48 УРОК
Метод, включващ разсъждаване
НИЕ сме признателни за промените, които божието Слово предизвиква в живота ни, и искаме и другите да извлекат полза от него. Освен това съзнаваме, че начинът, по който хората откликват на добрата новина, ще повлияе на техните перспективи за бъдещето. (Мат. 7:13, 14; Йоан 12:48) Ние искрено желаем те да приемат истината. Но нашите силни убеждения и пламенността ни трябва да бъдат съчетани с добра преценка, за да постигнем възможно най–добри резултати.
Дори когато е подкрепено от множество библейски стихове, директното споделяне на библейска истина, определяща като фалшиво конкретно вярване, което е скъпо за другия човек, обикновено не се приема добре. Например, ако просто отхвърлиш общоприетите празници като имащи езически произход, това може да не промени възгледите на хората за тях. Но като използваш разумен подход, обикновено ще имаш по–голям успех. Какво означава да използваш разумен подход?
Писанията ни казват, че „мъдростта от горе е ... миролюбива, разумна“. (Як. 3:17, НС) Гръцката дума, преведена тук като „разумна“, буквално означава „отстъпчива“. Някои преводи я предават като „внимателна“, „нежна“ или „търпелива“. Обърни внимание на това, че разумността е свързана с миролюбието. В Тит 3:2, НС, това качество се споменава заедно с кротостта и се противопоставя на свадливостта. Във Филипяни 4:5, НС, сме подканени да бъдем известни с „разумността“ си. Разумният човек взема под внимание произхода, обстоятелствата и чувствата на онзи, на когото говори. Готов е да отстъпва, когато е уместно. Такова отношение към другите отваря техните умове и сърца, така че да бъдат по–възприемчиви, когато разсъждаваме с тях върху Писанията.
С какво да започнеш. Историкът Лука съобщава, че когато бил в Солун, апостол Павел използвал Писанията, като ‘пояснявал и доказвал, че Христос трябвало да пострада и да възкръсне от мъртвите’. (Деян. 17:2, 3) Трябва да отбележим, че Павел правел това в юдейската синагога. Онези, на които говорел, признавали като авторитет Еврейските писания. Било подходящо да започне с нещо, което те приемали.
Когато говорил на гърците на Ареопага в Атина, Павел не започнал с цитати от Писанията. Вместо това започнал с неща, които те знаели и приемали, и използвал тези неща, за да накара слушателите да се замислят за Създателя и неговите цели. — Деян. 17:22–31.
В днешно време огромен брой хора не признават Библията като авторитет в своя живот. Но почти всеки човек е засегнат от трудни ситуации в настоящата система на нещата. Хората копнеят за нещо по–добро. Ако първо обърнеш внимание на онова, което ги притеснява, и след това покажеш как Библията го обяснява, този разумен подход може да ги подтикне да изслушат какво казва Библията за божията цел за човечеството.
Може би един изучаващ Библията е наследил от родителите си определени религиозни вярвания и обичаи. Сега той научава, че тези вярвания и обичаи не са угодни на Бога, и ги отхвърля заради онова, което се казва в Библията. Как този изучаващ ще обясни своето решение на родителите си? Те може да мислят, че като отхвърля религиозното наследство, което са му дали, отхвърля и самите тях. Изучаващият може да реши, че преди да се опита да обясни от Библията основанията за своето решение, трябва да увери родителите си в любовта и уважението си.
Кога да отстъпиш. Самият Йехова, макар че притежава пълното право да нарежда, подхожда към нещата по забележително разумен начин. Когато спасявали Лот и семейството му от Содом, ангелите на Йехова подканяли: „Бягай на планината, за да не погинеш.“ Но Лот се молел: „Ах, Господи, не така!“ Той молел за разрешение да избяга в Сигор. Йехова се съобразил с Лот, като му позволил да направи това. Така че, когато другите градове били унищожени, Сигор бил пощаден. По–късно обаче Лот послушал първоначалната заповед на Йехова и се преместил в планинската област. (Бит. 19:17–30) Йехова знаел, че съветът му е правилен, но търпеливо проявил разбиране, докато самият Лот разбрал това.
За да имаме добри отношения с другите, и ние трябва да бъдем разумни. Може да сме убедени, че другият човек греши, и може да имаме силни доводи, които го доказват. Но понякога е по–добре да не насилваме нещата. Да си разумен не означава да правиш компромис с принципите на Йехова. Може да е по–добре просто да благодариш на другия човек за това, че е изразил мнението си, или да не отвръщаш на някакво предизвикателно изказване, така че да можеш да насочиш разговора към нещо, което ще има по–добър резултат. Дори ако той не одобрява това, в което вярваш, недей да реагираш рязко. Може да го попиташ защо мисли така. Слушай внимателно отговора му. Това ще ти помогне да разбереш мисленето му. Също така може да постави основата за един градивен разговор в бъдеще. — Пр. 16:23; 19:11.
Йехова е надарил хората със способността да избират. Той им позволява да използват тази способност, макар и понякога да не я използват мъдро. Като говорител на Йехова, Исус Навиев обяснил отношенията на Бога с Израил. Но след това казал: „Ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите — на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.“ (Ис. Н. 24:15) Нашата задача днес е да дадем „свидетелство“ и ние говорим с убеждение, но не се опитваме да принуждаваме другите да вярват. (Мат. 24:14) Те трябва сами да изберат и ние не отричаме това тяхно право.
Задавай въпроси. Исус дал забележителен пример за разсъждаване с хората. Той вземал под внимание техния произход и използвал словесни илюстрации, които те лесно да приемат. Освен това използвал резултатно въпроси. Това давало на другите възможност да се изкажат и да разкрият какво е в сърцата им. То ги насърчавало също да разсъждават върху обсъжданите въпроси.
Един мъж, който познавал добре Закона, попитал Исус: „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ Исус можел лесно да му отговори. Но той поканил мъжа да сподели какво мисли. „Какво е писано в закона, как четеш?“ Мъжът отговорил правилно. Дали правилният му отговор прекратил разговора? Съвсем не. Исус оставил мъжа да продължи и един въпрос, който задал самият мъж, посочвал, че той се опитвал да докаже, че е праведен. Той попитал: „Кой е моят ближен?“ Вместо да обясни значението на думата — което мъжът може би щял да оспори поради преобладаващата нагласа на юдеите към езичниците и самаряните, — Исус го приканил да помисли върху една словесна илюстрация. В нея се разказвало за това как един добър самарянин се притекъл на помощ на един пътник, който бил ограбен и пребит, докато един свещеник и един левит не постъпили така. С помощта на един несложен въпрос Исус се уверил, че мъжът разбрал същината на илюстрацията. Това, че Исус разсъждавал с този правник, придало на думата „ближен“ значение, за което този мъж никога не се бил замислял. (Лука 10:25–37) Какъв хубав пример за подражание! Вместо да говориш само ти, като всъщност мислиш вместо събеседника си, се научи да използваш тактични въпроси и словесни илюстрации, с които да насърчиш слушателя си да мисли.
Давай основания. Когато говорел в синагогата в Солун, апостол Павел правел нещо повече от това да чете от някакъв авторитетен източник, който слушателите приемат. Лука съобщава, че Павел обяснявал, доказвал и показвал приложението на прочетеното. В резултат на това ‘някои от тях повярвали и се присъединили към Павел и Сила’ (СИ). — Деян. 17:1–4.
Независимо какви са слушателите ти, включващият разсъждаване подход може да бъде от полза. Това е така, когато свидетелстваш на роднини, когато говориш с колеги или съученици, когато разговаряш с непознати в публичната служба, когато водиш библейско изучаване или когато изнасяш доклад в сбора. Когато четеш един стих, значението му може да е ясно за тебе, но може би не и за другите. Твоето обяснение, или приложение на стиха, може да звучи като догматично твърдение. Дали ще е от полза, ако избереш някои ключови изрази от стиха и ги обясниш? Можеш ли да представиш в подкрепа някакво доказателство, вероятно от контекста или от друг стих, който има връзка с темата? Дали някаква словесна илюстрация няма да покаже колко разумно е онова, което казваш? Дали, ако зададеш въпроси, слушателите ти ще бъдат подпомогнати да разсъждават по темата? Такъв включващ разсъждаване подход създава добро впечатление и кара другите да се замислят за много неща.