Времената и сезоните в ръцете на Йехова

„Не ви принадлежи да получите познание за времената или сезоните, които Бащата е поставил под свое разпореждане.“ — ДЕЯНИЯ 1:7, NW.

 1. Как Исус отговорил на въпросите на своите апостоли относно времето?

ДАЛИ за хората, които „въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават“ в т.нар християнство и по целия свят, би могло да има нещо по–естествено от това да се питат кога ще свърши тази зла система и ще бъде заменена от праведния нов свят на Бога? (Езекиил 9:4; 2 Петър 3:13) Точно преди смъртта на Исус и после след неговото възкресение апостолите му задавали въпроси относно времето. (Матей 24:3; Деяния 1:6) Но в отговор Исус не им показал някакъв метод за изчисляване на дати. Първия път той им дал един многосъставен знак, а при втория случай казал, че ‘не им принадлежи да получат познание за времената или сезоните, които Бащата е поставил под свое разпореждане’. — Деяния 1:7, NW.

 2. Защо може да се каже, че Исус не винаги е знаел графика на Баща си за събитията, които трябва да се случат във времето на края?

² Въпреки че е единородният Син на Йехова, самият Исус не винаги знае графика на Баща си във връзка със събитията. В пророчеството си относно последните дни Исус смирено признал: „За оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.“ (Матей 24:36) Исус бил готов да чака търпеливо Баща му да му разкрие точното време на унищожителните действия, които ще бъдат предприети против тази зла система на нещата.a

 3. Какво можем да научим от отговорите на Исус на въпросите относно божията цел?

³ От начина, по който Исус отговорил на въпросите във връзка с това кога ще се случат тези неща като изпълнение на божията цел, може да се направят две заключения. Първо, че Йехова има график; и второ, че той сам го определя и неговите служители не могат да очакват да получат точна предварителна информация за неговите времена или сезони.

Времената и сезоните на Йехова

 4. Какво е значението на гръцките думи, превеждани като ‘времена’ и ‘сезони’ в Деяния 1:7, NW?

⁴ Какво се има предвид с ‘времена’ и ‘сезони’? Думите на Исус, записани в Деяния 1:7, NW, съдържат два аспекта на времето. Гръцката дума, преведена като ‘времена’, означава „време в смисъл на времетраене“, период от време (дълъг или кратък). „Сезоните“ е превод на една дума, отнасяща се за точно или определено време, конкретен сезон или период, притежаващ дадени особености. Относно тези две думи от оригинала У. Е. Вайн казва: „В Деяния 1:7 ‘Бащата е поставил под Своя власт’ както времената (хронос) — продължителността на периодите, — така и сезоните (кайрос) — епохи, характеризиращи се с определени събития.“

 5. Кога Йехова съобщил на Ной за своята цел да унищожи покварения свят, и каква двойна задача изпълнявал Ной?

⁵ Преди Потопа Бог ограничил един период от 120 години за покварения свят, който били създали хората и материализиралите се бунтовни ангели. (Битие 6:1–3) Тогава богоугодният Ной бил на 480 години. (Битие 7:6) Той нямал деца и останал без деца още 20 години. (Битие 5:32) Много по–късно, едва след като синовете на Ной пораснали и се оженили, Бог съобщил на Ной своята цел да премахне злото от земята. (Битие 6:9–13, 18) Дори и тогава, въпреки че на Ной била поверена двойната задача да строи ковчега и да проповядва на своите съвременници, Йехова не му разкрил своя график относно времето. — Битие 6:14; 2 Петър 2:5.

 6. (а) Как Ной показал, че оставя фактора време в ръцете на Йехова? (б) Как можем да следваме примера на Ной?

⁶ В продължение на десетилетия — може би половин век — ‘Ной вършел всичко според както му заповядал Бог’. Ной правел това „с вяра“, без да му е известна някаква точна дата. (Битие 6:22; Евреи 11:7) Йехова не му казал точното време на събитията, чак докато останала само една седмица преди да започне Потопът. (Битие 7:1–5) Безрезервното доверие на Ной в Йехова и неговата вяра му позволили да остави фактора време в божиите ръце. И колко признателен трябва да е бил Ной, когато почувствувал защитата на Йехова по време на Потопа и когато по–късно излязъл от ковчега на една изчистена земя! Нима не трябва да проявяваме същата вяра в Бога, като имаме подобна надежда за освобождение?

 7, 8. (а) Как се появили народите и световните сили? (б) В какъв смисъл Йехова ‘постановил определените времена и установил границите, в които хората да живеят’?

⁷ След Потопа повечето от потомците на Ной изоставили истинското поклонение на Йехова. С цел да останат на едно място те започнали да строят град и една кула за фалшиво поклонение. Йехова решил, че е време да се намеси. Той объркал езика им и ‘ги разпръснал от [Вавилон] по лицето на цялата земя’. (Битие 11:4, 8, 9) По–късно езиковите групи се развили и станали народи, някои от които поели в себе си други народи и станали местни сили, и дори световни сили. — Битие 10:32.

⁸ Във връзка с изпълнението на своята цел понякога Бог определял границите на някои държави и по кое време даден народ ще владее над останалите околни народи или ще владее, като бъде световна сила. (Битие 15:13, 14, 18–21; Изход 23:31; Второзаконие 2:17–22; Даниил 8:5–7, 20, 21) Апостол Павел споменал за този аспект на времената и сезоните на Йехова, когато говорел на образованите гърци в Атина: „Богът, който направил света и всички неща в него, . . . направил от един човек всички народи от хора, за да живеят по цялата повърхност на земята, и постановил определените времена, и установил границите, в които хората да живеят.“ — Деяния 17:24, 26, NW.

 9. Как Йехова ‘променял времената и сезоните’ относно царете?

⁹ Това не означава, че Йехова е отговорен за всички политически завоевания и промени сред народите. Но той може да се намеси, когато реши да направи това, за да изпълни целта си. Затова пророк Даниил, който щял да види падането на Вавилонската световна сила и нейното заместване от Мидо–Персия, казал за Йехова: „Той променя времената и сезоните, като премахва царе и издига царе, като дава мъдрост на мъдрите и познание на онези, които познават проницателността.“ — Даниил 2:21, NW; Исаия 44:24–45:7.

‘Времето наближавало’

10, 11. (а) Колко време предварително Йехова определил кога ще освободи потомците на Авраам от робство? (б) Какво показва, че израилтяните не знаели кога точно ще бъдат освободени?

¹⁰ Повече от четири века предварително Йехова определил точната година, когато ще унижи царя на Египетската световна сила и ще освободи от робство потомците на Авраам. Разкривайки целта си на Авраам, Бог обещал: „Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.“ (Битие 15:13, 14) В своя преглед на историята на Израил, направен пред синедриона, Стефан споменал този период от 400 години и казал: „Като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.“ — Деяния 7:6, 17, 18.

¹¹ Този нов фараон принизил израилтяните до положението на роби. Книгата Битие не била още написана от Моисей, въпреки че обещанието на Йехова към Авраам вероятно било предавано в устна или в писмена форма. Изглежда, че дори тогава информацията, която израилтяните притежавали, не им позволявала да изчисляват точната дата на своето освобождение от потисничеството. Бог знаел кога ще ги освободи, но явно страдащите израилтяни не били осведомени. Ние четем: „Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака и с Якова. И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.“ — Изход 2:23–25.

12. Как Стефан показал, че Моисей действувал преди времето, определено от Йехова?

¹² Това, че точното време на освобождението на Израил не било известно, може също да бъде установено от краткия преглед на Стефан. Говорейки за Моисей, той казал: „Като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един от тях онеправдан, защити го и отмъсти за притеснения, като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.“ (Деяния 7:23–25) Тук Моисей действувал 40 години преди времето, определено от Бога. Стефан посочил, че Моисей трябвало да чака още 40 години, преди Бог ‘да даде на израилтяните избавление чрез неговата ръка’. — Деяния 7:30–36.

13. Как нашата ситуация е подобна на тази на израилтяните преди тяхното освобождение от Египет?

¹³ Макар че ‘времето да се изпълни обещанието наближавало’ и тази точна година била определена от Бога, Моисей и всички израилтяни трябвало да проявяват вяра. Те трябвало да чакат определеното от Йехова време, явно без да имат възможност да го изчислят предварително. Ние също сме убедени, че нашето освобождение от настоящата зла система на нещата наближава. Знаем, че живеем в „последните дни“. (2 Тимотей 3:1–5) Нима не трябва да искаме да проявяваме своята вяра и да чакаме определеното от Йехова време за неговия велик ден? (2 Петър 3:11–13) Тогава, като Моисей и израилтяните, и ние може да пеем славна песен за избавлението, песен за възхвала на Йехова. — Изход 15:1–19.

‘Когато се изпълнило времето’

14, 15. Откъде знаем, че Бог е определил време за идването на Сина си на земята, и за какво бдели пророците, и дори и ангелите?

¹⁴ Йехова определил точно време за идването на своя единороден Син на земята като Месия. Павел писал: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона.“ (Галатяни 4:4) Това било в изпълнение на божието обещание да изпрати едно семе — ‘Сило, на когото ще се покоряват племената’. — Битие 3:15, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.; 49:10.

¹⁵ Божиите пророци, и дори и ангелите, бдели относно ‘сезона’, когато Месията трябвало да се появи на земята и когато щяло да бъде възможно спасението за грешното човечество. „За това спасение — казал Петър — претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха кое или какво време [сезон — NW] посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. . . . В което и самите ангели желаят да надникнат.“ — 1 Петър 1:1–5, 10–12.

16, 17. (а) С помощта на какво пророчество Йехова помогнал на юдеите от първи век да очакват Месията? (б) Как пророчеството на Даниил повлияло на това, че юдеите очаквали Месията?

¹⁶ Чрез своя пророк Даниил — човек с непоколебима вяра — Йехова дал едно пророчество, което се отнасяло до „седемдесет седмици“. Това пророчество щяло да помогне на юдеите от първи век да разберат, че появата на обещания Месия била наближила. Отчасти пророчеството гласяло: „От излизането на заповедта да се съгради изново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и . . . шестдесет и две седмици.“ (Даниил 9:24, 25) Юдейските, католическите и протестантските учени по принцип са съгласни, че ‘седмиците’, за които става дума тук, са седмици от години. Шестдесет и деветте „седмици“ (483 години) от Даниил 9:25 започнали през 455 г. пр.н.е., когато персийският цар Артаксеркс упълномощил Неемия ‘да съгради изново Йерусалим’. (Неемия 2:1–8) Те завършили 483 години по–късно — през 29 г. от н.е., когато Исус бил покръстен и помазан със светия дух, като така станал Месията, или Христос. — Матей 3:13–17.

¹⁷ Не е известно дали юдеите през първи век знаели точно кога започнали 483–те години. Но когато Йоан Кръстител започнал своята служба, „хората живеели в очакване и размишлявали в сърцата си за Йоан: ‘Може би той е Христос?’“. (Лука 3:15, NW) Някои библейски учени свързват това очакване с пророчеството на Даниил. Говорейки за този стих, Матю Хенри писал: „Тук ни се казва . . . какво заключение си направили хората от службата и покръстването на Йоан, за да мислят за Месията, и да мислят за него като за застанал на прага. . . . Седемдесетте седмици на Даниил вече изтичали.“ Във френското издание Manuel Biblique [„Манюел библик“], написано от Вигуру, Бакуес и Брасак, се казва: „Хората знаели, че седемдесетте седмици от години, определени от Даниил, били към края си; никой не се учудвал, когато чувал Йоан Кръстител да известява, че царството на Бога е наближило.“ Юдейският учен Аба Хилел Силвър писал, че според „общоприетата хронология“ по негово време „Месията бил очакван около втората четвърт на първи век от н.е.“.

Събития, а не изчисления на времето

18. Макар че пророчеството на Даниил помогнало на юдеите да определят времето, когато можело да се очаква идването на Месията, какво всъщност било най–убедителното доказателство за това, че именно Исус бил Месията?

¹⁸ Макар че хронологията помогнала на юдейския народ да има обща представа за това кога трябвало да се появи Месията, последвалите събития показват, че това не помогнало повечето от тях да бъдат убедени, че Исус е Месията. По–малко от година преди смъртта си Исус попитал своите ученици: „Според както казва народът, кой съм Аз?“ Те отговорили: „Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други — Илия; трети пък — че един от старовременните пророци е възкръснал.“ (Лука 9:18, 19) Никъде не е записано, че Исус някога е цитирал пророчеството за символичните седмици като доказателство за това, че е Месията. Но веднъж той казал: „Аз имам свидетелство по–голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.“ (Йоан 5:36) Не някаква разкрита хронология, а проповядването на Исус, чудесата му и събитията, придружаващи смъртта му (чудодейната тъмнина, раздирането на завесата на храма и земетресението), потвърждават, че той бил Месията, изпратен от Бога. — Матей 27:45, 51, 54; Йоан 7:31; Деяния 2:22.

19. (а) Откъде можели християните да знаят, че унищожението на Йерусалим било наближило? (б) Защо онези първи християни, които избягали от Йерусалим, и след това се нуждаели от много вяра?

¹⁹ Подобно на това, след смъртта на Исус на първите християни не им бил даден метод за изчисления относно края на юдейската система на нещата. Наистина, пророчеството на Даниил за символичните седмици споменавало унищожението на тази система. (Даниил 9:26б, 27б) Но това щяло да стане след края на ‘седемдесетте седмици’ (455 г. пр.н.е. — 36 г. от н.е.). С други думи, след като първите езичници станали последователи на Исус през 36 г. от н.е., християните били задминали основните моменти от хронологията в Даниил, глава 9. За тях не хронологията, а събитията щели да покажат, че юдейската система трябва да свърши скоро. Тези събития, предсказани от Исус, се насочили към връхната си точка от 66 г. от н.е. нататък, когато римските легиони нападнали Йерусалим и след това се оттеглили. Това дало на верните, внимателни християни в Йерусалим и Юдея възможността да „бягат в планините“. (Лука 21:20–22) Тъй като не разполагали с хронологични белези, първите християни не знаели кога ще настъпи унищожението на Йерусалим. Каква вяра им била необходима, за да напуснат домовете си, фермите си и занаятчийските си работилници и през един период от около четири години — докато римската армия се върнала през 70 г. от н.е. и унищожила юдейската система — да останат извън Йерусалим! — Лука 19:41–44.

20. (а) Как можем да извлечем полза от примерите на Ной, Моисей и християните от първи век в Юдея? (б) Какво ще обсъдим в следващата статия?

²⁰ Както Ной, Моисей и християните от първи век в Юдея, и ние днес можем уверено да оставим времената и сезоните в ръцете на Йехова. Нашето убеждение, че живеем във времето на края и че нашето освобождение е наближило, зависи не просто от хронологически изчисления, но от действителни събития, изпълняващи библейски пророчества. Освен това, макар че живеем през присъствието на Христос, ние не сме освободени от необходимостта да проявяваме вяра и да продължаваме да бдим. Трябва да продължаваме да живеем в пламенно очакване на вълнуващите събития, предсказани в Писанията. Това ще бъде темата на следващата статия.

[Бележка под линия]

За преговор

◻ Какво казал Исус на своите апостоли във връзка с времената и сезоните?

◻ Колко време предварително Ной знаел кога ще започне Потопът?

◻ Какво показва, че Моисей и израилтяните не знаели точно кога ще бъдат освободени от Египет?

◻ Как можем да извлечем полза от библейските примери, отнасящи се за времената и сезоните на Йехова?

[Снимка на страница 11]

Вярата на Ной му дала възможност да остави фактора време в ръцете на Йехова