставени на своите позиции от Бога? Дали те смятали, че Йехова лично е отговорен за назначаването на всеки отделен политически управител на този свят?

 4. Как Исус и Павел нарекли Сатан, и какво твърдение на Сатан не отрекъл Исус?

⁴ Как може това да е така, след като Исус нарекъл Сатан „князът на този свят“, а апостол Павел го окачествил като „богът на тоя свят“? (Йоан 12:31; 16:11; 2 Коринтяни 4:4) Нещо повече, когато изкушавал Исус, Сатан му предложил „власт“ над „всичките царства на вселената [населената земя — NW]“, твърдейки, че тази власт била предадена на него. Исус отхвърлил неговото предложение, но не оспорил факта, че Сатан може да даде такава власт. — Лука 4:5–8.

 5. (а) Как трябва да разбираме думите на Исус и на Павел относно човешката власт? (б) В какъв смисъл висшестоящите власти „са отредени от Бога“?

⁵ Йехова предоставил управлението над този свят на Сатан, като му позволил да живее след бунта си и след като изкушил Адам и Ева, и ги накарал да се разбунтуват срещу Неговото върховенство. (Битие 3:1–6; сравни Изход 9:15, 16.) Следователно думите на Исус и на Павел трябва да означават, че след като първата човешка двойка в Едем отхвърлила теокрацията, или управлението на Бога, Йехова позволил на отчуждените човеци да създадат структури на властта, които да им позволят да живеят в общество на ред. Понякога, за да изпълнява своята цел, Йехова причинявал падането на определени владетели или правителства. (Даниил 2:19–21) На други позволявал да останат на власт. За владетели, чието съществуване Йехова допуска, може да се каже, че „те са отредени от Бога“.

Ранните християни и римските власти

 6. Как ранните християни гледали на римските власти, и защо?

⁶ Ранните християни не се обединявали с еврейските секти, които заговорничели и се борели срещу римляните, окупирали Израил. Дотолкова, доколкото римските власти със своята систематизирана правна система поддържали реда по суша и море, строели много полезни акведукти, пътища и мостове; и като цяло действували за ползата на обществото, християните ги приемали като ‘Божий служител за тяхна полза’. (Римляни 13:3, 4) Законът и редът създавали условия, които позволявали на християните да проповядват добрата новина на длъж и шир, както било заповядано от Исус. (Матей 28:19, 20) С напълно чиста съвест те можели да плащат данъците, налагани от римляните, дори и ако някои от парите били използувани за цели, неодобрени от Бога. — Римляни 13:5–7.

 7, 8. (а) Какво разкрива внимателното прочитане на Римляни 13:1–7, и какво показва контекстът? (б) При какви обстоятелства римските власти не действували като „Божий служител“, и каква позиция заемали в този случай ранните християни?

⁷ Внимателното прочитане на първите седем стиха на Римляни 13 глава, разкрива, че политическите „висшестоящи власти“ (NW) били „Божий служител“, който хвали онези, които вършат добро, и наказва онези, които практикуват това, което е лошо. Контекстът показва, че Бог, не висшестоящите власти, определя какво е добро, и какво лошо. Следователно, ако римският император, или някой друг политически властник изисквал неща, които Бог забранявал, или обратното, забранявал неща, които Бог изисквал, той повече не действувал като божи служител. Исус заявил: „Отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Ако Римската държава изисквала неща, които принадлежали на Бога, като например поклонение, или нечий живот, истинските християни следвали съвета на апостолите: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.“ — Деяния 5:29, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.

⁸ Отказът на ранните християни да се покланят на императора и да практикуват идолопоклонство, да изоставят своите християнски събрания и прекратят проповядването на добрата новина, довел до преследване. Смята се, че апостол Павел е бил екзекутиран по заповед на император Нерон. Други императори, особено Домициан, Марк Аврелий, Септимий, Север, Деций и Диоклетиан също са преследвали ранните християни. Когато тези императори и подчинените им управници преследвали християните, те определено не действували като „Божий служител“.

 9. (а) Какво остава истина за политическите висшестоящи власти, и от кого политическият звяр получава сила и власт? (б) Какво може логично да се каже за християнското подчинение на висшестоящите власти?

⁹ Всичко това ни показва, че макар и политическите висшестоящи власти да служат в някои отношения като „от Бога“, за да поддържат ред в човешкото общество, те остават част от светската система на нещата, чийто бог е Сатан. (1 Йоан 5:19) Те принадлежат на световната политическа организация, символизирана от ‘звяра’ от Откровение 13:1, 2. Този звяр получава своята сила и власт от ‘големия змей’, Сатан Дявола. (Откровение 12:9) Тогава е логично, че християнското подчинение на такива власти е относително, а не абсолютно. — Сравни Даниил 3:16–18.

Надлежно уважение към властта

10, 11. (а) Как Павел показал, че трябва да проявяваме уважение към хората на властта? (б) Как и защо могат да бъдат отправяни молитви „за царе и за всички, които са високопоставени“?

¹⁰ Това обаче не означава, че християните трябва да възприемат една безочлива, предизвикателна нагласа към политическите висшестоящи власти. Истина е, че много от тези хора не заслужават особено уважение по отношение на техния личен или дори обществен живот. И въпреки това апостолите със своя пример и своите напътствия показали, че към хората на властта трябва да се отнасяме с уважение. Когато Павел се изправил пред извършилия кръвосмешение цар Ирод Агрипа II, той му говорил по надлежния почтителен начин. — Деяния 26:2, 3, 25.

¹¹ Павел дори заявил, че е уместно да споменаваме светските власти в нашите молитви, особено когато те са призовани да вземат решения, засягащи нашия живот и християнските ни дейности. Той писал: „И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.“ (1 Тимотей 2:1–4) Нашата уважителна нагласа към такива власти може да доведе до тяхното позволение да продължим по–свободно нашата работа в опита да спасим „всичките човеци“.

12, 13. (а) Какъв уравновесен съвет дал Петър по отношение на властите? (б) Как можем да неутрализираме приказките на „невежите и глупави човеци“, които създават предубеждение спрямо Свидетелите на Йехова?

¹² Апостол Петър писал: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ (1 Петър 2:13–17) Какъв уравновесен съвет! Ние дължим пълно подчинение на Бога като негови роби, и отдаваме относително и почтително подчинение на политическите власти, изпратени да наказват злотворците.

¹³ Прави впечатление, че много светски власти имат най–странни и погрешни мнения за Свидетелите на Йехова. Това обикновено е така, защото те са били погрешно информирани от злонамерени врагове на божиите хора. Или може би всичко, което знаят за нас, те са научили от средствата за масова информация, които не винаги са безпристрастни в своите съобщения. Понякога ние можем да премахнем това предубеждение чрез почтителната си нагласа, и там, където е възможно, чрез осигуряване на властите с точно описание на работата и вярванията на Свидетелите на Йехова. За заетите чиновници, брошурата Jehovah’s Witnesses in the Twentieth Century [„Свидетелите на Йехова през двадесети век“] осигурява кратко и ясно обяснение. За по–пълна информация може да им бъде осигурена книгата Jehovah’s Witnesses—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — известители на божието Царство“], едно чудесно средство, една книга, която заслужава място на полиците на местните и национални обществени библиотеки.

Авторитетът в християнските домове

14, 15. (а) Каква е основата за авторитет в християнския дом? (б) Какво трябва да е отношението на християнските съпруги към техните съпрузи, и защо?

¹⁴ Очевидно е, че ако Бог изисква от християните да проявяват дължимото уважение към светските власти, те по подобен начин трябва да уважават структурите на ръководство, установени от Бога в християнския дом. Апостол Павел сбито и точно описва принципа на главенството, който съществува между хората на Йехова. Той писал: „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.“ (1 Коринтяни 11:3) Това е принципът на теокрацията, или управлението на Бога. Какво включва то?

¹⁵ Уважението към теокрацията започва в дома. Християнска съпруга, която не показва необходимото уважение към авторитета на своя съпруг — независимо дали той е събрат по вяра, или не, — не е теократична. Павел съветва християните: „Като се подчинявате един на друг в страх от Христа. Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата [сбора — NW], като само Той е спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.“ (Ефесяни 5:21–24) Точно както християнските мъже трябва да се подчиняват на главенството на Христос, така и християнските жени трябва да признават, че е мъдро да се подчиняват на авторитета, даден от Бога на техните мъже. Това ще им донесе дълбоко вътрешно удовлетворение, и нещо още по–важно — благословията на Йехова.

16, 17. (а) Как децата, отглеждани в християнски дом, могат да се разграничат от много днешни младежи, и какъв стимул имат те? (б) Как Исус е чудесен пример за младите днес, и какво биват насърчени да правят те?

¹⁶ Теократичните деца с радост проявяват надлежното уважение към своите родители. За членовете на младото поколение от последните дни било предсказано, че ще бъдат „непокорни на родителите“. (2 Тимотей 3:1, 2) Но за християнските деца вдъхновеното Слово на Бога казва: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“ (Колосяни 3:20) Уважението към родителското върховенство се харесва на Йехова, и донася неговата благословия.

¹⁷ Това се вижда от примера на Исус. Повествованието на Лука гласи: „Той слезе с тях [със своите родители], и дойде в Назарет, и продължи да им се покорява . . . И Исус напредваше в мъдрост, във физически ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ (Лука 2:51, 52, NW) По това време Исус бил на 12 години, и гръцката глаголна форма, използувана тук, набляга на това, че той „продължил да се покорява“ на своите родители. Така че неговото покорство не свършило, когато той навлязъл в юношеска възраст. Ако вие, младежи, искате да напредвате духовно и в благоволение пред Йехова и богоугодните хора, вие ще показвате уважение към авторитета във вашия дом и извън него.

Авторитетът вътре в сбора

18. Кой е Главата на християнския сбор, и на кого е предоставил той авторитет?

¹⁸ Говорейки за нуждата от ред в християнския сбор, Павел писал: „Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир . . . Всичко нека става с приличие и ред.“ (1 Коринтяни 14:33, 40) За да стават всички неща в мир и по организиран начин, Христос, Главата на християнския сбор, е предоставил авторитет на верни мъже. Ние четем: „Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението . . . с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, — Христос.“ — Ефесяни 4:11, 12, 15, СП–93.

19. (а) Кого е назначил Христос над своя земен имот, и на кого е дал специални пълномощия? (б) Какво предоставяне на пълномощия съществува в християнския сбор, и какво изисква това от наша страна?

¹⁹ В това време на края, Христос е назначил „верният и разумен слуга“ над „целия си имот“, т.е. интересите на Царството на земята. (Матей 24:45–47) Както и през първи век, този слуга е представен от ръководно тяло от помазани християнски мъже, на които Христос е дал пълномощия да вземат решения и да назначават други надзорници. (Деяния 6:2, 3; 15:2) На свой ред, Ръководното тяло предоставя пълномощия на Комитетите на клоновете, на областните и окръжните надзорници и старейшини във всеки един от над 73 000 сбора на Свидетелите на Йехова по цялата земя. Всички тези предани християнски мъже заслужават нашата подкрепа и уважение. — 1 Тимотей 5:17.

20. Какъв пример показва, че Йехова е недоволен от онези, на които липсва уважение към събратята християни, които имат авторитет?

²⁰ Относно уважението, което дължим на онези, които са натоварени с авторитет в християнския сбор, може да бъде направено интересно сравнение с подчинението, което дължим на светските власти. Когато някой нарушава човешки закон, който Бог одобрява, наказанието, което му бива отсъдено от „владетелите“, в действителност е косвеното изразяване на божия гняв „върху този, който върши зло“. (Римляни 13:3, 4) Ако Йехова се гневи, когато човек нарушава човешките закони и му липсва правилно уважение към светските власти, колко повече трябва да е недоволен, ако отдаден християнин пренебрегва библейските принципи и проявява неуважение към събратята християни, които са назначени да ръководят!

21. Какъв библейски съвет ще сме щастливи да следваме, и какво ще бъде разгледано в следващата статия?

²¹ Вместо да предизвикваме божието недоволство, като възприемаме бунтовническа или независима нагласа, ние ще следваме съвета на Павел към християните във Филипи: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате. Вършете всичко без роптание и без препиране, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света.“ (Филипяни 2:12–15) За разлика от настоящето опако и извратено поколение, което стигна до криза по отношение на авторитета, хората на Йехова с готовност се подчиняват на авторитета. По този начин те жънат голяма полза, както ще видим в следващата статия.

[Бележки под линия]

Като преговор

◻ Кой е Върховният Авторитет, и защо властта му е законна?

◻ В какъв смисъл висшестоящите власти „са отредени от Бога“?

◻ Кога висшестоящите власти престават да бъдат „Божий служител“?

◻ Каква структура на ръководство съществува в християнските семейства?

◻ Какво предоставяне на пълномощия съществува в християнския сбор?

[Снимки на страница 18]

Исус заявил: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря“