„Мъртвите ще възкръснат“

„Защото [тръбата] ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“ — 1 КОРИНТЯНИ 15:52.

 1, 2. (а) Какво утешително обещание било дадено чрез пророк Осия? (б) Откъде знаем, че Бог е склонен да върне мъртвите отново към живот?

ДАЛИ си изгубил близък човек в смъртта? Тогава познаваш мъката, която смъртта може да причини. И все пак християните намират утеха в обещанието, което Бог дал чрез пророк Осия: „От силата на Шеол ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Де са язвите ти? О, Шеоле! Де е погубителната ти сила?“ — Осия 13:14, „Български превод на Библията“, 1924 г.

² Мисълта, че мъртвите ще се върнат отново към живот, изглежда абсурдна на скептиците. Но Всемогъщият Бог безспорно притежава силата да извърши такова чудо! Всъщност въпросът е дали Йехова е склонен да върне мъртвите отново към живот. Праведният Йов попитал: „Ако човек умре, ще може ли да живее отново?“ След това той дал този вдъхващ увереност отговор: „Ще повикаш и аз ще ти отговоря. За делото на ръцете си ще изпитваш копнеж.“ (Йов 14:14, 15, NW) Думата „копнеж“ говори за искрен стремеж или желание. (Сравни Псалм 84:2.) Да, Йехова жадно очаква възкресението — той копнее да види отново умрелите верни хора, които са живи в неговата памет. — Матей 22:31, 32.

Исус хвърля светлина върху възкресението

 3, 4. (а) Каква светлина хвърлил Исус върху надеждата за възкресението? (б) Защо Исус бил възкресен като дух, а не в плът?

³ Верните мъже от древността, като Йов например, разбирали възкресението само отчасти. Исус Христос изяснил напълно тази прекрасна надежда. Той показал своята ключова роля в нея с думите: „Който вярва в Сина, има вечен живот.“ (Йоан 3:36) Къде ще бъде този живот? За огромното мнозинство от онези, които проявяват вяра, той ще бъде на земята. (Псалм 37:11) Но Исус казал на своите ученици: „Не бой се, малко стадо, защото Баща ви е одобрил да ви се даде царството.“ (Лука 12:32, NW) Божието Царство е небесно. Следователно това обещание означава, че членовете на едно „малко стадо“ ще бъдат с Исус в небето като духовни създания. (Йоан 14:2, 3; 1 Петър 1:3, 4) Каква славна перспектива! По–късно Исус разкрил на апостол Йоан, че това „малко стадо“ ще е съставено само от 144 000 души. — Откровение 14:1.

⁴ Но как тези 144 000 ще влязат в небесна слава? Исус ‘хвърлил светлина върху живота и безсмъртието чрез добрата новина’. Със своята кръв той открил ‘нов и жив път’ в небесата. (2 Тимотей 1:10, NW; Евреи 10:19, 20) Първо той умрял, както била предсказала Библията. (Исаия 53:12) След това, както по–късно заявил апостол Петър, „тогова Исуса Бог възкреси“. (Деяния 2:32) Но Исус не бил възкресен като човек. Той бил казал: „Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.“ (Йоан 6:51) Да приеме плътта си обратно би означавало анулиране на тази жертва. Така че Исус бил „убит в плът, но . . . съживен в дух“. (1 Петър 3:18, NW) Така Исус „придоби за нас вечно изкупление“, тоест, за ‘малкото стадо’. (Евреи 9:12) Той представил пред Бога стойността на своя съвършен човешки живот като откуп за грешното човечество, и 144 000 били първите, които се възползували от това.

 5. Каква надежда била предоставена на Исусовите последователи от първи век?

⁵ Исус нямало да бъде единственият възкресен за небесен живот. Павел казал на събратята си християни в Рим, че те били помазани със свети дух, за да бъдат синове на Бога и сънаследници с Христос, ако потвърдят своето помазване, като издържат до края. (Римляни 8:16, 17) Павел обяснил също: „Ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото.“ — Римляни 6:5.

В защита на надеждата за възкресението

 6. Защо вярата във възкресението била атакувана в Коринт, и как откликнал апостол Павел?

⁶ Възкресението е част от „началното учение“ на християнството. (Евреи 6:1, 2, NW) Въпреки това доктрината била атакувана в Коринт. Някои в сбора, явно повлияни от гръцката философия, казвали: „Няма възкресение на мъртвите.“ (1 Коринтяни 15:12) Когато сведения за това стигнали до апостол Павел, той защитил надеждата за възкресение, особено надеждата на помазаните християни. Нека изследваме думите на Павел, както са записани в 1 Коринтяни, глава 15. Ще ти е от полза, ако си прочел цялата глава, както беше препоръчано в предишната статия.

 7. (а) Върху какъв ключов въпрос се съсредоточил Павел? (б) Кой видял възкресения Исус?

⁷ В първите два стиха на 1 Коринтяни, глава 15, Павел съобщава темата на обсъждането: „Братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, . . . освен ако сте напразно повярвали.“ Ако Коринтяните не са устояли в добрата новина, тогава са приели истината напразно. Павел продължава: „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли; а най–после от всички яви се и на мене, като на някой изверг [на някой роден преждевременно — NW].“ — 1 Коринтяни 15:3–8.

 8, 9. (а) Колко е важна вярата във възкресението? (б) При кой случай вероятно Исус се появил пред „повече от петстотин братя“?

⁸ За тези, които приели добрата новина, вярата във възкресението на Исус не била въпрос на избор. Имало много очевидци, които да потвърдят, че ‘Христос умрял за греховете ни’ и че бил възкресен. Един от тях бил Кифа, или Петър, както е по–известен. След като Петър се отрекъл от Исус в нощта, когато Исус бил предаден и арестуван, сигурно за него било голяма утеха това, че Исус се появил пред него. „Дванадесетте“, апостолите като група, също били посетени от възкресения Исус — преживяване, което несъмнено им помогнало да превъзмогнат страха си и да свидетелствуват смело за възкресението на Исус. — Йоан 20:19–23; Деяния 2:32.

⁹ Христос се явил и на една по–голяма група, „повече от петстотин братя“. Тъй като само в Галилея той имал толкова много на брой последователи, това събитие може да е било описаното в Матей 28:16–20, когато Исус дал заповедта да се правят ученици. Какво могъщо свидетелство могли да дадат тези хора! Някои от тях още били живи през 55 г. от н.е., когато Павел съчинил своето първо писмо до Коринтяните. Обърни внимание обаче, че за тези, които умрели, се говорело като за ‘починали’. Те още не били възкресени, за да получат небесната си награда.

10. (а) Какво било въздействието на последната среща на Исус с неговите ученици? (б) Как Исус се явил на Павел „като на някой роден преждевременно“?

¹⁰ Друг забележителен свидетел на Исусовото възкресение бил Яков, синът на Йосиф и Исусовата майка Мария. Преди възкресението Яков явно не бил вярващ. (Йоан 7:5) Но след като Исус се появил пред него, Яков повярвал и вероятно играл роля в обръщането на другите свои братя във вярата. (Деяния 1:13, 14) Непосредствено преди да се възнесе в небето, на своята последна среща с учениците си Исус им възложил задачата да ‘бъдат свидетели до края на земята’. (Деяния 1:6–11) По–късно той се явил на Савел от Тарс, който преследвал християните. (Деяния 22:6–8) Исус се явил на Савел „като на някой роден преждевременно“. Сякаш Савел вече бил възкресен за духовен живот и могъл да види възвеличения Господар векове преди определеното за възкресението време. Това преживяване рязко възпряло Савел в неговото убийствено противопоставяне спрямо християнския сбор и предизвикало забележителна промяна в него. (Деяния 9:3–9, 17–19) Савел станал апостол Павел, един от най–видните защитници на християнската вяра. — 1 Коринтяни 15:9, 10.

Вярата във възкресението е от съществено значение

11. Как Павел изобличил погрешността на схващането, че „няма възкресение“?

¹¹ Следователно възкресението на Исус било добре засвидетелствуван факт. „Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите — спори Павел, — как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?“ (1 Коринтяни 15:12) Такива хора не само изпитвали лични съмнения или поставяли под въпрос възкресението, но дори открито изразявали липсата си на вяра в него. Затова Павел изобличава погрешността на това мислене. Той казва, че ако Христос не е бил възкресен, тогава християнското послание е лъжа, и онези, които са свидетелствували за Христовото възкресение, са „лъжесвидетели Божии“. Че ако Христос не е бил възкресен, не е бил платен откуп на Бога; и християните са „още в греховете си“. (1 Коринтяни 15:13–19; Римляни 3:23, 24; Евреи 9:11–14) Че християните, които са ‘починали’, в някои случаи като мъченици, са загинали без истинска надежда. В какво окаяно състояние биха били християните, ако този живот би бил всичко, което биха могли да очакват! Техните страдания биха били напразни.

12. (а) Какво показва това, че Христос е наречен „първият плод на починалите“? (б) Как Христос направил възкресението възможно?

¹² Но не е така. Павел продължава: ‘Христос е възкресен от мъртвите.’ Освен това той е „първият плод на починалите“. (1 Коринтяни 15:20) Когато израилтяните послушно давали на Йехова първите плодове на произведеното от тях, Йехова ги благославял с богата реколта. (Изход 22:29, 30; 23:19; Притчи 3:9, 10) Като нарича Христос ‘първия плод’, Павел показва, че ще има бъдеща реколта от хора, които ще бъдат възкресени от смърт за небесен живот. „Понеже, както чрез един човек дойде смъртта — казва Павел, — така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.“ (1 Коринтяни 15:21, 22, „Верен“) Исус направил възкресението възможно, като дал своя съвършен човешки живот като откуп, откривайки пред човечеството пътя то да бъде освободено от робството на греха и смъртта. — Галатяни 1:4; 1 Петър 1:18, 19.a

13. (а) Кога става небесното възкресение? (б) Как някои от помазаните няма да ‘заспиват в смъртта’?

¹³ Павел продължава: „Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.“ (1 Коринтяни 15:23) Христос бил възкресен през 33 г. от н.е. Но неговите помазани последователи, „тия, които са Негови“, трябвало да чакат до времето малко след като Исус започнал царското си присъствие, което според библейските пророчества е започнало през 1914 г. (1 Солунци 4:14–16; Откровение 11:18) А онези, които ще са живи по време на това присъствие? Павел казва: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем [ще заспим в смъртта — NW], но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“ (1 Коринтяни 15:51, 52) Ясно е, че не всички помазани спят в гроба в очакване на възкресение. Тези, които умрат по време на Христовото присъствие, биват променени в същия миг. — Откровение 14:13.

14. Как помазаните са „покръстени, за да бъдат мъртви“?

¹⁴ „Иначе — казва Павел — какво ще правят онези, които биват покръстени, за да бъдат мъртви? Ако мъртвите няма да бъдат възкресявани изобщо, тогава защо те биват покръствани, за да бъдат такива? Защо и ние сме в опасност всеки час?“ (1 Коринтяни 15:29, 30, NW) Павел нямал предвид, че живи хора биват покръствани заради умрели, както правят да изглежда това някои преводи на Библията. Та нали покръстването е свързано с това да си ученик на Христос, а мъртвите души не могат да бъдат ученици. (Йоан 4:1) Не, Павел говорел за живите християни, много от които, подобно на самия Павел, били „в опасност всеки час“. Помазаните християни били ‘покръстени в Христовата смърт’. (Римляни 6:3, NW) От времето на своето помазване те били „покръстени“, образно казано, в една линия на поведение, която щяла да доведе до смърт, подобна на Христовата. (Марко 10:35–40) Те щели да умрат с надеждата за славно небесно възкресение. — 1 Коринтяни 6:14; Филипяни 3:10, 11.

15. С какви опасности може би се е сблъсквал Павел, и как вярата във възкресението има дял в издържането им?

¹⁵ След това Павел обяснява, че той самият се сблъсквал с опасности до такава степен, че можел да каже: „Всеки ден се изправям пред смъртта.“ За да не го обвинят в преувеличение, Павел добавя: „Това потвърждавам с радостта, която имам за вас, братя, която имам в Христос Исус, нашия Господар.“ The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] предава този стих така: „Всеки ден се сблъсквам със смъртта, братя, и мога да се закълна в гордостта, с която се гордея с вас в Христос Исус, нашия Господар.“ Като пример за опасностите, с които се сблъсквал, в стих 32 Павел говори за ‘борбата със зверове в Ефес’. Римляните често осъждали на смърт престъпници, като ги хвърляли на дивите зверове на арената. Ако Павел е преживял битка с буквални зверове, то това е било възможно само с помощта на Йехова. Без надеждата за възкресението избирането на жизнен път, който да го изложи на такава опасност, наистина би било глупост. Без надеждата за бъдещ живот издържането на трудности и жертви, произтичащо от службата на Бога, нямало да има голям смисъл. „Ако мъртвите не се възкресяват — казва Павел, — ‘нека ядем и пием, защото утре ще умрем’.“ — 1 Коринтяни 15:31, 32, NW; виж 2 Коринтяни 1:8, 9; 11:23–27.

16. (а) Откъде може да е дошъл изразът „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“? (б) Какви били опасностите от приемането на този възглед?

¹⁶ Може би Павел цитирал Исаия 22:13, където се описва фаталистичната нагласа на непокорните жители на Йерусалим. Или може би е имал предвид вярванията на епикурейците, които отхвърляли всяка надежда за живот след смъртта и вярвали, че плътското удоволствие е най–основното нещо в живота. Във всеки случай философията „нека ядем и пием“ не била угодна на Бога. Затова Павел предупреждава: „Не се мамете. ‘Лошите другари покваряват добрите нрави’.“ (1 Коринтяни 15:33) Общуването с онези, които отхвърляли възкресението, можело да бъде смъртоносно. Подобно общуване може да е имало дял в проблемите, с които трябвало да се справя Павел в коринтския сбор, например, сексуална неморалност, разцепления, мъкнене по съдилища и неуважение към Вечерята на Господаря. — 1 Коринтяни 1:11; 5:1; 6:1; 11:20–22.

17. (а) Каква подкана отправил апостол Павел към Коринтяните? (б) Какви въпроси остава да получат отговор?

¹⁷ Затова Павел подканил Коринтяните по следния положителен начин: „Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.“ (1 Коринтяни 15:34) Негативният възглед за възкресението накарал някои да изпаднат в духовно вцепенение, сякаш са пияни. Те трябвало да се събудят, да изтрезнеят. Помазаните християни днес също трябва да бъдат духовно будни, да не бъдат повлияни от скептичните възгледи на света. Те трябва да се държат здраво за своята надежда за небесно възкресение. Но въпреки това въпроси имало — за Коринтяните тогава, и за нас днес. Например: В каква форма биват възкресени 144 000 в небето? И какво ще стане с милионите други хора, които още са в гроба и които нямат небесна надежда? Какво ще означава възкресението за тези хора? В следващата статия ще изследваме остатъка от Павловото обсъждане на възкресението.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Каква светлина хвърлил Исус върху възкресението?

◻ Кои били някои от свидетелите на Христовото възкресение?

◻ Защо доктрината за възкресението била поставена под съмнение, и какъв бил отговорът на Павел?

◻ Защо вярата във възкресението е съществена за помазаните християни?

[Снимка на страница 15]

Дъщерята на Яир била доказателство, че възкресението е възможно

[Снимка на страници 16, 17]

Без надеждата за възкресението мъченичеството на верните християни би било безсмислено